Статии от експертите

В коледния аукцион №45 на 2024 г. ви предлагаме немалък брой произведения на стари майстори, които са сред най-високо ценените от колекционерите и почитателите на българското изобразително изкуство. Подбрали сме такива картини, които са необичайни за съответните автори като тематика, сюжет, период, техника или място на рисуване, както и такива творби, които не се появяват често на пазара на изкуството. Почти във всяко произведение има по нещо нетипично или рядко, заради което си заслужава да му обърнете специално внимание.

Наум Хаджимладенов (1894-1985), „Малинарки„

В годината, в която отбелязваме 130-тата годишнина от рождението на Наум Хаджимладенов, предлагаме на ценителите едно изключително негово маслено платно – „Малинарки“ (Фиг. 1 а-б). Обикновено свързваме името на Хаджимладенов със сцени и образи от Античността, Средновековието, Ренесанса, митологията, българската история, животинския свят, народните приказки (вж. Райков, И.). От друга страна го знаем със силната му християнска вяра, изразявана в репрезентирането на християнски храмове и манастири, на библейски теми и сюжети, на образи на Христос. От трета страна го знаем със страстта му към изобразяване на греха – сцени от Ада, от вертепи, кафенета и барове, образи на гадателки, завистливи, суетни и леки жени, мъже-изкусители. 

В коледния аукцион изненадваме почитателите на Наум Хаджимладенов с един по-рядък за него сюжет от всекидневието на родния му град – брането на малини. Сюжетът e нетипичен за българското изкуство като цяло, защото е специфичен за Самоков. Във високопланинското селище, разположено в Рила, по-рядко се наблюдават обичайните за страната стопански дейности, свързани с работа на полето, като жътва, събиране на снопи и подобни, а се срещат по-древни занятия като събирачеството на горски плодове. Сюжетът е разработван и от именития съгражданин и връстник на Хаджимладенов – Васил Захариев (който също е представен в аукциона с прекрасната графична работа – „Понте Векио във Венеция“). Прочути са неговите „Рилски малинарки“ от 1932 г., но те са работени с техниката на графиката и представят в близък план, строго, фронтално и минималистично, две много възрастни жени с кошници.

Хаджимладенов също е разработвал графично този сюжет (Фиг. 2), но подхожда по съвършено друг начин. Поставя в центъра на композициите си три млади жени, изпълнени с радост от живота (усмихнати, пеещи), облечени в характерните за Самоковско богати носии, нарамили кобилици със специфичните за бране на малини малки двойни кошници. Разработването на сравнително голямо живописно платно с този сюжет той прави светло, пищно и чувствено, както е по-характерно за ранния му стил. Вероятно работата е от 30-те години на XX в., защото има близост с наградената със златен медал от Парижкото изложение през 1937 г. „Пазар“ (Маринска 2014:1) и други произведения от това десетилетие.

В живописната композиция трите млади жени с кобилиците и двойните кошници започват бодро изкачване на планински път, на фона на внушителните Рилски върхове, покрити със синьо-зелени борови гори. Работата може да се определи по-скоро като планински пейзаж, на предния план на който присъстват и женските фигури. Изпълнена е в неговата най-характерна живописна техника с богат колорит, нюанси и цветови контрасти. Както е типично за модернизма – не формата и перспективите на триизмерното пространство, а цветът е структуриращият и смислов агент. Избраното за пресъздаване време е слънчево утро на ясен летен ден, когато се берат ранните малини. Синьо-зелено-сивите нюанси на богатата сочна растителност във фона и около пътя, контрастират с червените, жълти, оранжеви и бели петна по дрехите на малинарките, но от друга страна са в съзвучие с тяхната младост и жизнерадостност. Природата е представена модернистично и създава атмосфера на приказен пейзаж. В този шедьовър са смесени по съвършен начин, без да си пречат и противопоставят, модернистичните стилови художествени тенденции на епохата, възприети от автора, със сюжет от родната селска тематика. Голямото майсторство на Наум Хаджимладенов е създало една визуална приказка, издърпана от извора на българското народно творчество, но пресътворена по модерен за времето си европейски начин.

Бенчо Обрешков (1899-1970), „Балчик„, 1948 г.

Едно от най-ценните произведения на изящното изкуство в коледния ни аукцион е публикуваната маслена работа на Бенчо Обрешков, „Балчик“, 1948 г. Рисувана е точно на браздата между епохите на налагащия се социалистически реализъм и низвергнатия модернизъм, на което художествено направление европейски образованият Обрешков е бил водеща фигура в България. През 1948 г. все още се рисува свободно, но усещането, че нещо зловещо се задава, вече е налице. 

Творбата на големия майстор на модерното българското изкуство представя един от любимите му сюжети – пейзажите от улиците на градчета или села, из които хората се срещат и разговарят. Балчик е едно от най-често презентираните от него малки градчета – любимо място, представяно от различни гледни точки, с различни природни или културно-архитектурни обекти, групи от хора, извършващи разни дейности, по различно време от деня. В този пейзаж, изпълнен в леко ескизен маниер, освен че няма нито един от изброените по-горе елементи, липсват още лежерността, свежестта и позитивизмът, които обичайно намираме в неговите композиции. С изключение на яркото тъмнозелено на дървото в най-далечния план, почти липсват акценти в ярки багри, в чисти тонове, които характеризират другите пейзажи на Обрешков, а и стила му като цяло, в който цветът е главно изразно средство, цветът има водеща структурна и смислова функция (Василева, М. 2000). В културните обекти тук преобладават сложни сиво-зеленикави нюанси, а синьото и керемиденото по двете къщи вляво са силно избелели или липсват – къщите не са поддържани. Пустотата на улицата под силната слънчева светлина излъчва напрежение. 

Произведението е датирано в 1948 година, когато именно започва комунистическият терор срещу „формалистите“ в българското изобразително изкуство. Началото е поставено с разгромяването на прословутата изложба от 1947-1948 г. на група художници, работили няколко месеца в Румъния (Стефанов 2021). Сред пострадалите от това разгромяване на „формалисти“ е и Бенчо Обрешков, който е бил на специализация в Румъния през 1947 г., заедно със Златю Бояджиев, Васил Бараков (Руенов 1997) и др. Макар че не е лично преследван, както са били други художници, след 1947-1948 г. творбите му обикновено се отхвърлят от общи изложби и не прави самостоятелна изложба чак до 1961 г. (допускат го през 1955 г. до участие в изложба в Москва – вж. Василева, Щ.). Работата е точно от първата година на този тежък, сив, мъчителен за него творчески период, какъвто са преживели и много други от големите майстори от първата половина на XX в., които някак оцеляват в епохата на социализма.

Макар да не изневерява на обичайния стил, от работата на Обрешков личи, че е рисувана с някакво униние. Улицата е празна, няма ги групичките хора, които обикновено развълнувано и с интерес си общуват из неговите градски или селски улици. Представените фигури са две, отдалечени и с гръб една към друга, движат се в противоположни посоки. Мъжът на преден план бърза за някъде с широка крачка. Доколкото може да се прочете от загатнатото лицево изражение – оглежда отвисоко и с подозрение двора, край който минава. Облечен е в характерното сиво-синкаво облекло на работник, има сиво-зеленикав елек, носи и знаковия каскет. Изпънатата му поза намеква за ангажиране с обществен пост в новата социалистическа власт. Дланите на ръцете му са скрити – в джоб, отзад или отстрани. Като че ли има окачен ремък на лявото рамо, на който може и виси оръжие, придържано от лявата ръка. Възможно е да обикаля, за да следи какво се случва, или да пази обществения ред, в резултат на което никой да не се мярка по улицата от страх. Разбира се, необичайната за Бенчо Обрешков липса на общуващи хора по улицата, може да се обясни със силната слънчева светлина на обедното време, което е избрано за рисуване на пейзажа, но все пак характеристиките на централната фигура на преден план говорят за нещо повече от обикновена обедна горещина.

Елена Карамихайлова (1875-1961), „Портрет на модел от Мюнхенската художествена академия„

Една от най-добрите жени-художници сред старите майстори – Елена Карамихайлова – е представена в аукциона с много рядък тип произведение. От една страна, то е в жанра, в който тя е всепризнат майстор – портретът. От друга страна, става дума за много ранен портрет на модел от Мюнхенската художествена академия, в която тя е получила художественото си образование в периода 1900—1910 г. (вж. Биография на Елена Карамихайлова). На трето място, става дума за портрет на мъж, каквито по-скоро не познаваме в нейното творчество. Виждаме, че още докато се е учила, тя вече е постигала дълбокия психологизъм и интимност на портретите, каквито знаем в зрелия ѝ период. Въпреки че очевидно е рисуван в ателие, портретът е изпълнен в богат и сложен колорит, в топли и студени гами – зелено-кафява и розово-виолетова. Художничката безкомпромисно е уловила и е предала сдържаната душевна мощ на този зрял и мъдър мъж на средна възраст, който дори не я гледа в очите (вероятно по онова време не е било и позволено жена-художник да общува толкова прямо с модела-мъж). Дори буйната коса и брада някак изразяват тази надълбоко скрита мъжка психическа мощ, богата и сложна душевност. В подобна поза на главата и с по-леко отместен поглед, в подобно настроение и с подобно отношение на благоговение към модела, Карамихайлова обикновено е рисувала сестра си (Фиг. 5, 6) – нейният най-близък човек и любим модел. Изпълнението и излъчването на този портрет показва, че е много вероятно художничката да е чувствала и този мъж близък, по начин подобен на близостта и свързаността, която е имала със сестра си.

Владимир Димитров-Майстора (1895-1983), „Портрет на Никола Пиперков„

И произведението на Владимир Димитров-Майстора в Коледния ни аукцион – „Портрет на Никола Пиперков“ – е необичайно спрямо това, което сме свикнали да виждаме от Патриарха на българското изобразително изкуство. Става дума за строг, официален портрет, който не е рисуван от натура на двора, в природна среда или градина с плодни дръвчета, а вероятно по фотография. Портретуваният е високообразован заможен търновлия, икономист и финансист, завършил образованието си в Германия и Австрия. Стилът на портрета съответства на статуса на модела – строга композиция в почти пълен профил, която извежда на преден план острите ъгловати черти на лицето. От една страна, така се подчертава представата за елегантната мъжественост от епохата, а от друга страна, чрез тази композиция художникът може да вложи в разработването на лицето своето характерно ъгловато геометрично изграждане на формите и повърхностите (например сенките около окото и брадичката), а също в контурите, косата, мустаците и веждите – изящния си перфектен линеарен рисунък, който знаем от някои негови автопортрети от ранния период (Фиг. 8). Колоритът, разбираемо, също е много различен от портретите на селски моми в градини с плодове. Преобладават неутралните, меки, пастелни и прозирни тонове, и само едно единствено леко по-изявено цветно петно поставя изящен акцент, отново в характерната за Майстора строго геометрична форма – пастелният зелено-сив ромб под бакенбарда, който подчертава прозирността на брадата върху гладко обръснатата кожа. Както съответства на положението на портретувания, художникът е запазил дистанция и не се е заровил в търсенето на твърде дълбок психологизъм, поради което се е получила тази характерна строгост и хладина на излъчването, която най-ясно си личи в леко присвитите устни и високомерния поглед на Никола Пиперков.

Никола Танев (1892-1962), „Крайморски пейзаж„, 1934 г.

Никола Танев – един от най-любимите за ценителите вълшебници на живописта – представяме със слънчево-златен и топъл „Крайморски пейзаж“ от 1934 г. По падащите сенки разбираме, че мястото изглежда не е в България, понеже морската шир в картината е разположена на оста север-юг, а не изток-запад, както е по българското Черноморие. Сенките на нашето крайбрежие почти навсякъде падат по оста море-суша, а тук падат перпендикулярно на тази ос. Доста високият покрив на първата сграда вляво също навежда на тази хипотеза. Голямата височина и огромните окръглени гъсти корони на дърветата, както и изключително ярките цветове, на огрени от слънцето части, говорят за възможен Средиземноморски пейзаж. Почитателите на Никола Танев имат рядката възможност да попълнят колекцията си с необичаен пейзаж, роден в някое от безкрайните пътешествия на художника извън България, но изпълнен в познатия и обичан „Карловски слънчев“ постимпресионистичен стил – такива произведения не се появяват често на пазара на изкуството. Пейзаж от същата година в същия стил, вероятно от същата страна (Фиг. 10), дава паралел на произведението в Коледния аукцион.

Можем да си представим художника, покачил се на хълм, за да рисува пейзажа от висока гледна точка – червено-сиво-зелената живописна сянка на хълма заема предния план и част от терена вдясно, дълбоко до брега на морето. Танев сигурно е бил привлечен от предизвикателството да пресъздаде драматичното противопоставяне между двете големи топли петна – слънчевото и сенчестото, този рязък линеен и колоритен контраст между огрения от слънцето и засенчения терен, който като че ли разцепва земната повърхност по диагонал с едро начупена линия. А след това съвършено е балансирал със студените сини хоризонти на морето и небето в дълбочина.

Александър Мутафов (1879-1957), „Войник“ (вероятен автопортрет); „Портрет на Райничка, дъщерята на художника„, 1922 г.

Прочутият маринист Александър Мутафов, получил художественото си образование в Торино (Данева 2013:67-68) и Мюнхен, е представен в аукциона с по-малко познати теми и сюжети, много далеч от тази на морето, която се е превърнала в емблематична за него. Именно с това са и особено ценни.

Портретът „Войник“ е от или след периода, в който Мутафов е служил на фронта като военен художник по време на Първата световна война. От военния му период са останали малоформатни рисунки с акварел, туш, молив и темпера, за някои от които е известно, че са част от колекцията на Националния военно-исторически музей. Някои от тях в момента са включени в изложба и могат да бъдат разгледани до края на януари 2025 г. (вж. Изложба „В сянката на войната“ 2024) 

Подбрахме за аукциона това маслено платно, както заради всеизвестното живописно майсторство на автора, така и заради особената композиция и репрезентация. Войникът е представен с тяло в три четвърти, глава в профил, която е започнала да се завърта и в посока назад, за да отправи поглед нагоре. Устните са полуотворени в изненада. Пушката се държи за приклада само с дясна ръка, изнесена напред към зрителя, като че ли предстои да бъде изхвърлена от действието. Огромните изразителни очи са отправили поглед нагоре и изпитват някакво благоговение, което кореспондира с изненадата в полуотворените устни и пламналите от вълнение или от светлина/огън алени скули.

Какво е това явление, разположено високо пред войника, което предизвиква изненадващото благоговение, придружено от отместване на оръжието настрани и отказ от воюване – можем само да гадаем. Изглежда като явление на някакво чудо, възможно е с религиозен характер. Подобно решение на позата и изражението на лицето е познато и от други негови портрети (фиг. 13), а лицето на войника носи ясни белези на автопортрет (ср. с Фиг. 12) Около войника се е завъртяла някаква енергия, убедително предадена от Мутафов като завихрено движение на малко по-осветен поток от нощния въздух. Уменията на мариниста си личат в този чудат елемент от композицията –тук художникът използва майсторството си да репрезентира движенията на морската вода, като ги пренася и претворява към движението на въздушен поток. Образът на завихрената енергия кореспондира и подкрепя с още един аргумент хипотезата за репрезентация на чудо в това изключително маслено платно на Александър Мутафов, на пръв поглед на военна тематика. Свръхестественото не е чуждо на художника, за когото знаем че е увлечен от символизма, макар и не само от него. За разлика от експлицитно символистичните му произведения като тези от сериите „Нимфи“, „Русалки“, „Ангел и море“ (вж. Ангел и море), тук символистичните елементи са деликатно и имплицитно загатнати, в контекста на иначе драматично реалистичната тема за войната.

Втората работа на Александър Мутафов е маслен „Портрет на Райничка“, неговата необикновено красива дъщеря, от 1922 г. И в него акцентът са огромните, очевидно хиперболизирано уголемени, тъмносини, дълбоки, пронизващи очи. Този тип очи знаем като запазена марка за художника, позната и от други негови портрети (Фиг. 15) Очите на дъщеря му са бляскави от напиращи сълзи и са опасани от зачервени клепачи. В тях се чете и някакво директно отправено обвинение. Настроението на погледа кореспондира с мимиката на леко събраните, нежни, но и ъгловати устни. Не знаем дали това е репрезентация на някакъв драматичен за Райничка момент, който художникът е уловил и пресъздал съвършено или е обичайната настройка на младежка чувственост, драматичност и меланхолия, характерни за младата дама, чийто темперамент Мутафов дълго е изучавал, за да го претвори в нежни, но и плътни нюанси. Тук добре се забелязват характерната за художника употреба на едри, пастозни, релефни мазки в постимпресионистичен маниер, както и получаването на сложни живописни тонове чрез напластяване на боите върху платното. Този неголям портрет демонстрира завидните качества на Александър Мутафов като живописец и майстор на психологическия портрет, както и пълното му вписване в европейски модернистични направления, до които той е имал възможност да се докосне по време на обучението си в големите художествени центрове – Торино и Мюнхен.

Васка Емануилова (1905-1985), „Есен край Комщица“; „Градина с купи сено IV“

Известната склупторка Васка Емануилова е представена в аукциона с два от акварелите ѝ от колекция „Енакор“, които през февруари тази година участваха в изложбата „Васка Емануилова: планинските пейзажи на детството“ в СБХ (вж. Васка Емануилова, изложба в СБХ) и са публикувани в студията на Росица Гичева-Меймари със същото заглавие (Гичева-Меймари 2024: 8, 12-13, 23, кат. №30, 31). Публично известните акварели на Васка Емануилова са около стотина на брой, като включваме в числото голямата колекция от петдесетина акварела на Галерия „Васка Емануилова“, филиала на СГХГ (вж. Галерия „Васка Емануилова“). Останалите петдесетина са частни притежания и изключително рядко се появяват на пазара на изкуството.

Като контрапункт на всичко популярно за авторката, акварелите на Емануилова представят една по-малко позната, много рядко показвана страна от богатия ѝ художествен свят, която няма общо нито със скулптурата, нито с политиката, нито със съветската или комунистическа пропаганда, нито със соцреализма, нито с интимния живот. Те представляват пейзажи от планинската околност на родното ѝ село Комщица, Годечки район на западна Стара планина, рисувани в последните две десетилетия от живота ѝ (от 60-те до 80-те години на XX в.). През акварелите, Емануилова изглежда във всяко отношение много различна – различен художник, умел живописец, майстор на ефирния въздушен акварел, за разлика от майстора на плътната, масивна, тежка триизмерна монументална скулптура или кавалетна пластика. Васка Емануилова изглежда също и доста различен човек през тези творби – нежен, лиричен, поетичен. Дали това се дължи на някаква основна промяна, дали е била неизявявана или подтискана дотогава страна на творческата ѝ личност – не може да се твърди със сигурност. Едно е сигурно – акварелите ѝ са великолепни.

Работите в аукциона имат характер на пленерни ескизи – рисувани са бързо, експресивно, основно чрез петна, с малко напластяване на живописни слоеве само в отделни елементи, почти без разработване на детайли и с минимално линеарно изграждане на някои образи, в ефирен, лек колорит. Специфичният начин, по който Емануилова използва техниката „мокро върху мокро“ прави така, че монументалните, твърди и остри форми придобиват вид на меки течащи потоци. Пастелните тонове са използвани повече и са по-скоро в баланс с ярките плътни цветове в първия акварел, а във втория е обратното. И двата пейзажа са есенни, от планинските градини на комщичани, от които хората са си набавяли сено. Работени са с богат колорит в две гами – топла жълто-оранжево-зелено-кафява, контрастираща със студено тъмносиня и виолетова. В „Есен край Комщица“ основни са жълто-оранжево-зелено-кафявите багри, като детайли и линии са изработени в тъмносиньо и виолетово. В „Градина с купи сено IV“ позициите са разменени – водещата гама е тъмносинята, акцентирана с малки петна жълто и зелено и кафяво. Колоритът на тъмносиньо-кафявата купа сено, която е централен мотив във втория акварел, му придава силно модернистично излъчване, която особеност привлича вниманието.

Лика Янко (1928-2001), „Семейство“; „Жители на морето“

Както казва Красимир Илиев, „Името на Лика Янко е магнит, който привлича всички, които разбират от изкуство в тази страна“ (Петров 2020). Така и ние бяхме привлечени от тези две изящни завършени рисунки на вълшебницата Лика Янко. Наричам ги завършени, защото в тях няма белези на ескизност – линиите с черен и червен химикал са точни, ясни, минималистични и непоколебими. Уверено е очертано изобразителното поле, в което внимателно и математически изчислено са разпределени елементите на композициите. В първата рисунка „Семейство“ най-впечатляващо е решението да се разположат една в друга главите на майката, бащата и детето, оформени абстрактно геометрично, вмъкнати помежду си в много добре намерени съотношения. Лицето на детето е върху устата на майката, като и самото дете няма уста – не говорят. Лицето на бащата е внимателно вместено върху шиите на майката и детето. Той също няма уста, но пък единствен от тримата има нос – има обоняние, може да помирисва идващото добро или зло. Майката единствена има уши, всъщност ухо-цвете – може да чува и слуша. И тримата имат очи – виждат и възприемат визуалното.

Винаги можем да разпознаем Лика Янко по различните очи на човешките образи. Нейният човек винаги гледа с две различни очи и съответно – вижда два различни свята. Тази странност на Ликината образност напълно си схожда с факта, че човешкият мозък работи с две различно функциониращи и специализирани мозъчни полукълба, с които наистина възприемаме и рекунструираме ментално два различни свята, които след това се мъчим да някак да съвместим и помирим, за да можем да живеем ефективно в реално единствения земен свят. Различните очи на Лика Янко, разбира се могат да се тълкуват и другояче – едно око за видимото, и едно за невидимото, или едното за навън, а другото за навътре …

Втората рисунка „Жители на морето“ е на любимата на Янко езическо-християнско-езотерична тема, чиито образи и композиции познаваме добре и от други нейни работи (Фиг. 20). Че темата е религиозна подсказва обратната перспектива – фигурите на заден план са по-едри. В горния ляв ъгъл е представен човек с тяло на риба и едновременно – човек, държащ голяма риба. Към него криволичещо се придвижват две лодки с човечета-червейчета. Дали са стръв за рибата или са нещо друго? Дали голямата риба ще им бъде поднесена на тепсия? Няма как да разберем. Едната лодка вече е в света на Човека-Риба, който свят е ограден с вътрешна линия, очертаваща вътрешно изобразително поле. Вътрешните хора са се сдобили с нещо повече, защото са изрисувани и с черен, и с червен цвят, докато външните са само с черен. Във външния свят също има втори персонаж – това е мъничкото слънце-спирала без лъчи в горния десен ъгъл.

И по отношения на тази рисунка, както с очите, авторката смесва-съвместява две различни визии за света – за езическия владетел на морето Нептун и за Христос, чиито ученици са рибари и който нахранва тълпата с две риби; за Христос, който като рибар лови души, с цел да ги спаси. За да създаде този образ, Лика Янко използва значението на рибата като раннохристиянски символ на Христос, защото на гръцки език думата за „риба“ ΙΧΘΥΣ е съставена от буквите на абревиатурата на надписа на Голгота – „Исус Христос Божи Син и Спасител“. Свързва несвързваемите богове чрез рибата, а после се свързва и самата тя с тях, чрез зодиакалния си знак „Риби“, и така получава образа-символ „Нептун-Христос-Риба“. Втората рисунка представя в съвършен минималистичен вид този неин личен, съкровен символ на Бога.

*

Освен с подбраните и представени в текста забележителни произведения на най-високо ценените стари български майстори, чрез Коледния ни аукцион ще можете да допълните колекциите си с творби и на Васил Захриев (1895-1971), Илия Петров (1903-1975), Йордан Гешев (1907-1973), Борис Денев (1883-1969), Стоян Василев (1904-1977), Пенчо Балкански (1908-1985), както и много други автори, включително постмодерни и съвременни. Във връзка с приближаващите светли празници, всички произведения на изкуството в аукциона се предлагат на много достъпни начални цени – и освен да ни служат като безкраен извор на смисъл и естетическа наслада, каквато е вечната функция на изкуството, могат да се превърнат и в добра стабилна инвестиция.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Библиография и източници

Ангел и море: „Ангел и море“, „Ангел и море II“, в Арт-галерия музей „Филипополис“ – https://www.philippopolis.com/bg/paintings/m/62/i/35-angel-sea-II/ Посетена на 04. 12. 2024 г.

Биография на Елена Карамихайлова: Биография на Елена Карамихайлова. В: „Дигитална среда за културно-историческото наследство на Шумен”, проект на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” – Шумен – https://shumenstories.com/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0/ Посетена на 06. 12. 2024 г.

Василева, М. 2000. Василева, Мария, Бенчо Обрешков – българският европеец. – Култура – Брой 8 (2384), 03 март 2000. https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/3652 Посетена на 04. 12. 2024 г.

Василева, Щ.: Василева, Щиляна, 16 художници, вдъхновени от пейзажа и бита на провинцията, изложба „Прованс“ на ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен. В: Ирида Сливен https://iridasliven.com/2021/02/03/16-%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B2%D0%B4%D1%8A%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D0%B7%D0%B0%D0%B6%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D0%B8/ Посетена на 05. 12. 2024 г.

Васка Емануилова, изложба в СБХ: Васка Емануилова. Акварели. Изложба в СБХ, 2.02.2024 г. – https://sbh.bg/bg/izlojben-kalendar-izlojbi-sbh/vaska-emanuilova-akvareli/8/1381 Посетена на 06. 12. 2024 г.

Галерия „Васка Емануилова“: Акварели в колекцията на Галерия „Васка Емануилова“, филиала на СГХГ – https://veg.sghg.bg/akvareli/ Посетена на 06. 12. 2024 г.

Гичева-Меймари 2023: Гичева-Меймари, Росица, Коледен аукцион 2023 – Лика Янко, художник на невидимото. В Блог на „Енакор“, 2023. – https://enakor.com/bg/christmas-auction-2023-lika-yanko-artist-of-the-invisible/ Посетена на 06. 12. 2024 г.

Гичева-Меймари 2024: Гичева-Меймари, Р. 2024, Васка Емануилова: планинските пейзажи на детството. Акварели от колекция „Енакор“. Аукционна къща „Енакор“, София, 2024.

Данева 2013: Анжела Данева, Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878-1944). София, Нов български университет, 2013 г.

Изложба „В сянката на войната“ 2024: Изложба „В сянката на войната“ може да бъде разгледана в Националния военноисторически музей – https://militarymuseum.bg/novini/2024/11/01/izlozhbata-v-siankata-na-voinata-mozhe-da-bade-razgledana-v-natsionalniia-voennoistoricheski-muzei/ Посетена на 04. 12. 2024 г.

Момче от Черна: „Момче от Черна“ в архива на ArtPrice – https://www.artprice.bg/art_targ_details.php?elem_id=1525  ; Официална ФБ страница на с. Нова черна – https://www.facebook.com/photo/?fbid=10157504395596194&set=a.10153338650401194 Посетена на 04. 12. 2024 г.

Маринска 2014: Маринска, Ружа, 120 години Наум Хаджимладенов (1894-1985), Министерство на културата, Галерия „Средец“, София, 2014.

Мутафов, Портрет, 1919 г.: Александър Мутафов, Портрет, 1919 г. в архива на ArtPrice – https://www.artprice.bg/art_targ_details.php?elem_id=1009 Посетена на 04. 12. 2024 г.

Петров 2020: Петров, Лаврен, „Общуване със сакралното“ 2020. Изложба на Лика Янко (1928 – 2001) в две галерии „Лоранъ“ и „Контраст“, видео, публикувано на 23. 03. 2020 г. – https://youtu.be/bGv4dhhVZNc?si=nC2F00I743nATrWC Посетено на 06. 12. 2024 г.

Райков, И.: Райков Иво, Наум Хаджимладенов – художникът на новото време. В: „Българска история“ – https://bulgarianhistory.org/naum-hadzhi-mladenov/ Посетена на 06. 12. 2024 г. 

Руенов 1997: Руенов, Руен, Васил Бараков – последни срещи. – Култура – Брой 44 (2268), 07 ноември 1997. https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/89 Посетена на 04. 12. 2024 г.

Стефанов 2021: Стефанов, Панайот, Бараковото зелено. Интервю със Станислава Николова, куратор на изложбата „Златю Бояджиев и Бараците“ в СГХГ през 2013 г. – Нула32, 28/4/2021 https://nula32.bg/barakovoto-zeleno/ Посетена на 04. 12. 2024 г.

Танев, „Пейзаж“, 1934 г.: Никола Танев, „Пейзаж“, 1934 г., показван в галерия „Нюанс“ в изложбата „Летни акценти“ през 2021 г. https://nuancegallery.bg/%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b8-%d0%b0%d0%ba%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-2021-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%81-4-%d1%8e%d0%bd%d0%b8-12-%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80/ ; както и на аукцион в Artnet – https://www.artnet.com/artists/nikola-tanev/paysage-mxMkQemig_K9z0N3xUWX5w2 Посетени на 05. 12. 2024 г.

Янко, „Нептун“, 1989 г.: Лика Янко, „Нептун“, 1989 г., в аукцион на „Енакор“ – https://enakor.com/bg/shop/%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d1%8f%d0%bd%d0%ba%d0%be-1928-2001-%d0%bd%d0%b5%d0%bf%d1%82%d1%83%d0%bd-1989-%d0%b3/ Посетена на 06. 12. 2024 г.