Благотворителен аукцион с фотографии на Олександр Барон, Одеса, Украйна, в полза на гвардейците от 11-та бригада „Михайло Грушевски“ на Националната гвардия, част от Силите за сигурност и отбрана на Украйна.
1-7 ноември, 2024 г., финал на 7 ноември, 2024 г. от 19 ч., Аукционна къща „Енакор“, София, България
Олександр Барон е украински етно-фотограф, съосновател и главен редактор на антипропагандния информационен проект „Бесарабски фронт“, член на Националния съюз на журналистите на Украйна. Член е на екипа “POWERFilm Production” и е директор по вътрешните комуникации на Международния фестивал на етнографския филм OKO. Работи и в областта на киноизкуството – участва в създаването документалния филм за село Криничное (Чушмелий) „Мястото на силата“, документалната поредица „Изчезващи села“, заснета по поръчка на украинската обществена телевизия UA, документалния филм „Тя“, както и заснетият по поръчка на Министерството на отбраната на Република България документален филм „Писма от войната“, с режисьор Тетяна Станева. Барон има магистърска степен по физика в Южноукраинския педагогически университет „К. Д. Ушински“ в Одеса.
Сашо Барон е син на украинска Бесарабия, етнически българин. Роден е в село Весела Долина, Болградски район, Одеска област на 13. 01. 1977 г. Живее в гр. Одеса. Посветил се е на каузата за запазване на културното наследство чрез фотографиране на украинските традиции. Започва да се интересува от етнографска фотография през 2017 г., когато за първи път посещава фолклорен фестивал в България. Първата му фотоизложба се състои през 2018 г. в град Балчик. Има над 20 самостоятелни изложби, проведени в Украйна и България. Етнографските му работи обхващат следните основни теми: българинът в мен, българският дух в украинска Бесарабия, пъстротата на културите и идентичностите на хората в Украйна, етнографското кино.
В първите две години на пълномащабната война на Руската федерация срещу Украйна, когато терорът засегна всеки украинец ежедневно, темата за войната също започна да го интересува. Тогава той работеше предимно в тила. Продължи да развива опита си от етно-фотографията, като заснемаше отражението на военния терор върху живота и света на обикновения човек, върху цивилното население на градове и села, подложено на ежедневни атаки с дронове, балистични и крилати ракети, планиращи бомби. Над 110 фотографии от този период бяха представени в първата негова благотворителна изложба и аукцион в Аукционна къща „Енакор“ в София, в началото на октомври 2023 г. Със събраните средства бяха подпомогнати воините от Болградския „88-ми отделен батальон на морската пехота“, от Военно-морските сили на Въоръжените сили на Украйна, в който батальон служат предимно украински българи.
Точно по време на подреждането на изложбата на Барон в София миналата година, дойде призовката му да се яви във Военното окръжие. През пролетта на 2024 г. Сашо се мобилизира и стана част от Силите за сигурност и отбрана на Украйна. Въпреки че започна военна служба, той продължи да се занимава с фотография и да ми изпраща новите си работи, заснети вече във военна обстановка. С тях подготвихме втория негов аукцион в Аукционна къща „Енакор“, който отново е с благотворителна цел. Този път със събраните средства ще бъдат подпомогнати воините от 11-та бригада „Михайло Грушевски“ на Националната гвардия на Украйна, които в момента имат нужда да закупят 3D принтери, с които да произвеждат части за дронове.
Каталогът започва със серията „Символи“. Това е любима тема на Сашо, която е представена с някои от вече прочутите негови фотографии, като изрисувания слънчоглед (Кат. №1 „Прострелян слънчоглед“) върху простреляните автомобили, с които киевчани са се опитвали да се евакуират в първите дни на войната; ръката на Сашо, държаща шрапнел в „Живот и смърт“ (Кат. №2); разбитият витраж от обстреляния с ракети „Дом на учените“ в Одеса в „Пеперуда“ (Кат. №3), „Гимнастичката на Банкси“ (Кат. №11) и др. Представяме и нови символни композиции като татуировките „Воля и чест“ върху шията на воин (Кат. №7), „Детски рисунки в наблюдателен пост“ (Кат. №8), изложенията на ръждясала рашистка техника по централните площади на украинските градове (Кат. №10), интересни графити с послания към рашистите (Кат. №9) и др.
Една тема на Барон, позната от миналогодишната изложба, са разрушенията на войната. Представена е в серията „Изгорени домове, земя и хора“. Тук също има немалко фотографии-символи, защото Сашо най-често търси именно символни образи и композиции в своите произведения. Такива примери са украсената новогодишна елха на фона на обстрелян с ракета многоетажен жилищен блок в Одеса (Кат. №15-16); разбитият автомобил със стикер “Baby girl on board” (Кат. №17); огнената стихия, наподобяваща формата на ядрена гъба в пожар след ракетен обстрел в Одеса (Кат. №20); селскостопанската машина, която обработва изгорената от пожари и разминирана угар (Кат. №21); разкъсаните кабели на електропроводите, увиснали като ръце на отчаяни хора над иначе узрялата пшеница и раззеленили се градини (Кат. №23) и др.
Особеното в неговия поглед, което ме привлече миналата година и заради което смятам, че изкуство му е ценно да бъде показвано, е талантът му да намира и да изважда красота от картините на абсолютния ужас, от картините на разрушенията. Вътрешният му свят не може да приеме и да се примири с тоталния ужас на войната във външния свят – диваческото разрушаване на цивилизацията. Още докато поглежда към обекта, обективът на Барон търси и много често намира изход. С композициите и кадрите си той постоянно показва, че изход от кошмара на войната на дивачеството срещу цивилизацията не може да няма, и че изходът даже е ето тук близо, съвсем до мястото където се е взривила ракетата. Показва, че цивилизацията има от какво да се роди отново.
Елементите на красота в разрухата не само дават модел за изход на унищожаваната от рашисткото дивачество цивилизация, но имат и терапевтично въздействие – както за самия автор, така и за нас, зрителите. След три години несправедлива война, водена срещу тях, всички украинци са крайно травмирани и имат нужда от терапия. Макар и в несравнимо по-малка степен, травмирани са и немалко от нас, които наблюдаваме отстрани, защото знаем, че това можеше да се случва и на нас, а ако украинците не удържат – може да се случи и на нас. Фотографиите на Барон лекуват не само украинските, но и нашите рани и страхове от войната – поне на тези от нас, които не сме претръпнали след трите години война.
Хлябът беше любими сюжет на Олександр Барон и в довоенния му период – един представителен за украинец сюжет, като имаме предвид, че Украйна е една от житниците на света. В серията на етнографските снимки представяме отново някои от прочутите негови фотоси на традиционен хляб (Кат. №72-73, 79, 81).
Тази година обаче има и различен хляб, който отделих в специална серия „Хлябът на войната“. До войната Украйна осигуряваше хляба на половината свят, а сега западните партньори осигуряват мобилни хлебопекарници за Украйна, защото Терораша постоянно удря с ракети – не само складове за зърно, но и хлебозаводи. Още в самото начало на войната, когато рашистите стигнаха, но не успяха да превземат големия град на устието на Буг – Миколаив (в който има няколко български квартала), те обстреляха и разрушиха водопроводната му система. От март 2022 г. до днес Миколаив е без питейна вода, а заради това няма как да работят хлебозаводите, някои от които и без това бяха разрушени от ракети.
В началото на войната огромен брой хора от Европа и САЩ са събрали дарения, за да се закупят швейцарски мобилни хлебопекарни в Украйна. В Деня на Независимостта на Украйна – 24 август 2024 г., над 100 хлебарници в Германия, САЩ и др. са направили акция „Хлебари за хлебари“ („Bakers for Bakers”) – приготвили са и са продавали хляб по украински рецепти. Всички приходи (над 40 000 долара) са дарили за ремонт на мобилните украински хлебопекарни, в които вече трета година доброволци приготвят хляб за жителите на първа линия на фронта в деокупираните области на Миколаив и Херсон. Олександр Барон е един от основателите на тази организация за осигуряване хляб за прифронтовите области “Bake for Ukraine”. От тази негова доброволческа дейност имаме няколко снимки на хляба на войната в тила (Кат. № 24-27). Ще видите необичайните нежни и внимателни жестове, с които един доброволец (чужденец и непрофесионалист) меси и оформя правоъгълните хлебни самуни. Същият доброволец е един от организаторите на акцията „Bakers for Bakers”.
Другите фотографии с хлябове са от окопите и бункерите на втора линия на Херсонското направление. Там Барон беше част от украинския екип на Военния телевизионен канал на Министерството на отбраната на Република България, който в края на 2023 г. засне филма „Писма от войната“ , с режисьор Тетяна Станева. На премиерата на филма на 23. 02. 2024 г. във Военния клуб в София, МО организира фотоизложба на Барон „Война vs. Живот“, с което отбеляза втората годишнина от началото на войната. В няколко от военните серии на аукциона представяме фотографии, заснети в този период. Сред тях са хлябовете в окопите и блиндажите, в които живеят воините на втора линия на фронта.
Великолепни попадения на Сашо в серията „Хлябът на войната“ са кадрите, в които войниците в бункера разчупват и раздават къшеи кръгъл хляб (Кат. № 28-29), донесен като дар от Сашо и Таня. Някои самуни са от мобилната хлебарница, а други са замесени и опечени от традиционни майсторки в българските села на Украинска Бесарабия. Същите кръгли традиционни български ритуални пити ще видите и в серията етнографски снимки „Несломими“ (Кат. № 79-81), само че в обичайния им етнографски контекст.
Следващите серии са от новото амплоа на Олександр Барон – военната фотография. Кадри от военни действия и обучения са разгърнати в серията „В акция“ (Кат. № 30-36). Един от любимите жанрове на Барон – портретът, е много силно представен в новата серия „Воински портрети“ (Кат. № 37-52). Непременно обърнете внимание на погледите на воините – ще забележите много различия от стандартните произведения в жанра. И това не се дължи само на спецификата на портрети с маска, които понякога се налагат по време на война от съображения за сигурност. В последните около осемдесет години сме позабравили очите на войната, но сега става наложително да си ги припомним, да ги запомним, а и да не допуснем и ние да започнем да гледаме с такива очи.
Очите на войната, очите на украинските воини са нещо съвсем различно от всички видове очи, с които сме свикнали – в някои от тях има и страх, и ужас, но и огромна решимост за победа или саможертва. В тях се чете „Свобода или смърт!“. Трудно се издържа да ги гледаш от страната на спокойното, удобно и щастливо съществуване тук при нас. На мен поне ми е много трудно. А освен сериозните и решителни, има и супер усмихнати очи, които отиват към саможертвата със щастлива усмивка и дори някакво чувство за жизнерадост, като да са безсмъртни. На тях още по-трудно се издържа.
Пишейки за портретите на воините изведнъж осъзнах един тежък смисъл в работата на военния професионален фотограф, в работата на Сашо. Той се отнася за работата на всеки артист, който е станал военен защитник на родината си, защото представя функцията на всеки вид изкуство по време на война. Това е нещо, за което никога досега не се бях замисляла. Воинските портрети се правят, за да бъдат изпращани на майките и съпругите, за да може те пък да имат образите на любимите синове и съпрузи пред очи, и да държат духа си високо, доколкото е възможно. Да, обаче портретите имат и друга функция. Те стават необходим свещен предмет в ритуал, който много често се налага да се извърши – ритуалът по изпращането на загиналите герои. Освен носени в шествието и полагани на опелото в храмовете, тези портрети са поставяни и върху паметните плочи на героите. Не забравяйте тази двойственост, когато гледате усмихнатите лица и наперените пози на портретуваните. Това са портрети на саможертвеници, на възможни смъртно-безсмъртни членове на небесното воинство на Украйна.
И във военната си фотография, както обичаше в предвоенната, Сашо не престава да забелязва и кадрира чистата красота, жизнерадост, забавление. Продължава да насочва обектива си и с чувство за хумор дори във военната тематика. Такъв тип фотографии ще видите в серията „Воински радости“ (Кат. № 53-55) – сърдечното общуване с колегата-воин-куче; следенето на европейското първенство по футбол по мобилните телефони; чорапите, украсени с ананаси.
Поредицата от фотографии на войната завършва – както и в реалността – с темата за смъртта. Едва в третата година на войната, съвсем в края на цивилния си живот, Сашо успя да събере сили да вдигне фотоапарата, за да заснеме най-страшното, загубата на най-ценното – човешките животи. Украйна загуби и продължава да губи огромна част от най-образованите, най-талантливите, най-успелите и с най-голям потенциал млади мъже и жени. Губи ги, защото Терораша убива. Това е терорашистката геноцидна цел – да унищожи украинската нация и култура, като унищожи хората на Украйна. И все още не може да бъде спряна да взривява с ракети и планиращи бомби дълбоко в тила – по украинските магазини, гари, домове, инфраструктура, болници, старчески домове и детски градини.
Нарекох „Небесното воинство“ серията, посветена на мъртвите герои на Украйна, по модела на „Небесната стотица“, както са наречени убитите от снайперисти протестиращи на Майдана през февруари 2014 г. В тези фотографии Барон документира отношението на живите към мъртвите герои – изпращането на героите по пътя им към отвъдното и почитта към тях (Кат. № 56-61). Няма по-въздействащ подход да се представи народопсихологията и духа на украинската нация, от представянето на начина, по който се изпращат загиналите във войната защитници. Хората от селището се подреждат по протежението на целия път до гробището, падат на колене, свеждат глави и засипват пътя пред катафалките с красиви цветя.
На изпращанията на героите по неотдавнашна традиция се изпълнява една забележителна оплаквателна русинска (лемкивска) народна песен от западна Украйна – „Пливе/Плине кача по Тисині“ (Плува патица по Тиса). В традиционните версии текстът разказва за живота и смъртта на младо момиче, което отказва на майка си да се омъжи за мъж, когото не обича. През 40-те години на миналия век текстът е преработен от закарпатския писател Васил Гренджа-Донски, за да разкаже за войник, който се готви да отиде на фронта. Патицата в реката, по хилядолетна традиция, представлява метафора за смъртта и преминаването в отвъдното. По време на Втората световна война песента става част от репертоара на Украинската въстаническа армия. В настоящия век бе използвана при погребения и мемориали на убитите повече от сто протестиращи на Майдана, по време на Революцията на достойнството през 2014 г. Традицията продължава и днес в церемониите по погребенията на загиналите герои във войната на Терораша срещу Украйна.
Плува патица по Тиса
превод: Павел Николов и Р. Гичева;
хорово изпълнение https://youtu.be/cGwEBN1dGFQ?si=UjveTmzISqqpqJkh
Хей, плува патица по Тиса,
плува патица по Тиса.
Майко моя, не ми се карай,
майко моя, не ме навиквай
Хей, ще ме навикаш в зла минута,
ще ме навикаш в зла минута.
Сам не зная къде ще загина,
сам не зная къде ще загина.
Хей, ще загина в чужда страна,
ще загина в чужда земя.
Кой ще ми копае гроба?
Кой ще ми изкопае гроба?
Хей, ще ми го изкопаят чужди хора,
ще ми го изкопаят чужденци.
Няма ли да ти е жал, майчице?
Няма ли да ти е жал, мамо?
Хей, как да не ми бъде жал, синко?
Как да не ми бъде жал, синко?
Ти на сърцето си ми лежал,
ти на сърцето ми лежиш.
Хей, плува патица по Тиса,
плува патица по Тиса
Поставих накрая произведенията от най-дългата серия „Несломими“ (Кат. № 62-90) за да завършим позитивно – с радостта, която ни дава Сашо с интереса си към живота и света на обикновения човек, както и към темата за етническото многообразие на традиционните култури на Украйна.
Тази година етно-фотографиите в аукциона на Олександр Барон в Аукционна къща „Енакор“ са фокусирани изцяло върху традиционната култура и красотата на живота на украинските българи. Барон ни показва, че както преди войната, така и в третата ѝ година нашите сънародници от неокупираните територии на Украйна продължават да сеят, жънат, да прибират реколтата от плодородния Бесарабски чернозем, да правят вино и ракия, да отглеждат стада и челяд, да почитат традиционните български празници с хилядолетните ни ритуали, с наредени трапези и руйни вина, да се веселят и забавляват. Искаме да покажем и да се уверим, че украинският дух наистина е несломим и ще удържи победата над Терораша.
Със средствата, събрани на аукциона и ние ще дадем скромния си принос за тази победа, а ще дадем още морална подкрепа и надежда – както на нашите сънародници, българите в Украйна, така и на всички украинци, които устояват пред Терораша не само заради себе си, но и заради нас.
д-р Росица Гичева-Меймари, главен асистент в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет
24. 09. 2024 г., София
- Аукцион на Олександр Барон 2023
- Информация за историята на войната в Николаив получавам от една от най-близките ми украински приятели – Светлана Щесняк и нейното семейство.
- Вж. Благодарствено видео за акцията „Bakers for Bakers”
- Вж. Писма от войната 2024
- Вж. Писма от войната 2024
- Вж. Видеозаписи от изпращания на загинали воини
- Руси, русини (руснаки) е самоназвание на етническо-етнографска група в югозападна Украйна и в съседните земи до границата с Полша и Словакия, за които има хипотези, че са вероятни наследници на население на Киевска Рус, чийто диалект „русински“ се смята за наследник на праукраински език. Диалектът се класифицира като един от говорите на Карпатска група на югозападния диалект на украинския език – вж. Гриценко 2000а; Гриценко 2000б. А от лингвистите, които смятат русинския за отделен език, се причислява към западната група на карпаторусинската диалектна област – вж. Ванько 2009. Имената руси, русини или руснаки в Карпатската област на Украйна нямат общо с названията „Россия“ и руснаци, присвоено по литературен път (от етнонима във византийския гръцки език) през XVI-XVII в. от Московското княжество и превърнало се в „етноним“ на население в Царска Русия, СССР и Руската федерация днес.
- Изпълнение на „Гей, пливе кача“ 2020 https://youtu.be/cGwEBN1dGFQ?si=UjveTmzISqqpqJkh ; Изпълнение на „Пливе кача“ 2022 https://youtu.be/hR0FS02nhoo?si=H8lFMt1pV5kUj8To
- Уикипедия: Плува патица по Тиса
- Падяк: 2017
- Sokil 2014: 817-821
- Crossan 2014
- Видеозаписи от изпращания на загинали воини
- Превод на „Плува патица по Тиса“2014
Библиография и източници:
Аукцион на Олександр Барон 2023: Аукцион на Олександр Барон „Хората на Украйна през мир и война“ в Аукционна къща „Енакор“, 6 октомври 2023 г. – https://enakor.com/bg/%d1%85%d0%be%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%83%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-%d0%bc%d0%b8%d1%80-%d0%b8-%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0/ ; каталог на български език – https://view.publitas.com/enakor-1/catalogue-a39-ukraine-bg/page/1 ; Посетени на 25. 09. 24 г.
Благодарствено видео за акцията „Bakers for Bakers” – https://www.facebook.com/watch/?mibextid=UalRPS&v=426567209973958&rdid=8tFP7DW1nM2MOjLL Посетена на 12. 10. 24 г.
Ванько 2009: Ванько Ю. Русиньскый язык. Карпатьскы русиньскы діалекты. Класіфікація карпатьскых русиньскых діалектів. В: К вопросам вжываня русиньского языка в конфесійній сферї на Словакії. Академія русиньской културы в Словеньскій републіцї. Семінарь: Хрістіаньскы церькви выходного обряду і формованя народной ідентічности карпатьскых Русинів, МРК Пряшів, 5. новембра 2009. http://www.rusynacademy.sk/rusynski/rusyn_jazyk.html#%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%8C%D1%81%D0%BA%D1%8B_%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D1%81%D0%BA%D1%8B_%D0%B4%D1%96%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8B Посетена на 25. 09. 24 г.
Видеозаписи от изпращания на загинали воини: – https://youtu.be/gevggf_KqLI?si=BERsQFLDl-HVnQNw ; https://youtu.be/91xHqOPGjAo?si=L8cLQvJaAihQwhi7 ; https://youtu.be/O2RcecfngK8?si=nhp8y-4bHtbXaUSL , Посетени на 24. 09. 24 г.
Гриценко 2000а: Гриценко П. Ю.. Лемківський говір, Українська мова: Енциклопедія. — Киев: Українська енциклопедія, 2000. http://litopys.org.ua/ukrmova/um172.htm Посетена на 24. 09. 24 г.
Гриценко 2000б: Гриценко П. Ю. Південно-західне наріччя, Українська мова: Енциклопедія. — Киев: Українська енциклопедія, 2000. http://litopys.org.ua/ukrmova/um159.htm Посетена на 24. 09. 24 г.
Изпълнение на „Гей, пливе кача“ 2020: Гей, пливе кача в изпълнение на Піккардійська Терція, 2020. https://youtu.be/cGwEBN1dGFQ?si=UjveTmzISqqpqJkh Посетена на 24. 09. 24 г.
Изпълнение на „Пливе кача“ 2022: Kyiv Soloists perform Ukrainian folk song – Stockholm Concert Hall, 2022 – https://youtu.be/hR0FS02nhoo?si=H8lFMt1pV5kUj8To Посетена на 24. 09. 24 г.
Падяк 2017: Падяк, В. Плаве кача по Тисині: Перша світова війна у карпаторусинському пісенному фольклорі. Ужгород : Вид-во В. Падяка, 2017. https://padyak.com/uploads/pdfs/290/290_1_636603785958593750.pdf – Посетена на 24. 09. 24 г.
Писма от войната 2024: „Писма от войната” – филм на Тетяна Станева по поръчка на Министерството на отбраната на Република България, премиера на 23.02.2024 г. – https://armymedia.bg/2024/02/23/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF/ Посетена на 11. 10. 24 г.
Превод на „Плува патица по Тиса“2014: Превод на Павел Николов на „Плува патица по Тиса“ в Блог на Павел Николов, 13.03.2014 – http://pavelnik.blogspot.com/2014/03/blog-post_13.html , Посетена на 24. 09. 24 г.
Война vs. Живот 2024: Изложба „Война vs. Живот“ на Олександр Барон във Военен клуб, София, на 23.02.2024 г. – https://armymedia.bg/2024/01/21/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-vs-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/ Посетена на 12. 10. 24 г.
Уикипедия: Плува патица по Тиса – статия в Уикипедия за песента „Плува патица по Тиса“ https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BF%D0%BE_%D0%A2%D0%B8%D1%81%D0%B0 , Посетена на 24. 09. 24 г.
Crossan 2014: Crossan, Andrea. An old Ukrainian folk song takes on new meaning in the current crisis – The World, April 16, 2014.
Oleksandr Baron’s Auction 2023: Oleksandr Baron’s Auction „The People of Ukraine through Peace and War“ at Enakor Auction House, October 6, 2023 – https://enakor.com/the-people-of-ukraine-through-peace-and-war/ ; Catalogue – https://view.publitas.com/enakor-1/catalogue-a39-ukraine-en/page/1 – Accessed on 25. 09. 2024
Sokil 2014: Sokil, V. О песне «Плыве кача по Тысыни» – Narodoznavchi zoshyty 4 (118). 2014. с. 817-821.
Translation “Duckling Swims down the Tisya” https://lyricstranslate.com/en/pikkardiyska-tertsiy-plyve-kacha-po-tysyni-english#songtranslation Accessed on 11. 10. 2024
Wikipedia: A Duckling Swims in the Tisza https://en.wikipedia.org/wiki/A_Duckling_Swims_in_the_Tisza Accessed on 11. 10. 2024