Статии от експертите

Юбилеен 50-ти аукцион на Аукционна къща „Енакор“ – „БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ НАИВИСТИ“, 8 октомври 2026 г.

Мариела Димитрова – Мара (р. 1967) е един от най-добрите съвременни български наивисти. Казвам това със съзнанието, че вероятно ще я ядосам, защото тя изглежда по-скоро не харесва да бъде определяна с абстрактното понятие-име на стила наивизъм (Осиковска 2023: 75–76). Трудно бих намерила по-точно определение за стила ѝ, не само заради формалните белези, но и заради образния ѝ свят, в който почти винаги има нещо парадоксално, свръхреално, виц, провокация, ирония или самоирония, но едновременно с всичко изброено – и обич. Мисля, че е една от най-добрите, защото е от преднамерените наивисти – завършила е академия за изящни изкуства „Сан Алехандро“ в Куба със специалност графика (Осиковска 2023: 74), има изящен вкус към сюрреалистично-смешното, а не на последно място и защото е надарена с талант, който е развивала настоятелно и като умения (Осиковска 2023: 74–77; Петрова 2023; Пиронкова 2025). Зад привидната свобода на рисунката, формите и пространствата стои съзнателният избор да не превръща техническото умение в самоцел. Самата художничка формулира един от основните принципи на своя подход с характерното „да направиш от дефекта – ефект“.

В интервюта и постове в социалните мрежи тя многократно повтаря, че не се поставя в редиците на великите художници, че е занаятчия и ръкоделец (Петрова 2023). Със същата ирония и самоирония е нарекла създадената от нея група във Фейсбук – „Художници, занаятчии, ръкоделци – без тънкообидни‟ (Димитрова ФБ група). Вероятно е права донякъде – за занаятчийската страна на работата си, но може би и не съвсем – защото занаятчийството очевидно не изчерпва това, което тя прави. В Мара, за нейно неудобство, има и художник.

За Мариела Димитрова първични са идеята и сюжета. Те могат да възникнат от разговор, случка, книга или сън, но може да бъдат предизвикани и от намерен предмет, стара дъска, парче дърворезба или метален детайл (Петрова 2023). Художничката събира материали, които вече носят собствена история и ги включва в произведенията си, като често именно техните форми подсказват бъдещия образ. Така границата между картина и предмет става подвижна: рамката престава да бъде външно оформление и се превръща в част от художествената ситуация.

Особено важен двигател на тази образност е парадоксът (Осиковска 2023: 76). Мара признава, че обикновените сюжети не я интересуват – необходима ѝ е някаква неочаквана идея, виц, притча или провокация. Хуморът при нея не е допълнение към изображението, а начин на мислене. Той сблъсква несъвместими мащаби и значения, приема метафората буквално, превръща делничното действие в абсурдна случка или обратно – поставя необикновеното в света на всекидневния опит. Понякога този хумор е остър и сатиричен, а самоиронията – която самата художничка нарича „висш пилотаж“ (Осиковска 2023: 77) – е част от неговата вътрешна свобода.

В този смисъл наивизмът на Мара не е отказ от умение, а свобода в начина, по който умението се използва. Формата е подчинена на идеята; живописните средства са инструмент за разказване, а нарушените пропорции, опростените фигури или привидната нелогичност могат да се окажат най-точният начин да бъде изразен замисълът. Зад външната непосредственост обаче стои внимателна работа – Мара рисува бавно, преработва и дори премазва цели картини, ако не успява да постигне търсения резултат (Осиковска 2023: 76; Петрова 2023).

В юбилейния 50-ти аукцион на Аукционна къща „Енакор“ – „Български художници наивисти“ – ще можете да наддавате за две изящни миниатюри на Мара – „Напояване“ и „Окачване на осветително тяло“. Двете произведения показват особено ясно нейния начин на мислене и работа. В тях живописното поле, употребяваното дърво, металните елементи и самата рамка образуват обща композиция, а всекидневното, фантастичното и абсурдното преминават едно в друго с характерната за Мара лекота. Творбите са изпълнени в техника с акрилни бои върху дъска. Поставени са в типичните за Мара дълбоки кутии-рамки, които влизат в картинното поле – изработени от употребявани дъски, свързани с големи метални скоби.

Този тип произведения наподобяват фотографски кадър в момента на заснемането – наложен върху и разчупващ действителността. Тази техника сякаш материализира самия фотографски поглед – показва как от действителността се отделя избраният кадър, а неизбраната част от действителността остава да се стеле около него. Фотографирането винаги е и акт на избор: едно се допуска в кадъра, друго остава извън него. При Мара обаче изключеното не изчезва. Грубите употребявани дъски, металните скоби и фонът остават като материално присъствие на онази действителност, която художественият образ не е „избрал“. Така рамката едновременно очертава избраното и пази следите на неизбраното. При Мара онова „извън кадъра“ също става част от произведението. Сравнението не е случайно – фотографското мислене присъства и пряко в практиката на Мара, която инсценира и заснема предмети и включва фотографски изображения в свои работи.

В „Напояване“ върху основната дървена плоча е представено устие на бяла кана, украсена с дребни трилистни орнаменти. Каната е използвана като ваза за букет от едва разтварящи се пъпки на диви рози, чиито бяло-розови тонове върху сиво-черната среда извикват класическо романтично настроение. Триизмерното тяло на каната прекъсва, прегъва се и продължава надолу вече плоскостно, в по-бледи тонове – върху черната основа на кутията-рамка. След това отново се повдига и завършва върху дъската на рамката. Там каната ляга върху поставка с колела като на малка каручка. Идеята за каручка е подсказана от издатък, подобен на централната греда за впряга, който обаче след прекъсването в ъгъла на рамката се превръща в чучур на лейка. И така, в развихреното въображение и майсторските игри-умения на художничката, вазата с цветя, пропълзявайки по фона и рамката, се превръща в детска играчка-каручка-лейка, която най-сетне обяснява и „напояването“ в заглавието. Но ако се наклони, за да полее нещо, дивите рози в нея ще останат без вода. Освен всички сюрреализми дотук, каручката-лейка-ваза е представена и в бърз бяг – за това намекват завихреността на колелата, наклонът и трептенето на стръковете, както и разпилялите се назад розови цветове върху дъската-рамка, един от които дори се е забучил в метална скоба. „Напояване“ представя един красиво-хумористичен детски сън, в който сантименталният сюжет е подложен на типичното за Мара сюрреалистично разместване – ирониите ѝ биха донесли усмивки на някоя интелигентна млада дама.

В „Окачване на осветително тяло“ космическото е сведено до абсурдно делнична домашна работа. Прегърбена възрастна жена с прическа голям кок, червена рокля и обувки, препасана с престилка, съсредоточено намества Луната, като е стъпила върху Северния полюс на земното кълбо, превърнато в своеобразна табуретка с тапицерия „Земя“. Заглавието довършва вица: небесното тяло е станало „осветително тяло“, което някой все пак трябва да окачи. Вселената е сведена до дом, а бабата шета и подрежда и в него. За българския зрител тази стара жена, която така деловито се разпорежда с Луната, може да събуди и далечната асоциация с фолклорните магьосници, които свалят месечината от небето и я доят. Бабешкото шетане неусетно се доближава до магията.

Това преобразяване продължава и извън централния кадър. Сивото поле на кутията-рамка с белите си точки е едновременно звездно небе и старомоден десен, подходящ за домашния свят на героинята, а синьо-зелените дъски удължават нощния небосвод. Дори големите метални скоби, с които е съединена рамката, неволно напомнят за сглобяване и домашен ремонт. Сред тази студена синьо-сива среда тъмночервената фигура изпъква като енергичен център на действието.

Иронията обаче има второ ниво. Смешна е представата на отделния човек, че неговото дребно действие има космическо значение – но понякога именно малките действия в сложния свят пораждат последици, несъизмерими с първоначалния им мащаб. Тъкмо това стои и зад популярната метафора за „ефекта на пеперудата“ – идеята, че малка промяна в една сложна система може да предизвика огромни последствия далеч от мястото и момента, в които е възникнала. Така несъответствието между миниатюрния човешки жест и огромния Космос престава да бъде само повод за насмешка. В света на Мара малкият човек може да изглежда нелепо важен, но не е непременно без значение. Затова и бабата, която просто е решила да намести лампата-луна, може би не е чак толкова нелепа: някой все пак трябва да поддържа реда в Космоса.

Произведенията на Мариела Димитрова – Мара остават дълго в паметта, защото зад привидно леката им игра стои особен начин да се гледа светът – с едновременно недоверие към неговата сериозност и обич към хората. Те умеят да разместят всекидневната логика, да превърнат абсурда в повод за усмивка и да напомнят, че въображението понякога вижда по-точно от здравия разум. След срещата с тях и обикновените предмети сякаш за известно време губят сигурността на своите значения: една кана може да пропълзи извън картината и да стане каручка-лейка, а Луната – лампа, която някой е забравил да намести. Това са творби, които не просто предлагат образи, видяни от артиста, но и приучават възприятието към възможността светът винаги да бъде видян и по друг начин. За ценителя те са от онези работи, които не се изчерпват с първия поглед – с времето продължават да разказват, да подхвърлят нови иронии и да променят пространството около себе си. Именно затова работите на Мара в аукциона на българските наивисти на „Енакор“ заслужават да бъдат гледани внимателно.

д-р Росица Гичева-Меймари,

гл. ас. в департамент „Изкуства и дизайн“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Източници:

Димитрова ФБ група: Фейсбук група „Художници, занаятчии, ръкоделци – без тънкообидни‟ – https://www.facebook.com/groups/1179557133356659 Посетена на 27 август 2026

Осиковска 2023: Даниела Осиковска, Интервю с Мариела Димитрова – Мара. В: Маринска, Р. (авт.), Д. Осиковска (съст.), Съвременни български наивисти. София „Кибеа“, 2023, с. 74-77.

Петрова 2023: Юлия Петрова, Корабът на глупците на Мара – Мариела Димитрова. В: БНР, 01.02.23, https://old-news.bnr.bg/post/101771008 Посетена на 27 август 2026

Пиронкова 2025: Вида Пиронкова, „Мариела Димитрова-Мара – от социалната група на нетънкообидните“ – сп. Дива, 28.07.2025. – https://divamagazine.bg/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82/ Посетена на 26 август 2026