Статии от експертите

Юбилеен 50-ти аукцион на Аукционна къща „Енакор“ – „БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ НАИВИСТИ“, 8 октомври 2026 г.

В юбилейния 50-ти аукцион на „Енакор“, посветен на съвременното българско наивистично изкуство, Росен Рашев – Рошпака присъства с най-голям брой творби – над 50. Аукционният корпус не изчерпва всички теми в творчеството на художника, но събира произведения от ранния му период – от 1991 до 2014 година – които позволяват да бъдат разгледани някои от устойчивите негови теми, сюжети и техники.

В картините от групата „Семейство и детство“ Рошпака показва най-всеобщо човешката, но и най-интимна част от своя свят. В тези произведения домът, майката, детето, двойката и семейството са представени като знаци на близост и памет. В „Душата на моето семейство“ семейният образ е изведен почти като родово дърво или домашен тотем. Голямата централна многоглава фигура съдържа в тялото си къща с двор, а около нея гравитират птицо-риба, детска фигура, странични глави, странна ракета на колела – сякаш семейството не е просто група хора, а цяло същество, съставено от дом, спомени, роднини, животни и невидима „душа“. „Спомен от детството“ е осезаемо ръкоделен: фигурата на детето върху еднорога е направена от нашито зебло, с груб, релефен, почти тъкано-плетен силует. Тук споменът не е нарисуван гладко, а е „изровен“ от материала – като нещо останало от селска къща, чувал, черга, двор. В рисунката „Майка“ сюжетът е сведен до пределна знаковост: огромна майчина фигура, малка детска фигура, сърце, луна. Това е почти пиктограма на майчината закрила. „Целувката“ и „Двама сред вълните“ пък превръщат двойката в единен двуглав или двутелесен знак – любовта не е разказана психологически, а е показана като срастване, допиране, общо плаване. В тази група Рошпака въвежда зрителя в своята наивистична вселена през най-близките човешки теми – майката, детството, любовта, дома – но ги превръща в лични митове, изговорени с шев, линия, знак и проста, почти детска образна реч.

В произведенията от групата „Християнски теми“ Рошпака не следва каноничната иконография, а превежда познатите библейски и новозаветни сюжети на своя личен наивистичен език. В „Адам и Ева“ от 2006 г. първочовеците са поставени от двете страни на дървото с ябълката като в пределно опростена схема – без драматично действие, почти като първичен знак на човешкото начало. В по-късната „Адам и Ева“ от 2012 г. същият сюжет е по-сгъстен и по-суров: белите апликирани фигури, черният фон, змията и сърцевидните знаци върху телата превръщат грехопадението в кратка, силна формула за човека, любовта, изкушението и изпитанието.

В рисунките „Влизане в Йерусалим“ евангелският сюжет е разказан като детска процесийна сцена в стила на Лика Янко – Христос на магаре, последователите му, град, дървета, звезди и тънка линия, която превръща свещеното събитие в близък човешки разказ. „На изпит при деду Боже“ е особено характерна, защото заменя строгата богословска дистанция с доверителна народна близост: срещата с „деду Боже“ прилича едновременно на съд, изпит и обикновен разговор. В „Общуващият ангел“ тази близост става още по-непосредствена – синият ангел хвърля закачлив, палав поглед към фланкиращите го лица, сякаш наистина участва в общуване между видимия и невидимия свят. В „Св. Георги със змея“ християнските образи продължават да се движат между притчата, детския знак и народната приказка. В тези творби народната християнска вяра е представена като жива образна реч – човешка, простичка, пошита, изписана и разказана така, сякаш свещеното може да се появи съвсем близо до човека.

В творбите от групата „Ритуали и народно християнство“ християнското у Рошпака напуска ясната библейска сцена и преминава в областта на обреда, видението и домашната вяра. В „Отлитане на душите“ белите човешки фигури се носят в пространството във всички посоки в чудата, почти танцова картина на прехода – поединично, по двойки или тройки. „Архангел“ има тяло и лице на сова, напомня кукумявката на мъдростта на античната Атина. Небесният пазител е превърнат в нашита домашна икона от плат, зебло и конец, около която са разположени къщи и малки човешки фигури – сякаш ангелът пази конкретния дом и човешката общност. В „Небесен ритуал“, „Слънчева поляна“ и „Посрещане на колесарите“ земни и небесни същества участват в чудати обредни действия: събиране, посрещане, преминаване, движение около знак, тяло или небесна колесница.

Най-впечатляваща в групата е „Ръката, която помага на всички“. Голямата светла ръка, пришита върху червен тъкан фон сред човешки фигури, глави, животни и знаци, може да се прочете през близостта ѝ до оброчните практики около чудотворните икони. Иконографски репликира парчетата плат, върху които се пришиват сребърни оброчни пластинки с образи на ръка, крак, око, дете или друг знак на молбата и получената помощ. Връзката е убедителна, защото смисълът и техниката съвпадат: помощта е „пошита“ като вещ, като дар, като оброк. Тук народното християнство на Рошпака изглежда най-материално – като вяра, която се докосва, пришива, носи и оставя следа.

В картините от групата „Фантастични и приказни“ Рошпака най-свободно разгръща своя личен митопоетичен свят. Тук образите не се подчиняват на реалната логика, а на логиката на приказката, съня и детското въображение. В „Еленът, който водеше към щастието“ животното е едновременно спомен, водач и знак за път – същество, което отвежда човека към желано, почти чудодейно място. В „Опитоменият змей“ пък страшното е обезоръжено чрез детската близост: змеят вече не е враг, а домашен любимец – питомно същество, включено в света на хората и играта. Най-интересни в тази група са „Животни в небесата“, „Приказка“, „Приятели“ и „Приказки за Свети Георги и Змея“. В тях животните летят, плуват, возят се, разговарят или се превръщат в чудати спътници на човека. Свети Георги и змеят също не са представени като строг героичен сблъсък, а като разказ от народна приказка, в която змеят, конникът, царкинята, еднорогът, птиците, рибите и храмовете обитават един и същ вълшебен свят. Фантастичното при Рошпака не бяга от човешкото – то го разширява, като показва свят, в който страхът може да бъде опитомен, животното може да стане приятел, а небето – място за игра, пътуване и щастие.

В произведенията от групата „Животни“ Рошпака показва една от най-разпознаваемите страни на своя свят. Неговите кози, кучета, петли и врабци не са обитатели на селския двор, а приказни същества – имат индивидуален характер, човешко присъствие поведение. В „Добричката козичка и мъничкото яренце“ голямото животно закриля малкото с цялото си тяло, като превръща простата животинска сцена в знак на майчинство и грижа. В „Куче в ясен ден“ имаме пример за триизмерните картини на Рошпака. Куклата-куче е мека, светла, зашита с едър бод върху платното – като домашен пазител или спомен за детска играчка. „Козичка“ извежда подобен мотив, но много по-контрастно и сурово – бяла фигура върху черно поле, едновременно смешна и страшна, но и доверчива.

Птиците са любимите животни на Рошпака. В „Умното петле“ животното е представено като самостоятелен портрет – важно, съсредоточено, с човешки поглед. Във „Весели случки с врабци Йордановци“ и „Врабчов град“ са репрезентирани Йорданрадичковите врабци. Те образуват общност: летят, играят, носят знаци, живеят сред къщи, дървета, звезди и луни. Тук личи връзката на Рошпака с разказваческата традиция и с онзи приказно-притчов свят, в който животното може да бъде човешки двойник, съсед, приятел или герой от малка смешна случка. В тези творби животинското не отдалечава човека от себе си, а обратно – помага му да се види по-просто, по-меко и по-сърдечно.

Колекцията съдържа и малко по-непознат тип творби на Рошпака – абстрактните му маслени, апликирани и шити платна. В тях художникът изоставя оставя разказа, за да покаже самата конструкция на своя „пошит“ свят. В „Безкрайната река“ няма фигури, а само концентрично движение на шитата линия във вписани лъкатушещи квадрати, която линия превръща платното в път, течение, обикаляне, влизане навътре и връщане навън без начало и край. „Далечният град“ използва подобна структура на вписаните квадрати, но червеният фон и малките правоъгълни кръпки около центъра напомнят за прозорци, къщи, градска памет или видян отдалеч знак за селище. Тези произведения показват, че при Рошпака абстракцията не е отказ от неговия свят, а негово сгъстяване: шевът, кръпката, контурът, цветът и повторението остават сами да носят смисъла на цикличното време в квадратна форма. В тях образът се приближава до ковьор, карта, пътека или обреден знак, а „наивистичното“ пошиване се разкрива като проста, но силна пластическа система.

Почитателите на наивистичното изкуство и ценителите на Росен Рашев – Рошпака ще имат рядката възможност да видят художника в необичайна пълнота – чрез над 50 произведения от ранния му период, различни техники, теми и сюжети, включени в юбилейния аукцион на Аукционна къща „Енакор“. Сред тях всеки ще може да открие своя Рошпак – този на детството и семейството, на ангелите и Дедо Боже, на козите, кучетата, петлите и врабците, на чудатите змейове и фантастичните пътувания, или на чистия пошит знак. Именно това прави тази колекция особена: тя предлага цял един свят, съшит от памет, доброта, приказност, вяра и конец.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в департамент „Изкуства и дизайн“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Източници:

Фейсбук група Хайлайф 2021 – Пост на Фейсбук група Хайлайф – https://www.facebook.com/HILIFE.BG/posts/%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D0%B0/10157558306710843/?locale=ar_AR Посетена на 3 септември 2026 г.