Статии от експертите

Юбилеен 50-ти аукцион на Аукционна къща „Енакор“ – „БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ НАИВИСТИ“, 8 октомври 2026 г.

Димитър Богданов е сред академично обучените художници в аукциона на българските наивисти, които се насочват към наивизма като към избран художествен език – начин за опростяване, за разказване и за превръщане на малката битова сцена в образ със собствена вътрешна логика. Роден е през 1961 г. в София и завършва Националната художествена академия, специалност „Консервация и реставрация“ при проф. Любен Прашков (Галерия Париж; Льо Папийон; ВалерАрт). Тази подготовка може да е имала значение за избора му на наивистичен език, защото предполага пряк досег с по-стари образни системи – икони, възрожденско изкуство, народна образност и различни форми на художествена стилизация.

Богданов има собствена образна позиция и разпознаваем почерк. Неговият наивизъм не е шумен, не е декоративно претрупан и не търси етнографска точност. Зад привидната простота на тези картини стои много добра рисуваческа култура: Богданов деформира фигурите с точен усет за характер, жест и комична ситуация. Също толкова силен е и колоритът му – мек, овладян и нюансиран, с внимателно поставени цветни акценти, които изграждат настроение и насочват смисъла на сцената. Една от силните му страни е интересът към характера – не като психологическа дълбочина в академичния смисъл, а като ясно уловено поведение, настроение, слабост, навик или смешна особеност. Той работи с малки сцени, ясни знаци, събрани пространства и характерни деформации, чрез които обикновената случка добива смисъл – хумористичен, морално-закачлив или просто човешки. В неговите картини българската народностна среда е представена като свят на човешки навици, отношения, очаквания, любопитства и прегрешения – свят, в който смешното и добродушното често стоят съвсем близо до леката забележка към човешките слабости.

В аукционния корпус Богданов присъства с пет малки маслени платна от 2006–2011 г. – „Стара къща“, „Любопитство“, „Печена дюля“, „Конфликт“ и „Предпразнично“. Те принадлежат към по-ранна линия в творчеството му, представена тук чрез народностно-битова тематика и са доста различни от по-късните му романтично-фантастични и сюрреализирани теми. Тук го интересуват къщата, дворът, празничното очакване, любопитството, дребният конфликт, смешното или неудобното в отношенията между хората. Галерийното определение, че Богданов подхожда „с усмивка“ към живота на обикновения човек, неговите житейски прегрешения и българските нрави, е особено подходящо за тези работи (ValerArt). Това е меко, наблюдателно и леко иронично вглеждане в ежедневните ситуации и човешките слабости.

В „Стара къща“ Богданов представя народностната тема чрез образа на изоставения дом. Къщата е поставена в центъра на композицията като главен персонаж, но вече не като обитавано място, а като тяло в разпад: повечето керемиди са паднали и са оголили дървените греди на покрива, някои от тях са провиснали или вече са рухнали, мазилката е опадала на места до тухла, единият прозорец липсва, а другият изглежда на път да падне. Вратата е отворена, но не като знак за гостоприемство, а като следа от напуснатост – пред входа вече са пораснали храстче и трева, а по стените също плъзват растения. Наивистичният елемент тук не е в хумора, а в условната перспектива, опростената форма и леката деформация, чрез които разрушената къща се превръща в знак на напуснатия човешки свят. Тя носи спомен за някогашно обитаване, но в настоящето ѝ вече се вижда друго движение – бавното оттегляне на човека и завръщането на природата.

В „Любопитство“ Богданов превръща съвсем дребна дворна случка в завършен наивистичен разказ. Възрастна жена, седнала навън, кърпи петата на дебел вълнен червен чорап, а от падналата на земята макара се е размотала червена връвчица, към която любопитно се навежда кокошчицата. Заглавието насочва не към човешка психологическа ситуация, а към смешното животинско недоразумение – птицата сякаш разпознава в нишката нещо живо, може би червейче или храна. Червената линия свързва ръката на жената, чорапа, макарата и кокошката, и така буквално води разказа през картината. Най-силната деформация е в огромните ръце на жената: едната е вдигната с иглата, другата придържа чорапа, така че цялата фигура е съсредоточена в действието на кърпенето. Ръцете не са „неправилни“ случайно – те превръщат малката домашна поправка в главното събитие на образа. Голямото събитие тук е спасението на един чорап, но точно около тази дребна грижа Богданов изгражда цяла сцена на човешка съсредоточеност и животинско любопитство.

Наивистичността тук е в опростените форми, условното пространство и леката деформация, но и в самия избор на сюжет: големият свят е сведен до малка домашна сцена, в която ръкоделието, дворът, животното и човешката невъзмутимост се срещат в тих, добродушен хумор. Стилизацията на женското лице – овално, загладено, с малка уста и съсредоточен, почти застинал израз – вече подсказва онази характерна обработка на женските образи, която по-късно ще стане разпознаваема в по-фантастичните и сюрреализирани творби на художника. Така в тази малка народностно-битова сцена може да се проследи и една ранна форма на почерка, който Богданов ще развива по-нататък.

В „Печена дюля“ художникът свежда народностно-битовата сцена до най-малкия възможен домашен разказ. В почти празен интериор жена в селско облекло се е навела над чиния с печена дюля. Под нея е шарената черга, а над сцената виси газена лампа. Пространството е бедно откъм детайли, но точно затова всеки знак става важен – плодът, чинията, ръката, чергата, лампата. Най-силна е деформацията на фигурата: жената е прегъната към дюлята, лицето ѝ е издължено в профил с огромен нос, а жълтеникавият му тон почти го сближава със самия плод. Най-смешният и най-точен наивистичен ефект е приликата между профила на бабата и самата дюля: човекът и неговото малко удоволствие сякаш се оглеждат един в друг. Не е ясно дали тя гледа плода, мирише го, проверява дали е добре опечен, или вече мислено го вкусва, но именно тази съсредоточеност превръща простата печена дюля в център на цяла домашна церемония. Наивистичността тук е в условното пространство, в плоската голяма ръка, в знаковата фигура и в способността на художника да направи от най-дребната битова ситуация образ на стария домашен свят – с неговата бедност, топлина, мирис, хумор и човешка привързаност към малките удоволствия.

В „Конфликт“ Богданов превръща дребна дворна свада в смешна и силно знакова сцена. Жена, седнала на ниско столче, държи в скута си бяла съскаща гъска, докато над тях налита и кряска черна гарга с широко отворена жълта човка. Конфликтът изглежда най-напред като сблъсък между двете птици – домашната, едра и пазена в ръцете на жената гъска, и нахалната, грачеща гарга, която нарушава реда на двора. Но самата жена също участва в тази птича разправия: обърнатото ѝ нагоре лице с огромен жълт нос визуално се родее с човките на птиците. Така човекът, гъската и гаргата се оказват въвлечени в обща комична система от погледи, човки, жестове и раздразнение. Голямата ръка на жената обхваща гъската като нещо свое и пазено, а наситеният червен фон превръща малката битова случка в образ на разгорещен спор. Наивистичността тук е в опростените форми, плоското пространство, рязката деформация и способността на художника да направи от една обикновена дворна разправия малък театър на човешкото и животинското поведение.

В „Предпразнично“ художникът отново превръща малък битов момент в смешна битово-иронична сцена. Срещу бяла гъска е застанал селски свещеник с черно расо, висока шапка, бяла брада и лула, а в ръката си държи дамаджана. Заглавието обещава празнично очакване, но картината не показва тържествена подготовка за празника, а земната, човешка и леко греховна страна на предпразничното настроение. Попът не просто среща гъската – той сякаш вече ѝ крои шапката и преценява дали би стояла добре опечена на трапезата. Гъската обаче не е безучастна: тя го гледа с подозрителен, леко опулен поглед, сякаш вече се досеща накъде вървят попските мисли. Така невинното животно се оказва едновременно събеседник и бъдещо угощение, а дамаджаната подсказва, че празникът още не е започнал, но човешките слабости вече са на мястото си. Сходството между човешкия нос и птичи клюн въвежда отново характерната за Богданов комична връзка между човешкото и животинското, но тук тя е по-хаплива: човекът и птицата се гледат почти като равни персонажи, докато зрителят разбира неравенството в намеренията им. Наивистичността е в опростените форми, в деформирания профил, в почти равния мащаб между попа и гъската, и в способността на художника да покаже българските нрави не като официална традиция, а като малка морално-закачлива селска комедия.

Произведенията на Димитър Богданов в аукциона са малки по формат, но много плътни като наблюдение, характер и живописна култура. В тях няма шумна ефектност, а внимателно уловени състояния – изоставената къща, която вече се връща към природата; жената, съсредоточена в спасяването на един червен чорап; бабата, която почти се оглежда в печената дюля; дворната свада между човек, гъска и гарга; попът с дамаджаната срещу подозрителната гъска. Зад привидната простота стои изящен рисунък – точен, пестелив и много изразителен – както и майсторски колорит, в който меките фонове, топлите охри, червените акценти и студените синкави тонове изграждат настроение, без да претрупват образа. Богданов умее да превръща обикновения предмет, животното и човешкия жест в образи с памет, хумор и лека забележка към слабостите на човека. Тъкмо в това е привлекателността на тези картини за ценителите на наива – те са достъпни от пръв поглед, смешни и човешки, но при всяко следващо гледане започват да разкриват още детайли, още характери, още малки хитрости на образа. Това са работи, които лесно ще влязат в домашното пространство, но няма да застинат в ролята на украса. Ще започнат да живеят в него като весели, наблюдателни и малко лукави събеседници.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в департамент „Изкуства и дизайн“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Източници:

Галерия Париж: Димитър Богданов – художник. В: Art Gallery Paris – Sofia – https://gallery-paris.com/hudozhnik/dimitar-bogdanov/ Посетена на 12.09.2026.

ВалерАрт: Димитър Богданов. Във: ValerArt – https://valerart.com/bg/s/artists/D_Bogdanov/ Посетена на 12.09.2026.

Льо Папийон: Dimitar-Bogdanov. В: Art Papillon – https://www.artpapillon.com/en/dimitar-bogdanov-70 Посетена на 12.09.2026.