Статии от експертите

Аукционна къща „Енакор“ винаги е подкрепяла съвременните художници, особено младите от тях, с убеждението, че без обществена подкрепа художниците не могат да осъществяват изключителната си задача – да създават нови модели за светове, които сега или някога в бъдещето ще стават реалност. Подкрепата на млади художници е една от нашите мисии, наред с другата – опазването, изучаването и социализирането на културното и художественото ни наследство. В Коледния аукцион включихме много съвременни млади и не толкова млади художници. Както при старите майстори и от младите избрахме да представим онези от тях, в които намираме нещо ярко, особено, необичайно, новаторско, заради което техните творби заслужават да им се обърне специално внимание.

Николай Тотев (р.1967), „Момиче с вятър„, 2022 г.; „Свобода в клетка„, 2022 г.

Николай Тотев е от Ямбол, завършил е стенопис в НХА през 2005 г., но е завършил и стоматология, която професия продължава да упражнява и днес. Твори в областите на живописта, стенописта, мозайката, иконописта, пърформънса и инсталацията (вж. Сайт на Николай Тотев). Има множество успешни самостоятелни изложби, художествени проекти, както и участия в аукциони в България и Европа. Николай е един от художниците, които Аукционна къща „Енакор“ традиционно подкрепя, както с организиране на изложби (Тотев 2019), така и с участия в аукциони. Художникът определя стила си като „Арт брут“ или „Аутсайдър арт“, сурово изкуство”, което описва произведения, създадени извън границите на “официалната” култура (Петкова 2006 ). Ани Венкова дава по-разгърнато разбиране: „В опит да определим стила на Николай Тотев можем да открием елементи на експресионизъм в стилистиката, наивизъм в рисунъка, символизъм в образността, фовизъм в колорита, дори сюрреализъм“ (Градът утопия 2023).

В картините на Николай Тотев винаги текат дълги разкази, нижат се смисъл след смисъл. Той е изключителен визуален разказвач, какъвто всъщност е и в писменото слово. Аз не бих определила стила му (поне в последното десетилетие) като „Арт брут“, а по-скоро като приказно-приключенски стил (Фиг. 3), заради специално търсената наивистичност от иначе отлично школувания в академията художник. За мен неговите картини са приказки за големи деца, по-често невесели, понякога мъчителни, защото са провокирани и вдъхновени от социални теми за самотата, отчуждението, изолацията, липсата на емпатия (Фиг. 4). Човекът, човека на града е обектът, когото той постоянно изследва и от когото се вдъхновява (Изложба Николай Тотев в „Контраст“). Като темперамент, изказ и образност в творчеството му, винаги съм го сближавала (за себе си) с приказното вълшебничество на Лика Янко, само че в противоположното на нейното настроение.

Подбраните две картини в Коледния ни аукцион „Момиче с вятър“ (Фиг. 1) и „Свобода в клетка“ (Фиг. 2), са като диптих – четат се и се разбират заедно, при това четенето е възможно и в двете посоки. Самотата е причината за тъгата на момичето с вятъра. Потънало в тъгата си, то не усеща вятъра, който вее косите ѝ и свири музика на тях като по петолиния. Вятърът носи куп шарени прекрасни неща, които прокарва през косите на момичето, с тези живи и енергични, грапаво-гъделичкащи цветове-бои. Дали момичето е толкова силно запечатано от тъгата, че не усеща и не разбира намеците на палавия вятър? Или вижда следващата сцена от втората картина с птичето в клетката и поради това се колебае да отговори на закачките на пъстрия вятър? В обратната посока: когато е обърнала внимание на палавия вятър, разбирала ли е, че ще се превърне в добре обгрижвана птица в красива златна клетка?

Николай Тотев вижда света по начин, подобен на начина на Лика Янко – гледа с две различни очи, които възприемат и реконструират ментално два различни свята. Само че докато Лика Янко е намерила вълшебнически начини да съвместява двата различни ментални свята, за да живее ефективно във физическия един свят, Николай не намира или не иска да намери съвместяване. Вълнува го да представя по многообразни начини това състояние на пребиваване в постоянното неудовлетворение и страдание – когато имаш единия свят, да ти липсва другият и обратното. Когато си свободен, да страдаш от самотата – както е в „Момиче с вятър“ (Фиг. 1). Когато обичаш, свързването с другия да ти отнема свободата, както е в „Свобода в клетка“ (Фиг. 2) – пак има за какво да си недоволен и да страдаш. Ето тази вечна човешка непримиримост е репрезентирана в картините му – настояването да има едновременно всичко, което винаги води до състояние на липса и страдание по тази липса. Много хора са реално блокирани в този омагьосан кръг. Николай Тотев обаче, също като Лика Янко, е художник-арт-терапевт. В отличие от Лика Янко бих нарекла Тотев терапевт на тъгата, при това не само на своята, а и на тъгата на зрителите. Картините му много често дават терапевтично разрешаване на драмите и противоречията, които са представени в тях. В този диптих разрешаването се намира в жеста на пръстите на ръката. В първата картина пръстите придърпват-завъртат окото така, че момичето да види хубостта на палавия вятър и да му отговори. Във втората картина пръстите започват да разтварят отвор между решетките на клетката, за да може птичето да излети – ако пожелае. Тъгата на момичето е предчувствие-опасение, че птичето може и да излети.

Димитър Войнов-син (р.1971), „Портрет на жена с ябълка“ 2001 г.

Димитър Войнов-син завършва Художественото училище “Илия Петров” в София през 1990 г., а през 1997 – магистратура по стенопис в НХА, София. Има над 60 участия в групови изложби и повече от 30 самостоятелни изложби в България и Европа (Димитър Войнов-син в Art Gallery Paris; Димитър Войнов-син в Арт Галерия Ларго). Твори в стиловете реализъм и хиперреализъм. В центъра на произведенията му е жената – нейната красота, нежност и различни емоционални състояния. Познаваме досегашното неговото творчество като откровено буквално еротично , както особено подхожда на един млад почитател на женската красота. Изглежда като пристрастен към вечно вълнуващата изобразителното изкуство тема за еротиката. Хиперреалистичните женски тела в неговите платна не само са представени в елегантна голота, възбудени или възбуждащи в примамливи пози, но и често са придружени от или докосват изящни, буквални еротични символи като например напъпили лалета (Фиг. 6), зърна грозде, разпукани нарове и подобни (Димитър Войнов-син в Арт Галерия Ларго ).

За Коледния аукцион избрахме едно по-различно платно, „Портрет на жена с ябълка“ 2001 г. (Фиг. 5), в което еротиката е нежно и деликатно скрита във формите под ефирната дреха, допълнително разтварящи се в силната светлина на старо злато, в мъгливата повърхност на платното, в скромния, античен тип жест на леко разтваряне на роклята над бедрата, в неясните контури на предмета под седналата млада дама (дали е легло или второ, нарисувано живописно платно) и разбира се – във висящия във въздуха еротичен символ, ябълката, който също идва още от Античността. Известната легенда от епоса за Троянската война разказва, че Троянският принц Парис отсъдил първенството на състезанието по красота между Олимпийските богини на Афродита, като ѝ подал златна ябълка. Подхвърлянето на ябълка от влюбен към неговата любима (или любим) е традиционен жест на флирт от времената на Античността по нашите земи и до днес. Върху традиционните сватбени дръвчета в селската сватба задължително се набучват ябълки. Свързването на женските форми с ябълка е валидно както когато ябълката е в своята цялост, както е в тази деликатна композиция, така и в по-директния образ, когато ябълката е срязана наполовина. Ето тези богати смисли на прикритата еротика ни привлякоха към работата на Димитър Войнов-син, която е по-различна от познатите негови картини, може би защото представя интересен негов опит в полето на смесване на хиперреализма със сюрреализъм, в който смисълът е повече символизиран, отколкото буквално репрезентиран.

Стефка Дончева (р.1985), „Аура“, 2022 г.

Стефка Дончева е от Бургас. Дипломант е в бакалавърска програма „Изкуствознание и артмениджмънт“ в Нов български университет и работи като галерист в Аукционна къща „Енакор“. Занимава се с изобразително изкуство съвсем отскоро. Има две изложби, по-важната от които – „Алхимия на природата“ – се състоя в галерията на Нов български университет „УниАрт“, през м. май 2023 г. (Изложба Стефка Дончева в УниАрт 2023) Подбраното за аукциона пано, „Аура“, 2022 г. (Фиг. 7), бе част от тази изложба, показано беше сред серията „Въздух“ (Фиг. 8). Според концепцията на изложбата, бяха представени в абстрактни пана четирите антични космически елемента – земя, вода, огън и въздух.

Стефка се вдъхновява от природата по своеобразен начин. Нейният обект на изследване и художествено претворяване като материал и техника е геологичната страна на природата, която тя репрезентира в абстрактни интуитивни композиции. Паната ѝ са изработени от необичайни материали: от естествени – като минерали, пясък, пигменти, но и от изкуствени – като епоксидна смола, бетон, цимент, структурни пасти. Като централни образи в творбите си влага естествен ахат, планински кристал, кварц, аметист, пирит и други скъпоценни и полускъпоценни камъни, понякога и малки акценти в самородно злато. Тя казва, че „Резултатът с работата с епоксидна смола не винаги е предсказуем и замисълът на творбата не винаги се проектира съвсем точно върху паното. Подвластни на физичните закони, също като в природата, материалите често си взаимодействат по своеобразен начин и заемат форми, които са извън моя контрол. В тези процеси винаги присъства изненадата, дори и за мен самата.“

Стефка е нарекла паното в аукциона „Аура“ (Фиг. 7). По начина на разливане на епоксидната смола е видно, че в аурата са обвити два елемента. Големият е естествен капковиден ахат с тъмновиолетова основа и червено-розов овал, обграден със сферичен контур от зрънца на самородно злато, а малкият е тясна заострена от двете страни лентичка от светъл червено-розов пигмент. И двата елемента са разположени почти по диагонала отдолу вдясно към горния ляв ъгъл, с композиционно добро леко отместване към вертикалната ос. Ако за ахатения обект сме повече сигурни, че е насочен нагоре към малкия червен обект, то за малкия обект не е ясно дали се движи, или не се движи към големия ахатен обект. Изглежда идеята на Стефка е да представи аурата на едно леко въздушно общуване на два яркочервено-виолетово-розови обекта, алени от огън или от страст – можем да гадаем. Ако потърсим помощ от контекста в темата на изложбата, в която паното е участвало – алхимията на природата – можем да свържем образите на този геологичен визуален разказ с образите на алхимията на зачатието. Формата на аурата, напомняща круша и символиката на цветовете, подкрепя такава интерпретация – бялото на невинността и чистотата, аленото – на живота и смъртта, а златното по ахатения обект – ценността, божествеността и вечността на свързването и живота.

Ема Йорданова (р. 1994), „Натюрморт с плодове„, 2024 г.; „Цветна абстракция„, 2024 г.

Ема Йорданова е родена в Русе, завършила е Нов български университет през 2020 г. – мейджър бакалавърска програма „Изкуствознание и артмениджмънт“ и майнър програма „Живопис и стенопис“. Член е на СБХ, работи в родния си град. Има над 10 самостоятелни изложби, както и участия в общи изложби и аукциони. Тя е първото откритие на Аукционна къща „Енакор“. В периода 2017-2020 г. участва в над 10 наши аукциона (Аукциони на „Енакор“ с участие на Ема Йорданова ), с около 25 живописни платна и рисунки. Повечето от тях бяха изкупени, в някои случаи – след дълго наддаване. Още през 2017 година стана ясно, че нейната работа се забелязва и се цени от почитателите и колекционерите на съвременно изкуство. Две самостоятелни изложби в София от студентския ѝ период бяха организирани именно от Аукционна къща „Енакор“ – през 2017 г. и 2018 г. (Изложби Ема Йорданова в „Енакор“ 2017, 2018). Третата изложба при нас – „Ема Йорданова: музиката на пейзажите и натюрмортите“ (Изложба Ема Йорданова в „Енакор“ 2024; Гичева-Меймари 2024а; Гичева-Меймари 2024б), се състоя през март тази година и отново беше изключително успешна.

Подкрепата на Аукционна къща „Енакор“ за Ема е свързана с една от мисиите, по която работим от доста години: да даваме пространство за изява на съвременни и особено – на млади художници – които по някакъв начин са свързали работата си с нас. Най-често подкрепените са студенти по изкуствознание в Нов български университет, които в последните десетина години провеждат практики или стажове в „Енакор“. Ема Йорданова е най-активният млад художник сред тях, който прави общи проекти с нас и до днес.

Почеркът на Ема е характерен с изразена декоративност, с живописната алюзия за витраж, чрез светлината, която като че ли преминава през ярките акрилни бои и се излъчва от всички нейни тонове, без най-тъмните, които са линеарни и контурни, и създават алюзия за металните обкови на стъклените парчета (Гичева-Меймари 2024в:38). Толкова характерните за нея едри, плътни, пастозни, триизмерни, четириъгълни мазки, отсечени като с нож, създават – от друга страна – алюзията за мозайка. Тя претворява познанията си за живописта, витража и мозайката, и ги съчетава-вплита в едно общо цяло, постигнато единствено с живописните средства на акрилните бои. В работите ѝ си личи силното математическо мислене – в правите линии и ъгли, изящните геометрични форми на мазките, перфектната перспектива, пропорции и композиция, майсторството в изчисляването на пропорциите на смесваните или напластявани бои, за да получи сложните живописни тонове. Ема е колкото емоционален и експресивен художник, толкова и рационален.

Специфичните белези в почерка на Ема Йорданова се дължат до голяма степен на една особеност на нейните възприятия – тя е художник с музикално-визуална синестезия (Гичева-Меймари 2024в:40-42). Това означава, че възприема музиката в цветове, образи и визуални композиции. Вдъхновявана от музиката и претворяваща я в картините си, Йорданова успява да предаде визуално физическата същина на звука – вибрация на материята. Тя се справя и с превеждането на музикалния тон в живописен тон (чрез цветове, цветови хармонии и контрасти, плътност или дрезгавост, височина-светлина). Справя се също с темпото и с дължината на музикалното време – изразява ги с ритъма, с дължината и ширината на математически премерените ѝ мазки. Репрезентира и другите – когнитивни, семантични и емоционални – характеристики на музиката, като време, ритъм, темпо, хармония, настроение, посока на движение. Прави го не само с цвят, но и с мазки, линии, форми, пропорции, фактура, композиция, изграждане на пространство и др. Синестетичните способности са една от най-интригуващите и ценни страни на езиковия израз в нейното живописно творчество.

В настоящия аукцион Ема Йорданова участва с две работи, които показват посоката на настоящето ѝ развитие – от пейзажи и натюрморти, към абстрактни композиции. В „Натюрморт с плодове“ (Фиг. 9) образите са напълно разпознаваеми, но силно стилизирани и геометризирани. Фантастичността, приказността на ситуацията е подсказана от сенките на плодовете – светлината идва по нереалистичен начин от стената. Протичането на музиката и музикалното време се случва чрез завихреното движение на мазките във фона, по масата и чрез малките мазки в изнесения към зрителя свръх-преден план. В тази композиция е репрезентирана детска песничка, съпроводена от танц на плодове. Крушата е в ролята на майка, която е прибрала отдавна две от децата-ябълки, които танцуват в кръг и в момента посреща третото си дете, което е закъсняло или е направило беля – това е яркочервената ябълка, която се търкаля отдясно наляво. Не се очакват неприятни последствия, настроението е жизнерадостно, както в повечето работи на Ема.

В „Цветна абстракция“ (Фиг. 10) Ема е работила по един от най-новите си експерименти – да рисува любимите си видове пейзажи и натюрморти, и след това да ги деконструира, като го покрива с правоъгълни или квадратни мазки, някои специфично извити, в множество различни цветове и нюанси (Фиг. 11). Абстракцията, която се предлага в Коледния ни аукцион, е деконструиран полски пейзаж. Полските пейзажи художничката композира чрез едри разноформени петна с геометрични форми. В този тип работи, Ема прави нещо, което по аксиома не е възможно за изобразителното изкуство, защото няма средства за това – да изобразява протичането на време и то даже не на едно, а на няколко вида време. От една страна тя репрезентира музикалното време и композиция, които в полските ѝ пейзажи са джазово изпълнение – бавно и меланхолично. От друга страна, след като покрие първоначалния пейзаж с множеството дребни мазки от някакъв много динамичен джаз мотив в друг ритъм на втори вид време, тя репрезентира и трето време – това, което е протекло между създаването на пейзажа и деконструирането му.

Непостижимото за художник репрезентиране на време е възможно за Ема, заради нейната музикално-визуална синестезия, защото музиката е изкуство, което е специализирано именно в представянето на протичане на време (времето, като конвенция – единица мярка за промяна). Тя го прави във всяка своя картина, но обикновено рисува един вид музикално време. В деконструираните пейзажи и натюрморти изнамери как да изобразява няколко вида времена в едно платно. Неслучайно именно този тип нейни експерименти бяха най-високо оценени от чуждестранни колекционери в последните ѝ изложби (Фиг. 11). С включването на „Цветна абстракция“ (Фиг. 10) в Коледния ни аукцион, предоставяме възможност на ценителите на съвременно изкуство да обогатят колекциите си с една истински новаторска работа. Освен че са извор на смисъл и на естетическа наслада, каквато е вечната функция на изкуството, творбите на Ема имат потенциал да се превърнат в отлична инвестиция, заради необичайното постижение на Ема да изобразява живописно протичащи върху платното времена.

Не само работите на Ема Йорданова, а и всички работи на съвременни млади художници в аукциона съдържат потенциал да се превърнат в отлична инвестиция в бъдеще. От една страна, те все още не са утвърдени на пазара и цените на творбите им са съвсем достъпни за всекиго, а от друга страна – опитните очи разпознават талантите, които ще бъдат много по-високо оценени в бъдеще. На трето място, съвсем немаловажно, когато купуваме произведение на жив художник, ние подкрепяме неговата мисия, даваме му възможност да продължава да бъде жив, да твори и да се развива, даваме му още кураж и вдъхновение. По този начин подкрепяме съвременното българско изкуство като цяло и му осигуряваме бъдеще. Това е наш обществен дълг спрямо българската култура и изкуство.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Библиография и източници:

Аукциони на „Енакор“ с участие на Ема Йорданова: Каталог Енакор 02. 2017, с. 4, №12, с. 5, №13, 14, 15; Каталог Енакор 04. 2017, с.43, №148, 149; Каталог Енакор 05. 2017, с.49, №144, 145; Каталог Енакор 09. 2017, с. 63, №144, 145; Каталог Енакор 12. 2017, с. 9, №19; Каталог Енакор 03. 2018, с.80, №192, 193, 194; Каталог Енакор 05. 2018, с.53, №111, 112; Каталог Енакор летен 2018, с.72, №147, 148; Каталог Енакор Коледен 12. 2018, с.50, 108, 109, 110; Каталог Енакор 06. 2019, с. 56, №133; Каталог Енакор 12. 2020, с.44, №130, 131. – https://enakor.com/bg/category/events-bg/auctions/ Посетена на 8 декември 2024 г.

Гичева-Меймари 2024а: Гичева-Меймари, Р., Ема Йорданова: музиката на пейзажите и натюрмортите. Каталог. Изложба живопис в Аукционна къща „Енакор“, 21-29 март 2024 г., куратор Росица Гичева-Меймари. София, Аукционна къща „Енакор“, 2024.

Гичева-Меймари 2024б: Гичева-Меймари, Р. 2024, Ема Йорданова: музиката на пейзажите и натюрмортите. В: Блог на Аукционна къща „Енакор“, част I – https://enakor.com/bg/ema-yordanova-music-of-the-landscapes-1/  , част II – https://enakor.com/bg/ema-yordanova-music-of-the-landscapes-2/ , Посетени на 8 декември 2024 г.

Гичева-Меймари 2024в: Гичева-Меймари, Р. 2024, Синестезия: музика в живописта на Ема Йорданова. Студии Енакор varia 1. Аукционна къща „Енакор“, София, 2024

Градът утопия 2023: Хора и ангели населяват „Градът утопия“ на Николай Тотев. Във: в. „Сега“, 14 Авг. 2023 – https://www.segabg.com/category-culture/hora-i-angeli-naselyavat-gradut-utopiya-na-nikolay-totev Посетена на 8 декември 2024 г.

Димитър Войнов-син в Арт Галерия Ларго: Димитър Войнов-син в Арт Галерия Ларго – https://www.largogallery.com/avtori/dimityr-voinov-sin?lang=1 Посетена на 8 декември 2024 г.

Димитър Войнов-син в Art Gallery Paris: Димитър Войнов-син в Art Gallery Paris – https://gallery-paris.com/hudozhnik/dimitar-voinov-sin/ Посетена на 8 декември 2024 г.

Изложби Ема Йорданова в „Енакор“ 2017, 2018: Изложба на Ема Йорданова в „Енакор“ 2017, Съобщение във Фейсбук страницата на програмите по изкуствознание и културология в НБУ – https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid03ubLUL3JmaQmTnnDM8RWn9AhbGxkMikNzbeCQZBuwW7mLBU2VQpBfBfZPFiEYnSAl&id=182905735068527 ; Изложба на Ема Йорданова в „Енакор“ 2018, Съобщение във Фейсбук страницата на Аукционна къща „Енакор“ – https://www.facebook.com/enakorauctionhouse/posts/pfbid0zR1MuA7DD6MTXeJSeNyza95cTzvHWw9tQJtS9zpaEbZngu5yMVCt63XjLq3cYx98l , Посетени на 8 декември 2024 г.

Изложба Ема Йорданова в „Енакор“ 2024: Самостоятелна изложба „Ема Йорданова: музиката на пейзажите и натюрмортите““, Енакор 2024 г., в сайт на Аукционна къща „Енакор“ https://enakor.com/bg/ema-yordanova-exhibition/ , https://enakor.com/bg/ema-yordanova-exhibition/ ; БТА съобщение – https://www.bta.bg/bg/news/lik/634596-ema-yordanova-podrezhda-sedmata-si-izlozhba , Посетена на 9 декември 2024 г. 

Изложба Стефка Дончева в УниАрт 2023: Изложба „Алхимия на природата“ на Стефка Дончева в галерия УниАрт – https://www.uniart.bg/%D0%90%D0%9B%D0%A5%D0%98%D0%9C%D0%98%D0%AF+%D0%9D%D0%90+%D0%9F%D0%A0%D0%98%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%D0%A2%D0%90%2B%2B%2B%2B%D0%A1%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/1/MNevctKHY5KHcZOHYNWvcBe3Y1KLcBe-YVafMBebMZeXctKbcBafMJefYFefI5KHcVKP Посетена на 9 декември 2024 г.

Изложба Николай Тотев в „Контраст“: Изложба на Николай Тотев „Градът утопия“ в галерия „Контраст“ – https://www.gallerycontrast.com/bg/avtori/nikolaj-totev Посетена на 9 декември 2024 г.

Петкова 2006: Петкова, Светла, Аутсайдър арт на Николай Тотев. В: „Култура“, Брой 44 (2703), 14 декември 2006. https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12434 Посетена на 9 декември 2024 г.

Сайт на Николай Тотев: Сайт на Николай Тотев https://nikolaytotev.com/  Посетена на 9 декември 2024 г.

Тотев 2019: Изложба живопис на Николай Тотев ,,Стихове без абсент” в Аукционна къща „Енакор“, 2019 – https://enakor.com/bg/%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%85%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%b0%d0%b1%d1%81%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%b8%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b1%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b0%d0%b9-%d1%82/ Посетена на 9 декември 2024 г.