СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ АРТ НАИВ
Юбилеен 50-ти аукцион на Аукционна къща „Енакор“ – „БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ...
Юбилеен 50-ти аукцион на Аукционна къща „Енакор“ – „БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ НАИВИСТИ“, 8 октомври 2026 г.
Юбилейният аукцион на Аукционна къща „Енакор“ е посветен на една малко позната област в историята на българското изкуство – съвременния български наивизъм. В това направление работят немалко автори, които имат почитатели и колекционери в България и по света, но по някакви причини българският наивизъм е останал предимно индивидуално усилие – без школи, без центрове, непроучен и недостатъчно разбиран. Както пише д-р Ружа Маринска (Маринска 2023: 6): „Едва в последно време, благодарение на две-три галерии, като пловдивската „Арт наив – Капана“, варненската „Льо Папийон“ и Софийската „Париж“ и с подкрепата на двойка любители на наива, тези наши наивисти се оказаха включени в художествения живот и започнаха да привличат и, макар и частично, да култивират публика от свои ценители. В голямата си част оставащи безизвестни извън пределите на страната, с малки изключения като например Росен Рашев – Рошпака, те създадоха значително по обем творчество, което очаква своето критично осмисляне.“
Маринска пише това в увода към първия том на изданието „Съвременни български наивисти“ (Маринска, Осиковска 2023). Даниела Осиковска и съпругът ѝ Георги Георгиев създадоха първото обществено пространство за арт наив в България – музейната експозиция на частната им колекция „Салон за наивистично и интуитивно изкуство“ в Градската галерия в Белоградчик (Сайт Салон за наивистично изкуство). Първият том за наивистите бе последван от втори (Николова, Осиковска 2025), от три биеналета и четири Международни салона (Събития Салон за наивистично изкуство). Интересът към наивистичното изкуство на тези събития се оказа изключително висок. Аукционът на „Енакор“, който предлага на вниманието на ценителите голяма частна колекция от над 250 произведения на български наивисти, се вписва в тази нова тенденция на пазара на съвременното българско изкуство.
„Арт наив“ е условен термин-понятие за стилова принадлежност или направление. При възникването му в края на XIX и началото на XX в., с него са назовавани творби на нешколувани художници (Маринска 2023: 5). По-късно обаче и немалко академично обучени автори го избират като подходящ език за изразяване. Това усложнява явлението, възникват нови термини и спорове за названието (Маринска 2023: 5; Николова 2025: 7–9), които и до днес не стихват. Една от причините българският наивизъм да не се оформи като силна школа вероятно е липсата на спокойно прието име – за някои то звучи подозрително близо до „наивност“, „простодушие“, „неумение“ или „детинщина“. Затова е важно наивизмът да бъде защитен като специфичен тип художествено майсторство, което изисква не по-малко талант, усилия и умения от всяко друго. Особено сложно умение е способността опростената форма, деформацията, стилизацията, нарушената пропорция и детско-първичният знак да станат пластически необходими.
Наивистичното изкуство не отменя художественото майсторство, а го премества извън академичните критерии за правилност. То се разпознава по силата на знака, композиционната мярка, пластическата необходимост и способността на опростената форма да носи смисъл. Несъразмерното тяло, огромната ръка, наклонената къща, плоското пространство или животното-знак не са качество сами по себе си. Те стават убедителни, когато усилват жеста, оживяват света, превръщат сцената в обредна или приказна, или носят характер. Пластически необходимо е онова решение, което не може да бъде „поправено“ без образът да загуби своята убедителност. Мариела Димитрова – Мара формулира много точно принципа на наивистичното майсторство: „да направиш от дефекта – ефект“ (Осиковска 2023: 75). В тази кратка фраза се съдържа същественото различие между неможене и художествена свобода.
Наивистичното майсторство не се ражда непременно от академична школа. Самоукият автор може да постигне художествена убедителност, когато опростената форма е резултат от дълготраещо усилие, внимание, търпение, повторение и привързаност към образа. Обичта към рисуваното го кара да гледа по-дълго, да поправя, да работи по детайла, да измисля свои средства и постепенно да ги превръща в език. И обратно – академичното обучение само по себе си не гарантира нищо без талант, вътрешна необходимост и упорита работа. Наивистичното рисуване не е липса на умение, а друг вид умение – основано на талант и изработено чрез постоянство, наблюдение, обич към образа и способност „дефектът да се превръща в ефект“.
Характеристики на наивистичния стил, проявени в изкуството на артистите в аукциона
Опростяването не е празнота. Фигурата може да е схематична, но формата и линията трябва да могат да „говорят“, да изразяват смисъл. Две точки за очи, извита ръка, наклонено тяло, закръглено коремче, рог, крило или грубо очертан профил трябва да бъдат достатъчни, за да разкажат характер, жест, отношение, страх, грижа или движение. Най-убедителни в това умение са Анита Ненчева, Росен Рашев – Рошпака, Петър Димов, Димитър Богданов, Юлия Станкова.
Неправилността трябва да има функция. Изкривената пропорция, плоското пространство, странният мащаб или обърнатата перспектива трябва да създават визуално-смислов ефект – смешен, страшен, обреден, приказен, сакрален или друг. Тук най-силни са Мариела Димитрова – Мара, Анета Яламова, Росен Рашев – Рошпака, Петър Димов, Севда Потурлян, Юлия Станкова.
Композицията трябва да държи света. При добрия наивист композицията има вътрешен ред – има ритъм, център, равновесие, движение, мяра. Нещата не са „натрупани“, за да стане шарено, а за да се изрази смисъл. Тук се открояват Анета Яламова, Петър Димов, Румен Малчев, Биянка Ненова, Альона Топалова, Тодор Маринов.
Знакът трябва да носи повече от предмета. Къща, животно, дърво, светец, кукер, дете, врабче, змей – не са „теми“, а образи, кодиращи смисъл. Майсторството е в това предметът да стане знак, а не суха илюстрация. Тук водещи са Анита Ненчева, Росен Рашев – Рошпака, Мариела Димитрова – Мара, Димитър Богданов, Юлия Станкова, Севда Потурлян.
Деформацията трябва да има вътрешна необходимост – да се усеща, че образът не може лесно да бъде друг, че точно тази форма, този цвят, този жест и този мащаб са намерили мястото си в изграждането на смисъла. Сред най-убедителните в това умение са Мариела Димитрова – Мара, Анита Ненчева, Росен Рашев – Рошпака, Димитър Богданов, Йордан Димитров, Юлия Станкова.
Отношение на наивистите в аукциона към художествения образ и към света
При едни автори водещ е хуморът – от парадокса, самоиронията и визуалния виц до битовата сатира и добродушната гротеска. Такива саМариела Димитрова – Мара, Анита Ненчева, Димитър Богданов, Альона Топалова, Росен Рашев – Рошпака, Тодор Маринов, Йордан Димитров, Стоян Божилов.
При други артисти по-силна е позитивната нагласа към света – обичта към човека, животните, дома, празника, детството и простите форми на общностен живот. Такива са работите на Росен Рашев – Рошпака, Анита Ненчева, Анета Яламова, Петър Димов, Альона Топалова, Биянка Ненова, Димитър Богданов, Петър Петров, Димитър Вецин, Милчо Спасов, Ириана Шкодрова, Севда Потурлян, Юлия Станкова, Тодор Маринов, Стоян Божилов.
Значима част от творбите работят с първични образи и движещи сили: тяло, двойка, семейство, животно, любов, грях, Бог. Такива теми са основен интерес у Анита Ненчева, Росен Рашев – Рошпака, Альона Топалова, Христо Кралев, Йордан Димитров, Иван Стоянов.
При някои автори особено важни са предметността и материалността – старото дърво, платът, шевът, релефът, рамката, намереният предмет, които са част от смисъла на произведението. Тази особеност е характерна за художествения свят на Анита Ненчева, Мариела Димитрова – Мара, Росен Рашев – Рошпака, Анета Яламова, Тодор Маринов, Илияна Дончева, Пенка Илиева-Чория, Румен Малчев – Сокоп, Ириана Шкодрова, Йордан Димитров, Петър Димов, Иван Стоянов, Росен Кръстев, Кирил Митовски, Стоян Божилов.
В други случаи на преден план излизат приказното и фантастичното – светове, в които детската памет за селото, за възрожденския или буржоазния град, фолклорът, християнските символи, животните-персонажи и детското въображение се преплитат свободно. Такива са световете наАнета Яламова, Альона Топалова, Петър Димов, Росен Рашев – Рошпака, Севда Потурлян, Росен Кръстев, Кирил Митовски, Илияна Дончева, Стоян Божилов, Димитър Костадинов – Дюк, Димитър Богданов, Чавдар Вълов, Петър Петров. Лична митология градят чрез изкуството си Росен Рашев – Рошпака, Анита Ненчева, Петър Димов, Севда Потурлян, Юлия Станкова, Росен Кръстев, Кирил Митовски, Пенка Илиева-Чория.
Особено силна линия в българския наивизъм е народностното и патриархалното – традиционното село, домът, родът, празникът, носиите, трудът, патриархалните отношения и представа за общностен ред. Това е централна тема на интерес за много автори: Димитър Вецин, Тодор Маринов, Димитър Богданов, Ириана Шкодрова, Йордан Димитров, Стоян Божилов, Иван Стоянов, Милчо Спасов, Севда Потурлян, Живко Донков, Румен Малчев – Сокоп, Альона Топалова, Анета Яламова, Йордан Ангелов, Нина Иванова Донковска, Найден Мирков, Бончо Асенов, Росен Рашев – Рошпака.
Християнската тематика присъства не само чрез светци и библейски сюжети, а и чрез народно-християнски представи за закрила, вяра и невидимо присъствие. Извън корпуса с иконописта в аукциона, такива теми вълнуват Анита Ненчева, Юлия Станкова и Росен Рашев – Рошпака.
Българският наивизъм в юбилейния аукцион на „Енакор“ се разкрива като широка образна територия – между хумора и вярата, паметта и фантазията, народностното и личното.
Наивистичното изкуство е привлекателно със своята достъпна и едновременно с това – многопластова природа. То не изисква от зрителя да влиза в него през сложна теоретична врата, но не се изчерпва и с първия поглед. В добрите наивистични творби има разказ, хумор, памет, приказност, обич към човека и към обикновените неща, които често се оказват най-устойчиви. За ценителите наивистичната картина може да бъде едновременно радост за гледане, жива част от домашното пространство и малък свят със собствена вътрешна логика. Произведенията в този аукцион са възможност за личен избор – за среща с образи, които не спират да разказват, да ни разсмиват, да утешават и да събуждат детския ни поглед към света.
д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в департамент „Изкуства и дизайн“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет
Библиография:
Маринска 2023: Ружа Маринска, Съвременни български наивисти. В: Маринска, Осиковска 2023: Маринска, Р. (авт.), Д. Осиковска (съст.), Съвременни български наивисти. София „Кибеа“, 2023, с. 5-7.
Маринска, Осиковска 2023: Маринска, Р. (авт.), Д. Осиковска (съст.), Съвременни български наивисти. София „Кибеа“, 2023.
Николова 2025: Сузана Николова, Съвременни български наивисти. В: Николова, С. (авт.), Д. Осиковска (съст.), Съвременни български наивисти. Част II. София „Кибеа“, 2025, с. 7-11.
Николова, Осиковска 2025: Николова, С. (авт.), Д. Осиковска (съст.), Съвременни български наивисти. Част II. София „Кибеа“, 2025
Осиковска 2023: Даниела Осиковска, Интервю с Мариела Димитрова – Мара. В: Маринска, Р. (авт.), Д. Осиковска (съст.), Съвременни български наивисти. София „Кибеа“, 2023, с. 74-77.
Сайт Салон за наивистично изкуство: Сайт на „Салон за наивистично и интуитивно изкуство“ – https://www.naiveart.eu/ Посетена на 7.09.26.
Събития Салон за наивистично изкуство: Събития на „Салон за наивистично и интуитивно изкуство“ – https://www.naiveart.eu/%d1%81%d1%8a%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%8f/ Посетена на 7.09.26.