Статии от експертите

Компендиум за ентусиасти на изкуство и антики

Пролетният аукцион 2024 на Аукционна къща „Енакор“ е посветен на бижутата, но в него има и друг акцент – тридесетина произведения на изящното изкуство, много от които без никакво съмнение също могат да се определят като „бижута“. Повечето от тях са творби на български художници, с две изключения, едното от които е работа на гениалния Рембранд. 

Графични произведения в аукциона

Съвременен графичен отпечатък (най-вероятно от ХХ в.) на произведение на новозаветна тематика от Рембранд ван Рейн (1606-1669) е включен във Великденския аукцион, в чест на приближаващия най-голям християнски празник – Възкресение Христово. Става дума за една от най-известните и най-високо ценени гравюри на великия нидерландец – „Трите кръста“ („Христос, разпънат между двамата крадци“), офорт и суха игла, фаза III от V, 1653 г.

Рембранд ван Рейн, „Трите кръста“, 1653 г.
Евгений Босяцки, Интимно ,1987 г.

Сред трите произведения на българските художници в аукциона, които не са живопис, ще отбележим литографията, която сме нарекли „Интимно“*, на майстора на еротичната линия и форма Евгений Босяцки (1929-2009). Тя е от неговата прочута и много търсена от колекционерите еротична серия, но е от по-скромните и романтични рисунки – млади влюбени развълнувано мечтаят за интимното преживяване, което предусещат, че им предстои.

Живопис от модерни български автори в аукциона

Георги Попов-Джон, „Детски портрет“

Българските автори, които сме подбрали, са в мнозинството си съвременни художници, учили, формирани и творили в епохата на късния социализма и в прехода, с няколко изключения. Една от големите перли на живописта в аукциона е масленото платно на Георги Попов-Джон (1906-1960), работил в първата половина на XX в. Творчество му е тясно свързано с европейските художествени процеси, живял е немалко години във Франция и Швеция. Появява се много рядко на пазара на изкуството и още по-рядко – с шедьовър от прочутите му портрети. Предлагаме изключително изящен, деликатен и психологически изразителен „Детски портрет“, който несъмнено ще грабне вниманието на ценителите и колекционерите. 

В произведението му се съчетават както похватите и стила на художниците от групата „Родно изкуство“, на която той е член, така и модерните европейски стилове, които той познава отблизо и често използва. Синеоко русо детенце с изящно оформена ар деко прическа, облечено в рокля от тъмносиньо кадифе, украсена асиметрично с бели дантели, е седнало малко неудобно на голямо и ниско легло. Леглото е покрито с бели кози кожи, но на детето е постлано да седне върху изящно покривало в стил ар деко с лилава основа и геометрична декорация в оранжево и жълто. С голямо умение в изграждането на позата на тялото и изражението на лицето, прочутият майстор на портрета Георги Попов-Джон внушава доста тъжното и тревожно настроение на красивото дете.

Генко Генков, „Пейзаж в червено“

Скъпоценният брилянт измежду произведенията на живописта в аукциона, е „Пейзаж в червено“ на Генко Генков (1923-2006) – автор, който е формиран преди средата на XX в., но чието творчеството стои извън всякакви рамки на времето и пространството. Бидейки краен бунтар до степен на налудност, авангардист по времето на социализма, той никога не рисува под диктата на социалистическия реализъм, поради което не може да бъде причислен другаде, освен към групата на бижутата на европейския модернизъм в България.

Картината, която предлагаме, е вероятно от ранния период на Генков. Представлява фантастичен пейзаж в червено-оранжево-керемидена гама, работена с триизмерно напластяване на различни нюанси на маслените бои, а след това с широки и дълбоки издрасквания върху пастозните напластявания, чрез които се извеждат наяве нюансите от по-долните слоеве. Композицията е развита в два плана – две черно-виолетови тесни и високи голи дървета на преден план фланкират композиционния център на втори план. На втори план са поместени три малки едноетажни постройки, долепени една до друга, обградени отпред и отзад с още две голи дървета с по-обемни корони. 

Композицията е структурирана много стабилно. Смисловият акцент е в множеството вертикали на стволовете и клоните на дърветата, които означават посока на движение отдолу нагоре. Два хоризонтала очертават терена на плановете. Контраст прави диагоналът на сянката на дясното дърво, който сочи към централния образ на постройките и намира продължение в косите страни на покривите им. Перспективата е нарушена, разстоянието между плановете е силно скъсено, двата плана са почти етажно разположени един над друг, което още повече засилва усещането за движение нагоре. Дърветата от втория план имат сходна височина с тези от първия, докато постройките са силно умалени и съотнесено с дърветата изглеждат големи колкото колиби за кучета, като кутийки.

Голите дърветата са живите същества, персонифицираните и одухотворени образи, които заместват човешките фигури в света на Генко. Захранени от керемидената огнена енергия, тези голи, изгорели, уж безжизнени дървета, като че ли възкръсват от огъня и се устремяват да растат нагоре към невидими в изобразителното поле висини. В устрема си нагоре прехващат и възнасят кутийките-постройки без прозорци, напомнящи малка селска църква или антични храмови съкровищници, които съхраняват даровете на хората към боговете.

Живопис от съвременни български автори в аукциона

Васил Стоев, Отдалечаване, 1999 г.
 Васил Стоев, „Привечер“*, 2002 г.

От големите съвременни български художници, включени в аукциона с живописни произведения, сме избрали да представим Васил Стоев (1950), Едмонд Демирджиян (1951-2009), Андрей Даниел (1952-2020), Милко Божков (1953) и Греди Асса (1954). Те имат доста общи характеристики. Правят множество изложби и са добре познати не само в България. Произведенията им присъстват в колекции на световни художествени музеи и галерии, както и в частни колекции в България и в чужбина. Всички са родени между 1950 и 1954 г. От едно поколение са, учили са почти едновременно във висши художествени училища, имали са едни и същи преподаватели, и това личи в близостта на стиловете, техниките, колорита, в предпочитаните теми на произведенията им. Сходствата във въобразените им светове са съвсем видими и в конкретните творби, които са включени в аукциона. Заглавието на текста „Светът на сънищата“ е обща тема на техните произведения (към която добавям еротичното мечтание на Евгений Босяцки и фантастичния пейзаж на Генко Генков). Мнозинството от тях са представени с произведения в крайно абстрактен стил, някои с елементи на сюрреализъм и/или кубизъм. 

Греди Асса, Композиция, 1997 г.
Милко Божков, Композиция, 1991 г.
 Едмонд Демирджиян, Композиция, 1994 г.

Изключение от крайно абстрактните стилове и почерци е работата на Андрей Даниел, представяща съвсем конкретен пейзаж от конкретно село, рисуван на един от прочутите пленери, организирани от галерия „Леседра“ през зимата на 1998 г. – „Пейзаж от Лесидрен I”, 1998 г. На пръв поглед, особено по онлайн снимка, работата може да изглежда съвсем обикновена и реалистична, но при вглеждане в платното на живо не може да не забележим изключителното майсторство и оригиналност на стила и техниките на големия художник-интелектуалец Андрей Даниел. Неговият пейзаж съвсем не е обичайно реалистичен, а представя фантастична визия за село Лесидрен, видяна по всяка вероятност насън, изпълнена в разнообразни техники с доста парадоксални форми и елементи в детайлите.

Андрей Даниел, „Пейзаж от Лесидрен I“, 1998 г.

Различното в света на сънищата на Андрей Даниел, при сравнение с другите художници, представени в аукциона със същата тема, е в рационализма, в достъпността на подсъзнанието за разума и в контрола на разума над подсъзнанието. В представения пейзаж от Лесидрен на Даниел, видян насън, ирационалността почти отсъства, няма непознато и неразбираемо, няма чудовища, заплахи и страхове, няма неотработени травми, болки и агресия, каквито виждаме в произведенията на тази тема от другите художници, които представяме. Има само красива, подредена, фантастично-сънищна приказка, в изследването на която се потапяме с любопитство, увереност, спокойствие и удоволствие.

Ще обърна внимание и на още една особеност на подбраната група български художници. Те са представители на различни народности, които правят нашата нация богата и многоцветна, съчетаваща множество традиции и разнолико културно наследство. Доколкото ни е известно, четирима от тях са представители на българската народност (Георги Попов-Джон, Генко Генков, Васил Стоев и Милко Божков), двама са представители на еврейската народност (Андрей Даниел и Греди Асса), един е представител на арменската народност (Едмонд Демирджиян), а един е потомък на украинско-руски аристократ, избягал веднага след установяването на комунистическата диктатура в Русия (Евгений Босяцки).

С този подбор на български автори от разни народности, които са изключително високо ценени от колекционерите в България и по света, искаме да зарадваме почитателите на съвременното изящно изкуство. А с включването на гравюра на новозаветна тематика от великия Рембранд, отбелязваме светлия празник на спасителното Христово възкресение и се надяваме да зарадваме почитателите на шедьоврите на световното изкуство.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

* Заглавията на произведенията, които са в кавички, са поставени от авторите или са ни станали известни по публикации. Заглавията, които са без кавички, са поставени от аукционна къща „Енакор“, тъй като оригиналните наименования са ни останали неизвестни.


Related articles

Product has been added to cart

Количка