Статии от експертите

Иконопис за деца 

„Името на Лика Янко е магнит, който привлича всички, които разбират от изкуство в тази страна“ – казва Красимир Илиев при откриването на изложба на художничката (Петров 2020) Това със сигурност ще се случи и на Коледния аукцион на Аукционна къща „Енакор“, на който се предлагат произведения на прочутата майсторка, любимка на ценителите на изящното изкуство.

Няма да е пресилено, ако наречем Лика Янко един от малцината мъченици на българския модернизъм – неподчинила се на устрема на комунистическо-социалистическия реализъм, пометена, но неподдала се на терора му или на извратените му изкушения. 

И не само това – вместо в резултат да изпадне в депресия или да се озлоби, се случва тъкмо обратното (Няголова 2020). В десетилетията отшелническо експериментиране и трудене над нейните модернистични модели и концепции, Лика произвежда от вътрешния си свят един богат, топъл, светъл, чист, любвеобилен, лъчезарен, сияещ художествен свят, белязан от позитивизма на изключителната ѝ индивидуалност и сила на характера. 

В отшелническите години тя е забелязана от европейските ценители и произведенията ѝ са купувани от представители на много посолства. Едва десетина години преди смъртта ѝ през 2001 г., публиката в България я оценява, а в последвалите години популярността ѝ расте в геометрична прогресия, включително и на пазара на изкуството.

Мъченическата биография, творчеството като арт-терапия

Мъченическият, травматичен живот на Лика Янко започва много преди терора на соц-реализма. Най-напред тя е белязана с родова травма още преди рождението ѝ. Родителите ѝ произхождат от влашки християнски села на запад от Охридското езеро, в област Корча, Албания (Аврамов 2019). Баща ѝ е от село Грабова (Аврамов 2019, Grabovë e Sipërme), откъдето между другото е родът и на първия български патриарх Кирил. Майка ѝ е от село Ланга, община Поградец (Farka 2018, Ланга). В селото на баща ѝ е убит негов братовчед. Според традиционното обичайно право в тези общности, на това следва да бъде отговорено реципрочно (Аврамов 2019, Няголова 2004). След изпълнението на зловещия архаичен закон, баща ѝ Лазар Янко Грабова, заедно със съпругата си Ефросина и двете им деца, се преселват в София, където се ражда третото – Евангелина Лазар Янко (с варианти Евангелия Янко Грабова, Ивангелина Янкова Гръбова). Датата на раждане не е сигурна, известни са 6-7 различни дати в периода 1922-1932 г. (Илиев 2019), но най-вероятно е 19 март 1928 г.

Първия личен травматичен момент Лика преживява на десетгодишна възраст – пада от дърво, претърпява сложна операция на гръбначния стълб и цяла година лежи в корито. В последвалите години ѝ е забранено да извършва резки движения, да излиза сама и да играе с деца (Илиев 2019). Опитът на успешното възстановяване от физическите и психо-социални травми я подготвя да преживее спокойно, смирено и даже позитивно охулването, отхвърлянето от гилдията и отшелническия живот в по-късните години.

Янко получава отлично образование във френския девически католически колеж „Св. Йосиф“, където се запознава с европейската литература и творчеството на френските импресионисти. Показва художествен талант и е приета в класа на акад. Илия Петров в Изящния отдел на Държавната художествена академия през 1945 г., където се дипломира през 1951 г. Тя е от първия випуск студенти в академията, които са смазани от насилствено налаганата доктрина на подражателство на съветския социалистически реализъм (Илиев 2019:27). 

Неподчиняваща се на насилието, Лика дълго време не участва в художествения живот. В началото на 60-те години се включва няколко пъти в общи изложби, но получава само критики за поддаване на западни влияния. И така, докато се стигне до голямата травма на самостоятелната изложба през 1967 г. – художничката е обвинена във формализъм и авангардизъм, изложбата е прекратена няколко дни след откриването и картините ѝ са буквално изхвърлени на улицата (Аврамов 2019). След тази случка тя се оттегля напълно и се отдава на отшелническа работа – рисува, но никой не вижда картините ѝ. Прехранва се с изписване на великденски яйца за храма „Св. Александър Невски“ (Няголова 2020). Отшелничеството прекъсва чак през 1981 г., когато е забелязана от Людмила Живкова и поканена да направи изложба. Тази изложба постига голям успех и творбите получават висока оценка. Въпреки това, Янко продължава да страни от художествения живот в България.

През отшелническите години, всяко лято и есен тя посещава Родопа планина и Созопол заедно с приятелки художнички. Вдъхновява се за теми и сюжети за художествените си експерименти от тези места – от живота на помаците в планината и гърците на морето. В този период е забелязана и оценена от представители на западно-европейски посолства, които откупуват много от картините ѝ. Нейни работи са показвани на изложби в Стокхолм, Базел, Париж и други европейски градове. Творчеството на Янко става известно по целия свят дълго преди да бъде забелязано и оценено в родината ни.

Когато погледнем работите на Лика Янко подредени хронологично, веднага разбираме как се е получило така, че тя е надмогнала множеството травми в живота си с някаква необичайна сила, смирение, а дори с лекота и ирония. Всеки, който има представа от арт-терапия, веднага ще забележи, че огромна част от нейните творби носят характерни белези на арт-терапевтични задачи. Дълъг арт-терапевтичен процес се очертава и в непрестанните експерименти, в последователността на промените в стила и личните техники на авторката.

„Обичам всичко, което е лудо, странно, необикновено!“

Това е мото на Лика от първата страница на ученическата й тетрадка (Аврамов 2019, Илиев 2019) и творчеството ѝ показва, че тя го е следвала до края на живота си. Мнозина изследователи са отбелязвали основната ѝ тема – сакралното, изразена в православно-християнски, езически, фолклорни, езотерични мито-поетични и чисто поетични знаци, фигури, композиционни единства (Крумова 2002, Илиев 2019).

Най-проникновеният изследовател и неин голям почитател приживе, Димитър Аврамов, характеризира така творчеството ѝ (Аврамов 2019): „За много от своите композиции тя държи ключа към скритата им символика. Без нейните обяснения, впрочем винаги крайно любопитни, много от тях се превръщат в енигматични знаци, което естествено никак не намалява сугестивното им въздействие. За да характеризираме тази лична, субективно-изповедна страна на нейното изкуство, трябва да употребим термина „индивидуална митология.“

„Стилизирано и естетизирано е всичко. … Носталгията по Рая пронизва цялото творчество на Лика. Съдържат я всичките ѝ теми, мотиви, сюжети, където виждаме митични богове и рибари, зодиакални персонификации и знаци, пасторални сцени; летящи птици, пантеистично свързани слънца, звезди, планети и хора; християнски пантеон, християнска символика и образност; детски игри и меланхолични клоуни, където звучат музиката на Небесните сфери и музикално-поетичният мит за Орфей и Евридика.
Носталгията по Рая е отпечатана и в стила на художничката: връщане към невинността на детството – в поглед, чувство, фантазия, рисунка, образност. И в нейната страст да събира камъчета, стъкълца, мъниста, въженца, канапи, тенекиени запушалки, дървени отломки, стружки и да ги лепи търпеливо върху платното, за да фиксира завинаги своите странни видения – винаги поетични, винаги очарователни.“

Ще допълним една особеност, незабелязвана досега в изследванията за Лика Янко – албано-влашкият ѝ произход. Южните власи са наследници на древните романизирани траки, които през средновековието са силно елинизирани чрез православието. Този богат и разнопосочен етно-културен произход се отразява в странността и чудатостта на Лика, в нейната необичайна, вероятно винаги недовършена и доправяна идентичност. Отразява се на вечната ѝ „чуждост“ в българска среда (социалистическа и пост-социалистическа), но и на дълбоко скритата близост с българите чрез тракийското наследство.

Албано-влашкият произход на Лика се отразява пряко в дълбинния ѝ интерес към православната тематика, към живота на помаците в свещената за траките Родопа планина и живота на гърците в Созопол (древната Аполония Понтика), както и във великолепното смесване на тези три теми в абстракциите на нейните произведения. Отразява се на избора на теми и сюжети от античната и старозаветната митология, в новозаветните сюжети. Отразява се в смесването на православна и древногръцка художествена стилистика, а и на интереса ѝ към окултното. Връзка с художествените характеристики на тракийското изкуство може да се усети в съзнателно избраните „наивизъм“ и „примитивизъм“ на нейните образи, композиции и изобразителни техники, както и в абстракцията, стилизацията и геометризацията, характерни за нейния ярък почерк.

Какви произведения на Лика Янко ще можете да спечелите на коледния аукцион

В нашия Коледен аукцион ще имате възможност да се борите да спечелите няколко работи на Лика Янко от зрелия ѝ период – 80-те и началото на 90-те години на XX век – когато абстрактният стил и личната художествена техника вече са напълно оформени. Творбите са в тематиката на сакрално-божественото, изпълнени в характерния за нея стил на „примитивност“ и „наивизъм“. Повечето от тях са на православни теми, с иконни сюжети, представящи типове на Богородица и Богородица с Младенеца – „Благовещение“ (тя го нарича „Благовест“), „Бягството в Египет“, „Богородица Одигитрия“, „Богородица Умиление“ и смесени типове.

Всички изследователи оприличават произведенията ѝ в този стил на детски рисунки. Знаем обаче, че Янко има много добра академична подготовка и че този стил е съзнателно търсен, поради което интерпретираме (с всички условности) картините с православни сюжети не като икони, рисувани от деца, а като „иконопис за деца“. Самата художничка казва, че картините ѝ се разбират най-добре от децата, „… защото цял живот ме съпътства детството. Като дете обичах да гледам небето, да наблюдавам как се движат облаците. Създадох си рисунки по този начин.“ (Димитров 1999). Защо на Лика Янко може да ѝ е хрумнало да рисува „икони за деца“? Вероятно защото внимателно чете евангелските текстове – според Лука, 18, 15-17 на децата принадлежи царството Божие. А вероятно и заради един от любимите ѝ автори (писател и илюстратор) – Екзюпери с неговия „Малък принц“ (Грозданов 2015).

Във времето на т. нар. „развит“ или „зрял“ социализъм (каквото и да значеше това), когато изповядването на всички религии беше строго забранено, Лика Янко се е грижила за стремящите се към приобщаване в царството Божие. Тя е създавала модернистични произведения, които не са религиозните канонични икони (от почитта към които може да се пострада), а са икони като за деца. Че тази грижа е била истинска, показва огромният брой произведения с еднакъв сюжет и тип, миниатюрни, като за домашен иконостас – известни са десетки такива варианти на „Богородица с Младенеца“.

Само една от работите в аукциона е различна – сюжет с риби и рибари, вариант на „Нептун. Жители на морето“. В нея може и да има християнска символика. Централната фигура е на човек-риба с две риби около него. Рибата е визуален символ на Христос, а с две риби Христос нахранва тълпата. Рибарите в лодка напомнят на апостолите, които са рибари. В тази работа обаче езическата и окултната символика изглежда надделяваща. Двете риби около човека-риба, плуват в противоположни посоки в елипса, каквато е иконографията на зодиакалния знак „Риби“ в астрологията. На преден план долу стои бог Нептун с корона-риба, лявата му ръка представлява лодка с рибари, а дясната – море от синя мрежа. Като че ли с ръката-море-мрежа Нептун сътворява-представя първия човек-риба. Тази работа принадлежи към онези творби, които въплъщават ярко Ликиния личен мито-поетичен свят, свързан с някакви окултни вярвания, а може би и сънища-видения. 

Сюжетите с образи на риби и рибари са трудни за разбиране. Изглежда в тях са влагани астрологически и окултни мотиви – например, за епохата на рибите, която щяла да бъде заместена от епохата на водолея. От интервю на Янко (Попова 1998), от разказите на нейни приятели (Няголова 2004), от образи в творбите ѝ (Илиев 2019:60-61) имаме данни, че е била увлечена от астрология, от идеи на окултните ню-ейдж учения, станали популярни в България през 70-те – 90-те години. Рибата е важен образ за нея в личен план, защото е зодия Риби (Попова 1998, Няголова 2004). Разказва се, че е вярвала в прераждането, обсъждала е хороскопи, своята зодия и зодиите на приятелите, изобразявала е очите като риби (Няголова 2004). Споменава, че рибите са символ на мълчанието и милосърдието, а в окултен контекст – че рибите са участвали в сътворението (Попова 1998). 

Какво говори изкуството на Лика Янко на нас

В картините на Лика Янко всеки ценител на изкуството, участващ аукциона, ще провиди това, което той самият носи във вътрешния си свят – както вече известното му, ако се е занимавал с изследване на себе си, така и неизвестното му, защото Лика умее да измъква неща от несъзнаваното. Умее го по три причини. Първо, защото е избрала стилистично да рисува като за деца, каквито ние всички сме били и в някаква степен продължаваме да бъдем. Второ – творбите ѝ са създавани в арт-терапевтичен процес, поради което имат терапевтично въздействие и върху зрителите. И трето – картините ѝ функционират като изписване на невидимото, следвайки любимите ѝ текстове от „Малкия принц“ на Екзюпери (Грозданов 2015) – „Това, което виждам, е само обвивка. Най-важното е невидимо.“ Картините ѝ са като огледало за вътрешни светове – както на нейния, така и на нашите, на гледащите.

Именно по тази причина Лика е отказвала да обяснява съдържанието на нейните художествени символи (Илиев 2019:62) – за да остави възможност на всеки един от нас, който ще наблюдава творбите ѝ, да надникне малко в нейния, но много повече в собствения си вътрешен свят. Един от малкото символи, които публично е обяснила, е нейното прочуто бяло – то е божественото, „то носи чистота, истина, доброта, надежда; това е цветът на Бога, а Бог е любов“ (Рачева 2020). Следователно, единственото сигурно, което тя предпоставя за нас, е обръщането към светлите страни на човешката ни невидимост. Всичко останало сме свободни да интерпретираме според нашите вътрешни невидими светове, които художничката милосърдно ни помага да провидим. Както тя казва: „За мен са важни честността и милосърдието, ето защо гледам да ги изразя, за да повдигна духа на човека“ (Попова 1998).

Почитателите на изкуството на Лика Янко, които биха искали да придобият нейно произведение от нашия Коледен аукцион, няма да бъдат разочаровани – великолепните ѝ миниатюрни „икони за деца“ се предлагат на много достъпни начални цени. Картините ѝ биха били както озарение на лични духовни кътчета, така и добра инвестиция, защото пазарният интерес към Лика Янко е в постоянен възход в последните години.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Източници

Аврамов 2019: Аврамов, Димитър, Приказният свят на Лика Янко, В: Портал за култура, изкуство и общество, публикувано на 30. 01.2019 – Линк. Посетена на 28. 10. 2023

Гетов 2017: Гетов, Красимир, 2017. Авангардна художничка от албански произход твори преди 70 години в Зверино. Публикувано на 2017 г. – Линк. Посетена на 01. 11. 2023

Грозданов 2015: Грозданов, Димитър, 2015. Кураторски текст за изложбата „Седем изображения“ в СБХ, ноември 2015 г. В: „Въпреки“- Линк. Посетена на 02. 11. 2023

Димитров 1999: Димитров, Даниел. Американският биографичен институт номинира Лика Янко за жена на годината, публикувано на 28. 08 .1999 – Линк. Посетена на 01. 11. 2023.

Илиев 2019: Красимир Илиев, Лика Янко: общуване със сакралното. Изд. на Галерия „Лоранъ“, София, 2019.

Крумова 2002: Крумова, Ирен, 2002. Лика Янко и нейните Свети места. Рецензия за Димитър Аврамов. Лика Янко. В: в. Култура бр.25, 21 юни 2002. Линк. Посетена на 02. 11. 2023

Няголова 2004: Няголова, Елка, 2004 . Лика Янко, за легендата – отблизо. В: Блог на галерия „Кавалет“, публикувано на 11 март, 2004 – Линк. Посетена на 28. 10. 2023

Няголова 2020: Няголова, Елка, 2020 . Писмо до Лика Янко и яйце за Великден. В: Блог на галерия „Кавалет“, публикувано на 19 март, 2020 – Линк. Посетена на 28. 10. 2023

Петров 2020: Петров, Лаврен, „Общуване със сакралното“ 2020. Изложба на Лика Янко (1928 – 2001) в две галерии „Лоранъ“ и „Контраст“, видео, публикувано на 23. 03. 2020 г. – Линк. Посетено на 31. 10. 2023 г.

Попова 1998: Попова, Мария, 1998. Лика Янко: Интервю на Мария Попова. В: LiterNet, Линк. Посетена на 01. 11. 2023

Рачева 2020: Рачева, Радост-Лилия, 2020. Лика Янко:” Фернанда, аз ще ти дам картината”. Актрисата Димитрина Савова за приятелството си с голямата ни художничка. В: сп. Театър, публикувана на 22 август 2020 г. – Линк. Посетена на 02. 11. 2023

Чулова-Маркова 2019: Чулова-Маркова, Даниела „Близката чужденка“.90 години от рождението на Лика Янко. 14 декември 2018 г. – 20 февруари 2019 г., СГХГ. В: СБХ бюлетин, 2019/1, с. 44-45. Линк. Посетена на 02. 11. 2023

Ланга: Ланга, статия за с. Ланга в Уикипедия – Линк. Посетена на 02. 11. 2023

Grabovë e Sipërme: Grabovë e Sipërme, статия за с. Грабова в Уикипедия – Линк. Посетена на 02. 11. 2023

Farka 2018: Kurt Farka, Si e njoha artisten e madhe me origjinë shqiptare, Lika Janko, 24 февруари 2018. – Линк. Посетена на 02. 11. 2023