Статии от експертите

Юбилеен 50-ти аукцион на Аукционна къща „Енакор“ – „БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ НАИВИСТИ“, 8 октомври 2026 г.

Росен Рашев – Рошпака е един от най-известните и високо ценени български художници-наивисти. Сред по-важните му награди са тази за цялостно творчество на фондация „Св. св Кирил и Методий“ през 1994 г., голямата награда за чуждестранен автор на триеналето на наивистичното изкуство в Ягодина, Сърбия през 1995 г. и Голямата награда на СБХ от Националната художествена изложба „Земята на Ботев“ 2006. Роден е през 1970 г. във Враца и през 1989 г. завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София. Рисува от първи клас в градската детска школа във Враца, после в гимназията и след това продължава да работи ежедневно. Макар да има школовка на равнище средно художествено образование, той съзнателно не поема пътя на Националната художествена академия. Казва, че по този въпрос е последвал съвета на Димитър Казаков – Нерон (Въпреки 2024, 2025). Твърди, че народното изкуство му е „в сърцето“ и че академичната рисунка, макар да я владее, не го вълнува като негов личен път (Владова 2002).

Творческият му път рано излиза извън българската среда. Още през 1994 г. той е поканен от Музея за наивистично изкуство в Ягодина, Сърбия, където по-късно получава и важни награди. Там той попада в среда, в която наивистичното изкуство отдавна има самочувствие, институции и традиция – в Сърбия, чрез Ягодина и Ковачица, и в Хърватия, чрез Хлебинската школа. Самият той свързва този опит с липсата на силна наивистична школа в България и с недоверието към наивното изкуство у нас, което според него често е приемано като „кич“ или нещо недостатъчно сериозно (Владова 2002; Йовановска 2011). Биографичните справки отбелязват десетки негови самостоятелни изложби в България и чужбина, участия в международни форуми за наивистично и инситно изкуство, както и присъствие на негови творби в музея в Ягодина, в Музея за инситно изкуство в Братислава, в Художествената галерия „Иван Фунев“ във Враца и в множество частни колекции в различни страни (Сариева 2007; Вълчева 2017; Осиковска 2023). Една от тези най-богати колекции на негови творби се предлага в настоящия юбилеен аукцион на Аукционна къща „Енакор“.

Отношението на Рошпака към наивизма е противоречиво и особено показателно, защото се споделя и от мнозина негови колеги. Той работи в поле, което галерии, музеи и публика устойчиво разпознават като наивистично, получава награди като наивист, но се съпротивлява срещу изкуствоведското поставяне на етикети и рамки на изкуството му в това поле. В интервю с Даниела Осиковска настоява, че не иска да бъде назоваван с никакъв „-изъм“ (Осиковска 2023:117). В интервю с Мая Йовановска отива още по-далеч: определя се не като наивист, а като „съвременен, самобитен“ и дори „концептуален“ художник, защото предварително изгражда замисъла на всяка своя картина. Същевременно признава, че обича „да се прави“ на наивен, за да съхранява душата си чиста (Йовановска 2011). При него наивизмът не е липса на съзнание за форма, а напротив – напрегнато поле между авторовата съпротива срещу названието и очевидната принадлежност на творбите към наивистичните практики, особено чрез дългогодишната му връзка с Ягодина.

Прякорът „Рошпак“, с който е познат художникът, идва от ученическите му години. Измислен е от съучениците му в Художествената гимназия заради рошавата му тогава прическа (Интервю галерия „Париж“ 2019). Така още в името, което по-късно се превръща в художествен подпис, има нещо от живата среда на неговото формиране – училищно, разговорно, леко грубовато, но запомнящо се. Рошпака често говори за творчеството си през лични спомени, случки, вярвания и разкази от своята среда. Тези свидетелства са ценни като вход към света, от който идват неговите образи.

Ключова за творческото му формиране е връзката със Северозападна България – Враца, Врачанския Балкан и село Долна Бешовица. Рошпака многократно говори за Бешовица като за място на детството, природата, животните, селския двор, свободата и първите образи на света. Казва, че иска в картините му да се усеща „магията на земята“, по която стъпва – Враца, Северозападът, България, Балканите (Йовановска 2011). Тази връзка е източник на неговата образна система: селото, животните, устните разкази, спомените, седенките, местният говор и библейските притчи се смесват в един личен митопоетичен свят (Йовановска 2011; Павлова 2015). Важна линия е връзката с устната разказваческа традиция (Йовановска 2011). Например, животните в картините на Рошпака не са идилични обитатели на природата. Те идват от селския двор, от кръчмарските истории на ловци за диви прасета, зайци, фазани и кучета, от случки, разказвани и преразказвани в неговата среда. Художникът казва, че тези истории много му харесват, че са част от самия него, и затова ги рисува като преживени – „минали през сърцето“ образи. В този свят попада и собственият му разказ, че като дете е залагал примки за ловене на орли по скалите (Владова 2002).

Рошпака казва, че ако пише книги, би ги писал „като на дедо Йордан Радичков“ и определя себе си като разказвач, започнал да превръща случките в „картини-приказки“ (Владова 2002; Йовановска 2011). Определя Радичковия свят като „магически реализъм“ и използва същото понятие за собствената си образност (Интервю галерия „Париж“ 2019). От Радичков идват не само врабците, а и свободата животното да се превърне в персонаж, знак и носител на човешка съдба. Неговите птици са образи на човешкото – добри, смешни, уязвими, облечени, семейни, общуващи и готови за полет (Въпреки 2024; Въпреки 2025). Рошпака говори и за влиянието на басните на Лафонтен, откъдето възприема зооантропоморфната форма – животното като образ на човека (Интервю галерия „Париж“ 2019). Неговите птицочовеци, врабци с кормила, кози, кучета, летящи риби и други същества са начинът му да говори за човешкия живот.

Макар в картините му често да се появяват Бог, ангели, души, библейски мотиви и светци, религиозното въображение на Рошпака не е църковно-православно. То е по-близо до широкия хоризонт на народното християнство, в който християнски образи, природна одухотвореност и лични духовни представи могат да съжителстват свободно. В интервю в галерия „Париж“ той говори за душите като за самостоятелна реалност (така и ги рисува), убеден е в действителността на прераждането и приема човешкото въплъщение като рядък и голям дар. Разказва и за практики на общуване с дърветата, от които търси енергия, възстановяване и лечение (Интервю галерия „Париж“ 2019). Неговите „души“ не са поетична метафора или християнски мотив, а част от лична космология, в която човекът, природата, животните и невидимият свят са свързани по специфичен личен начин, който той преживява и пренася преживяването в творбите си.

Позитивността при Рошпака не изглежда като лесна веселост или декоративен оптимизъм. Самият той я описва като усилие – човек трябва да е роден с такава нагласа, но трябва и да иска да я съхрани, да се бори за нея, да не изпада в черногледство. В този смисъл правенето на „позитивни картини“ за него е трудно. Когато не е в позитивно състояние, той не рисува, а се връща към природата, която нарича свое вдъхновение и лечител (Интервю галерия „Париж“ 2019). Тази особеност е съществена за разбирането на неговия наивизъм: добротата в картините му не трябва да се приема като наивно непознаване на злото, а като желан образен ред, който художникът упорито изгражда чрез трудна борба, дисциплина и лична митология.

Когато споменава своите учители, Рошпака ги нарича „български художници“, у които разпознава силна връзка с народностното, с местната памет, които правят „изкуство с корени“. Сред най-важните за него имена са Димитър Казаков – Нерон, Никола Казаков, Лика Янко (Въпреки 2024; Въпреки 2025; Интервю галерия „Париж“ 2019). Мнозина забелязват силното влияние на Лика Янко върху композициите, формите, образите, техниките и материалите в неговото творчество (Интервю галерия „Париж“ 2019; Въпреки 2024; Въпреки 2025). Той не отрича влиянието и формулира разликата между себе си и нея просто: тя лепи, а той бродира (Интервю галерия „Париж“ 2019). При Рошпака образът не се изгражда само чрез прибавяне на предмети и въженца, а чрез бод и шиене – чрез продължителна ръкоделна работа.

Една от най-разпознаваемите особености на Рошпака е смесената му техника. Той работи с маслена живопис, шит контур, апликации от плат, зебло, стари черги, конци, копчета, обемни платна, керамика и обекти. Обяснява този интерес към майсторенето с баща си, който е работил с ковано желязо и дърво, както и с детските и семейните си занимания с шиене и тъкане заедно с баба му (Владова 2002). Галерийните текстове също постоянно подчертават тази материална линия: при него шевът е част от изграждането на образа; той свързва живописта с гобленарството, ковьорната и текстилната традиция (Сариева 2007; Вълчева 2017; Въпреки 2024; Въпреки 2025). В интервю в галерия „Париж“ употребява характерната дума „пошива“ и говори за „пошитите си картини“. Разказва също, че обработва конеца с пчелен восък или лак и че е бил привлечен от старите шити ковьори с фолклорни сюжети, украсявали селските домове. Обичал е да прокарва пръстите си по шевовете, да преживява тяхната триизмерност. (Интервю галерия „Париж“ 2019). В най-добрите му работи бодът, конецът и апликацията превръщат простия знак в триизмерно предметно присъствие – образът не само е рисуван, но още е съшит, сглобен и конструиран.

Стилът на Рошпака може да бъде определен като приказно-притчов и митопоетичен наивизъм. За разлика от мнозина български наивисти, той не разчита на хумора, макар в образите му понякога да има и усмивка. Неговият свят е населен с Дедо Боже, ангели, птици, кози, кучета, риби, еднорози, змейове, деца, семейства, птицочовеци и други фантастични същества, които принадлежат едновременно на детския спомен, селската приказка, библейския разказ и личното видение. Галерийните текстове често говорят за неговите „картини-истории“, за село Бешовица като събирателен образ и за три устойчиви стожера – животинките като символ на човешкия свят, семейството с топлия дом и винаги присъстващия Дедо Боже с ангелите (Павлова 2015; Въпреки 2024). Тази образност е поучителна, но не студено назидателна: тя иска да върне човека към добрина, любов, прошка, мекота и доверие в света (Йовановска 2011; Въпреки 2024; Въпреки 2025).

При Рошпака словото е неразделна част от образа. Заглавията, надписите и избродираните текстове не само обясняват, но и довършват разказите на картините. В едно интервю той казва, че самите картини „си носят“ имената – те произлизат от преживелиците и случките, които художникът разказва чрез тях (Владова 2002). Затова заглавия като „Дедо Боже посреща любовта“, „Посрещане на Мъдрост Божия“, „Безкрайната река“, „Тоя който всичко знае“ или „Весели случки с врабци Йордановци“ са незаобиколима част от смисъла на произведенията. Те въвеждат зрителя в Рошпаковия свят като в приказка, притча или устен разказ, където словото и изображението работят заедно.

Рошпака е художник, при когото наивистичното майсторство трябва да се търси в способността да бъде изграден разпознаваем и повтаряем личен образен свят. Неговото изкуство събира народностна памет, детски спомен, народно-християнски образи, лични духовни представи, северозападна словесна разказност и ръкоделна материалност. То не е „наивно“ като непознаване, а наивистично като устойчиво следван език, близък до представата му за „народно изкуство“. Произведенията му показват как неправилният контур, шитата линия, грубият плат, чудатото животно или детският знак могат да станат пластически необходими – не защото художникът не може другояче, а защото именно така неговият свят започва да говори. Истинската му сила е в „пошития“ образ – в умението да превърне картината в ръкоделен предмет, близък до ковьора, гоблена и селската домашна тъкан.

Почитателите на наивистичното изкуство и ценителите на Росен Рашев – Рошпака ще имат възможност да изберат своите любими пошити платна или рисунки сред над 50 произведения на художника, включени в юбилейния аукцион на Аукционна къща „Енакор“. Това е рядък шанс Рошпака да бъде видян като цялостен свят – свят на детски спомени, животни-персонажи, ангели, змейове, обредни знаци и тъкани образи, в които простата линия и грубият бод се превръщат във визуализация на народностния ни дух.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в департамент „Изкуства и дизайн“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Източници:

Владова 2002: Елена Владова, Росен Рашев-Рошпака: Ако седна да пиша книги, ше ги пиша като на дедо Йордан Радичков. В: Media Times Review, октомври, 2002 – http://mediatimesreview.com/october/VladovaArtoctober.php Посетена на 1 септември 2026

Вълчева 2017: Нели Вълчева, „Мирно царство“ – изложба на Росен Рашев-Рошпака във Варна. В: „Културни новини“, 02.08.2017 – https://kulturni-novini.info/sections/2/news/26166-mirno-tsarstvo-izlozhba-na-rosen-rashev-roshpaka-vav-varna Посетена на 1 септември 2026

Въпреки 2024: Светът на Рошпака е изпълнен с любов и доброта, какъвто ни се иска да бъде. Във: „Въпреки“, 2024 – https://въпреки.com/post/744409128836988928/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D1%81-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B0 Посетена на 1 септември 2026

Въпреки 2025: С творбите си Росен Рашев-Рошпака ни напомня какви сме дълбоко в душите си. Във: „Въпреки“, 2025 – https://въпреки.com/post/778200818119753728/%D1%81-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D1%8F-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B8 Посетена на 1 септември 2026

Интервю галерия „Париж“ 2019: Росен Рашев- РОШПАКА: Интервю в Галерия Париж, 2019. В: Ютюб канал на галерия „Париж“ – Art Gallery Paris, 29 Oct 2019, https://www.youtube.com/watch?v=t9WrxTeSF98&list=PL-3mHNv2Qb2fYsENDOmCimu2TWMB4dVxj&index=11 Посетена на 1 септември 2026

Йовановска 2011: Мая Йовановска, Росен Рашев-Рошпака: Искам да съхраня душата си чиста. Във: в. „Дума“, 12 Февруари 2011 / брой: 36 – https://duma.bg/iskam-da-sahranya-dushata-si-chista-n10888?h=pdfarchive&pdfarchiveId=3703 Посетена на 1 септември 2026

Костова 2025: Анелия Костова, Нова изложба с птицочовеци открива врачанския художник Росен Рашев-Рошпака в софийската галерия „Париж“. В: Дарик радио,  18 Февруари 2025 – https://darik.bg/nova-izlozba-s-pticochoveci-otkriva-vrachans Посетена на 3 септември 2026

Осиковска 2023: Даниела Осиковска, Интервю с Росен Рашев – Рошпака. В: Маринска, Р. (авт.), Д. Осиковска (съст.), Съвременни български наивисти. София „Кибеа“, 2023, с. 116-118.

Павлова 2015: Надя Павлова, „Пътуване до Бешовица“ с Росен Рашев-Рошпак. В: „Културни новини“, 15.05.2015 – https://kulturni-novini.info/sections/2/news/21443-patuvane-do-beshovitsa-s-rosen-rashev-roshpak Посетена на 1 септември 2026

Сариева 2007: Веселина Сариева, Росен Рашев-Рошпака. Ноевата лодка. В: „Културни новини“, 27.03.2007 – https://kulturni-novini.info/sections/2/news/3725-rosen-rashev-roshpaka-noevata-lodka Посетена на 1 септември 2026