Статии от експертите

Аукцион №44 на Аукционна къща „Енакор“ е първият аукцион в България на тема Българската монархия. Посветен е на семейството на Фердинанд I Български и дава възможност да погледнем на монархическото семейство отблизо, да се докоснем (в някои случаи почти интимно) до личностите, света и историята му, чрез 129 артефакта. Някои от предметите в аукциона са събрани като единични артефакти, но в по-голямата си част те принадлежат на тематични и видови колекции. Най-голямата видова колекция се състои от 84 фотографии (лотове №1-84). Втората по големина колекция е на предмети-меморабилия (свързани с определена личност), които наброяват 19 (лотове №93, 95, 97-99, 102-104, 106-113, 115, 128-129). На трето място са произведенията на изящното, декоративното и приложно изкуство, които наброяват 15 артефакта (изящно изкуство – лотове №36, 85, 87, 100, 101; декоративно изкуство – 86, 88-92; приложно изкуство – лотове № 94, 96, 105, 114). Печатните издания в аукциона са 10 на брой (лотове №116-121, 126-127). Участват още 4 писма и покани (лотове №122-125).

Решихме да направим аукцион на тази тема по два повода. На първо място искахме да почетем историческото събитие на пренасянето на тленните останки на цар Фердинанд I Български от Кобург до София и погребването им в криптата на двореца „Врана“, което се случи на 29 май тази година. На второ място искахме да отбележим и 130-тата годишнина от рождението на цар Борис III.

В първата част на статията представихме личността на цар Фердинанд, както и произведенията на изящното, декоративното и приложно изкуство, които са включени в аукциона. Във втората част представяме фотографиите, фотографите, както и печатните издания, писмата и поканите.

ФОТОГРАФИИИТЕ В АУКЦИОНА

Фотографиите са най-многобройните артефакти в аукцион №44. Сред тях преобладават портретите на членовете на царското семейство. Владетелят Фердинанд I е на първо място в колекцията фотографии. Като княз е представен в лотове № 6-11, 28-30, 32, 35, 37-39. Като цар е портретиран в лотове №40, 48-57. Голяма част от фотографските му портрети са придружени от автограф. Майката на монарха, княгиня Клементина, присъства в лотове с №1, 2, 5. Сватбени и семейни портрети на княз Фердинанд и Мария-Луиза се предлагат в лотове №14-16. Княгиня Мария-Луиза е портретирана в лотове №12-13, 18-20, 22, 26, като само последният портрет е придружен от неин автограф и е поставен в рамка с бронзов вензел. Най-ценната и най-необичайната фотография е тази на смъртния ѝ одър, лот №27, аранжирана с хербаризирани цветя от погребението ѝ. Поставена е в оригинална рамка, изработена в Париж, с датировкаот сребърни букви – датата на нейната кончина, 19/31 януари 1899 г. Царица Елеонора е портретирана в лотове №41-45. Всички нейни фотографии, без №44, са придружени с автограф, някои са с монограм, а рамкираните – и с вензела на царицата.

Портрети на наследниците на Фердинанд – князете Борис и Кирил, са в лотове №23-25, 63-64, като един от тях е с автограф на княгиня Мария-Луиза. Детски и младежки портрети на княз Борис Търновски са представени във фотографии с №58-62, 73, някои от които с детски автограф. От портретите на двамата князе (№63-64) е интересен този с широкополите шапки, №64, заради атрибута на княз Борис – кръстът, подарен му от руския император при миропомазването му. Детски портрет на княз Кирил Преславски е представен в лот №66. Общи фотографии на четирите деца на Фердинанд – князете Борис и Кирил, княгините Евдокия и Надежда, ще намерите в лотове №67, 70. Княгините Евдокия и Надежда са представени в детска възраст в лотове с №68-69, някои с детски автографи.

Портрет на княгиня Евдокия в зряла възраст представлява лот №71, а любопитна снимка от откриване на нейна изложба с акварели в галерия „Аксаков“ през 1938 г. се предлага в лот №72. Към последната фотография са приложени и три цветни картички с репродукции на акварели на княгинята, за която знаем, че е била талантлив художник и меценат (Изложба „Княгиня Евдокия“).

Общи фотографии на членове на царското семейство на Фердинанд и придворни, са представени в №3, 4, 21. Интересните личности, разпознаваеми във фотографията от №4 от градината на двореца в Евксиноград, освен княз Фердинанд и княгиня Клементина, са Султана Рачо Петрова и Димитър Станчов. На фотографията с №21, в двореца Евксиноград, са увековечени княгиня Мария-Луиза с кучето ѝ, граф Робер дьо Бурболон, Султана Рачо Петрова.

Общи фотографии на членове на царското семейство с държавници, духовници и обществени личности, по повод отбелязване на важни исторически събития или празници, ще намерите в лотове №31, 33-34, 46, 47. В лот №31 е представена обща снимка от откриването на IX Обикновено народно събрание през 1896 г. Разпознаваемите личности на преден план са княз Фердинанд, министър-председателя Константин Стоилов, Доростолски и Червенски митрополит Григорий. На фотографиите №33-34, заснели рождения ден на княз Борис Търновски при встъпването му в юношеска възраст, се разпознават княз Фердинанд с князете Борис и Кирил; митрополитите: Пловдивски – Натанаил, Софийски – Партений, Доростолски и Червенски – Василий; ген. Данаил Николаев, ген. Паприков. Към фотографиите са приложени и пощенски картички от същото събитие. На фотография №46 княз Фердинанд, заедно с князете Борис и Кирил, участват в празник на лейб-гвардейския конен полк. На фотографията от лот №47 за тържества за първата годишнина от обявяването на Независимостта през 1909 г. на преден план са представени цар Фердинанд, царица Елеонора, князете Борис и Кирил, министър-председателя Александър Малинов, Търновския митрополит Антим, Драговитийски епископ Йосиф и др. Към фотографията е приложена отпечатана пощенска картичка от събитието. Любопитен е лот №52, с фотография на Царя-Отец след среща с египетския крал Фуад І и негови министри, случила се близо до Кайро, на 3 март 1930 г. Лот №75 представя обща снимка с цар Борис ΙΙΙ по неизвестен повод.

В аукциона са включени малък брой фотографии и на семейството на цар Борис III. Портрети на цар Борис III са лотове №74, 76-77, някои от които с автографи. Единственият портрет на царица Йоанна е в лот №84. Бебешки портрети на княгиня Мария-Луиза и княз Симеон Търновски, с надписи от царица Йоанна и цар Борис ΙΙΙ, са лотове №78-79. Двойни портрети на княз Симеон Търновски и княгиня Мария-Луиза, с графично оформление и посвещение от царица Йоанна, и с надпис от Борис ΙΙΙ, предлагаме в лотове с №80 и 82. Фотографии на цялото царско семейство на Борис III представляват лотове №81 и 82, като вторият е с автограф от цар Борис III.

ФОТОГРАФИТЕ И ФОТОГРАФСКИТЕ АТЕЛИЕТА, РАБОТИЛИ ЗА ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО

Неголяма част от означените с фотографска марка фотографии (16 на брой) са работа на западноевропейски фотографски ателиета, в Австро-Унгария, Франция и Германия, като например „Victor Angerer“, Виена, Австро-Унгария (№1-2); Leopold Adler (№6); „Hof-Atelier Adele“, Виена, Австро-Унгария (№12); „E. Uhlenhuth“, Кобург, Германия (№13, 16, 32, 39); „Carl Pielzner“, Виена, Австро-Унгария (№14, 58); „Max Harth“, в Хал ин Тирол, Австро-Унгария (№15); „Koller Karoly tanar“, Будапеща, Австро-Унгария (№7-8, 10); Eug. Pirou, Париж, Франция (№35); „A. Guesquin“, Париж, Франция (№62).

По-голямата част от царските фотографии в аукциона са дело на български фотографи и фотографски ателиета. Единични кадри (5 на брой) са направени от ателиетата „Cavra“, Пловдив (№5) – Димитър Кавра работи в периода 1860-1900 г. и е придворен фотограф както на княз Фердинанд, така и на гръцкия крал (Бояджиева 2010); „А. Владиков“ (вж. Александър Владиков 1874-1942; вж. Даскалов), София (№37); Георги Христов (№46); Пенчо Балкански (№75) – художник фотограф, живописец и график, живял през 1908-1985, с множество изложби и награди в чужбина (вж. Пенчо Балкански; Томчев 2018); М. Курц, София (№78), който е бил придворен фотограф.

Най-голям брой от фотографиите (22) са на автори от прочутата фотографска фамилия Карастоянови. Ателие „Ив. А. Карастоянов“, София, е отбелязано на 19 фотографии (№9, 11, 19-20, 24-25,28-30, 40, 44, 60, 63-67, 70, 73-74); „Д. А. Карастоянов“, София, е отбелязан като автор на 3 фотографии (№18, 43, 61), една фотография е на „Бончо Карастоянов“ (№82).

Фотографската фамилия Карастоянови са родоначалници на фотографията в България (Боев 1983). Според Мариана Цветкова „Без династията фотографи Карастоянови нямаше да знаем как са изглеждали Васил Левски, Панайот Хитов, да станем свидетели на живота на царското семейство …, да знаем за елита на Третата българска държава. Защото четирите поколения майстори на обектива са ни завещали ликовете на най-известните личности, чертали съдбата на България …“ (вж. Цветкова 2012). Историята на прочутия род Карастоянови започва със самоковеца Никола Карастоянов (1778 – 1874), който е основоположникът на книгопечатането в България, издател и търговец на книги и щампи, самият той – художник-гравьор и учител (Топалджикова 2017). Има сериозен принос за развитието на печатарството и гравюрата на дърво и мед във времето на българското Възраждане (вж. Никола Карастоянов; Иванов 2012) – внесъл е нелегално от Сърбия печатна машина и дълго преди да получи разрешение да печата книги я е използвал тайно, в началото повече за отпечатване на гравюри (Топалджикова 2017). Негов син е първият български фотограф Анастас Карастоянов (Боев 1983).

Анастас Карастоянов, вж. Симеонова 2010  Семейството на Анастас Карастоянов в Белград, 1867 г., вж. Анастас Карастоянов в блог „Моята българска история“

Анастас Карастоянов (1822-1880) се учи да прави печати, гравирани върху камъни (глиптика) при самоковския майстор златар Димитър Геров-Антикаря (Димитров 2018:415-420) и на печатарство при Я. Прайнин от Баден-Баден, живеещ в Самоков (Господинов 2020; вж. Анастас Карастоянов). Продължава със занимания по иконопис. В нач. на 40-те г. на XIX в. се титулува „зограф-халкограф“, т. е. майстор на „калъпи“ (матрици) за щампи. Постепенно развива свой собствен стил на гравьорска техника. Работи в печатницата на баща си Никола Карастоянов и му помага при рязането на гравюри, изявява се и като зограф на икони, които после превръща в щампи. През 1848 г. съставя „Ерминия“, смятана за първото българско ръководство по графика и книгопечатане в България. През 1863, с помощта на Анастас Йованович (сръбски график, живописец и фотограф от български произход, тогава хофмаршал на княз Михаил Обренович), учи фотография и става придворен фотограф на княз Михаил Обренович в периода 1862 – 1865 г. (Топалджикова 2017; Господинов 2020).

Анастас Карастоянов предоставя дома си в Белград за тайни срещи на Втора българска легия и Българския революционен комитет на Каравелов. У него живеят на квартира Левски, Ангел Кънчев, Панайот Хитов и дядо Илю (Топалджикова 2017). Честите му срещи с Левски през 1867 г. оставят за идните поколения 3 от дошлите до нас 7 фотографии на Апостола (вж. Цанева 2012). Фотографира и други български революционери – Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ангел Кънчев, Ильо войвода, Раковски, Любен Каравелов, Видул Странски. (Цанева 2012; Иванов 2012; Топалджикова 2018а). Когато се установява в София, открива ателие-фирма „Братя Карастоянови“. В София Анастас Карастоянов е направил фотографска сесия на княз Александър Батенберг (сп. Свет 2017).

След смъртта на Анастас Карастоянов, синовете му Иван и Димитър, които са авторите на най-големия брой от фотографиите в настоящия търг, продължават да работят заедно в неговото фотоателие, където се специализират в портретната фотография. Запазени са десетки техни портрети и фотографии, изключително майсторски, направени с естетически усет, елегантност и финес, какъвто забелязваме и в произведенията им в търга. Двамата изработват и пощенски картички (Цветкова 2012; Димитър Карастоянов). Ателието „Братя Карастоянови“ се превръща в предпочитано място, където си дават среща политическият и духовният елит на столицата (сп. Свет 2017). Шестнадесет години след смъртта на баща си, синовете му се отделят – всеки в своето ателие.

За тях Ружа Симеонова пише (Симеонова 2010): „Те фактически документират нашата следосвобожденска история и оставят за поколенията портрети на наши политици и държавници – на княз Александър, после на княз Фердинанд; фотографират много ученически и офицерски випуски. Благодарение на тях имаме снимки на висши офицерски чинове от генералния щаб. Пак благодарение на тях всъщност ние имаме образната памет на нашето минало. Всеки един от тях има собствен почерк като фотограф. Дори аз за себе си единият го бях кръстила „майсторът”, а другият „поетът”, защото в снимките на Димитър има една мекота, нещо много артистично, нещо много поетично. Той така успява да разположи фигурите в своите снимки, че немите образи от снимките говорят и излъчват послания.“

Иван Карастоянов (Симеонова 2010)   Визитка на Иван Карастоянов (Симеонова 2010)   Гръб на фотографиите на Иван Карастоянов в аукциона

Иван Анастасов Карастоянов (1853-1922) е фотографът с най-многобройни произведения в настоящия търг. В началото той учи фотография в ателието на баща си Анастас в Белград и специализира във Виена (вж. Иван Карастоянов). В родния Самоков се връща през 1872 г. с намерение да организира кръжок по фотография. Заедно с баща си пишат ръкописно ръководство по фотография за този кръжок (Симеонова 2010). В края на 1872 г. е извикан от Османските власти, за да снима арестуваните по процеса срещу Васил Левски, но според спомените му не му е позволено да фотографира самия Левски на процеса (Симеонова 2010). Участва като доброволец в Сръбско-турската война. След обявяването на Руско-турската освободителна война семейство Карастоянови се връща в България (Боев 1983).

След като спира да работи с брат си в бащиното ателие, Иван Карастоянов построява къща и ново ателие (Симеонова 2010) на ул. „Самоковска“ 929 (дн. „Граф Игнатиев“ 16 на пл. Славейков – вж. Топалджикова 2017). Като придворен фотограф, Иван Карастоянов има привилегията да кръсти ателието си „Първо“ (Иванов 2012). Между ценните му фотографии, освен тези на царското семейство, каквито представляват повечето от многобройните фотографии в аукциона, се открояват портретите на следните държавници, обществени личности и интелектуалци: Митрополит Гервасий Сливенски, епископ Левкийски, княз Дондуков-Корсаков, граф Игнатиев, Симеон Радев, Драган Цанков, Тодор Бурмов, Захарий Стоянов, княз Батенберг, Стефан Стамболов, Петко Р. Славейков, Неофит Рилски, Иван Вазов, Мара Белчева, Бистра Винарова, д-р Кръстев, д-р Иван Шишманов, Пейо Яворов, Мина Тодорова, Лора Каравелова, кметове на София; Алеко Константинов на излет с приятели край Кокалянския манастир; генерал Данаил Николаев и др. (Цветкова 2012; Иванов 2012). Иван Карастоянов публикува много битови сцени и пейзажи от България в списанията „Светлина“, „Художник“ и др. През 1898 г. заснема 140 живи участници в Априлското въстание (Симеонова 2010), както и историческите места в Панагюрище, Еледжик, Копривщица. Ценни са и снимките му на Пловдивското изложение през 1892 г., по време на което урежда първата фотоизложба в България; фотографиите от откриването на Великото народно събрание във Велико Търново, честването на 25-годишнината на Априлското въстание, военни маневри, паметници и др. (Иванов 2012).

Иван Карастоянов е правил фотографии на театрални сцени по романа „Под игото“ от актьорите на Столичната драматична трупа „Сълза и смях“, които са дорисувани от художниците Антони Пиотровски, Йозеф Обербауер, Иван Мърквичка и Антон Митов, за да бъдат отпечатани като илюстрации в първото самостоятелно издание от 1894 г. (Иванов 2012).

Ружа Симеонова разказва любопитна история за пленяването на Иван Карастоянов от разбойници (Симеонова 2010). През лятото на 1888 г., в качеството си на придворен фотограф, е поканен от княз Фердинанд да отиде в Рилския манастир и да увековечи особата по време на гостуването му. Из пътя, в околностите на днешния град Рила, той и слугата му Лазар Иванов са похитени от бандата на братя Николови. В продължение на 17 дни ги държат в плен, настоявайки за откуп. На процеса, Иван Карастоянов свидетелства в защита на похитителите, защото докато е пленен стават приятели и те го пускат да си ходи без откуп (Симеонова 2010). В архива на Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“ се съхраняват отчаяни писма за помощ от плена и ръкопис на Иван Карастоянов „Седемнадесет дена в хайдушки ръце“, където се намира снимката му с похитителите, която сам фотографът е направил (Симеонова 2010).

Димитър Карастоянов (Симеонова 2010)  Визитка на Димитър Карастоянов (Симеонова 2010) Семейството на Димитър Карастоянов със синовете му, вж. Божидар Карастоянов, фото Уикипедия

Димитър Анастасов Карастоянов (1856-1919), който има три авторски фотографии в търга, също като брат си учи фотография в Белград при баща си Анастас (вж. Димитър Карастоянов). Ателието му „Фотографско художествено заведение“ се е помещавало на ул.“Алабин“ (Симеонова 2010), после на бул. „Цар Освободител“ и ъгъла с ул. „6 септември“. За него писателят Константин Константинов пише в спомените си „Път през годините“: „В широката витрина на реномираното фотографическо ателие на Карастоянов бяха изложени портрети на софийски нотабили, генерали, красавици„. По време на Стамболовия режим изпада в немилост (Боев 1983:107; Цветкова 2012) и се преселва за четири години в Пловдив. Тъй като не приема поканата на Фердинанд да прави портрети на царското семейство, временно е въдворен и в Бачковския манастир, за „обида на величеството“ (Иванов 2012).

Между снимките на Димитър Карастоянов с историческа значимост са портретите на Иван Вазов, Тодор Г. Влайков, Константин Иречек, Стоян Заимов, Тодор Минков, Васил Друмев; групов портрет на Иван Евстатиев Гешов, д-р Георги Янкулов, д-р Хараламби Сърмаджиев и Евлогий Пулиев; Христо Г. Данов, д-р Георги Странски и др. (Топалджикова 2018а). Етнографска стойност имат снимките му на селяни от различни краища на България. Негово дело е първият албум за София и околностите ѝ, издаден през 1912 г. (Иванов 2012; сп. Свет 2017).

Като един от първите военни кореспонденти (Цветкова 2012) е запечатал множество кадри от Балканската война. Ползвал е фотоапарат с телеобектив – нещо рядко за онова време. Неговите снимки от първия боен полет със самолет на българската авиация при Одрин обикалят света, чрез публикациите в „The Daily Mirror“, „Illustrated London News”, френския „Illustration“. Признание за фотографското му майсторство са медалът за наука и изкуство (1886 г.) и почетният диплом от Пловдивското изложение през 1892 г. (Иванов 2012).

Двама от синовете на Димитър Карастоянов – Бончо (Богдан) Димитров Карастоянов (1899-1962) и Божидар Димитров Карастоянов (1903 – 1956) – продължават традицията на рода (вж. Димитър Карастоянов). Божидар Карастоянов учи и специализира фотография в Париж, където работи в ателието на парижкия фотограф Мануел Фрер, а след това и във Виена (вж. Божидар Карастоянов; сп. Свет 2017), и също става придворен фотограф – на цар Борис ΙΙΙ. Единствен той получава правото да заснеме с камера сватбата на Борис и царица Йоанна Савойска в Асизи (Цветкова 2012). Като кинооператор, заснема няколко кратки документални очерци (вж. Божидар Карастоянов; сп. Свет 2017).

Бончо Карастоянов, който е автор на една фотография в аукциона, завършва Робърт колеж в Цариград. Следва фотохимия във Висшето училище по технически науки в Шарлотенбург – Берлин и художествена фотография в Париж, където работи в реномираното фотографско студио „Валери“. Завръща се в България и също като брат си става придворен фотограф на цар Борис III (вж. Бончо Карастоянов). Фотографиите му намират място по страниците на европейския и световния печат. Той е един от четиримата фотографи, които поставят началото на актовата фотография в България и един от първите, които правят цветни снимки на плаки (вж. Бончо Карастоянов). Ценни като историческа памет са фотографиите му, запечатали победния ход на българските войски в Добруджа и посрещането им в град Добрич след подписването на Крайовския мирен договор през 1940 г. Негов е първият български „Наръчник по фотография“, 1936 г. (Иванов 2012) Според историка на българската фотография Петър Боев „Бончо е последният и най-талантливият от трите поколения фотографи Карастоянови“. Става кинооператор в „Българска кинематография“ и в продължение на 20 години снима множество български филми (сп. Свет 2017).

ПРЕДМЕТИ-МЕМОРАБИЛИЯ, ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ И ПИСМА В АУКЦИОНА

Сред предметите-меморабилия, свързани с царското семейство, ще отбележим като най-изящен и ценен артефакт сребърната рамка за фотография с емайл (лот №93), подарена на княз Фердинанд по повод полагането на първия камък на Военния клуб в Русе през 1890 г. За построяването на този военен клуб князът е дал лични средства.

В аукциона са включени посребрени прибори (вилици №95) с личния герб на цар Фердинанд и порцеланови съдове (чашки с чинийки за кафе с образите на княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза – №98-99, чиния с образа на цар Фердинанд №103), метални чинии и подноси от царския дворец с гравиран гербове или царски образи (№107-109, 112). Ще можете да наддавате за сребърна табакера със зелен емайл и вензела на царица Елеонора (№97), кутия за цигари с лика на цар Фердинанд (№102), джобен часовник „Omega“ с вензела на цар Борис III (№104), златна гилза за червило принадлежала на царица Йоанна с гравирана българската царска корона (№106), кутийки с царски образи или атрибути, произведени от придворни доставчици (№110-11). Текстилните предмети са офицерски одеяла с монограма на цар Борис III (№113, 115) и триъгълна шапка. Изключително любопитна е триъгълната шапка, част от униформата на царския кочияш, изработена от сърмен плат, щраусови пера, кожа и украсена с месингов позлатен обков с личния герб на цар Фердинанд в лот № 128.

Различният лот №129 от групата предмети-меморабилия, са мебелите от стаята на княгиня Евдокия в семейното имение в Кобург. В този дом е живял Царят-Отец, след абдикирането си. Мебелите са дарени от княгиня Евдокия на адвоката на цар Фердинанд. Към мебелите е приложено оригиналното писмо от княгиня Евдокия до Her dr. Forkel.

В царския аукцион на Аукционна къща „Енакор“ са включени и няколко печатни издания. Лотове №127 и 126 са книги на немски език за Фердинанд Български, издадени в Берлин – „Ferdinand I. Koenig der Bulgarien„, 1911 г., с автор Paul Lindenberg и „Ferdinand von Bulgarien„, 1931 г., с автор Hans Roger Madol. Предлагаме три книги от царската библиотека (№116-117), едната от които е пътеводител за Япония. Интересен е албумът с европейски царски величия от края на XIX и началото на ХХ век (№118), в който са включени снимки на Мария-Луиза и Борис като дете. Сред печатните издания има десет броя вестници „Единъ Заветъ“ (№119) и „Национална България“ (№120) от 50-те години на ХХ в., както и брой на италианското списание „Settimo Giorno„, отразило сватбата на цар Симеон II и царица Маргарита през 1962 г. (№121). Писма от членове на царското семейство (от княз Кирил, от Царя-Отец), както и покани за събития, са включени в лотове №122-125.

Освен потапянето в миналото, разлистването и живото докосване до страниците на историята, в този аукцион предоставяме възможност на ценителите и колекционерите да попълните своите колекции с голям брой фотографии, произведения на изкуството или предмети-меморабилия, свързани с членовете на семействата от българската династия на Фердинанд I Сакскобургготски. Много от фотографиите носят автографи и посвещения, написани лично от портретираните, включително детски автографи на царските наследници. Голяма част от артефактите са извънредно редки, а някои са единствени екземпляри, с висока музейна стойност. Няколко от лотовете имат своите близнаци в експозициите на българските музеи. Всички произведения на изкуството и предметите в аукциона са в отлично или много добро състояние и са придружени от допълнителна информация относно историите им. Всеки един артефакт е безценна част от българската история и култура, която имаме дълг да съхраним и предадем на следващите поколения българи.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Библиография и източници:

Александър Владиков: Александър Владиков, статия в Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2 Посетена на 26.10.2024

Анастас Карастоянов: Анастас Карастоянов, статия в Уикипедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Посетена на 10.10.2024

Анастас Карастоянов в блог „Моята българска история“: – Анастас Карастоянов в блог „Моята българска история“ https://myhistory.bg/map/story/62a997b54ba04863ed534129 Посетена на 10.10.2024

Анастас Карастоянов, фото Уикипедия:  – Анастас Карастоянов, фото Уикипедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Anastas_Karastoyanov.jpg Посетена на 10.10.2024

Ангелова 2017: Ангелова, Веселина, Честваха с изложба 140 години от рождението на художника Недялко Каранешев. – в. „Труд“, 17.02.2017. https://trud.bg/%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0-140-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8/ Посетена на 15.10.2024

БНБ – банкноти: Българска народна банка: каталог банкноти. Българска народна банка, 2022. https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_notes_bg.pdf   Посетена на 10.11. 2024 г.

Боев 1983: Боев, Петър. Фотографско изкуство в България 1856-1944. София, Държавно издателство „Септември“, 1983.

Божидар Карастоянов: Статия Божидар Карастоянов в Уикипедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Посетена на 10.10.2024

Божидар Карастоянов, фото Уикипедия: Божидар Карастоянов, фото Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Dimitar_and_Rayna_Karastoyanovi_and_their_three_sons.jpeg Посетена на 10.10.2024

Бончо Карастоянов: Статия Бончо Карастоянов в Уикипедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Посетена на 10.10.2024

Бояджиева 2010: Бояджиева, Райна, Димитър Кавра – фотолетописецът на Пловдив. 09.09.2010 http://www.night.bg/blog/?p=647&fbclid=IwY2xjawGJyahleHRuA2FlbQIxMQABHQPihCbk5mFkpQOijVr_j6z-jLThRi6l2pSBPiBNdyphK6ZxdIPQ_Sz6AQ_aem_ofcB_lXd1Y1NWWfhtPaGHA Посетена на 26.10.2024

Българската следа 2022: Българската следа на кралските надбягвания в Аскот. Как бижу, свързано с цар Борис III, се озова на вратовръзката на принц Чарлз?, публикация на БТВ от 26.06.2022 г. – https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/kak-bizhu-svarzano-s-car-boris-iii-s-ozova.html  Посетена на 15.10.2024

Галерия „Дворецът за изкуството“ 2019: Галерия „Дворецът за изкуството“ във „Вести“ – https://www.vesti.bg/galerii/foto/dvorecyt-za-izkustvoto-7874/37819789 ; Публикуваните произведения и документи участват в едноименна изложба в Националната галерия през 2019 г. https://nationalgallery.bg/bg/exhibitions/the-palace-for-art/ Посетена на 16.10.2024

Георгиева 2002: Георгиева, Милена, За авторството на държавния герб през 20-те и 30-те години. Историята на един нереализиран проект от Х. Тачев. – Изкуство/Art in Bulgaria, 2002, №2, 90-92, 54-59.

Георгиева 2019: Георгиева, Мирослава, За проекта „академия на приложните науки“ във Велико Търново и двама от инициаторите му. – „Визуални изследвания“, изд. на Факултет по изобразително изкуство при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, бр. 2/2019, с.231-238. https://journals.uni-vt.bg/vr/bul/vol3/iss2/art17 Посетена на 17.10.2024

Господинов 2020: Господинов, Д. Карастоянов, Анастас Николов. В: Енциклопедия „Българско възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средища“, т. 2, К-П. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2020. http://enc.ilit.bas.bg/slovnik/%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2 Посетена на 10.10.2024

Даскалов: Даскалов, Антон, Портретите на Александър Владиков. „antondaskalov.photography” https://antondaskalov.photography/portretite-na-aleksandar-vladikov/ Посетена на 26.10.2024

Димитров 2018: Димитров, Владимир, Костадин Геров-Антикаров – даскал и зограф. В: Мутафов, Е. (съст.), Византийско и поствизантийско изкуство: пресичане на граници. Изкуствоведски четения, 2017 – Старо изкуство. София, Институт за изследване на изкуствата, 2018, с. 411-424.

Димитър Карастоянов: Статия Димитър Карастоянов в Уикипедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Посетена на 10.10.2024

Димитър Карастоянов, фото Уикипедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Dimitar_Karastoyanov.jpg Посетена на 10.10.2024

Желева-Мартинс 2009: Желева-Мартинс, Добрина. Анализ на плана на София от 19071 публикуван послучай 20-годишнината от възкачването на Н.Ц.В. княз Фердинанд на българския престол. В: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 1. София, „Женска либерална мрежа“, 2009, с. 9-16.

Иван Карастоянов: Статия Иван Карастоянов в Уикипедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Посетена на 10.10.2024

Иван Карастоянов, фото Уикипедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ivan_Karastoyanov.jpg Посетена на 10.10.2024

Иванов 2012: Иванов, Киро М. Царе на фотографията има и в България. – в. „Дума“, 23 Юни 2012/бр. 144 https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=34278 Посетена на 10.10.2024

Изложба „Княгиня Евдокия“: Изложба „Княгиня Евдокия – непознатата. Творец, благодетел, патриот“ в Национален военноисторически музей, 2012 г. https://militarymuseum.bg/ekspozitsii/vremenni-izlozhbi/izlozhba-knyaginya-evdokiya-nepoznatata-tvorets-blagodetel-patriot/  Посетена на 30.10.2024

Илева 2020: Илева, Стела, Недялко Каранешев – художникът, пресъздал духа на времето. Държавен архив – Габрово. – сайт на Община Габрово, 2 юли 2020 – https://gabrovo.bg/bg/news-article/9210  Посетена на 20.10.2024

Йокимов 2009: Йокимов, Петър. Гражданската архитектура в европейския път на България на прехода между две столетия. В: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 1. София, „Женска либерална мрежа“, 2009, с. 43-51.

Каракашев 2009: Каракашев, Кръстан. Дворецът и първата градина. В: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 1. София, „Женска либерална мрежа“, 2009, с. 31-36.

Ковачева 2009: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 1-2. София, „Женска либерална мрежа“, 2009

Колбасова 2020: Колбасова, Ирина. Медалиерното изкуство в България от освобождението до наши дни. София, Нов български университет, 2020.

Колекция снимки – НИМ: Колекция „Снимки от периода 1878 – 1944 г.” в сайта на Национален исторически музей https://historymuseum.org/kolekcia-snimki-1878-1944/#natiol-museum-of-history-bulgaria-6289-16 Посетена на 10.11.2024

Костадинова 2020: Костадинова, Мирела, Митрополит Климент и Иван Вазов помагат на младия художник Недялко Каранешев. – „Епицентър“, 11.12.2020 – https://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova–Hudozhnikat-Nedyalko-Karaneshev-e-ot-nay-dobrite-kopisti-na-Leonardo-Da-Vinchi–Rube/234975/11/105 Посетена на 20.10.2024

Кузман Чеков: Кузман Чеков, статия в Уикипедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%BD_%D0%A7%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2 Посетена на 20.10.2024

Маринска 2009: Маринска, Ружа. Цар Фердинанд I и българското изобразително изкуство. В: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 1. София, „Женска либерална мрежа“, 2009, с. 87-94.

Митева 2014: Митева, Мария, Стефан Баджов (1883 – 1953): биография на декоратор. Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2014. https://artstudies.bg/books/Stefan_Badjov.pdf Посетена на 20.10.2024

„Недялко Каранешев“ 2022: Недялко Каранешев – живот и творчество. Изложба 145 години от рождението. Фейсбук стр. на Художествена галерия „Недялко Каранешев“, 16.02.2022 – https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0FknLYiBPMNN5B4jbzso18PE3D9pXYiK8RUoeexYL8dSxxnCR5eMZVvcDfnzzSnyLl&id=406350639468365 Посетена на 20.10.2024

Никола Карастоянов: Статия в Уикипедия Никола Карастоянов – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Посетена на 10.10.2024

Николов 2024: Николов, Тони. Дългото завръщане на цар Фердинанд в България. – Портал Култура, 31 май 2024. Ч. I https://kultura.bg/web/%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4-%D0%B2-%D0%B1/ ; Част II https://kultura.bg/web/%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4-%D0%B2-%D0%B1-2/ Посетена на 20.10.2024

НХА: На 14 октомври 1896 г. Държавното рисувално училище отваря врати. Сайт на НХА https://nha.bg/bg/novina/na-14-oktomvri-1896-g-durjavnoto-risuvalno-uchilishte-otvary-vrati Посетена на 27.10.2024

Орден „Свети равноапостоли Кирил и Методий“: Орден „Свети равноапостоли Кирил и Методий“ В: Bulgarian Royal Decoration, https://bg.bulgariandecorations.com/orders/order_of_ss_cyril_and_methodius , Посетена на 01.11.2024

Пенчо Балкански: Пенчо Балкански, статия в Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Посетена на 26.10.2024

Пискулийска 2014: Пискулийска, Зорница, Автореферат „Тъ̀каните на Уилям Морис и „Морис и ко” – влияние върху текстила в Европа през първите десетилетия на ХХ век.“ НХА, София, 2014. https://www.nha.bg/uploads/ckeditor/avtoreferat-.pdf Посетена на 24.10.2024

Попов 2009: Попов, Алекси. Ролята на цар Фердинанд за развитието на природните науки и защитата на природата. В: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 2. София, „Женска либерална мрежа“, 2009, с. 56-62.

Симеонова 2010: Симеонова, Ружа. Из CV-то на българската фотография. Изложба, посветена на фотографското наследство на братя Карастоянови в Националната  библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. – „Зона здраве“, 15 Nov 2010. Архив на оригинала от 2017-12-12 в Wayback Machine – https://web.archive.org/web/20171212193446/http://zonazdrave.com/content/view/964/44 Посетена на 11.10.2024

сп. Свет 2017: сп. Свет, Фотографската фамилия Карастоянови. 10/05/2017, Брой 4/2017 https://www.svet.bg/?p=5136 Посетена на 11.10.2024

Топалджикова 2017: Топалджикова, Анна. От двете страни на обектива: Исторически сведения за фотографската фамилия Карастоянови. – в. „Литературен вестник“, 24.02.2017 https://litvestnik.com/2017/02/24/%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81/ Посетена на 10.10.2024

Топалджикова 2018а: Топалджикова, Анна. Отлитащото време. – „Портал за култура“, 04.04.2018 https://kultura.bg/web/%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5/ Посетена на 10.10.2024

Топалджикова 2018б: Анна Топалджикова. Отлитащото време. Лъч светлина през обектива. Фотографската фамилия Карастоянови. София, изд. „Изток-Запад“, 2018 г.

Томчев 2018: Томчев, Цветан, Обективът разказва: Пенчо Балкански. – Репортаж на БНТ в Култура.БГ, 23.10.2018 https://bnt.bg/bg/a/obektivt-razkazva-pencho-balkanski Посетена на 26.10.2024

Уъркшоп по фотогравюра 2024: Отворена покана за участие в уъркшоп „Фотогравюра върху мед“ – https://nha.bg/bg/novina/otvorena-pokana-za-uchastie-v-uurkshop-fotogravura-vurhu-med?fbclid=IwY2xjawGAaGdleHRuA2FlbQIxMAABHQnYvbfjfKM38EvBGp6rHnISy7ZgcvB9fuZOxeaAFnBTaP-rBmSQIX8q2A_aem_N3htYlBMLKO_TVaxCudQaA  Посетена на 21.10.2024

Цанева 2012: Цанева, Мая. Карастоянови – пионерите на българската фотография. – в. „Сега“, 21 Ноември 2012. https://old.segabg.com/article.php?id=166906 Посетена на 10.10.2024

Цветкова 2012: Цветкова, Мариана. Фотографите Карастоянови. – Електронно сп. „За хората“, бр. 227, 2012 г.; Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine https://web.archive.org/web/20160304230417/http://www.zahorata.com/news/277/1232 Посетена на 10.10.2024

Чеков 2016: Чеков, Божидар, На път за Диарбекир окованите във вериги бунтовници били посрещани навсякъде с „Шуми Марица“. – „Десант“, 04.11. 2016 https://www.desant.net/show-news/37198 Посетена на 21.10.2024

Чеков 2024: Чеков, Божидар, Приятели ме питат – какво мисля за Фердинанд. – „Свободно слово“, 30.05.2024 https://svobodnoslovo.eu/komentar/priyateli-me-pitat-kakvo-mislya-za-ferdinand/134731 Посетена на 21.10.2024Photogravure: Wikipedia article Photogravure – https://en.wikipedia.org/wiki/Photogravure Посетена на 21.10.2024