Статии от експертите

Акварели от околностите на село Комщица, Годечки район

Изложба на акварели на Васка Емануилова от колекцията на Аукционна къща „Енакор“, 2-10 февруари 2024 г., зала 1С на СБХ на ул. „Шипка“ №6 в София

Откриване на 2 февруари 2024 г. от 18 ч.

Васка Емануилова е ярко име в историята на българската скулптура, една от най-известните жени-скулптори на XX век. Особено висока е оценката за нейната пластика в жанровете голо тяло и портрет. Неотдавна името ѝ влезе отново в публичното пространство с нещо неочаквано и изненадващо – с неизвестната доскоро серия еротични пластики на женски тела от колекция „Светлин Русев“. 

Емануилова е известна на публиката с творбите си в пропагандния стил на социалистическия реализъм, които в последните десетилетия оставаха на заден план, с едно голямо изключение – един монументален символ, който не можеше да се пренебрегне, защото доминираше над столицата цели 70 години. Разбира се, става дума за централната композиция на Паметника на Съветската армия (ПСА) в София, наричан също Монумент на окупационната червена армия (МОЧА). 

В последните двадесетина години и особено в последните месеци, тази композиция беше постоянно под микроскопа на общественото внимание и стана нов символ – на разделеното ни общество (Христова 2023; Декова 2023). След дълго продължили дискусии (Аврамов 2023), демонстрации, протести, живи вериги, полицейски заграждения, артистични акции за оцветяване и преобразяване на фигури или писане със спрей, чистене на оцветеното, чупене на плочи, възстановяване на плочи, вземане на управленчески решения, които години наред не се изпълняваха – малко преди Коледа на 2023 г. скулптурната група на съветския войник (с високо вдигнат шпагин, селянката с дете и работникът), изработена през 1953-54 година от Васка Емануилова и Мара Георгиева, беше демонтирана и свалена от постамента, с цел реставрация и бъдещо излагане в музейно пространство. 

В предстоящата изложба на акварели от колекцията на Аукционна къща „Енакор“, като контрапункт на всичко известно и популярно за Васка Емануилова, ще представим една по-малко позната и много рядко показвана страна от богатия ѝ художествен свят, която няма общо нито със скулптурата, нито с държавната политика, нито със съветската или комунистическа пропаганда, нито със соц-реализма, нито с интимния живот.

Ще можете да видите 35 забележителни акварелни пейзажа от планинската околност на родното ѝ село Комщица, Годечки район на западна Стара планина, рисувани в последните две десетилетия от живота ѝ (от 60-те до 80-те години на XX в.). Това е едната от двете известни големи колекции на немногобройните акварели на Васка Емануилова и е единствената, която може да се предложи на пазара на изкуството. Другата, по-голямата колекция от 48 акварела, е във фонда на Софийска градска художествена галерия, във филиала ѝ – Галерия „Васка Емануилова“ (Колекция акварели СГХГ).

През акварелите, Емануилова изглежда във всяко отношение много различна – различен художник, умел живописец, майстор на ефирния въздушен акварел, за разлика от майстора на плътната, масивна, тежка триизмерна монументална скулптура или кавалетна пластика. Емануилова изглежда също и доста различен човек – нежен, лиричен, поетичен. Дали това се дължи на някаква основна промяна, каквато всеки човек преживява в живота си поне веднъж, дали е била неизявявана или подтискана дотогава страна на творческата ѝ личност – не може да се твърди със сигурност. Едно е сигурно – акварелите са забележителни.

За житейския и творчески път на Васка Емануилова

Васка Емануилова е родена на 25 декември 1905 г. (Сергиев 2011) в село Комщица, тогава Царибродско, недалеч от Годеч, в семейството на учителя, а по-късно свещеник Емануил Игов и неговата съпруга Руска Апостолова. Семейството има четири деца. След Първата световна война се преселват от Западните покрайнини в София. Екатерина завършва философия в Софийския университет, Александър – медицина, Васка – Художествената академия, а Игнат – ветеринарна медицина и микробиология (Жекова 2023). Докато са студенти, и четиримата имат социалистически или комунистически възгледи, а братята участват в акции на комунистическата партия (Александър – в атентата в храма „Св. Неделя“), (Кръстанов 1969).

От 1916 до 1922 г. Васка Емануилова учи във Втора софийска девическа гимназия, където неин преподавател по рисуване е Михаил Кръстев. Завършва Художествената академия през 1927 г. при професорите Иван Лазаров и Цено Тодоров. Няма собствено ателие, затова до 1931 г. работи в Академията в ателието на професор Марин Василев, където се запознава с Мара Георгиева. След 1927 г. участва в почти всички изложби у нас и извън страната – в Атина, Москва, Париж, Виена, Будапеща, Берлин и др. (Сергиев 2011). През 1931 г. става съосновател и член на Дружеството на новите художници. Включва се в организираните от него колективни художествени изложби.

Специализира в Париж през 1939 г. Взема активно участие в изложбите на жени художнички (Жекова 2023). 

Работи с гипс, бронз, най-вече с теракота. Създава скулптурни портрети на поета Николай Хрелков, на художниците Илия Петров, Георги Машев, Борис Елисеев, Васил Стоилов, Стоян Венев, Иван Ненов. Прочута е със своите женски и детски портрети, както и с еротичната серия малки пластики със жени, намираща се в колекция „Светлин Русев“. 

Васка Емануилова и Мара Георгиева създават централната композиция на Паметника на Съветската армия в София. През 1961 г. Емануилова е наградена с орден „Червено знаме на труда”. На 4 февруари 1985 г. дарява на Софийската градска художествена галерия 90 свои скулптури, 48 акварела и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година (Жекова 2023).

Скулпторката и комунистическата власт

В едно интервю от 1985 г. (Жекова 2023) Васка Емануилова говори лаконично и много внимателно за работата си по Паметника на Съветската армия в София, като спестява много нелицеприятни подробности, като например отстраняването на нейния учител Иван Лазаров от ръководството на проекта, за което лично тя е трябвало да го предупреди, както и непоканването на скулпторите на откриването на паметника (Христова 2023).
„Беше много тежък труд. Трябваше да работим бързо. Трябваше да се спазват сроковете. Добре, че се разбирахме с Мара, та някак си се справихме. Никой не ни се бъркаше в работата. Пък и през 1954-та, когато привършихме композицията, и двете бяхме доста млади, здрави, силни. Трябваше да се съобразяваме и с барелефите в целия комплекс, който се изграждаше на централно място в столицата, недалече от Орлов мост. Аз съм щастлив творец, разногласия с колеги не съм имала никога.

– Имаше ли тържествено откриване на Паметника?
– Подробности не помня. Сигурно е имало. През годините там винаги поднасяха цветя, особено на 9 септември и на 7 ноември.“

Повечето биографии и разкази за Васка Емануилова избягват темата за отношенията ѝ с новата власт след съветската окупация и фактическа колонизация на България. Премълчава се, че братята ѝ дълго преди 1944 г. са бил активни членове на комунистически организации (Емануилов), че единият от тях, ветеринарният лекар и микробиолог академик Игнат Емануилов, е участвал във въоръжените отряди за арестуване на царските офицери и свалянето на властта на 9 септември в София, бил е народен представител от листата на Българската работническа партия (комунисти) в VI велико народно събрание (Кръстанов 1969), което отменя Търновската конституция. По-късно е бил член и секретар на комисиите на ЦК на БКП за чистките във Висшите учебни заведения и Академията на науките и изкуствата (Живкова 2006: 127, 131), и до смъртта си при самолетна катастрофа през 1966 г. е принадлежал към най-високата каста на комунистическата номенклатура в България.

С такъв високопоставен в комунистическите властови върхове брат, няма как Емануилова да е изпитвала затруднения, да е страдала от липса на държавни поръчки или от неспечелени конкурси. Разбираемо е как е получила заданието за централната композиция от Паметника на Съветската армия, както и на какво се дължи спокойствието, на което се е радвала както в професионалната си творческа работа, така и в личния си живот с партньорката си Мара Георгиева (Ценкова 2016; Христова 2023), във времената на най-тежкия масов терор прилаган върху българската научна и творческа интелигенция, както и върху хората с различна сексуална ориентация. 

По тази тема Галина Декова (Декова 2023) скоро направи следните съществени наблюдения и изводи: „Тук (б.м. в България) въпросите за миналото, значението и ролята на творците през комунистическия режим и отношението им към властта не само не се дискутират, а политическият актив от времето на комунизма все още се счита за заслуга и присъства повече от явно в биографиите на художниците. Приемствеността в сферата на изобразителното изкуство е естественото състояние на нещата и изглежда, че когато обществото бъде готово да потърси отговорност или да задава въпроси, вече фактите ще бъдат достатъчно заличени и забравени, а въпросите, чиито отговори сме пропуснали да потърсим, ще са се увеличили.“

Справедливо е да се отбележи, че за Васка Емануилова не се разказва да е имала политическа активност, подобна на тази на братята ѝ. Дори напротив, разказва се, че е подпомагала колеги (Ценкова 2016), които са изпадали в немилост пред властта, някои от тях – изхвърлени от СБХ, като например Александър Жендов (Сергиев 2011) и Кирил Петров (Декова 2022). Тя не е защитавала публично позициите и художествените постижения на тези свои колеги, но използвайки връзките си с властта, тайно им е съдействала да получават от време на време някакви поръчки за приложна работа, да получават нужните им лекарства от чужбина, за да им помага да оцеляват в житейски план. Добронамереността, човечността и съпричастието ѝ със сигурност е означавало много за тях в личен план.

Голямото приятелство и взаимопомощ, както и общата творческа работа с низвергнати от комунистическата власт художници, показват, че Васка Емануилова, въпреки левите си възгледи, въпреки роднините по върховете на властта, въпреки изпълняването на насилствено наложените догматични изисквания за работата по идеологическите паметници на съветската доминация, е вървяла и по своя си път – не се е подчинявала изцяло и не е приела за своя новата тоталитарна идеология, естетика и практика. Например, позволявала си е да рисува пейзажи – най-низвергнатият, в първите години дори забранен жанр в изящните изкуства. Доколкото това е било възможно по онова време, а и заради закрилата от високопоставения си брат, в повечето сфери на живота и особено в творчеството, и в отношенията си с другите хора, е оставала вярна на общочовешките демократични и хуманни ценности, в които е била възпитана и които са определяли поведението ѝ в четиридесетте години преди 1945 г. Нейните близки и познати, единодушно разказват за нея (Сергиев 2011; Ценкова 2016; Христова 2023), че е била непонасяща несправедливостта, честен, изключително скромен, емпатичен, помагащ всекиму и в крайна сметка – много добър човек. „Васка Емануилова идваше често в СБХ. Винаги молеше нещо за някого. Приличаше на човек, който няма свой живот, собствени грижи и живее единствено за другите„, казва за нея художничката Калина Тасева (Ценкова 2016).

Измежду низвергнатите творци, поддържа дългогодишно, много близко приятелство с Кирил Петров. „Кирил Петров лично понася първия удар на догматичната критика върху цялото поколение, когато втората му самостоятелна изложба през 1946 г. е подложена на унищожителен разбор. Той се обрича на изолация, но през годините в родното крайдунавско село продължава да експериментира с изкуството. … С Васка Емануилова го свързват годините на обучение, дългогодишното приятелство и взаимна подкрепа, които в периода на изолация са определящи за творческото и личностното оцеляване.“(Декова 2022) 

Освен другата помощ, Васка Емануилова често е канела Кирил Петров на гости в родното ѝ село Комщица. Двамата са си организирали пленери (Декова 2022), по време на които най-вероятно са рисувани и представените в изложбата акварели на Васка Емануилова от колекцията на Аукционна къща „Енакор“. Ето с тази различна Васка Емануилова ви срещаме – не със скулпторката, изваяла под диктовката на Москва централната композиция на мастодонта на съветската доминация в България, а с нежната, лирична майсторка на акварела, живописвала в ефирни цветни петна забележителните родни пейзажи от високопланинската Комщица в югозападния Балкан.

От 2 до 10 февруари 2024 г., в зала 1С на СБХ на ул. „Шипка“ №6, тези от вас, които сте почитатели на изкуството на Васка Емануилова или на акварелното изкуство, ще имате възможност да видите отблизо и да преживеете изящния, живописен, топъл и въздушен свят на Васка Емануилова. Ще имате възможност да изберете и да добавите към сбирките си, или да намерите място в домовете си за онези изключителни нейни работи, които докоснат възприятията, емоциите, спомените за вашите родни или любими пейзажи, изтънчения ви художествен вкус или усета за трайната ценност на изкуството.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Източници

Аврамов 2013: Аврамов, Д., Бележки върху тоталитарното изкуство. В: Портал за култура, изкуство и общество, ч. I. Минало и етична памет. 22.10.2013. – http://kultura.bg/web/минало-и-етична-памет-i/ , ч. II. Александър Жендов: предупреждението. 30.10.2013 – http://kultura.bg/web/александър-жендов-предупреждението/ Посетени на 13.01.2024 г.

Аврамов 2023: Аврамов, Д., Изкуство или пропаганда в бронз и камък? В: Портал за култура, изкуство и общество, 15.12.2023 – https://kultura.bg/web/изкуство-или-пропаганда-в-бронз-и-камъ/ Посетена на 13.01.2024 г.

Василева 2005: Василева, М., А. Филева, С. Русев, Б. Данаилов; С. Иванова, В. Христова-Радоева. Васка Емануилова. Животът на формата. Експреспринт, София, 2005 г.

Декова 2022: Декова, Г., „Изложба Топография на приятелството. Васка Емануилова и Кирил Петров“ в Галерия „Васка Емануилова“, 15 декември 2022 – 5 март 2023 г. https://veg.sghg.bg/exhibitions/топография-на-приятелството-васк/  Посетена на 12.01.2024 г. 

Декова 2023: Декова, Г., За паметника на Червената армия и Васка Емануилова. В: Култура, 21.12.2023 – https://kultura.bg/web/за-паметника-на-червената-армия-и-васк/ Посетена на 12.01.2024 г. 

Емануилов: Игнат Емануилов , Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/Игнат_Емануилов#cite_ref-ban_2-2   Посетена на 05.01.2024 г.

Жекова 2023: Жекова, Н., Васка Емануилова, интервю от 1985 г. В: СБЖ , 21.12.2023 г. – https://sbj-bg.eu/article/details/56839/  Посетена на 24.12.2023 г.

Живкова 2006: Живкова, Н., Усмиряване на разума. Преустройството на Българската академия на науките (1944 – 1953). ИК Гутенберг, С., 2006, с. 127, с. 131. https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&cad=rja&uact=8&ved=2ahUKEwic1s-L5tuDAxUyefEDHZ5uB7kQFnoECCgQAQ&url=https%3A%2F%2Fred.cas.bg%2Fshowfile.php%3Ffile%3DNadya%2520Zivkova.%2520Usmiryavane%2520na%2520razuma.pdf&usg=AOvVaw3Anu0dCyTsSGZXB1-jvg_o&opi=89978449 Посетена на 05.01.2024 г.

Колекция акварели СГХГ: Колекция акварели на Васка Емануилова, собственост на филиала на СГХГ, галерия „Васка Емануилова“. https://veg.sghg.bg/akvareli/ Посетена на 24.12.2023 г.

Кръстанов 1969: Кръстанов, Л. (ред. кол.) и др. В памет на академик Игнат Емануилов. Трудове върху избрани проблеми на микробиологията, ензимологията и биохимията. София, БАН, 1969 

Сергиев 2011: Сергиев, Е., 106 години от рождението на скулпторката Васка Емануилова. В: Бюлетин на Централната библиотека на БАН, Брой 5 (51), година IV, май 2011 – http://old.cl.bas.bg/about-central-library/bulletin-of-central-library-of-bas/51.pdf Посетена на 07.01.2024 г.

Сергиев 2017: Сергиев, Е., Игнат Емануилов – академикът, който не довърши започнатото. В: Бюлетин на Централната библиотека на БАН, Брой 2 (101), година XI, февруари 2017 г.с. 17-24. – http://old.cl.bas.bg/za-centralna-biblioteka-1/byuletin-na-cb-na-ban/resolveuid/92e4591943d12403630f6fe109db1269 Посетена на 07.01.2024 г.

Фотогалерия „Вести“: Фотогалерия Вести.bg – https://www.vesti.bg/galerii/foto/portret-na-priiatel-7846/37725153  Посетена на 12.01.2024 г.

Христова 2023: Христова, Евгения. Интервю В: Търколева, Л. Хора и скулптури – град като град? В БНР – https://bnr.bg/post/101923958  Посетена на 27.12.2023 г.

Ценкова 2016: Ценкова, И., Еротика и революция. В: Между кръста и петолъчката. Авлига, София 2016. https://www.dnevnik.bg/knigi/2023/08/21/4519875_erotika_i_revoljuciia/ Посетена на 08.01.2024.