Статии от експертите

Две маслени платна на пловдивския художник Васил Стоев, рисувани на границата на новото хилядолетие, са сред най-изящните бижута на Пролетен аукцион 2024. Едното е напълно абстрактно, а другото е сюжетно, с човешки фигури в емоционални взаимоотношения. И двете са в неговия характерен личен стил, ясно разпознаваем не само сред българските художници, но и на световната сцена.

Кой е Васил Стоев и какво рисува

Васил Стоев е роден на 7 август 1950 г. в гр. Първомай, Пловдивска област. Завършва приложна графика в Национална художествена академия в София, при проф. Александър Поплилов през 1979 г. Първата му самостоятелна изложба е през 1981 г. От тогава до днес е участвал в около 100 самостоятелни и колективни изложби в България и по света. Той е един от най-ценените в чужбина съвременни български художници. Излагал е многократно в двадесетина страни. Негови творби са притежание на музеи и галерии в Малта, Франция, Швейцария, Холандия, Германия, Италия, Гърция, Турция, Белгия, Португалия, Хърватия, САЩ, Япония и др. 

Още като съвсем млад художник Стоев е припознат от европейски и презокеански галеристи и колекционери, преди дори да е успял да отвоюва своето място на художествената сцена в България. И този международен успех го съпътства и до днес. През 1983 г. е забелязан от виенска галеристка и е поканен да се представи самостоятелно във Виена (Огнянов 2023; Jazzit 2010). Изложбата му е много успешна – още на откриването американска колекционерка откупува три от творбите. Той е един от малкото български художници поканен от експертите на „Сотбис“ да представи картини на техни търгове (Трингова 2023). Първото му появяване в „Сотбис“ е през 1989-та година, като на търга в Лондон се откупуват и двете представени негови творби (Jazzit 2010). Тридесет години по-късно е поканен отново, този път за търг във Виена, където картината му се продава след дълго наддаване (Вълчева 2021).

Иван Маразов прави един от най-проникновените анализи на неговото творчество: „На пръв поглед картините на Васил Стоев изглеждат освободени, направени на един дъх, “изпяти”. … Но зад тази привидна живописна лекота се крие една неподозирана енергия на конструктивното начало. И тя проличава в организацията на композицията. Дори когато фигурата напълно отсъства, картинната структура се създава от контрасти. Най-често свободните, дори хаотични ярки мазки, които образуват фактурен “остров” в центъра на платното, са противопоставени на сравнително гладки едноцветни повърхности. Друг контраст се постига от съпоставянето на ярки и пастелни еднотонни петна. Учудващо e как “убити” тонове могат да станат източник на интензивно облъчване, как черното или сивото могат да загубят своята колоритна неутралност и да се превърнат в дълбоки цветове. Най-сетне и внезапната поява на линия-контур, която не обрисува, а само подчертава характерното в някаква фигура, се налага като “графичен” акцент върху живописната магма. Усилието да се наложи структурата на аморфното и да извлече от нея смисъл е в основата на тази живопис и определя индивидуалността на В. Стоев.

Зрителят тактилно усеща напрежението в контрастите на картината, той изживява след художника драмата на противопоставянето, която намира изход в трайна вътрешна конструкция. Именно това, според мен, зарежда зрителя с енергията, вложена в създаването на картината. Така и неговото възприятие става много по-изострено и по-активно. Затова картините на Стоев не са “удобна мебел”, те са енергийни точки в интериора, насищащи атмосферата с болката и възторга на една чисто живописна драма. Картините на Васил Стоев могат да се възприемат като огледало, в което ние да откроим онази преливаща в краски картина на самите себе си, в която се лутат преобразяващите се обстоятелства на реалния живот. Това винаги е било първостепенна задача на истинското изкуство. Това не е декоративен елемент, а напротив екзистенциално докосване на нашата вътрешна истина.“ (Маразов 2016).

Васил Стоев за себе си и творчеството си

Хубавото при съвременните художници е в това, че техният живот и техните думи могат да бъдат добре документирани със средствата на технологиите. Така общуването с авторите, а оттам и разбирането им, е напълно достъпно. Васил Стоев е напълно открит, говори откровено за живота и изкуството си пред филмовата камера или в интервюта, без да скрива нищо, дори и неудобни и смущаващи истории. Те обаче помагат на нас да разбираме повече абстрактното му изкуство. „Аз съм абстрактен художник” – казва Васил Стоев – „но не съвсем, защото в много от картините ми присъстват и елементи от реални неща. Понякога те са само загатнати, понякога са по-конкретни – това идва от само себе си, в процеса на рисуването правила няма.” (Петров 2007).

Ето как отговаря на въпроса кога и как се е появило това противопоставяне, което всички забелязват в неговите картини: „Ден и нощ, добро и лошо, не съм го мислил по този начин, но това противопоставяне се появи в творбите ми благодарение на специалността, която завърших – приложна графика. И тези равни петна, които се появяват успокояват картината, за да се получи един баланс. Впоследствие нещата се промениха. Сега са малко по-различни моите картини. Преди бяха в една по-тъмна гама, имаше нещо по-драматично в тях. Сега са по-весели, по-жизнерадостни, не знам на какво се дължи. … В един момент остава онова вътрешно дълбоко емоционално чувство в художника, което той е изпитвал, когато е видял нещо и после го предава на платното. Това е една емоция. Съвременната живопис е много по-емоционална, отколкото конкретна и категорична, както е била преди години.“ (Шекерлетова 2016).

Това, обаче, което всички наблюдаващи виждат като противопоставяне, война, битка или конфликт, за него е търсене на баланс, на ритъм, търсене на решение на проблема: „Аз обичам да смесвам няколко цвята , обичам да намирам баланса между бурното и спокойното. Винаги се старая да има някакъв ритъм, нещо да се случва. Това е нещо характерно за моя стил.“ (Вълкова 2023). Музикантите виждат-чуват музика в неговите багрени ритми, гами и тонове (Jazzit 2010). Той самият разказва, че музиката има важна роля в неговото творчество, че работи на фона на класическа музика или джаз (Шекерлетова 2016).

Въпреки че заради формата, картините на Васил Стоев на пръв поглед може да изглеждат математически и рационално премислени, всъщност са рисувани спонтанно, без предварителни идеи и рисунки, правят се на прима виста (Nоva art 2020). Затова и ги включихме към групата произведения в аукциона, които обединихме под общата тема „Светът на сънищата“. Ето как той описва творческия си процес: „Заставайки пред бялото платно, аз никога не планирам предварително какво точно ще направя и се оставям на – не знам точно как да го нарека, дали са някакви вътрешни импулси, интуиция или пък сили, на които всеки от нас е подвластен – да движат ръката ми.“ (Трингова 2023).

Изворите на вдъхновение и изкуството като арттерапия

Творческият извор на картините си Стоев намира в спомените от детството, многократно го е заявявал във филми (Трингова 2023) и интервюта: „Художниците в общи линии запазват онова детското в начина си на рисуване, което са имали. Пабло Пикасо е казал, ако може да рисуваме като децата ще бъдем най-гениални.“ (Шекерлетова 2016). Съдбата му не е била никак лека (Трингова 2023). Детството му е белязано от много травми, за които той разказва в няколко филма (Jazzit 2010; Трингова 2023), но в разказите си никога не се концентрира в неприятното и тягостното, а винаги отбелязва някакъв позитив дори и при най-неприятната ситуация. И в разказите за себе си (Трингова 2023), и в картините му си личи, че оптимизмът е негов постоянен спътник и че винаги се е опирал на него, за да преодолява травмите и да намира решения. 

Не помни майка си, защото тя умира рано от заболяване. Бащата е шофьор и тъй като пътува много и задълго, го дава за отглеждане в дом за сираци, когато тръгва на училище (Трингова 2023; Огнянов 2023). Въпреки тягостната за него ситуация – без близки, без любов и грижа – именно там започва да рисува (Jazzit 2010; Трингова 2023). Бащата го взема го обратно две години по-късно, когато се жени втори път. Стоев е зарадван от това, защото най-сетне ще има майка, за което е мечтал в сиропиталището. Изведнъж се сдобива с голямо семейство, освен сестра му, втората му майка има дете от първия си брак, а се ражда и четвърто дете. Многото деца означават за Васил Стоев много веселба. Разказва, че е бил най-щастлив при баба и дядо на село през лятото (Трингова 2023). Тогава са го пленили събития като панаири и представления на пътуващи артисти, които обича да рисува, защото спомените за тях са се оказали основополагащи за формиране на представите му за света (Jazzit 2010; Трингова 2023). Образите от детството на клоуни, арлекини, мимически актьори, кукловоди –  са особено често представяни в неговата живопис (Jazzit 2010). 

Въпреки веселбата в семейството с много деца, изглежда родителската подкрепа е отсъствала. И в зрелия живот Стоев продължава да навлиза сам. Баща му не е одобрил избраното поприще на художник, не го е подкрепил, когато е приет в академията. След като завършва академията, дълго време стои без работа и едва свързва двата края (Nоva art 2020; Трингова 2023). По това време се захваща с живопис, но дълго време не одобряват картините му за участие в общи изложби. С големи трудности му позволяват да открие първата си изложба през 1981 г. На другия ден след откриването, намира картините си свалени, изхвърлени до вратата на тоалетната, защото в залата е започнал ремонт (Jazzit 2010; Трингова 2023). 

Във времената преди 1989 г., а и в началото на прехода, е недолюбван от социалистическите първенци, които управляват художествения живот. Запознава се случайно със Светлин Русев по време на първата си изложба във Виена през 1983 г., където Русев минава, връщайки се от Париж. Не е харесан и след това Русев го порязва (Jazzit 2010). От 1983 г. до 1989 г. не е допускан нито на ОХИ, нито в чужбина, до момента, в който избират две негови работи за търг на Сотбис (Jazzit 2010; Трингова 2023), където се случва големия успех за пръв път да се откупят произведения на български художници (NOva art 2020) . Следва фурорът му по целия свят, а известно време след това – и в родината. Днес и по света, и в България, Стоев има много колекционери (Jazzit 2010; Nоva art 2020), които се надяваме да зарадваме на този аукцион.

Впечатляващо е, че въпреки огромните успехи на световната сцена, големият творец остава твърде скромен и смирен, когато говори за себе си (Огнянов 2023; Трингова 2023). При него отсъстват обичайния егоцентризъм и свръхвисоко самочувствие, толкова характерни за повечето художници (Jazzit 2010). Всички, които го познават казват, че е бохем, ведър, благ, искрен и сърдечен човек (Jazzit 2010). И при него, както и при много други художници с нелека съдба, изкуството и творческият процес видимо са изиграли ползотворна арттерапевтична роля за преодоляване на травматичното минало. Със сигурност благодарение на непрестанния творчески процес, в който се е потапял, той се е съхранил като оптимистичен и обичащ човек. Многократно говори, че обичането е една от най-важните ценности за него: „Според мен, човек трябва да бъда влюбен през целия си живот. Ако не обичаш хората около себе си, ако не обичаш живота, какъв смисъл има тогава всичко?“ (Трингова 2023). „Сърцето ми винаги ще бъде в Пловдив, в този град, където са моите приятели, където е минало не само детството ми, но и по-голямата част от съзнателния ми творчески път. Обичам и града и хората и никога не бих ги заменил с нищо друго. … Най-важното, според мен, е да обичаш града, в който си израснал, в който си закърмен с любов към изкуството. Да обичаш хората, с които си започнал да правиш първите си стъпки, с които си се развивал, творил и бохемствал.“ (Трингова 2023).

Картините на Васил Стоев в Пролетния аукцион 2024

Две маслени платна на пловдивския художник Васил Стоев, рисувани на границата на новото хилядолетие, са сред най-изящните бижута на Пролетен аукцион 2024. Едното е напълно абстрактно, а другото е сюжетно, с човешки фигури в емоционални взаимоотношения. И двете са в неговия характерен личен стил, ясно разпознаваем не само сред българските художници, но и на световната сцена.

По-силно абстрактната композиция „Привечер“, 2002 г., не е съвсем крайно абстрактна, както говори за творчеството си и самият Васил Стоев: „Аз съм абстрактен художник, но не съвсем, защото в много от картините ми присъстват и елементи от реални неща. Понякога те са само загатнати, понякога са по-конкретни – това идва от само себе си, в процеса на рисуването правила няма.” (Петров 2007). Първо, съвсем определено става дума за жанра пейзаж, който е от любимите на художника и е свързан с най-вдъхновяващите за него спомени от детството. За една своя изложба той казва следното: „Да, ще има и пейзажи, но този път те са сравнително по-малко. Направил съм и един цикъл, който съм нарекъл „Късен следобед“, който е с мои сантиментални спомени от детството.“ (Трингова 2023). Второ – докато формите на преден план са напълно неразпознаваеми, формите на заден план напомнят на постройка, на къща. На пръв поглед като че ли е полуразрушена, но на втори поглед забелязваме някаква светлина, като че ли от светещ прозорец. Макар и неясен, донякъде разпознаваем образ съществува на заден план и той е в тон с жанра на пейзажа. Трето, заглавието „Привечер“ указва времето, по което е вероятно рисуван пейзажът със заоблените, вероятно Родопски, пролетни хълмове – също много любими природни гледки за Стоев.

Откъде идва абстрактността в неговите композиции. Художникът обича да рисува времето. Огромно количество от картините му носят заглавия за време – сутрин, утро, ранно утро, привечер, следобед, късен следобед, вечер. Да се представи времето е доста трудно постижимо в изобразителното изкуство, при това да се прави не чрез сюжета, а именно чрез абстракцията. В годините след 2002 Васил Стоев много често рисува пейзажи в късните следобедни или привечерни времена, в които светлината и тъмнината се сменят, сумракът създава причудливи визии на обектите, подчертава едни елементи от тях и скрива други, точно както се случва в сънищата ни. Това преходно време съчетава все още неизчезналата небесна светлина и появяващите се изкуствени светлини в прозорците – както виждаме във втория план на картината. Преходното време между деня и нощта предопределя по-засилената абстракция в многоцветните петна и фактури в центровете и на двата плана. Може би именно от натурата на това време на денонощието Стоев черпи странните форми, цветове и фактури в своите абстрактни композиции.

В тази творба са проявени много ярко някои типични и разпознаваеми характеристики на личния стил на Васил Стоев. Както той самият обяснява, представен е баланс и ритъм от една страна между еднотоновите плоскости – тук движещи се от топло зелени, през студено зелени, студено сини и топло сини. От друга страна се изгражда баланс и ритъм между еднотоновите плоскости и ярко фактурните и многоцветни петна и форми в центровете на двата плана в композицията. Макар че Стоев твърди, че не прави тези неща с цел да изобрази противопоставяне (Шекерлетова 2016; Вълкова 2023), аз мисля, че то се получава, макар и несъзнателно. Баланс, ритъм и протичане на време не може да се изрази чрез еднакви или подобни неща, а само чрез противоположни.

Към тези отбелязвани от мнозина характеристики на стила, аз бих добавила и още една. В на пръв поглед силно двуизмерното пространство на картините, аз виждам и илюзорна триизмерност, каквато в този пейзаж е ясно видима – имаме два, даже три плана на хълмове, разположени в редици едни зад други. Да, перспективата е доста деформирана, на места е дори обратна, но е налице. Освен това, виждам не само триизмерност, а и четириизмерност – построено е едно напълно фантастично, неземно четириизмерно пространство. Четвъртото измерение се вижда добре, когато приближим очи към местата, в които еднотоновите плоскости докосват многоцветните централни петна (Иван Маразов ги описва като „живописен колаж“ – Маразов 2018). 

Отблизо виждаме, че Стоев конструира така еднотоновите плоскости, че те като че ли могат да се движат хоризонтално навътре-навън и в това движение да покриват или да откриват гледка към многоцветните концентрации на форми, които се намират в пространството дълбоко под тях, при това съвсем не илюзорно. Именно заради това покриване-откриване, по-често не сме в състояние да разгадаем какво виждаме в тези процепи, защото не ни е открита цялата или поне значителна част от гледката към обектите под плоскостите (в конкретния случай – под земята). В някои случаи, когато художникът е приближил твърде много равнината на плоскостите към равнината на многоцветните форми, в движението си навътре плоскостите подбират с краищата си и част от многоцветните форми, подбутват ги, разместват ги, посмачкват ги, изстискват ги и ги избутват нагоре към нашия поглед. Правят го по подобен начин, както правят плочите в земната кора, които в движението си избутват на повърхността лава от мантията на земята и произвеждат изригващи вулкани. В тези случаи многоцветните форми се издигат триизмерно фактурно нагоре, а понякога преливат или се изливат върху повърхността на плоскостите. Това е демонстрирано в дясната половина на първия план, с остроъгълните линеарни форми в основно синя гама – те са се показали изпод зелената плоскост, прелели са над нея и са се излели надолу в картинното поле. Какво конкретно представляват, от какво са парчета – само Васил Стоев може да ни каже. Макар че и без да знаем какво са, те изглеждат прекрасни. 

Какво може да ни казва-показва художникът с тези абстрактни движещи се живописни конструкции – например, че протичането на времето, като четвърто измерение, променя пространството и материята и как точно се случва това.

В това, което нарекох полуразрушена къща на втори план е демонстриран един друг трик на Васил Стоев. Върху колажите си той често разпръсква като че ли счупени стъкла-огледала, които начупват образите, променят ги до неузнаваемост или скриват части от тях. В конкретния случай, двете рамки, които обграждат малката светлинка, на практика отразяват в долните си и странични части синия цвят на терена, а в малки ъгли на горните си части – тъмносиньото на небето. Някъде изотзад се вижда, че собственият цвят на неясния обект е виолетов. С тези начупени стъкла-огледала върху него не можем да разберем какво представлява в реалността. Той обаче също изглежда прекрасен в своята неразпознаваемост, дори и само заради светлинката.

Второто маслено платно на Васил Стоев в аукциона, което сме нарекли „Отдалечаване“, 1999 г., е по-лесно за четене, защото е фигурално. Две фигури – мъжка и женска – в очевидно взаимоотношение, са застанали от двете страни на ъгъла на голямо легло. Фигурите и спалнята са многоцветните фактурни петна, които в тази картина, необичайно за Стоев, заемат не някакви процепи, а половината от изобразителното поле. Въпреки че са големи, те, също като образите в процепите, са притиснати и отчасти покрити от еднотоновите плоскости (ръцете им не се виждат). Мъжката фигура е в синьо-зелена студена гама, която е представена и в цветовете на покривалото на спалнята. Женската фигура е в топла розово-виолетово-жълто-оранжева гама, която също има своето съответствие в цветовете на спалнята. Неговото синьо и нейното розово-жълто излизат извън телата им и се кръстосват върху спалнята, като след това достигат и спират до огромна черна лента, опасваща напречно цялата спалня. 

Мъжът седи на преден план в ниското, свил се в себе си, с гръб към жената. Тя е изправена зад гърба му, далеч от него, на по-високо място, тръгнала е в посока наляво, но е извърнала главата и погледа си настрани и леко назад към него, несигурна дали наистина е за последно. Тя преминава от светлозелено-сивкава плоскост-свят към тъмнозелено-сива плоскост-свят, от по-жива към по-мъртва плоскост. Той седи, опрял гръб на някаква тъмна материя с правоъгълни форми (облегалка на стол, оформена от тухли?), там където се събират нейната светлозелено-сивкава плоскост-свят, неговата пастелнозелена плоскост и розовото на спалнята, което е и розовото на нейната дреха. Той няма досег с мъртвата тъмнозелено-сива плоскост, към която тя се е запътила, дори не я поглежда. Вторачен е в негова точка на тъга, намираща се извън изобразителното поле, отдясно на нас, на зрителите.

С позите и израженията на лицата си и двамата ни показват едно и също – между тях тече нежелано и от двамата, но неизбежно отдалечаване, може би раздяла. И двамата са смирени-примирени, той – повече. И двамата са безкрайно натъжени. Но и двамата няма да направят нищо, за да променят случващото се, може би защото не са в състояние да променят каквото и да било.

Разбира се, Стоев може да е представил някаква конкретно негово си отдалечаване или раздяла. Може да е представил – абстрактно, условно и универсално – отдалечаването и раздялата между мъжа и жената изобщо. Но тъй като със сигурност не става въпрос за раздяла, в която някой е виновен, а другият не е или в която има агресия и обвинения един към друг, а става дума за неизбежност, срещу която нищо не може да се направи, може би не е представена обичайната ситуация в отношенията между мъж и жена. Знаем, че за Васил Стоев детството е много важно за творчеството му, знаем че детските спомени са най-вдъхновяващи за него (Трингова 2023; Шекерлетова 2016). Затова мисля, че имаме основание да мислим, че дори и несъзнавано, той е представил поне отчасти емоцията и преживяването на най-травмиращата за него раздяла – смъртта на майка му. 

Освен описаните вече елементи, които насочват към оттегляне завинаги – високото тъмно пространство, черната лента, опасваща спалнята – трябва да обърнем внимание и на облеклото на персонажите. Нейните много елегантни и красиви дрехи са близки до модата и дамския силует на 30-40-те години на XX в, а Васил Стоев е роден през 1950 г. Мъжът в картината има дребни елементи от облеклото, които са характерни за клоуните – яка и шапка – като че ли не е успял да свали всичките си клоунски атрибути, когато се е прибрал у дома. Във всички разкази за себе си и за детството си, художникът никога не пропуска да разкаже като най-впечатляващи за него историите за пътуващи артисти, които са посещавали селото на баба му и дядо му да изнасят представления и той много им е помагал в организацията (Jazzit 2010; Трингова 2023). Вече беше споменато, че образите от детството на клоуни, арлекини, мимически актьори, кукловоди са най-често представяните в неговата живопис (Jazzit 2010). Той самият е бохем, с прекрасно чувство за хумор, обича насладата от общуването, обича смеха и веселбата. Вероятно сложният персонаж на клоуна в неговите картини често е образ на самия него. 

Разбира се, съвсем не може да се изключи, че в това платно Васил Стоев представя някаква конкретно реално любовно отдалечаване или раздяла. Със сигурност представя абстрактно и условно универсалната ситуация на отдалечаване и раздяла между мъжа и жената. Но специфичното при него е, че моделът изглежда формиран от раздялата с майка му, в която никой не е виновен, която раздяла-смърт е била еднакво нежелана и от двамата, но е била неизбежна, заради което най-полезното е да можеш да се смириш-примириш с нея. Моделът на раздялата в неговата живопис не е грозен, агресивен, самовлюбен, егоистичен или обвинителен, какъвто най-често наблюдаваме в мъжко-женските връзки. В неговия особен модел се изявява аристократизмът и красотата на човешките отношения, благостта и добротата му, нескончаемият оптимизъм, който крепи както света му, така и него самия. С такива свои произведения, художникът би могъл да ни помага, да ни дава модел как да крепим и нашия свят, и нашите човешки взаимоотношения, как да ги опазваме от грозота. 

Неслучайно Васил Стоев е толкова много харесван и купуван както в България, така и по света. Неговите композиции, форми и колорит излъчват спокойствие, увереност, ведрост и оптимизъм, дори когато представят най-тъжни и тягостни ситуации. Способен е на това, защото борейки се поне през половината от живота си с тежката си съдба, той се е научил да търси и намира разрешаване на емоционални и екзистенциални проблеми именно чрез процеса на художественото творчество. Творческият процес, при него по несъзнателен път (Nоva art 2020; Трингова 2023), винаги достига до посочване на решения, които обаче трябва да си способен и да видиш, и да разбереш. Васил Стоев милосърдно и човеколюбиво споделя с хората тези намирани от него решения в картините си, затова и има толкова много почитатели и ценители по целия свят. Надяваме се, че двете негови произведения в аукциона ще намерят точните човеци на които да вдъхват пътеки на увереност, надежда и добри решения.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Източници:

Вълкова 2023: Светлана Вълкова, 2023. Васил Стоев: Между сянката и светлината стои творчеството. В: БНР https://bnr.bg/post/101852367/vasil-stoev-mejdu-sankata-i-svetlinata-stoi-tvorchestvoto

Вълчева 2021: Нели Вълчева, 2021. Арт Галерия „Ларго“ и Васил Стоев – „Вчера, днес и утре“. В: Impressio https://impressio.dir.bg/palitra/art-galeriya-largo-i-vasil-stoev-vchera-dnes-i-utre

Маразов 2016: Иван Маразов, 2016. Освободените картини на Васил Стоев, изложба в галерия “Тереза Зиковска” от 25.04-15.05. 2018 г. в: Sofiapress https://sofiapress.com/galleries/osvobodenite-kartini-na-vasil-stoev/ , https://sofiapress.com/artists/dinamika-i-cvetove-v-jivopista-na-vasil-stoev/

Маразов 2018: Иван Маразов, 2018. Откриване на изложба на Васил Стоев в галерия „Импресия“ през 2018 г. в: Youtube канала на www.MapVIO.com 

Огнянов 2023: Любо Огнянов, 2023. Художникът Васил Стоев: За болезнения път към красотата и изкуството. Интервю, В: „Офанзива с Любо Огнянов“ https://youtu.be/um67qAH9Au4?si=SYzqqdmyo1o3dvFh 

Петров 2007: Лаврен Петров, 2007, Изложба „Васил Стоев – живопис 03.05.2007 – 17.05.2007“ в: сайт на галерия Лоран https://www.galleryloran.com/bg/exhibitions/view/vasil-stoev-jivopis

Трингова 2023: Ваня Трингова, Владислав Севов и Станимир Навущанов 2023. Коридори на съдбата. Филм за художника Васил Стоев https://youtu.be/b69CSkayHBQ?si=JbeRKet9mwMBjhqt 

Фотография на В. Стоев 01: Я. Шустов, източник БНР – https://bnr.bg/post/101852367/vasil-stoev-mejdu-sankata-i-svetlinata-stoi-tvorchestvoto

Фотография на В. Стоев 02: Europlovdiv.com https://europlovdiv.com/vasil-stoev-otkriva-samostoyatelna-izlozhba-vv-viena/

Фотография на В. Стоев 03: „Марица“ – https://www.marica.bg/kultura/vasil-stoev-na-70-hudojnikat-premina-koridorite-na-sadbata-i-pusna-kotva-v-german

Шекерлетова 2016: Славена Шекерлетова, 2016. Васил Стоев: „Съвременната живопис е по-емоционална, отколкото конкретна“. В: Mediacafe https://www.mediacafe.bg/interviu/Vasil-Stoev-Syvremennata-zhivopis-e-po-emotsionalna-otkolkoto-konkretna-11579/

Jazzit 2010: Jazzit, Angelov, Pervolarakis, Fürhapter 2010. Васил Стоев – вибрацията на една нация. Филм. В: Youtube канал на www.MapVIO.com – https://youtu.be/VNs5d1_Ff_0?si=y5G7OtQGV5rpm8LZ 

Nоva art 2020: Nоva art space в ателието на художника Васил Стоев https://youtu.be/XLeouks7aQQ?si=d2t3nc0Qigt4C9-K