Статии от експертите

Български автори с художествено образование до 1948 г.

Аукцион на „Енакор“ №47, 10 април 2025 г.

Ружа Маринска (1944-2022) – големият изкуствовед, най-добрият познавач на българското изобразително изкуство, изключителният преподавател и безценен приятел – ни напусна внезапно преди Коледа на 2022 г. Освен че вече няма с кого да се консултираме, да търсим професионален или човешки съвет и подкрепа, неколцина от нейните ученици и почитатели се сблъскахме с нелеката задача да документираме колекцията с произведения на изкуството, сред които тя живя. Нито тя, нито ние бяхме подготвени. Тя не е очаквала да си отиде така скоро и не беше описала колекцията. Нейните наследници ни разрешиха да работим с архива ѝ, а благодарение на финансирането от тяхна страна, успяхме да я публикуваме: Димитров, Вл. (автор, съст.), Р. Гичева-Меймари (н. ред.), Ружа Маринска – живот сред изкуство. Каталог. Нов български университет, София, 2024. Положихме усилия свръх възможностите си, но не успяхме във всичко. Поради краткото време за работа, останаха неидентифицирани автори, неразчетени подписи, неуточнени елементи, а вероятно и грешки. Все пак, авторите могат да се разпознаят в бъдеще, грешките могат да се поправят, но колекцията е документирана в нейната цялост.

В аукцион №47 на Аукционна къща „Енакор“ на 10 април 2025 г. са включени половината от 500-те произведения в колекцията: графика, живопис, рисунки, керамика, пластики, фотография. Предлагането им на търг от страна на наследниците е добър жест към близките на Ружа. Това е красив, топъл и смислен начин тя да докосне отново своите многобройни приятели, ученици и почитатели, да гостува пак в домовете ни, да отбележи още една следа – визуално-естетическа, емоционална и смислова. По този нестандартен начин би оставила материално-духовен личен спомен у повече хора, които имат пред очи и общуват с произведение от нейната лична колекция. Мисля така, заради споделеното от д-р Владимир Димитров в увода към каталога на колекцията (Димитров 2024:7): „Ружа Маринска не само разбираше и обичаше изкуството, но искаше и другите да го разбират, и обичат като нея. Това беше кауза в живота ѝ.“ 

А ценителите на изкуството, които не са имали щастието и честта да бъдат близо до Маринска, могат да придобият ценни творби, за чието качество и стойност да се осланят на безапелационната оценка на най-големият експерт по българско изобразително изкуство на нашето съвремие. Тук се опирам на второ, много вярно наблюдение на Владимир Димитров (Димитров 2024:7): „Целият живот на Ружа Маринска е посветен на любовта ѝ към изкуството, а повече от половин век тя бе отдадена на изучаване на изобразително изкуство. Изучаване, основано на най-модерните методи, съчетани с класическите, съдържащо изчерпателна и многократно проверена фактология, като всичко това винаги е разположено в много широк културологичен контекст.“

Колекцията на Ружа Маринска е оформяна дълго. Неголяма част от нея е семейно наследство – от бабите, дядовците и от нейния баща, художникът и изкуствовед Лазар Марински (1915-2005). Най-голямата част (според посветителните надписи) са подаръци от приятели и най-вече от художници, чийто път тя безусловно е подкрепяла с откриване на изложби и публикации. Малък брой са закупени от нея творби. По тази причина, а и защото според Ружа тя не е била „колекционер“ в съвременния обичаен смисъл на думата, В. Димитров предпочете да нарече обекта „сбирка“, а не „колекция“ (Димитров 2024:8). Въпреки че мотивите за оформяне са необичайни, аз бих я определила като колекция. Макар че има малка наследена част, това не е случайно оформяна сбирка от различни хора, по стечение на странични и несвързани обстоятелства, а тъкмо обратното – в конструирането ѝ виждам ясно отчетлива концепция, определена от личността. Самата Маринска употребява думата „сбирка“ за малки музейни и читалищни сбирки (Маринска 2020: II, 356-357), а с термина „колекция“ назовава личните или семейни притежания на интелектуалци, до които е имала достъп от ранна детска възраст и през целия си живот (Маринска 2020: II, 375). Предпочитанието към думата-термин с латински корен „колекция“, насочва и към научния характер, какъвто тя несъмнено притежава.

Колекцията е необичайна, защото е формирана от произведения на автори, които са привличали изследователския интерес и страст на Ружа Маринска. Закупените произведения, които съм успяла да проследя, също са такива. Концепцията на колекцията е да съдържа по едно-две произведения от автори, които Маринска е изследвала (или е възнамерявала да изследва). Творбите функционират като знаци-символи в изобразителния разказ, като ноти в мелодията, като ключови камъни в архитектурата – на нейния професионален изкуствоведски път. Бих нарекла-описала колекцията като визуално-предметен текст на нейните събрани съчинения, художествена композиция на нейния живот със и сред изкуството, който тя определи като „щастлива – въпреки всички препятствия – съдба“ (Маринска 2020а: I, 10).

Изследваните автори са ставали интимно близки не само до ума, но и до сърцето на Ружа – едно характерно за нея специфично смесено емоционално-рационално отношение, което неведнъж съм забелязвала и с възхита преживявала в себе си, и което тя описва в увода към събраните си съчинения: „В моя подход виждам някакво съчетание на две на пръв поглед противоположности – непосредствено вълнение от творбата, изразено в търсена подчертано литературна форма, и чисто интелектуален стремеж към достигане до генерални изводи и обобщения.“ (Маринска 2020а:I, 9-10). Ето с това са особено значими произведенията в колекцията – освен собствената си художествена и културна ценност, те носят и допълнителната стойност на личното, най-съкровеното, емоционално, но и професионално-изследователското отношение на Маринска към изкуството. Точно тези произведения, сред които е живяла, са я вдъхновявали да пише проникновените си текстове за историята и теорията на българското изобразително изкуство: „Затова с любов съм мислила и писала за българските художници и създаденото от тях. Разбира се, обстоятелствата са се стичали така, че не всички художници, които ценя, са станали обект на мои изследвания. Но всички, за които съм писала или говорила публично, са избрани от мен, по моя воля. У всички тях съм виждала високи образци на художествено мислене и оригинално въображение. На всички дължа благодарност, че са ми дали възможност да развия собственото си разбиране за изкуството.“ (Маринска 2020а:I, 10).

Изповядвайки необичайно високи за нашето време етически ценности, Ружа не само почтено благодари на художниците за възможността да развие разбирането си за изкуството, но и предава щафетата – не оставя само за себе си произведенията, които притежава. Винаги, когато има подходящ случай, ги публикува в изследванията си или в каталозите, предоставя ги за изложби, с което ги споделя с публиката и научната общност. Благодарение на тези публикации и ние можахме по-коректно да опишем значителна част от произведенията в нейната колекция.

Групирам произведенията в аукциона по няколко критерия. Първо ги разделям на български и чуждестранни автори. После разделям българските автори на такива, които са получили художественото си образование до критичната 1948 г., когато се въвеждат изискванията на комунистическия режим за пропагандния т.нар. „социалистически реализъм“ и започват преследванията на т. нар. „буржоазен формализъм“. Следващата група са авторите, получили художествено образование след 1948 г. и творили основно в епохата на социализма. В последната група поставям авторите, възпитани в по-свободните последни години на социализма и след 1989 г.

Български автори, получили художественото си образование до 1948 г.

Около две трети от произведенията в тази група в колекцията, са на автори, чието творчество Ружа Маринска задълбочено е изследвала и публикувала. Много от тях бяха малко познати или напълно забравени и бяха оценени, станаха известни, а и търсени на пазара на изкуството едва след като тя организира изложби и публикува изследвания за тях. Започвам с Димитър Добрович (1816-1905) – първият български художник с академично образование, за когото Маринска, заедно с екипа на Център „Българо-Европейски културни диалози“ в НБУ, организира целогодишно честване с изложба, монография (Маринска 2014а; 2016), научна конференция и др. (вж. Годината на Добрович). В търга се предлага елеофотография върху дърво на Добрович – „Жени от околностите на Рим“ (Фиг. 1). За един от най-любимите ѝ автори – Наум Хаджимладенов (1894-1985) – има публикуван монографичен очерк, каталози, брошури (Маринска 1972:22; 1974; 2014б; 2020б:372-373). Той е представен с две рисунки с туш – „Христос в храма“, 1943 г. (Фиг. 2); и „Локал“ (Фиг. 3). Маринска бе научен ръководител на докторската теза на д-р Анжела Данева в Нов български университет, в която бе изследвана историята на българите, обучавали се в художествени академии в Италия (Данева 2013:36-43; 2014: 146-154). Във връзка с тази тема е прекрасният маслен портрет „Гаврош“, от ок. 1922 г. (Фиг. 4), на Димитър Крачков (1896-1973).

Масленото платно „Овчар“ (Фиг. 5) от Добри Добрев (1898-1973) ще оценят помнещите, че последната монография на Ружа Маринска бе именно за този голям художник (Маринска 1988:47; 1989; 2019). В интервю (Василева 2020) тя разказва, че работите на Добрев са наследство от сливенската ѝ баба, на която художникът (който им е роднина) е подарил няколко свои платна още докато е бил студент в Прага. Вдъхновител на забележителните ѝ изследвания (Маринска 1977б:36-39; 1986) за Петър Славов-Кера (1908-1988) несъмнено е било и изящното маслено платно „Улица в Париж“, 1975 г. (Фиг. 6). Най-лично свързан с Ружа е нейният баща, Лазар Марински (1915-2005). Тя публикува албум с неговото творчество (Маринска 2007), от което се предлага елегантната работа „Бряг“, вер. 1937 г., сух пастел (Фиг. 7). Маринска е публикувала статия и каталог (Маринска 2000:5) за изложба в Националната галерия на Георги Бакърджиев (1899-1972), представен в търга с три керамични съда (Фиг. 8).

Статии, очерци и каталози Маринска е публикувала (Маринска 2000:5) за Пенчо Георгиев (1900-1940), представен с две гравюри на дърво „Орач“ (Фиг. 9) и „Погребение“ (Фиг. 10 ), (Маринска 2015). Писала е (Маринска 1997:359-360; 2011) за Иван Ненов (1902-1997) и преди време купи от „Енакор“ неговата прекрасна графика (Фиг. 11), разпознавайки вариант на масленото платно „Безработна“ от 1931 г. Писала е (Маринска 1977а:36-38) за Владимир Рилски (1905-1969), представен с „Пейзаж с възрожденски къщи“ (Фиг. 12).

Ружа Маринска има малки изследвания или слова (Маринска 2006:4; 2008) за Пенчо Балкански (1908-1985), представен в търга с литографията „Родопска девойка“ (Фиг. 13); (Маринска 1981:2-3) за Здравко Александров (1911-1998) и ценеше много масления пейзаж „Пролет в с. Долен“, 1980 г. (Фиг. 14), който бе публикуван в монографично изследване на нейна студентка (Аврамова 2024:257). Писала е (Маринска 1983:10-13) за Венко Колев (1915-1997), представен с два пейзажа (Фиг. 15-16).

Един от любимите автори за изследване (Маринска 1978:448-455; 1984:18-20; 2014в), Найден Петков (1918-1989), е представен с публикуваното от нея (Маринска 2020:II, 38) маслено платно „Пейзаж от Балчик“, 1983 г. и рисунката „Китайски селяни“ (Фиг. 17-18). Изследвала е (Маринска 2007:77-78; 2015б) Георги Ковачев-Гришата (1920-2012), представен с две монотипии (Фиг. 19-20) – „Зима в планината“, 1963 г. и „Тиха улица, Париж“, 1966 г.

Р. Маринска е организирала изложба (Маринска 2002) за Христо Бояджиев (1912-2001), представен с маслената работа „Натюрморт“, 2000 г. (Фиг. 21). Писала е (Маринска 1995; 2006:5-6) за Магда Абазова (1923-2011), представена в аукциона с великолепното маслено платно „Натюрморт с цветя“ (Фиг. 22). Много ценеше (Маринска 2020: II, 138-141) работите на Любен Зидаров (1923-2023), две от които се предлагат в търга (Фиг. 23-24) – литографията „Силвър“, 2015 г. и акварел от „Стареца и морето“, 2001 г., с посвещение.

За други художници от модерната епоха сме чували, че Ружа мислеше да пише, но за съжаление – не успя. Такива са Михаил Кръстев (1877-1956), включен с офорт „Пейзаж с мост“ (Фиг. 25); Анастас Дудулов (1892-1971) с керамичния релеф „Дете язди бивол“ (Фиг. 26); Борис Шаров (1894-1986) с маслената работа „Ваза с полски цветя“ (Фиг. 27); Асен Попов (1895-1976) с „Градски пейзаж“ (Фиг. 28); три рисунки от сценографски проекти „Тотко“ (Фиг. 29) на Георги Атанасов Петров (1904-1952). Много от тези автори, са споменавани в нейни обзорни или тематични изследвания.

Вдъхновение за ненаписани изследвания вероятно са били; гравюрата „Ежедневие“, 1943 г. (Фиг. 30), на Евгений Курдов (1905-1989); рисунката с туш „Градска сцена“, 1939 г. (Фиг. 31), на Преслав Кършовски (1905-2003); етюдите на мъжки профили, 1931 г. (Фиг. 32) на Борис Колев (1906-1982); литографията „Созопол“, 1980 г. (Фиг. 33), на Люба Паликарова (1906-1999); акварелът „В градината“, 1966 г. (Фиг. 34) на Ангел Тилов (1914-1972).

От по-младите художници, получили образование малко преди 1948 г., в аукциона се предлагат масленото платно „Цветя“, 2008 г. (Фиг. 35) на Олга Вълнарова (1914-2012); рисунка с туш (Фиг. 36) на основателя на българската анимация Тодор Динов (1919-2004). Включени са творби, вероятно наследени от Лазар Марински, като платното на декана и ректор на Висшия институт за изобразително изкуство през ранния социализъм – Георги Богданов (1910-1974), „Селянин на полето“, 1944 г. (Фиг. 37); две линогравюри (Фиг. 38-39) на Николай Владов-Шмиргела (1911-1999) – „Портрет на Никола Вапцаров“, 1967 г. и творба от цикъла „Мелник“, 1961 г.

Ружа Маринска и „Енакор“

Ружа бе голям и безценен приятел на Аукционна къща „Енакор“. Радвахме се на консултациите и експертното ѝ мнение, приемахме с благодарност критиките и се вслушвахме в тях. Провеждали сме търгове за произведения, на които тя бе организирала изложби. В нашата галерия тя е водила многократно учебни занятия и практики със студенти по изкуствознание от Нов български университет. В „Енакор“ сме представяли нейни монографии, включително последната за Добри Добрев (Маринска 2019). Тя бе редовен гост на нашите аукциони и за нея винаги бе запазено специално почетно кресло на първия ред. И до днес продължаваме да го наричаме „креслото на Ружа“.

С този аукцион искаме да допринесем за това, произведения от колекцията на Ружа Маринска да достигнат до нейните приятели, ученици, почитатели и ценителите на изобразителното изкуство. По тази причина артефактите в аукциона се предлагат на много достъпни начални цени. Вярваме, че паметта за Ружа ще остане осезаема, жива и богата, включително и по този необичаен начин – предметно-визуален, интелектуално-емоционален и личен. Късчета от визуално-предметния текст на нейните събрани съчинения, от композицията на нейния живот с изкуството, ще се пръснат между нас, ще останат да общуват с нас, да ни вълнуват, както са вълнували нея. От друга страна, ценителите на изкуството ще бъдат сигурни в качеството и непреходната стойност на произведенията от личната колекция на всепризнатия експерт.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

20 февруари 2025 г.
Честит небесен рожден ден на Ружа Маринска!

Библиография и източници:

Аврамова 2024: Аврамова, Марияна, Пейзажът стана моя съдба – Здравко Александров 1911-1998. София, Галерия „Лоранъ“, 2024.

Василева 2020: Василева, Щиляна, Ружа Маринска – за незабравените и незабравими български художници със сливенски корен. В: „Ирида-Сливен“ 2020/09, https://iridasliven.com/2020/10/08/%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5/ Посетена на 24.12. 2024 г.

Годината на Добрович: „2016: Годината на Димитър Добрович (1816-1905)“, проект на Център „Българо-Европейски културни диалози“ в Нов български университет – https://www.becd.nbu.bg/bg/proekti/2016-godinata-na-dimityr-dobrovich-1816-1905 Посетена на 27.12. 2024 г.

Данева 2013: Данева, Анжела, Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878-1944). София, Нов български университет, 2013 г.

Данева 2014:Данева, Анжела (2014) Необикновената история на художника Димитър Крачков (1896-1973). In: Между образа и текста : Сборник в чест на доц. Ружа Маринска. Нов български университет, София, pp. 146-154.

Димитров 2024: Димитров, Владимир (съставител, автор), Росица Гичева-Меймари (научен редактор) 2024. Ружа Маринска – живот сред изкуство. Каталог. Нов български университет, 2024., на бълг. и англ. език. Dimitrov, Vl. (compiler, author), R. Gicheva-Meimari (scholarly editor), 2024. Ruzha Marinska – Life Surrounded by Art. Catalogue. New Bulgarian University, 2024.

Маринска 1972: Маринска, Ружа, Юбилейна изложба на Наум Хаджимладенов. – Изкуство, 1972, №10, с.22.

Маринска 1974: Маринска, Ружа, Наум Хаджимладенов. Български художник, София, 1974.

Маринска 1977а: Маринска, Ружа, Владимир Рилски. – Изкуство, 1977, №9, с.36-38.

Маринска 1977б: Маринска, Ружа, Петър Славов. – Изкуство, 1977, №4, с.36-39.

Маринска 1978: Маринска, Ружа, Найден Петков. – Съвременник, 1978, №4, с.448-455.

Маринска 1981: Маринска, Ружа, Пейзажите на Здравко Александров. – Народна култура, 25.12.1981, №52, с.2-3.

Маринска 1983: Маринска, Ружа, Керамичните пластики на Венко Колев. – Изкуство, 1983, №3, с.10-13.

Маринска 1984: Маринска, Ружа, Почеркът на Найден Петков. – Изкуство, 1984, №7, с.18-20.

Маринска 1986: Маринска, Ружа, Петър Славов. Български художник, София, 1986

Маринска 1987: Маринска, Ружа, Владимир Фаворски. Предговор. Във: Владимир Фаворски, За изкуството. Сборник теоретични статии. „Наука и изкуство“, София, 1987

Маринска 1988: Маринска, Ружа, Енциклопедия на народния живот (90 години от рождението на Добри Добрев). – Сливенско дело, 16.12.1988, №47.

Маринска 1989: Маринска, Ружа, Добри Добрев. Каталог на юбилейната изложба на художника. София, Български художник, 1989.

Маринска 1995: Маринска, Ружа, Живопис с цвета на мечта (по повод изложбата на Магда Абазова на 24 октомври 1995 г.). – Дума, 30.10.1995.

Маринска 1997: Маринска, Ружа, Иван Ненов. Слово, произнесено при откриване на юбилейната изложба на художника в СГХГ, 1997. В: В: Маринска, Ружа, За изкуството, том I. София, 2020, с.359.

Маринска 2000: Маринска, Ружа, Животът на формите, или защо НХГ представя Георги Бакърджиев. Предговор към каталога на юбилейната изложба на художника. София, Национална художествена галерия, 2000, с. 5.

Маринска 2002: Маринска, Ружа, Христо Бояджиев. Дипляна по повод изложбата на художника в НХГ, юни-юли 2002. София, Национална художествена галерия, 2002.

Маринска 2006: Маринска, Ружа, Изкуството на Магда Абазова. – Везни, 2006, №3, с.5-6.

Маринска 2006: Маринска, Ружа, Българските художници и фотографията. – Проблеми на изкуството, 2006, №4.

Маринска 2007: Маринска, Ружа, Лазар Марински. София, Консултантска агенция „Аргос“, 2007.

Маринска 2007: Маринска, Ружа, „От ателието“ на Георги Ковачев-Гришата. Слово при откриването на изложбата на художника в галерия „Аргос“, 2007. В: : Маринска, Ружа, За изкуството, том I. София, 2020, с. 77-78.

Маринска 2008: Маринска, Ружа, Пенчо Балкански на 100 години. Слово при откриване на изложбата на художника в галерия „Аргос“,  2008. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том II. София, 2020, с. 76-77.

Маринска 2011: Маринска, Ружа, Още за италианския период на Иван Ненов (1902-1997). В: Изкуствоведски четения 2010. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2011, с. 68-73.

Маринска 2014а: Маринска, Ружа, Димитър Добрович. Ателие-галерия „Светлин Русев“, София, 2014.

Маринска 2014б: Маринска, Ружа, Наум Хаджимладенов. Каталог на изложбата в галерия „Средец“, посветен на 120-та годишнина от рождението на художника. София, 2014.

Маринска 2014в: Маринска, Ружа, Найден Петков. София, Национален дарителски фонд „13 века България“, 2014.

Маринска 2015: Маринска, Ружа, Пенчо Георгиев. Ателие-галерия „Светлин Русев“, София, 2015.

Маринска 2015б: Маринска, Ружа, Георги Ковачев-Гришата – слово за художника при откриване на изложба през 2007 г. В: Пейкова, Милка (съст.), Гришата, София, 2015. В: Данков, Борис, Художник с висока пластична култура. – в. „Дума“, 22.08.2025 – https://duma.bg/hudozhnik-s-visoka-plastichna-kultura-n107067?go=terms&p=gdpr Посетена на 30 декември 2024 г.

Маринска 2016: Маринска, Ружа, Романтикът Димитър Добрович (1816-1905). Нов български университет, София, 2016.

Маринска 2019: Маринска, Ружа, Добри Добрев (1898-1973). Нов български университет, София, 2020.

Маринска 2020а: Маринска, Ружа, За изкуството, том I-II. София, 2020.

Маринска 2020б: Маринска, Ружа, Наум Хаджимладенов. Каталог на изложба. В: Маринска, Ружа, За изкуството, том I. София, 2020, с. 372-373.