Статии от експертите

Избрани български автори от втората половина на ХХ в.

Аукцион на „Енакор“ №47, 10 април 2025 г.

В аукцион №47 на Аукционна къща „Енакор“ са включени половината от 500-те произведения в колекцията на Ружа Маринска (1944-2022) – големият изкуствовед, познавачът на българското изобразително изкуство, изключителният преподавател и наш близък приятел. Колекцията ѝ (Димитров 2024) съдържа графика, живопис, рисунки, керамика, пластики, фотография.

В първата част на представянето бяха включени българските автори, които са получили художественото си образование до 1948 г. Във втората част представяме българските автори, получили художествено образование след 1948 г., творили основно в епохата на социализма, за които Маринска е писала специални текстове и изследвания, съставяла е каталози, организирала е и е откривала изложби, произнасяла е слова.

За отношението на Ружа Маринска към съвременните художници, Владимир Димитров пише в увода към каталога на колекцията (Димитров 2024:7): „Ружа Маринска провидя таланта на редица съвременни художници, които подкрепяше винаги, когато можеше. Помагаше им да организират изложби, които откриваше, пишеше текстове за каталози и най-вече – общуваше с тях, за да проникне, колкото може по-дълбоко във вътрешния свят на художника, за да може да го разбере, представи и интерпретира.“ Във връзка с тази безусловна подкрепа на Маринска към съвременните ѝ художници се е оформила най-голямата част от нейната колекция (Димитров 2024:7): „В сбирката на Ружа Маринска присъстват основно имена на любимите ѝ автори – нейни съвременници с които тя е работила, които е подкрепяла и съветвала, за които е писала, чиито изложби е откривала. Най-голямата част от сбирката е с произведения, които е получила като подарък в знак на уважение от любими художници, колекционери и от близките й хора.“

Както при авторите, представени в първата част на статията и при съвременните автори можем да направим сходно наблюдение. За около три четвърти от произведенията в тези групи в колекцията знаем, че са на автори, чието творчество Ружа Маринска е ценила, подкрепяла с напътствия, откриване на изложби, организация на проекти и публикации. Именно за тях тя пише: „Затова с любов съм мислила и писала за българските художници и създаденото от тях. Разбира се, обстоятелствата са се стичали така, че не всички художници, които ценя, са станали обект на мои изследвания. Но всички, за които съм писала или говорила публично, са избрани от мен, по моя воля. У всички тях съм виждала високи образци на художествено мислене и оригинално въображение. На всички дължа благодарност, че са ми дали възможност да развия собственото си разбиране за изкуството.“ (Маринска 2020а:I, 10).

Български автори, получили художественото си образование след 1948 г.

Тодор Панайотов (1927-1989) е един от най-любимите и най-много изследвани автори (Маринска 1988а; 1990а; 2009а; 2014; 2017а). Три негови творби са включени в аукциона – „Пейзаж“, темпера (Фиг. 1) и две литографии – „Честит празник“, 1987 г., (Фиг. 2) и „Конници“ (Фиг. 3), последната е публикувана (Маринска 2020:II, 224). Цялата фамилия художници Панайотови са нейни любимци и винаги бяха изложени в дома ѝ. Сестрата на Тодор – Анастасия Панайотова (р. 1931) – също е високо оценена (Маринска 2015а; 2017б:), представена е с три живописни работи в туш, акварел и гваш: „По стихове на Цветаева“, 1983 г. (Фиг. 4), „Фигури с птица“, 1984 г. (Фиг. 5), „Омагьосаната стая“, 2015 г. (Фиг. 6), последната публикувана (Маринска 2020:II, 226).

Ружа Маринска е привлякла вниманието (Маринска 1994) към почти непознатата в онзи момент изключително талантлива художничка Иванка Сокерова (1926-1993), от която се предлага отпечатък на графиката „Родопска девойка“, 70-те години на XX в. (Фиг. 7). Никола Терзиев-Желязото (1927-2006) е предизвикал интерес (Маринска 1987) с работите си в Пантеона на Възрожденците в Русе, впечатляващ скулптурен проект от който се предлага в търга – Проект за женска фигура за Пантеона в Русе, ок. 1977 г., гипс (Фиг. 8), публикувана (Маринска 2020:II, 197). Маринска има проникновени текстове (Маринска 1985; 1986а) за Станка Димитрова (1931-1996), представена с рисунка с туш „Композиция“, 1985 г. (Фиг. 9). Има голямо изследване (Маринска 2009) за портретите на композитора Петко Стайнов, в което отделя голямо внимание на процеса на създаване на портрета на композитора от Димитър Арнаудов (1933-1989). Една от множеството негови подготвителни рисунки, публикувани в изследването (Маринска 2020:II, 116), е станала част от нейната колекция – „Подготвителна рисунка за портрет на Петко Стайнов“, 1971 г. (Фиг. 10). 

Васил Чакъров-Чак (1934-2018) е една от най-големите слабости на Ружа Маринска (Маринска 2007а, 2021, 2022; Дичева 2021; Даскалов 2022). В последните години тя работеше по многогодишен проект за представяне на неговото творчество – започна от 2019 г. и беше планиран да приключи през 2024 г. (Дичева 2021). Маринска подготви каталози и курира изложби в Самоков, Кюстендил, Благоевград, Сливен, Жеравна (Василева 2020) и в София (Дичева 2021). Последната изложба, която курира и откри, беше негова – „Васил Чакъров-Чак: шаржове, колажи и карикатури“, в Музея на хумора и сатирата в Габрово през октомври 2022 г. (Даскалов 2022) По време на подготовката за негова голяма ретроспективна изложба в НХГ, посветена на 90 години от рождението му, тя си отиде от този свят. В аукциона са включени две от многото творби, които той ѝ е подарил (Дичева 2021): „Разговор с петле“, от серията „Живот на село“, 1979 г., суха игла (Фиг. 11) и „Пейзаж от Багренци“, 1978 г., молив, акварел (Фиг. 12). Маринска е писала (Маринска 2007б) за Христо Симеонов (1935-2020), представен с „Натюрморт“, 2000 г., гваш (Фиг. 13); а също (Маринска 1976) и за Мари-Терез Господинова (1939–2014), „Късни плодове“, маслени бои (Фиг. 14).

Ружа Маринска е писала неведнъж (Маринска 1990б; 2009в) за Марко Монев (1939-2004), представен с маслената живопис „Русе – театърът“, 1986 г. (Фиг. 15), експонирана на централно място в хола на Ружа. Още повече е писала (Маринска 1986б; 1995; 2007в, 2015б) за много близката ѝ и особено високо ценена Василка Монева (р. 1945), представена в аукциона с маслените платна „Интериор“, 2009/2011 г. (Фиг. 16) и „Натюрморт със съдове“ (Фиг. 17).

Автори, за които Маринска пише с вдъхновение са (Маринска 2004) Стефан Марков (1940-2000), включен с литографията „В светлината на фара III“, 1997 (Фиг. 18); също (Маринска 2011а) Иван Димов (1943–2024), представен с творбата (Фиг. 19) „Японка“, 2011 г., акварел, цветни моливи (публикувана в Р. Маринска, За изкуството, 2020:II, 229 и експонирана на отделна стена в дома ѝ). Писала е (Маринска 2000) за Иван Газдов (р. 1945), включен с „Поклонение на влъхвите. Мазачо“, от цикъл „Кавър класик“, сериграфия, с посвещение (Фиг. 20).

Вълнувала се е (Маринска 2013) от Красимира Дренска (р. 1947), „Композиция“, 1995 г., темпера, молив (Фиг. 21); (Маринска 2019) от Радина Близнакова (р. 1947), „Пейзаж“, цветни моливи (Фиг. 22); (Маринска 1998а) от Марияна Райнова (р. 1948), „Парижка импресия“, 2009 г., колаж, рисувана коприна (Фиг. 23). Един от най-високо ценените от Ружа Маринска художници, може би с най-много публикации (Маринска 1975; 1976б; 1985б; 1988б; 1989; 1996а), е Надежда Кутева (р. 1948), представена в търга с акварела „Боженци“, 1975 г., (Фиг. 24).

В аукциона се предлагат голям брой разнообразни по вид и съдържание творби на Захари Каменов (р. 1949), за когото Маринска е писала неведнъж с висока оценка и признание (Маринска 2009г; 2010а; 2011б; 2018). Всички те бяха изложени на ключови места в дома ѝ – „Композиция“, офорт (Фиг. 25); „Композиция“ из цикъл „Градина“, 2015 г. (Фиг. 26); магическата керамична пластика-совалка „Без име“ (Фиг. 27); теракотова „Женска фигура“, (Фиг. 28); графиката „По Борис Христов“ (Фиг. 29).

Ружа Маринска пише статия „Българските художници и фотографията“ (Маринска 2006), в която освен останалите проникновени текстове, има част и за Искра Цанкова-Сиама (р. неуст.-2019). За нейната фотография, допълнена с авторска техника на наслагване на образите, от която в търга се предлага една работа от цикъла „Хора и маймуни“, 2005 г., сниман в Мианмар (Бирма), (Фиг. 30). Художникът Христо Алексиев (р. 1950), със сигурност е спечелил Маринска (Маринска 2005а; 2010б) както с ума и качествата на работата си, така и с графичния „Портрет на Сирак Скитник“, 1990 г. (Фиг. 31). – най-любимият на Ружа автор-интелектуалец. Едмонд Демирджиян (1951-2009) е попадал в обзорни текстове за изложби, но е привличал вниманието ѝ и за по-специални проекти (Маринска 2002а:93-95). В търга Демирджиян присъства с „Композиция с автопортрет“, 1981 г. (Фиг. 32). Милко Божков (р. 1953), е друг автор от тази епоха, за когото Р. Маринска неведнъж е писала в общи и в специални представяния (Маринска 1991). В аукциона Божков е представен с рисунката „Три дървета, три облака“, 2010 г., молив, маслени бои, платно (Фиг. 33). Художникът-интелектуалец Андрей Даниел (1952-2020) не само редовно е включван в обзорни текстове, забелязан още от най-ранните му изяви, но и неведнъж е бил обект на специално изследователско внимание с много високи оценки (Маринска 1983/2; 1997а). Даниел е представен в търга с великолепното маслено платно „Стълбите на Партенона“, 1981 г. (Фиг. 34).

От наличието на много творби на Свилен Блажев (р. 1953) в колекцията на Маринска, можем да допуснем хипотезата, че той е бил един от любимите ѝ съвременни художници, които е подкрепяла. Това се потвърждава от множеството споменавания в обзорни текстове, но и от специално писаните за него текстове и произнасяни слова на откриване на изложби (Маринска 1999; 2002а; 2002б). В аукциона са включени три произведения на Блажев: „Композиция“, 1994 г., маслени бои, пясък, платно (Фиг. 35); „Гола жена с котка“, смесена техника (Фиг. 36) и „Коледна картичка“, 2007 г., смесена техника (Фиг. 37). Станислав Памукчиев (р. 1953) изглежда е в същата категория любими и подкрепяни съвременни художници (Маринска 1996б). Предлагат се три негови произведения: „Тоалет“, 1983 г., маслени бои (Фиг. 38) и две абстрактни рисунки с туш, 1998 г. (Фиг. 39).

Светла Георгиева (р. 1955) е представена в търга с три от шестте нейни произведения в колекцията – офортите „Слънчево дърво“, 1988 г., (Фиг. 40) и „Тайна“, 1982 г. (Фиг. 41), както и рисунката с туш „Лодки“, 1972 г. (Фиг. 42), също е била обект на специално изследване (Маринска 1990в). В статия в сп. Изкуство, Маринска отделя най-голямо внимание на анализа и дава най-висока оценка именно на предлаганата в аукциона работа „Слънчево дърво“, която бе експонирана в стаята за гости в дома ѝ.

Скулпторът Стефан Лютаков (р. 1955) присъства с пет произведения: „Композиция“, 1997 г., бронз (Фиг. 43); „Кутия за тайни“, чугун (Фиг. 44); „Пробуждане“, 2019 г., листова ламарина, плазмено рязане (Фиг. 45), „Пейзаж от Добруджа“, желязо, дърво (Фиг. 46) и рисунката „Човек с куче“, сух пастел (Фиг. 47). Изключително високата оценка на Р. Маринска за него можем да прочетем както в общи представяния на изложби и галерийни експозиции, така и в проникновените ѝ анализи в специални изследвания за неговото творчество (Маринска 1998). Творбите му бяха изложени навсякъде из дома ѝ.

Маринска е ценила и подкрепяла (Маринска 2016) Веско Велев (р. 1956), представен с рисунката „Ангел“, 1994 г. (Фиг. 48). Писала е текстове и е откривала изложби (Маринска 2005б) на Атанас Хранов (р. 1961), представен с пластиката „Седмият хълм“, бронз, гранит (Фиг. 49а-б). Неведнъж се е спирала (Маринска 2002а) пред творбите на Веселин Начев (р. 1958), представен с масленото платно „Интровертно“, 2011 г. (Фиг. 50); пред работите (Маринска 1998в; 2010в) на Румен Жеков (1960-2022), представен с графиката (Фиг. 51) „Белези и сенки“ („Scars and shadows“).

Само няколко от изключително многото творби на Светозар Бенчев (р. 1962) в колекцията на Р. Маринска, са представени в аукциона: рисунката „Там, през морските врати“, 1997 г. (Фиг. 52), литографията „Нова камера обскура. Обект І“ (Фиг. 53); пластиката от керамика и метал „Резен диня“, 2018 г. (Фиг. 54), рисунката „Птица в клетка“, 1989 г. (Фиг. 55). Големият брой негови произведения в колекцията показват, че Маринска го е ценила високо и силно го е подкрепяла от самото начало на творческия му път. Тя е изразила разбирането си за неговата интелектуална и визуално-словесна творческа работа чрез изящни и дълбоки интерпретации – в немалко текстове, включително представяния в каталози и слова от откриване на изложби (Маринска 2002а; 2009д; 2012).

Маринска е ценяла високо таланта и е подкрепяла Николай (Кольо) Карамфилов (1963-2014). Освен споменавания в обзорни статии (Маринска 1995б), тя има специални изследователски текстове за него (при това в още съвсем младата му възраст), както и слова за откриване на негови изложби (Маринска 1997; 1998в; 2008; 2010г), смята го за „една от най-силните личности на генерацията“. Само три от многото негови работи в колекцията са включени в търга – „Композиция“, 2004 г., туш, четка (Фиг. 56); „Торс в гръб“, 1995 г., туш (Фиг. 57) и маслената живопис „Фолкмотив“, 1989 г. (Фиг. 58).

Влиянието на Ружа Маринска върху художествените процеси в България във втората половина на ХХ в.

В тази група произведения от колекцията на Ружа Маринска в аукцион №47 на „Енакор“, представяме творби на съвременни на нея художници, повечето от които тя е познавала, общувала е с тях, посещавала е ателиетата им, за да навлезе в дълбините на творческия им процес, за да ги разбере и оцени от всяка възможна гледна точка. За тези художници тя е писала специални изследователски и представящи текстове, курирала е и е откривала техни изложби, където е произнасяла слова, подкрепяла ги е по пътя им, съветвала ги е, поощрявала ги е и е насочвала към нови търсения и експерименти. Доказателства за нейната работа са множеството посветителни надписи на гърбовете на картините.

Художниците, с които тя е общувала, са изразявали благодарността си за нейната подкрепа, като са ѝ подарявали свои произведения. Тези именно творби са били сред най-силно преживяваните от Ружа, както тя пише – емоционално и интелектуално (Маринска 2020а:I, 9-10). С тази своя будителска работа с десетки съвременни художници, Р. Маринска несъмнено е оказала изключително силно влияние както върху индивидуалния творчески процес и търсения на отделни, избрани от нея автори, така и върху посоките на художествените процеси в България през втората половина на XX и първите две десетилетия на XXI век. Значимостта на нейното влияние върху тези процеси предстои тепърва да бъде изследвано и оценявано, въз основа както на нейните трудове, така и на произведенията на съвременни автори в нейната лична колекция.

В аукциона с творби от колекцията на Ружа Маринска ще можете да придобиете високо ценени, дълбоко преживени и осмисляни от големия изкуствовед произведения на съвременни автори, на които тя е оказала безценно въздействие и подкрепа, и които са били нейни близки приятели. Поставяме много достъпни начални цени на лотовете в аукциона, с желание тези специални произведения на българското изкуство, които съдържат в себе си паметта за светлия дух, проницателния интелект и страстната любов на Ружа към изкуството, да достигнат до колкото е възможно повече нейни приятели, близки, ученици и почитатели, както и до ценителите на българското изкуство.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

20 февруари 2025 г.
Честит небесен рожден ден на Ружа!

Библиография и източници:

Василева 2020: Василева, Щиляна, Една лирична Жеравна в картините на художника Васил Чакъров, 2020. – „Ирида Сливен“, 2.10.2020 г., https://iridasliven.com/2020/10/02/%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%83/ Посетена на 13.02.2025

Даскалов 2022: Даскалов, Георги, „Шаржове. Карикатури. Колажи“ на Васил Чакъров-Чак в Дома на хумора и сатирата в Габрово. – „Култура“, БНР, 08.10.22, https://bnr.bg/post/101717688/sharjove-karikaturi-kolaji-na-vasil-chakarov-chak-v-doma-na-humora-i-satirata-v-gabrovo Посетена на 13.02.2025

Димитров 2024: Димитров, Владимир (съставител, автор), Росица Гичева-Меймари (научен редактор) 2024. Ружа Маринска – живот сред изкуство. Каталог. Нов български университет, 2024., на бълг. и англ. език. Dimitrov, Vl. (compiler, author), R. Gicheva-Meimari (scholarly editor), 2024. Ruzha Marinska – Life Surrounded by Art. Catalogue. New Bulgarian University, 2024.

Дичева 2021: Дичева, Светлана, „С четка и палитра“ в галерия „ЛоранЪ“ – 20 дни с Васил Чакъров и неговата маслена живопис. Интервю с доц. Ружа Маринска. – „Закуска на тревата“, БНР, https://bnr.bg/post/101436161/izlojbata-s-chetka-i-palitra-razkriva-talanta-i-dushevnostta-na-vasil-chakarov  Посетена на 13.02.2024

Маринска 1975: Маринска, Ружа, Надежда Кутева. – „Народна култура“, 25.20.1975, №43, с. 3.

Маринска 1976: Маринска, Ружа, Мари-Терез Господинова. – „Изкуство“, 1976, №1, с. 46-47.

Маринска 1976б: Маринска, Ружа, Надежда Кутева. – „Изкуство“, 1976, №1, с. 44-45. 

Маринска 1983: Маринска, Ружа, Андрей Даниел в защита на картината. – „Изкуство“, 1983, №2.

Маринска 1985: Маринска, Ружа, Сплав от сетивно знание и интелектуално вълнение. За изложбата „Микрокосмос“ на Станка Димитрова в София. – „Нов живот (Кърджали)“, 27.11.1985, №205, с. 1-2.

Маринска 1985б: Маринска, Ружа, Светлина и ритъм. Изложба на Надежда Кутева. – „Литературен фронт“, 21.03. 1985, №12, с. 3.

Маринска 1986а: Маринска, Ружа, Станка Димитрова. – „Изкуство“, 1986, №1, с. 10-12.

Маринска 1986б: Маринска, Ружа, Усмивки от цвят. Слово при откриването на изложбата на Василка Монева в Русенската ХГ, 12 февруари 1986 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 122-123.

Маринска 1987: Маринска, Ружа, Скулптурните фигури на Никола Терзиев в Пантеона на възрожденците в Русе. – „Изкуство“, 1987, №9, с. 30-37.

Маринска 1988а: Маринска, Ружа, Тодор Панайотов. – „Изкуство“, 1988, №3, с. 8-11.

Маринска 1988б: Маринска, Ружа, Надежда Кутева. UNESCO: 40 artists – 40 ans – 40 pays. Parisq :a Bibliotheque des Arts 1988, ss 81-82.

Маринска 1989: Маринска, Ружа, Изложбата на Надежда Кутева. – „Изкуство“, 1989, №8, с. 42-44.

Маринска 1990а: Маринска, Ружа, Тодор Панайотов и младите. Слово при откриването на изложбата на дълбокопечатната графика, посветена на Тодор Панайотов, СБХ, Шипка 6, 4 септември 1990 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 222-224.

Маринска 1990б: Маринска, Ружа, Марко Монев в съвременния български пейзаж. – „Изкуство“, 1990, №1, с. 46-49.

Маринска 1990в: Маринска, Ружа, Графичните изповеди на Светла Георгиева. – „Изкуство“, 1990, №8.

Маринска 1991: Маринска, Ружа, Българското участие в първото биенале на акварела от крайдунавските страни. Текст към проекта на биеналето. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том I-II. София, 2020, II:138-141.

Маринска 1994: Маринска, Ружа, Иванка Сокерова. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 372-373.

Маринска 1995: Маринска, Ружа, Юбилейно за Василка Монева В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 123-125.

Маринска 1996а: Маринска, Ружа, Художник с родина. Изложбата на Надежда Кутева в Галерията за чуждестранно изкуство. – Дума, 9.04.1996.

Маринска 1996б: Маринска, Ружа, Станислав Памукчиев. Фрагмент от рецензията по конкурс за получаване на званието „професор“, 1996 . В: Маринска, Ружа, За изкуството, том I-II. София, 2020, II:157.

Маринска 1997а: Маринска, Ружа, Андрей Даниел. Фрагмент от рецензията по конкурс за получаване на званието „професор“, 1997. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том I-II. София, 2020, II:147-150.

Маринска 1997б: Маринска, Ружа, Кольо Карамфилов. Публикувано в „Кольо Карамфилов – Рецикли“, 1997. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, II:238-242.

Маринска 1998а: Маринска, Ружа, Марияна Райнова. Публикувано в каталог на художничката, 1998 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 277.

Маринска 1998б: Маринска, Ружа, Пътищата на свободата, или, опит за портрет на скулптура Стефан Лютаков – сп. „Страница“, 1998, №3. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 213-215.

Маринска 1998в: Маринска, Ружа, Групата „Диско 95“  Публикуван в каталога на изложбата на групата в Националната художествена галерия, март, 1998. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 244-245.

Маринска 1999: Маринска, Ружа, Свилен Блажев. Текст в каталога на изложбата на художника в Националната галерия, 1999 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том I-II. София, 2020, II:135-137.

Маринска 2000: Маринска, Ружа, Ранните рисунки на Иван Газдов. Слово при откриването на изложбата-дарение на художника в Националната галерия, 18 май 2000. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 227-228.

Маринска 2002а: Маринска, Ружа, Съзвучия и дисонанси. Девет етюда за размисъл. В: сп. „Изкуство/Art in Bulgaria“, 2002, №93-95.

Маринска 2002б: Маринска, Ружа, Българското изкуство на хребета на два века. Публикувано в European Contemporary Art. The Art of the Balkan Countries. Каталог на първото балканско биенале на изкуството, Солун 2002. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том I-II. София, 2020, II:138-141.

Маринска 2003: Маринска, Ружа, „Крилете на образа“. Проект заедно със СБХ в залите на „Шипка“ 6, 2003. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том I-II. София, 2020, II:137-138.

Маринска 2004: Маринска, Ружа, Стефан Марков – „Спомени за море“. Слово при откриване на възпоменателната изложба на художника в Галерия „Ведарт“, 20 октомври 2004 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 230.

Маринска 2005а: Маринска, Ружа, Изложбата на Христо Алексиев. Слово при откриване на изложбата на художника в Галерия „Арт Алея“, 7 октомври 2005 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 283-284.

Маринска 2005б: Маринска, Ружа, Новите картини на Атанас Хранов. Слово при откриване на изложбата на художника в Галерия „Ракурси“, 18 март 2005 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 271-272.

Маринска 2006: Маринска, Ружа, Българските художници и фотографията. – Проблеми на изкуството, 2006, №4.

Маринска 2007а: Маринска, Ружа, Васил Чакъров: Рисунки от кашона на Чак от Багренци. София, „Аргос“, 2007.

Маринска 2007б: Маринска, Ружа, Картинните галактики на Христо Симеонов. Слово при откриването на Петата париореалистична изложба на художника в галерия „Райко Алексиев“, октомври 2000 г. В: Христо Симеонов. Париореализъм. София, Амадеус Къмпани, 2007.

Маринска 2007в: Маринска, Ружа, Василка Монева. Албум. София, „Аргос“, 2007.

Маринска 2008: Маринска, Ружа, Светът е голям и образи ни дебнат отвсякъде. Каталог на пленера „Контакти без ограничения“, 2008. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 359-360.

Маринска 2009а: Маринска, Ружа, За Тодор Панайотов. В: Тодор Панайотов. София, СБХ, 2009.

Маринска 2009б: Маринска, Ружа, Петко Стайнов и изобразителното изкуство. В: Петко Стайнов в паметта на времето. София, Фондация „Петко Груев Стайнов“, 2009, с. 303-311.

Маринска 2009в: Маринска, Ружа, Марко Монев. Каталог към юбилейната изложба на художника. – София, Консултантска агенция „Аргос“, 2009, с. 5-10.

Маринска 2009г: Маринска, Ружа, Един неюбилеен юбилей. Слово при откриване на изложбата на Захари Каменов в Галерия „Аргос“, 2009. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 258.

Маринска 2009д: Маринска, Ружа, Светозар Бенчев. Публикувано в каталог на художника, 2009. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 268-269.

Маринска 2010а: Маринска, Ружа, „Цялото село“ на Захари Каменов. Слово при откриване на изложбата на художнкика в Галерия „Астри“, 29 октомври 2010. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 260.

Маринска 2010б: Маринска, Ружа, Христо и театърът. Слово при откриване на изложбата на художника Христо Алексиев в Галерия „Ракурси“, 21 октомври 2010 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 284-285.

Маринска 2010в: Маринска, Ружа, Румен Жеков. Слово при откриване на изложбата на художника в „Арт алея“, 1 октомври 2010 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 249-250.

Маринска 2010г: Маринска, Ружа, Изложбата на Кольо Карамфилов. Слово при откриване на изложбата на художника в Галерия „Арт алея“, януари 2010 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 242-243.

Маринска 2011а: Маринска, Ружа, За рисунките и акварелите на Иван Димов, или свободата да пътешестваш във въображението. Слово при откриване на изложбата на художника в Галерия „Сезони“, 1 ноември 2011. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 229.

Маринска 2011б: Маринска, Ружа, Абрахам Пинкас и Захари Каменов. Слово при откриване на изложбата в Галерия „Средец“, 9 май 2011. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 259.

Маринска 2012: Маринска, Ружа, Една необикновена изложба. „Нещата отблизо“ на Светозар Бенчев. Слово при откриване на изложбата на художника в Галерия „Средец“, 2012. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 269-271.

Маринска 2013: Маринска, Ружа, Постеля от треви. В: Красимира Дренска. Каталог от изложба на художничката в СГХГ. София, Арс Милениум МММ, 2013, с. 7-13.

Маринска 2014: Маринска, Ружа, Тодор Панайотов. София, Национален дарителски фонд „13 века България“, 2009, с. 5-13.

Маринска 2015а: Маринска, Ружа, Анастасия Панайотова. Слово при откриването на изложбата на художничката в залата на „Шипка 6“, 3 април 2015 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 225-226.

Маринска 2015б: Маринска, Ружа, Василка Монева. Слово при откриването на юбилейна изложба на художничката в галерия „Шипка 6“) – Бюлетин на СБХ, София, 2015, №2, с. 18.

Маринска 2017а: Маринска, Ружа, Тодор Панайотов – 90 години. Слово при откриването на юбилейната изложба на художника в Галерия „Средец“, 22 февруари 2017 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 224-225.

Маринска 2017б: Маринска, Ружа, Анастасия Панайотова. Слово при откриването на изложбата на художничката в Галерия „Стубел“, 9 март 2017 г. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 226-227.

Маринска 2018: Маринска, Ружа, Захари Каменов в СГХГ. Каталог към изложбата на художника, април-май 2018, СГХГ, София, 2018, с-2-3.

Маринска 2019: Маринска, Ружа, Радина Близнакова. В: Дипляна, издадена по повод изложбата на художничката в Галерия „Финес“, ноември 2019 г.

Маринска 2020а: Маринска, Ружа, За изкуството, том I-II. София, 2020.

Маринска 2021: Маринска, Ружа, Иван Савов. Васил Чакъров: 1966 графика 1983. Галерия „ГрафикАрт“, София, 2021.Маринска 2022: Маринска, Ружа, Иван Савов. Васил Чакъров: шаржове, карикатури и колажи. Музей на хумора и сатирата, Габрово, 2022.