Статии от експертите

Пролетният аукцион 2024 на Аукционна къща „Енакор“ е посветен на бижутата, но в него има и друг акцент – тридесетина произведения на изящното изкуство, много от които без никакво съмнение също могат да се определят като „бижута“. Повечето от тях са творби на български художници, с едно изключение – Рембранд ван Рейн (1606-1669). 

Съвременен графичен отпечатък (вероятно от ХХ в.) на гравюра на новозаветна тематика от Рембранд, е включен във Великденския аукцион, в чест на приближаващия най-голям християнски празник – Възкресение Христово. Става дума за едно от най-известните и най-високо ценени произведения на великия нидерландец – „Трите кръста“ („Христос, разпънат между двамата крадци“), суха игла и бурин, фаза III от V, 1653 г., която изобразява Разпятието на Исус Христос.

Как гледаме на великия Рембранд днес 

Тодор Петев, в изданието „В огледалото на Рембранд“ (Петев 2024:11-13), студии и каталог към изложбата на гравюри на Рембранд в галерия УниАрт на НБУ, пише за офортиста Рембранд следното: „Днес Рембранд е един от най-известните на широката публика и най-проучваните художници графици. Но това далеч невинаги е било така. През 1669 г. той умира в Амстердам, далеч след върха на славата си, банкрутирал, безпаричен, погребан в безименен нает гроб. … Критиците на времето го отхвърлят, заради неговата липса на класическо възприятие на формата и заради драстичния му „неграмотен“ реализъм. Но от 30-те години на XVIII в. насетне редица френски художници се бунтуват срещу консервативните правила на Академията и преоткриват Рембранд като художник, който се стреми към реализъм и художествено новаторство. Образът му се превръща в мит – най-големия аутсайдер, бунтар и неразбран гений. …

През XIX в. към превъплъщенията на Рембранд се добавят бохемът, либералът и романтикът. Последователни, често в противоборство едни с други, критици и артистични течения – романтици, реалисти, импресионисти, постимпресионисти и т. н. – припознават в него антиакадемична култова фигура, предшественик, който въплъщава техните идеали и цели. …

И все пак, защо той е толкова привлекателен за широката публика и специалистите? Както негови съвременници, така и последващи почитатели обръщат внимание на живите емоции, които нидерландският график пресъздава без сантименталност; на проникновените разкази, които той представя; на визуалните еквиваленти на психологически и духовни състояния, тънките внушения; на красноречивия език на тялото и жеста, отразени в средата; на експресивната сила на символичния диалог между тъмнината и светлината – главни актьори в неговите сцени; на преработването от Рембранд на плочите му отново и отново в постоянно търсене на нови идеи … Това е едно безкрайно море на одухотворено образно присъствие.“

Николай Райнов вижда Рембранд по следния начин (Райнов 1938: 48-49, цитат по Петев 2024: 47): „Но живописните и графични усещания, що получавал от изучаваната природа, се стапяли в силното му въображение и от сплавта се изливали невидени форми … Той преобразил медната гравюра. Не тегли резеца с обмислена и прилежна точност както своите съвременници, а с разпалена страст; насича резките, както му прилегне, стига да получи дълбока тъмнина – в противоположност на ослепителната светлина … човек надарен със свръхчовешка преобразителна мощ. Неговото въображение действа магично … Той взема действителността в суров вид, но ѝ придава сила, издига я до странна изразителност и тя заприличва на видение; изображението става приказно … Вещественият свят и духовният се обединяват чрез намеса на светлината. Явява се един едничък лъч – и се чувства вече присъствието на Бога. Но тая намеса на духовно и вечно в света на тленните същества е проста и естествена … Във всяка от гравюрите композицията изхожда от светлинното огнище – светилник, свръхестествено сияние или светкавица. Тая светлина придава странна неземност на изрисуваните гледки – и те ни се натрапват като поразителни сънища.“

Историята на гравюрата „Трите кръста“, 1653 г.

Геният на Рембранд като график е демонстриран в използването на суха игла, която той започва да добавя към своите офорти през 1640-те години (Принстън). Той е първият художник, който напълно се възползва от тъмното кадифено богатство и живописните ефекти на сухата игла, създадени от мастилото или металните остатъци, оставени от фините линии, надраскани директно в медната плоча с игла (Orenstein 1995). Въпреки крехкостта на резеца, който бързо се износва с всеки отпечатък, Рембранд използва суха игла все по-често и почти изключително в няколко шедьовъра от 1650-те години, включително „Трите кръста“, в която нанася и корекции с бурин от третия стадий нататък (Метрополитън).

Едно от най-великите произведения на Рембранд във всички медии, тази дълбока и въздействаща интерпретация на Христовото разпятие претърпява необичайно драстична концептуална и физическа преработка в пет фази (Принстън). Смята се за една от най-динамичните гравюри, правени някога. Произведението е признато освен за връхна точка в гравюрното творчество на Рембранд, но и за ключова точка в историята на графичните изкуства изобщо.

„Трите кръста“ изобразяват разказа на св. Лука за събитията на Голгота. Горната трета на отпечатъка е изпълнена с тъмно небе, докато изтощеното тяло на Христос, обляно в сноп ярка небесна светлина, е показано разпънато в центъра. Той е ограден от кръстовете с двамата разпънати разбойници. Под него има скърбящи фигури, сред които са Мария Магдалена, Йоан Евангелист и Богородица. Дева Мария е представена като загубваща съзнание от отчаяние и е подкрепяна от евангелиста Йоан.

Вляво от Голгота е представена групата на римските войници, повечето от които са конници с копия. Един центурион от римската армия коленичи пред кръста със свален шлем, което показва драматичния момент на неговото обръщане във вярата, в момента в който Христос издъхва. В средата на преден план две фигури с тюрбани вървят надясно, следвани от куче, гледащо към Христос. На преден план вляво група мъже разговарят. В долния десен ъгъл има някаква черна сянка, може би яма, а зад нея на трети план – храсти.

Творбата е създадена с техниката суха игла, която включва драскане на линии директно в медна плоча със стилус. Издълбаните линии имат грапави ръбове, известни като „burr“, които поглъщат мастилото и придават на отпечатаните линии тъмен, кадифен вид (Кристис). Рембранд дръзко врязва комбинация от твърди, прави линии, гъсто кръстосано щрихиране и леки, свободни скици, за да създаде силно контрастиращи пасажи от светлина и тъмнина, усещане за движение и драма. На някои места той изстъргва ръба, за да избегне размазването на линиите. Когато Рембранд създава този отпечатък, той умишлено оставя мастило върху печатната плоча (Orenstein 1995). Това мастило леко покрива фигурите, стоящи в подножието на кръста вдясно. По-дебел слой почти изцяло покрива храстите по десния край. Гравьорът играе с количеството мастило, изтривайки някои петна, за да остави някои фигури окъпани в небесна светлина, докато други са покрити с мрачни сенки. Ефектът от тези мощни тонални контрасти е известен като киароскуро – chiaroscuro (Кристис). 

Чрез творческото добавяне на мастилото върху медната плоча Рембранд в известен смисъл рисува всеки отпечатък. Всеки път, когато отпечатва медната плоча, той създава уникално произведение. Допълнително разнообразява отпечатъците, като ги отпечатва върху различни подложки – хартия, пергамент (Метрополитън). Пергаментът, например, който е по-малко абсорбиращ от хартията, задържа мастилото на повърхността, като омекотява линиите и увеличава богатството на целия ефект.

Рембранд създава четири различни версии, „състояния“ или „фази“, на „Трите кръста“, като всеки път преработва медната плоча, за да промени изображението. В първата фаза е създадена цялостната композиция. Известни са 21 оригинални отпечатъка от нея (Кристис). За втората фаза Рембранд добавя няколко линии за засенчване в десния край. Документирани са 10 оригинални отпечатъка от тази фаза. 

Съвременният графичен отпечатък, предлагана в Пролетния аукцион на Аукционна къща „Енакор“, е от третата фаза, в която Рембранд е засилил засенчването, за да засили драмата. В тази фаза Рембранд подписва и датира плочата долу в средата „Rembrandt.f.1653“, което показва, че това е версията на „Трите кръста“, която смята за завършена. Документирани са 22 оригинални отпечатъка от третата фаза (Кристис). 

По времето, когато художникът отпечатва четвъртата фаза, около две години по-късно, детайлът на плочата е значително по-износен. Решението на Рембранд е да преработи напълно медната повърхност, като изстърже неравностите и изглади изображението, така че да останат само призрачни линии от предишния дизайн. След това той гравира отгоре нова, напълно различна композиция. Много от фигурите са преосмислени или премахнати изцяло. Външният вид на Христос е променен, големи области отляво и отдясно на Христос са затъмнени. Всъщност промените в четвъртата фаза са толкова съществени, че дълго време се е смятало, че тя е отпечатана от съвсем различна плоча (Кристис). Пета фаза е създадена, след като местен печатар придобива плочата, добавя собствения си адрес и прави няколко отпечатъци.

Третата фаза на Трите кръста на Рембранд, датирана от 1653 г., съвременен отпечатък на която се предлага в аукциона, изобразява момента на смъртта на Христос и разкриването на божествената му природа, което според описанието в Евангелието на Лука, 23: 44–8, се случва по време на „тъмнината, която падна върху цялата земя“ (Принстън). В още по-тъмната четвърта фаза, Рембранд изстъргва и излъсква големи части от плочата, променяйки някои от страничните наблюдатели и изражението на лицето на Христос, така че сега той е показан да страда на кръста преди смъртта си – в момента, когато според Матей, 27: 45–46, той извиква: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Използвайки бурин, заедно със сухата игла, Рембранд затъмнява голяма част от изобразителното поле с пронизващ черен дъжд от дълги наклонени щрихи, засилвайки силните контрасти между светлината и тъмнината. Огромни апокалиптични снопове светлина прорязват небето и падат върху разпнатия Христос – емоционалният и композиционен фокус на сцената.

Контекстът на създаване на творбата

През 1653 г., когато е създал творбата, посветена на Христовото Разпятие и кръстна смърт, Рембранд също е преживявал своеобразна „Голгота“ в собствения си жизнен път. Вероятно това обстоятелство също е допринесло за изключително силното преживяване, изразителност и въздействие на произведението, както и за непомръкващата му слава във вековете до днес.

В разгара на продължаваща война, съдебни спорове и лични проблеми, Рембранд създава само две датирани творби през 1653 г. До този момент той е изключително успешен художник. Намира се в края на четиридесетте си години и е създал повече от 200 картини. Изминало е десетилетие, откакто получава 2000-4000 гулдена, съответстващи приблизително на 250 000-750 000 долара, за да създаде един от своите най-големи шедьоври – „Нощната стража“ (Кристис).

Едното произведение, датирано през 1653 г., е неговото меланхолично размишление за славата – „Аристотел с бюста на Омир“. Второто е гравюра – най-голямата, най-иновативната, амбициозна и технически трудна гравюра, с която някога се е захващал – „Христос, разпънат между двама крадци“, известна още като „Трите кръста“.

Големият спад на художествената продукция на Рембранд през 1653 г. може да се отдаде до голяма степен на проблемите, които го сполетяват. Преди десетина години е починала неговата богата съпруга и той загубва голямата подкрепа, която тя е оказвала във всички аспекти от живота и работата му. През 1653 година е замесен в съдебни спорове с бившата си любовница – дойка, наета да се грижи за сина му Титус след внезапната смърт на съпругата му Саския. Освен това е бил призоваван няколко пъти в съдилищата на Амстердам за неплащане на данъци и за кавги със съседите си. 

Просрочва плащанията за къщата, която е купил през 1639 г. Започва да заема значителни суми, за да изплати дълговете си, но с това финансовите му проблеми още повече се задълбочават (Петев 2024: 49). Може би най-важното събитие, което се отразява на спада на художествената продукция, е Първата англо-холандска война – битка за морско надмощие между Нидерландската република и Англия, която започва в предходната година и продължава през цялата 1653 г. Войната поставя икономиката на Нидерландия под огромен натиск, който на свой ред довежда до намаляване на поръчките за художниците. 

На фона на трудностите и може би воден от финансови съображения, Рембранд се фокусира повече върху графиката, експериментирайки с нови стилове и техники. Но дори и това се оказва недостатъчно. Налага му се да продаде много от офортите си, за да може изобщо да си позволи да отпечата гравюрата „Трите кръста“. За сметка на силно редуцираното количество, обаче, неимоверно се увеличава качеството на художествената му продукция.

Именно този голям шедьовър на Рембранд, който някога се е превърнал в негова собствена „Голгота“, се предлага на ценителите на изящното изкуство на Великденския ни аукцион. Разбира се, не става дума за оригинален отпечатък от ръцете и пресата на Рембранд през XVII в., а за съвременен. Благодарение на спецификата на гравюрата като изкуство – възможността да се отпечатва в повече екземпляри – а и заради съвременните методи за копиране и качествено отпечатване на изображенията от стари гравюри, образите по съвременните отпечатъци много малко се отличават от оригиналните, но затова пък са на съвсем достъпни цени. Отличното качество на отпечатъка на „Трите кръста“ на Рембранд, който е включен в аукциона, позволява да се потопим в пълнота в общуването със света на гениалния майстор, с неговата визия, преживяване и осмисляне на вечната тема за „Голгота“.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Източници:

Британски музей: „Трите кръста“ в British Museum – https://www.britishmuseum.org/collection/object/P_1848-0911-39 Посетена на 03.04.2024

Метрополитън: „Трите кръста“ в Метрополитън – https://www.metmuseum.org/art/collection/search/354631 Посетена на 03.04.2024

Петев 2024: Петев, Тодор, В огледалото на Рембранд. Нов български университет, София, 2024.

Принстън: „Трите кръста“ в Принстън – https://artmuseum.princeton.edu/collections/objects/11023 Посетена на 03.04.2024

Райнов 1938: Райнов, Николай. История на пластичните изкуства. Т. 9: Модерно изкуство. София, Ст. Атанасов, 1938, 48-49, цитат по Петев 2024: 47.

Christies: The legacy of a difficult year: Rembrandt’s Christ Crucified Between Two Thieves — also known as The Three Crosses. Christies 24. 06. 2022 – https://www.christies.com/en/stories/rembrandts-christ-crucified-between-the-two-thieves-6f3fed56ad2740258571a95c70efcc87 Посетена на 03.04.2024

Hind 1912: Hind, Arthur Mayger, Rembrandt’s etchings: an essay and a catalogue, with some notes on the drawings. New York, Scribner, 1912, no. 270

Lambert: Lambert, Gisèle, Les Trois Croix. exhibition at the Bibliothèque nationale de France – https://essentiels.bnf.fr/fr/image/b5816352-fa7f-480b-b116-7daa640e23a1-trois-croix-1er-etat кръста Посетена на 03.04.2024

Ludwig 1952: Ludwig Münz, Rembrandt’s Etchings: Reproductions of the Whole Original Etched Work (London: Phaidon Press, 1952)., no. 223

Orenstein 1995: Orenstein, N.M., S. Dickey, 1995. Rembrandt’s is Prints and the Question of Attribution. Catalogue Entry N94. In: Liedtke, Walter and alii, 1995. Rembrandt Not Rembrandt in The Metropolitan Museum of Art. Aspects of Connoisseurship. Vol. II. Paintings, Drawings and Prints: Art-Historical Perspectives. Metropolitan Museum of Arts, New York, 1995, p. 218 etc.