Статии от експертите

Аукцион №44 на Аукционна къща „Енакор“ е първият аукцион в България на тема Българската монархия. Посветен е на семейството на Фердинанд I Български и дава възможност да погледнем на монархическото семейство отблизо, да се докоснем (в някои случаи почти интимно) до личностите, света и историята му, чрез 129 артефакта. Някои от предметите в аукциона са събрани като единични артефакти, но в по-голямата си част те принадлежат на тематични и видови колекции. Най-голямата видова колекция се състои от 84 фотографии (лотове №1-84). Втората по големина колекция е на предмети-меморабилия (свързани с определена личност), които наброяват 19 (лотове №93, 95, 97-99, 102-104, 106-113, 115, 128-129). На трето място са произведенията на изящното, декоративното и приложно изкуство, които наброяват 15 артефакта (изящно изкуство – лотове №36, 85, 87, 100, 101; декоративно изкуство – 86, 88-92; приложно изкуство – лотове № 94, 96, 105, 114). Печатните издания в аукциона са 7 на брой (лотове №116-121, 126-127). Участват още 4 писма и покани (лотове №122-125).

Решихме да направим аукцион на тази тема по два повода. На първо място искахме да почетем историческото събитие на пренасянето на тленните останки на цар Фердинанд I Български от Кобург до София и погребването им в криптата на двореца „Врана“, което се случи на 29 май тази година. На второ място искахме да отбележим и 130-тата годишнина от рождението на цар Борис III.

В първата част на статията ще представим личността на цар Фердинанд, както и произведенията на изящното, декоративното и приложно изкуство, които са включени в аукциона. Във втората част ще представим лотовете на фотографиите, фотографите, както и печатните издания, писмата и поканите в аукциона.

ЗА ФЕРДИНАНД I БЪЛГАРСКИ

Както почти за всичко и всекиго в нашата история, оценките за царуването на Фердинанд l са, противоречиви и често едностранни. Причината за това се корени в най-голяма степен в дълго налаганата в комунистическата епоха идеологема за вредността на монархията и монарсите за България. Фердинанд е обявен за едноличен виновник за двете национални катастрофи. Разбира се, като всеки владетел, чиято личност играе ролята на въплъщението на общността, на символа на обществото и държавността, той следва пълноценно да носи отговорността, но все пак – не и еднолично, защото цар Фердинанд не е едноличен владетел и не взема сам нито главните, нито оперативните решения. В конституционна монархия – с избиран парламент, правителство, съдебна и военни власти – вината не може и не бива да бъде хвърлена само и единствено върху него. Има и друго – желанието да се присъединят териториите с българско население, останали в Османската империя, е било желание всенародно и монархът не е можел да не се съобразява с него. Дори не знаем дали престъпното безумие с нападането на съюзническите армии на 16 юни 1913 година, което довежда до Първата национална катастрофа, е станало с негово съгласие. Тони Николов представя ситуацията по следния начин (Николов 2024): „Но дори и решението да е на цар Фердинанд, то не е само негово. И не е само на политическия елит. Всички забравят и сякаш искат да забравят едно: за натиска от улицата и кафенетата, от фронта и тила, от политици, журналисти и най-обикновени хора, от македонци и македонстващи. За това как всички (народът – тази тайнствена съвкупност!) настояват: „Какво още стоим!“, „Защо не се бием?”. И най-важното: „Няма да отстъпим нищо!“.“

През 1928 г. по случай 1000-годишнината на цар Симеон Велики и 50-годишнината от освобождението на България бившият цар се обръща към второто си отечество със следния манифест (със съкр.):

Аз имах само едно желание, само една мечта, само една цел, която преследвах самоотвержено, а именно, да видя една България, осъществила своите национални идеали, застанала наред с културните европейски народи и изграждаща в мирен труд своя духовен и стопански напредък. В тоя си горещ стремеж, който напълно съвпадаше със стремежа на българския народ, аз не бях подкрепен от съдбата. Невероятните усилия и грамадните жертви на българския народ не бяха увенчани с желания успех, но подвизите на храбрия български народ ще бъдат една от най-светлите страници от българската история и ще служат като достоен за подражание пример на грядущите поколения. ………
Петдесетгодишнината на нова България съвпада с десетгодишнината от моето заминаване в изгнание. Аз желаех само благото на българския народ и струва ми се, че не съм заслужил тая съдба, защото като ръководител на държавата на два пъти я водих към осъществяването на българските идеали, но злодейци или враждебни сили разрушаваха пътя и осуетяваха по тоя начин Обединението на българския народ, за което аз мечтаех и за което най-после се пожертвах!
Когато българският народ празнува своята петдесетгодишнина, нека знае, че макар и далеч от него, една изпълнена с болка, страдаща душа се вълнува от най-сърдечни пожелания за доброто му и светло бъдеще!“

В крайна сметка, със своята абдикация цар Фердинанд достойно понася личната си отговорност за неизпълнените цели и понесените загуби за страната ни. Когато се правят оценки, следва да се вземат предвид всички дела, а не само неуспешните. А добрите и успешни дела на Фердинанд за България са наистина много, и според мен – тежат поне малко повече от неуспешните.

Най-напред, Фердинанд спасява България, когато сам предлага да стане български княз, в изключително критичен за съществуването на младата българска държава момент, в който по нареждане на Русия и с русофилски заговори е извършен преврат срещу княз Батенберг. България остава без владетел и никой от представителите на монархическите родове в Европа не желае да поеме големите рискове, включително и за живота си (Николов 2024). В първите години (а и по-късно), когато никоя европейска банка не отпуска заеми на България, той и майка му, княгиня Клементина, финансират с лични средства огромни и важни обществени проекти по модернизацията на България, като например изграждането на железницата.

Голяма заслуга на Фердинад е бързото и трайно изграждане на модерната ни държава. България става централноевропейска по дух, съдържание, практика и материализация държава, благодарение и на огромните усилия на своя най-дълго управлявал монарх. По негово време се изграждат по европейски модел основните институции, парламентарната система, армия, инфраструктурата. Като се започва с модернизацията на двореца веднага след пристигането му в България (Каракашев 2009), за няколко години София се изпълва с нови обществени и частни сгради с модерна архитектура (Йокимов 2009), съотносима с архитектурата в най-представителните европейски столици. Проектират се дълги булеварди, строят се нови мостове. София се превръща в прекрасен европейски град с красиви домове и добре планирани улици (Желева-Мартинс 2009), със зоопарк и музеи. Обезлесените някога планини са отново залесени чрез строги мерки. Индустрията се развива, шосейната мрежа се множи, нови училища отварят врати. (Николов 2024) Във Варна и Бургас започват строежи на пристанища, прокарват се още железопътни линии, въвеждат се телеграфни и телефонни връзки. Армията е модернизирана и усилена за няколко години, а в следващите десетилетия е подготвена да изнесе три войни. Заедно с модернизацията и бурното икономическо развитие на страната, обявяването и дипломатическата защита на българската Независимост е без съмнение най-значимото държавно дело на цар Фердинанд I Български.

Фердинанд прави лични жертви за България. Една от най-големите е покръстването в православната вяра на престолонаследника Борис, което довежда до разрив със съпругата му и нейното семейство, също и с майка му, а не на последно място – с католическите европейски владетели и папата. Монархът понася публичния позор на личното си отлъчване от Римо-католическата църква (Николов 2024).

Фердинанд е сложна и многопластова личност, в някои случаи и противоречива, но такива са по дефиниция великите личности (обикновеният, средностатистически праволинеен човек не е способен на нищо особено, камо ли на нещо велико). Фердинанд е известен с голямата си прозорливост. Едновременно е много дипломатичен и много смел. Още в първата реч в България заявява целите си относно васалното на Турция (а на практика и на Русия) княжество, което току-що е оглавил – „Да живее свободна и независима България!“. Монархът е модерен, изтънчен човек, държи на етикета, на маниерите и обноските, иска да промени всичко, което не му харесва в Балканския начин на живот в края на XIX в. За страстта му към царствения лукс пише неговият биограф Стивън Констан: „Гордостта от неговите френски предци – крале, блестеше ярко в осъзнаването на бурбонското му потекло и най-вече в постоянната му мисъл за генеалогичната и биологичната връзка между него и Краля-Слънце Луи XIV – олицетворение и апотеоз на монархическата идея. Сложният дворцов церемониал, празненствата и елегантността, които Фердинанд въведе в България, не бяха основани на дребнавия церемониал на германските княжески дворове. Те бяха израз на отношението на Фердинанд, а и на майка му към Златния век.“

Цар Фердинанд е изключително ерудиран – автор е на сериозни научни трудове и има световно признати научни приноси по орнитология, ентомология и ботаника, той е един от авторитетите в областта на фалеристиката. Стивън Констант пише, че е проявявал огромен интерес не само към естествената история, но и към историята, изучавайки внимателно генеалогията на предците си (Николов 2024). Като един от малцината монарси, които са действащи учени, той има големи заслуги за формирането на научните институции в модерна България. Основната е за развитието на природните науки, към които се числят неговите лични научни интереси (Попов 2009). Създава Княжеския естественоисторически музей (сега Национален природо-научен музей към БАН), Царската зоологическа градина, Царската научна библиотека, Царските ботанически градини, Царската ентомологична станция. Основава, но не успява да дострои Черноморска биологична станция. Честите му природо-научни експедиции допринасят изключително много за попълване на музейните колекции на създадените от него институции в България. Полагал е големи усилия за опазване на природното богатство, като е организирал масови залесявания на изсечени гори и ерозирали почви, създавал е строго охраняеми зони, предшественици на съвременните природни резервати. Многократно е изнасял беседи за нуждата от опазване на природата на международната научна и политическа сцена (Попов 2009).

Заслугите на Фердинанд за развитието на изкуствата и обществените институции, свързани с изкуства, също са основополагащи. Неговото отношение е осъзната и целенасочено водена културна политика, в контекста на цялостното развитие на укрепващата млада държава. Особено силна е ролята му за развитие на изобразителното изкуство и неговите институции. С личния си принос в развиването на наградната система (на ордени и медали) и монетосеченето, Фердинанд I Български на практика създава и мотивира развиването на медалиерното и монетното изкуство като подвидове приложни изкуства в България (Колбасова 2020:59-89). Първият медал, който от идеята до реализацията е изработен в България през 1901 г., е паметният медал „25 години от Априлското въстание 1876 г.“. Проектът е възложен на Антон Митов, Борис Шац, Марин Василев и Иван Мърквичка, като окончателният вариант е разработен от Борис Шац (Колбасова 2020:61-62). Медалът е произведен в София, във фабриката за ювелирни изделия на Никола Събев. Освен Борис Шац, в медалиерното изкуство по онова време се изявяват Андрей Николов и Харалампи Тачев (Колбасова 2020:88). В контекста на наградната система на България, в настоящия ни аукцион ще откриете звезди от два ордена, емисии на Фердинанд I – „Звезда“ на ордена „Свети равноапостоли Кирил и Методий“ (лот №91) и „Звезда“ към Великия кръст на ордена „Св. Александър“ (лот №92). А споменатият като медалиер Харалампи Тачев, присъства в аукциона с проект за календар на „Българския червен кръст“ (лот №89).

Фердинанд последователно се грижи за художественото образование и развиването на модерен художествен вкус в България, включително чрез закупуване на ценни световни произведения на изкуството. Тази година си го припомнихме с изложбата на немския художник Франц фон Щук (1836-1928) в „Квадрат 500“ на Националната галерия в София. В изложбата се срещнаха две емблематични произведения на художника – „Луцифер“, 1890 г., закупена за дворцовата колекция от княз Фердинанд през 1891 г. от изложба в Мюнхен и „Пазителят на Рая“, 1889 г., съхранявана в къщата-музей на Франц Щук в Мюнхен. В статията си „Цар Фердинанд I и българското изобразително изкуство“ Ружа Маринска обосновава значимостта на темата със следните аргументи (Маринска 2009): „Първо, личността на цар Фердинанд I в съществуващата литература и историческа традиция е интерпретирана, струва ми се, твърде еднозначно, плоско, независимо от оценъчните нюанси – отрицание или адмирация. В съзнанието на българина този образ съществува предимно в държавническата си хипостаза. В същото време, без да пренебрегвам забележителните му и известни качества на учен-естественик, смятам, че има достатъчно, макар и разпокъсани и неосмислени свидетелства, които говорят за неговите изключителни познания в областта на изящните изкуства. Става дума за качества, които решително надхвърлят обичайната образованост на коронована персона. Имам сериозни основания да твърдя, че интересите на цар Фердинанд към изобразителните изкуства са били важна, съкровена част от неговата личност, а не просто забава, обичайно развлечение или престижен жест на меценатство.“

Държавното рисувално училище и първите му преподаватели – Антон Митов, Борис Шац и Иван Мърквичка. Бълг. ист. архив при Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, сб. „Портрети и снимки“ (НХА)

Основаването на Държавното рисувателно училище в София през 1896 г. се случва с подкрепа и указ на княз Фердинанд. Като вещ познавач и ценител на изящното изкуство, монархът още от самото начало се интересува и в лично качество от първите кълнове на светското изкуство в България. Има сведения, че дори е посещавал лекции в първия випуск на рисувателното училище 1989-1902 г. (вж. Ангелова 2017). От този първи випуск, в аукциона са представени работи на двама художници, любими на Фердинанд I. Единият е Недялко Каранешев, с изключително ценната литография, работена и отпечатана във Флоренция през 1904 г. (лот №88). Вторият е Харалампи Тачев е автор на проект за „Календар на Българския Червен Кръст“, от 1936 г. (лот №89). През всичките дълги години управление владетелят редовно прави големи откупки на произведения на изящното изкуство за личната си колекция от изложбите на българските художници. Андрей Протич пише по този повод: „Най-голямата художествена сбирка в България притежава князът.“ (Маринска 2009). Започва с откупките през 1892 г. още с Първото българско промишлено-земеделско изложение в Пловдив, което има и художествен отдел. Там се запознава с Иван Мърквичка и Антон Митов, и вероятно е подкрепил още тогава идеята им за създаване на рисувално училище. При пътуванията си в западна Европа често купува произведения и кани прочути художници да дойдат да преподават в рисувалното училище в България. Така е поканен Борис Шац, който става третият от основателите на рисувалното училище и негови първи преподаватели. През всичките години на управлението си монархът е отпускал многогодишни стипендии на множество талантливи студенти по изобразителни изкуства, за да учат в най-добрите художествени образователни центрове в Европа (Маринска 2009).

Монархът не само е назначавал представители на България за организиране на изложби на български художници в чужбина, а и живо се е интересувал как се представят и как са приемани нашите творци от публиката извън България. За това свидетелства показано в изложба преди няколко години писмо до царя, от проф. Ханс фон Петерсен. Петерсен е бил Президент на X международна художествена изложба в Мюнхен през 1909 г., на която е бил представител на България, назначен лично от монарха (Галерия „Дворецът за изкуството“ 2019).

Фердинанд прави необичайно много поръчки за портрети на членове на царското семейство на голям брой български художници. На първо място това са тримата споменати – Иван Мърквичка (1856-1938), Антон Митов (1862-1930) и Борис Шац (1866-1932). Други художници, които Фердинанд е ценял и на които е правел поръчки са: Иван Димитров (1850-1944), Никола Михайлов (1876-1960), Георги Евстатиев (1876-1923), Цено Тодоров (1877-1953), Андрей Николов (1878-1959), Ярослав Вешин (1860-1915). Рядка фотография на един официален маслен портрет на княз Фердинанд от Ярослав Вешин, рисуван през 1902 г., се предлага в нашия аукцион (лот №36).

Интересът на Царя-Отец към българското изкуство не секва и след неговата абдикация. В каталог от изложба на Кирил Цонев през 1934 г. пише, че негови творби са притежавани от Фердинанд (Маринска 2009). Вероятно става дума за картини, които са откупени по време на изложбите на Кирил Цонев в Германия и други европейски страни през 20-те години. Ружа Маринска е питала със съжаление каква е съдбата на царската лична колекция, съхранени ли са поне нейни описи. Отговор на тези въпроси все още нямаме.

ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗЯЩНОТО, ДЕКОРАТИВНОТО И ПРИЛОЖНОТО ИЗКУСТВО В АУКЦИОНА

Най-ценният лот от групата на изящното изкуство, №36, е споменатата фотографска репродукция (от Е. Сумовский) на параден портрет на княз Фердинанд от Ярослав Вешин, от 1902 г., с маслени бои върху платно. Вешин е един от най-ценените от Фердинанд български художници, на когото монархът е правил много поръчки за портрети на членове на владетелското семейство и на себе си. Въпросната картина е била подарена на руския цар Николай II от княз Фердинанд, при посещението му в Петербург през 1902 г. Нямаме данни дали е оцеляла.

Според консултанта ни д-р Александър Въчков, князът е изобразен в униформа на Руската армия. „Владетелят е поръчал този параден портрет най-вероятно във връзка с поемане на шефство над 54-ти пехотен Мински полк от руската армия. Това е и причината да е в руска униформа. Като имаме предвид, че въпросното шефство е поето на 31 май 1902 г. може да се предположи, че портретът е рисуван през втората половина на 1902 г.“ Д-р Въчков сподели още, че не е срещал информация за съществуването на този портрет в архива на Ярослав Вешин, с който изследователят е работил. И други познавачи на историята на българските монарси също споделят, че този портрет не им е известен. Разбира се, не можем да изключим вероятността картината да се намира в депото на някой руски музей и никой никога да не ѝ е обръщал внимание, но има и голяма вероятност да не е оцеляла. Възможно е тази фотография да е единственият документ за съществуването на платното, в което е особената ѝ ценност.

Лот №87 съдържа две рисунки с гваш и акварел върху хартия, част от проект за витражи на църквата „Св. Георги“ в град Муран, Словакия, която църква е построена от семейство Кобург. На един от проектите е изобразен цар Фердинанд като владетел на българите и светец-воин.

Проект за герб на княз Фердинанд от Стефан Баджов (1883-1953), изпълнен с туш, можете да спечелите с лот № 100. Професорът по декорация в Художественото индустриално училище, забележителният живописец и график, основоположникът на модерното декоративно изкуство в България – Стефан Баджов (Митева 2014:71-89), е автор на още много други видове проекти за официални произведения на приложното изкуство, свързани с българската монархия и дворцовите среди – на държавния герб на Царство България от 1930 г. (Георгиева 2002; Митева 2014:153-156), на ордени, медали, вензели, емблеми, дипломи, грамоти, банкноти, акции, емблеми, пощенски марки, униформи и др. През 1912 г. цар Фердинанд му възлага да изработи проектите за параклиса „Св. апостол Петър и Павел“ към двореца в София, чието художествено оформление художникът изцяло изпълнява. Привлечен е също за вътрешното оформление на двореца в София, както и на дворците „Врана“, „Царска Бистрица“ и „Ситняково“.

Лот №101 представлява бронзова миниатюрна пластика, бюст на цар Фердинанд с автор E. Janauchek, вероятно от 1904 г. Един от интересните артефакти, от гледна точка на технологията на изработване, е лот №85. Той представлява хелиогравюра на литография на портрет на княз Фердинанд, отпечатана от R. Lehner по поръчка на университета в град Хов, Германия, придружена от автограф на владетеля. Хелиогравюрата (или фотогравюрата) е най-ранният фотографски метод за заснемане, изобретен в 20-те години на XIX в. от Жозеф Ниепс и представлява комбинация от фотографски и графични техники (вж. Photogravure, Уъркшоп по фотогравюра).

Измежду предметите на декоративното изкуство в аукциона, по-особен е портретът на цар Фердинанд, изтъкан върху коприна, с автор Кузман Чеков (неизв. – 1957), който предлагаме под лот №86. Кузман Чеков е революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, който след излежаване на присъда в Османски затвор има късмета да получи стипендия и да замине за Лион, където изучава занаята на тъкане и бродиране на копринени платове (вж. Кузман Чеков; Чеков 2016, 2024; Пискулийска 2014). В България основава първата текстилна фабрика за коприна, в която изработва и художествени произведения върху коприна. Бил е царски доставчик на коприна при цар Фердинанд (Чеков 2016, 2024). Изработвал е потрети на известни личности с бродираща машина пантограф (Пискулийска 2014). Сред тях има и портрети на царското семейство, най-известният от които е този на цар Фердинанд, предлаган в аукциона. Екземпляр от същия текстилен портрет е част от експозицията на РИМ-Русе (вж. Кузман Чеков).

Лот №88 е литография от Недялко Каранешев (1876-1964), отпечатана през 1904 г. във Флоренция, където след 1902 г. възпитаникът на Държавното рисувателно училище в София е специализирал живопис, в Академията за изящни изкуства при Джовани Фатори (Георгиева 2019; Илева 2020). Произведенията на Каранешев представят основно теми и сюжети от националноосвободителната война и българското Възраждане. Напълно в този дух, литографията в аукциона съдържа над 40 портретни образа и сцени, които са композирани под надслов „Родословие на българските борци за свобода и духовни национални герои“. Сред тях на централно място са разположени владетелите княз Батемберг и княз Фердинанд, а горе вдясно е представен портрета на престолонаследника княз Борис Търновски. Голямата ценност на литографията се дължи на това, че е едно от малкото, а може би единственото засега известно произведение на Недялко Каранешев от Флорентинския му период. (Костадинова 2020). При това артефактът в лот №88 е в отлично състояние, за разлика от другия известен в България отпечатък, който е много повреден („Недялко Каранешев“ 2022). Друга литография с неизвестен автор с подобна композиция, но на друга тема, представя „Строители и бойни вождове на българската войска 1879-1941“, лот №90.

Лот №89 представлява проект за „Календар на Българския Червен Кръст“, от 1936 г., работен с гваш и молив върху хартия, от прочутия художник Харалампи Тачев (1875-1941), в който проект са включени портрети на цар Борис и царица Йоанна. На широката публика Харалампи Тачев е познат с фасадната декорация на знакови сгради в столицата, като Богословския факултет, Синодалната палата, Катедралния храм „Св. Александър Невски“, храма „Св. Никола Софийски“, Минералната баня, Халите и др. Художникът-декоратор Харалампи Тачев, освен че е автор на редица шедьоври на архитектурата и ювелирно изкуство, е работил в много други области на изящното и приложното изкуство: хералдика, приложна графика, стенопис, стъклопис, оформление на интериорни и екстериорни пространства, рисува пейзажи, прави илюстрации за вестници и календари, проекти на банкноти, пощенски марки и дипломи и др. Най-ценните артефакти в групата на декоративното изкуство са два ордена. Под лот №91 участва „Звезда“ на ордена „Свети равноапостоли Кирил и Методий“, емисия на цар Фердинанд I, учреден на 18 май 1909 г. по повод обявяването на Независимостта и издигането на България от княжество в царство. Орденът е най-високото отличие на Царство България. Учредителят му цар Фердинанд I, го е замислял дълго време преди създаването му. Проектите, както при много от останалите български отличия, са разработени от Фридрих фон Розенфелд. Обстоятелството, че орденът не може да има повече от петнадесет живи кавалери, го приближава до средновековните рицарски ордени, в които освен монарха, членуват неколцина от най-заслужилите благородници на държавата. Визията и организацията на ордена са създадени по модела на френския „Кралски орден на Светия Дух“, основан през 1578 г. от крал Анри III Валоа. Това е бил най-високият рицарски орден на френската монархия за няколко века. Несъмнено цар Фердинанд I е бил запознат в детайли с този орден, тъй като особено много е държал на родствените си връзки с френския кралски двор. Орденът „Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий“ има „Голямо огърлие“ – привилегия на великия магистър – царстващия владетел; „Малко огърлие“ – носено от престолонаследника и братята му, а също „Велик кръст“ и „Звезда“, с които се награждават кавалерите на ордена. Лентата се носи на лявото рамо и е в светъл прасковен цвят, хармониращ с девиза на отличието. По свое предпочитание цар Борис III почти винаги носи Малкото огърлие на ордена. Девизът на ордена е „От изток идва светлината“ (Ex Oriente lux).

Вторият орден, под №92, е „Звезда“ към Великия кръст на ордена „Св. Александър“, емисия на княз Фердинанд I. Датата на учредяване е 25. 12. 1881 г., производство е на Auguste Krely, Париж. Орденът „Св. Александър“ се нарежда след ордена „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“ и Военния орден „За храброст“ в йерархията на българските отличия. Той е домашен или династически орден, учреден от княз Александър I Батенберг, през 1881 г. Отличието е замислено от княза още преди идването му в България. Проектите са подготвени отново от Фридрих фон Розенфелд. Девизът на ордена гласи „СЪ НАМИ БОГ“.

Един от изключително ценните лотове в групата на приложното изкуство е №94 – княжески герб на Фердинанд Български от сребро и златотъкан плат. Вероятно гербът е бил част от украсата на царската каляска. Идентичен артефакт се намира в колекцията на Националния исторически музей в София.

В аукциона се предлагат две бижута с вензели на български владетели. Златните копчета за ръкавели с вензела на царица Елеонора, лот №96, са изящен пример за бижу в стил Ар Деко. Декорирани са с бял, зелен и червен емайл – в цветовете на българското знаме. Австрийско производство е златната брошка с вензела на цар Борис III върху овален медальон със син емайл – лот №105. Подобни бижута с вензели на царски/кралски особи се носят и до днес от европейските монарси и членовете на семействата им. Например, преди няколко години, в едно от най-големите светски събития в Обединеното кралство – прочутите конни състезания в Аскот – крал Чарлз III е бил забелязан на два пъти да носи игла за вратовръзка с вензела на цар Борис III Български (вж. Българската следа). Такива бижута монарсите си подаряват едни на други по важни поводи, те остават в колекциите на монархиите и продължават да се носят.

Последният предмет от представителите на приложните изкуства е кована медна чиния от 1937 г., изработена по случай раждането на княз Симеон Търновски. Върху нея е изобразена сцена от царуването на цар Симеон Велики, чието име носи престолонаследникът. Нескъпоценният метал, от който е направена чинията, не намалява нейната историческа, културна и художествена стойност. В навечерието на приближаващата нова война, цар Борис съзнателно е използвал нескъпоценни материали за изработване на паметни предмети. Освен това, той принципно не е споделял страстта към лукса на баща си.

Освен потапянето в миналото, разлистването и живото докосване до страниците на историята, в този аукцион предоставяме възможност на ценителите и колекционерите да попълните своите колекции с голям брой фотографии, произведения на изкуството или предмети-меморабилия, свързани с членовете на семействата от българската династия на Фердинанд I Сакскобургготски. Много от фотографиите носят автографи и посвещения, написани лично от портретираните, включително детски автографи на царските наследници. Голяма част от артефактите са извънредно редки, а някои са единствени екземпляри, с висока музейна стойност. Няколко от лотовете имат своите близнаци в експозициите на българските музеи. Всички произведения на изкуството и предметите в аукциона са в отлично състояние и са придружени от допълнителна информация относно историите им. Всеки един артефакт е безценна част от българската история и култура, която имаме дълг да съхраним и предадем на следващите поколения българи.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Библиография и източници:

Ангелова 2017: Ангелова, Веселина, Честваха с изложба 140 години от рождението на художника Недялко Каранешев. – в. „Труд“, 17.02.2017. https://trud.bg/%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0-140-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8/ Посетена на 15.10.2024

Посетена на 26.10.2024

Българската следа 2022: Българската следа на кралските надбягвания в Аскот. Как бижу, свързано с цар Борис III, се озова на вратовръзката на принц Чарлз?, публикация на БТВ от 26.06.2022 г. – https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/kak-bizhu-svarzano-s-car-boris-iii-s-ozova.html  Посетена на 15.10.2024

Галерия „Дворецът за изкуството“ 2019: Галерия „Дворецът за изкуството“ във „Вести“ – https://www.vesti.bg/galerii/foto/dvorecyt-za-izkustvoto-7874/37819789 ; Публикуваните произведения и документи участват в едноименна изложба в Националната галерия през 2019 г. https://nationalgallery.bg/bg/exhibitions/the-palace-for-art/ Посетена на 16.10.2024

Георгиева 2002: Георгиева, Милена, За авторството на държавния герб през 20-те и 30-те години. Историята на един нереализиран проект от Х. Тачев. – Изкуство/Art in Bulgaria, 2002, №2, 90-92, 54-59.

Георгиева 2019: Георгиева, Мирослава, За проекта „академия на приложните науки“ във Велико Търново и двама от инициаторите му. – „Визуални изследвания“, изд. на Факултет по изобразително изкуство при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, бр. 2/2019, с.231-238. https://journals.uni-vt.bg/vr/bul/vol3/iss2/art17 Посетена на 17.10.2024

Желева-Мартинс 2009: Желева-Мартинс, Добрина. Анализ на плана на София от 19071 публикуван послучай 20-годишнината от възкачването на Н.Ц.В. княз Фердинанд на българския престол. В: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 1. София, „Женска либерална мрежа“, 2009, с. 9-16.

Илева 2020: Илева, Стела, Недялко Каранешев – художникът, пресъздал духа на времето. Държавен архив – Габрово. – сайт на Община Габрово, 2 юли 2020 – https://gabrovo.bg/bg/news-article/9210  Посетена на 20.10.2024

Йокимов 2009: Йокимов, Петър. Гражданската архитектура в европейския път на България на прехода между две столетия. В: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 1. София, „Женска либерална мрежа“, 2009, с. 43-51.

Каракашев 2009: Каракашев, Кръстан. Дворецът и първата градина. В: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 1. София, „Женска либерална мрежа“, 2009, с. 31-36.

Ковачева 2009: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 1-2. София, „Женска либерална мрежа“, 2009

Колбасова 2020: Колбасова, Ирина. Медалиерното изкуство в България от освобождението до наши дни. София, Нов български университет, 2020.

Костадинова 2020: Костадинова, Мирела, Митрополит Климент и Иван Вазов помагат на младия художник Недялко Каранешев. – „Епицентър“, 11.12.2020 – https://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova–Hudozhnikat-Nedyalko-Karaneshev-e-ot-nay-dobrite-kopisti-na-Leonardo-Da-Vinchi–Rube/234975/11/105 Посетена на 20.10.2024

Кузман Чеков: Кузман Чеков, статия в Уикипедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%BD_%D0%A7%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2 Посетена на 20.10.2024

Маринска 2009: Маринска, Ружа. Цар Фердинанд I и българското изобразително изкуство. В: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 1. София, „Женска либерална мрежа“, 2009, с. 87-94.

Митева 2014: Митева, Мария, Стефан Баджов (1883 – 1953): биография на декоратор. Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2014. https://artstudies.bg/books/Stefan_Badjov.pdf Посетена на 20.10.2024

„Недялко Каранешев“ 2022: Недялко Каранешев – живот и творчество. Изложба 145 години от рождението. Фейсбук стр. на Художествена галерия „Недялко Каранешев“, 16.02.2022 – https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0FknLYiBPMNN5B4jbzso18PE3D9pXYiK8RUoeexYL8dSxxnCR5eMZVvcDfnzzSnyLl&id=406350639468365 Посетена на 20.10.2024

Посетена на 10.10.2024

Николов 2024: Николов, Тони. Дългото завръщане на цар Фердинанд в България. – Портал Култура, 31 май 2024. Ч. I https://kultura.bg/web/%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4-%D0%B2-%D0%B1/ ; Част II https://kultura.bg/web/%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4-%D0%B2-%D0%B1-2/ Посетена на 20.10.2024

НХА: На 14 октомври 1896 г. Държавното рисувално училище отваря врати. Сайт на НХА https://nha.bg/bg/novina/na-14-oktomvri-1896-g-durjavnoto-risuvalno-uchilishte-otvary-vrati Посетена на 27.10.2024

Пискулийска 2014: Пискулийска, Зорница, Автореферат „Тъ̀каните на Уилям Морис и „Морис и ко” – влияние върху текстила в Европа през първите десетилетия на ХХ век.“ НХА, София, 2014. https://www.nha.bg/uploads/ckeditor/avtoreferat-.pdf Посетена на 24.10.2024

Попов 2009: Попов, Алекси. Ролята на цар Фердинанд за развитието на природните науки и защитата на природата. В: Ковачева, Веселина (ред.), „Епохата на цар Фердинанд I“, сборник доклади от научна конференция, проведена на 20.11.2008 г. в София, т. 2. София, „Женска либерална мрежа“, 2009, с. 56-62.

Уъркшоп по фотогравюра 2024: Отворена покана за участие в уъркшоп „Фотогравюра върху мед“ – https://nha.bg/bg/novina/otvorena-pokana-za-uchastie-v-uurkshop-fotogravura-vurhu-med?fbclid=IwY2xjawGAaGdleHRuA2FlbQIxMAABHQnYvbfjfKM38EvBGp6rHnISy7ZgcvB9fuZOxeaAFnBTaP-rBmSQIX8q2A_aem_N3htYlBMLKO_TVaxCudQaA  Посетена на 21.10.2024

Чеков 2016: Чеков, Божидар, На път за Диарбекир окованите във вериги бунтовници били посрещани навсякъде с „Шуми Марица“. – „Десант“, 04.11. 2016 https://www.desant.net/show-news/37198 Посетена на 21.10.2024

Чеков 2024: Чеков, Божидар, Приятели ме питат – какво мисля за Фердинанд. – „Свободно слово“, 30.05.2024 https://svobodnoslovo.eu/komentar/priyateli-me-pitat-kakvo-mislya-za-ferdinand/134731 Посетена на 21.10.2024

Photogravure: Wikipedia article Photogravure – https://en.wikipedia.org/wiki/Photogravure Посетена на 21.10.2024