Статии от експертите

„София-Истанбул: мост на изкуството. Творби с истории“, изложба на АК „Енакор“

4. 12. 25 – 3. 01. 26 в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6, 2А

Танеризмът: радостта от видимото

Танер Мерт рисува така, както децата обичат живота – с яркост, искреност и удоволствие от всяка точка. Танеризмът (както той нарича техниката си) е рисуване без съмнение, без теоретичен шум, без нужда от обосновка. Това е изкуство, което иска да бъде красиво и да радва, без да се извинява за това. Ръката на художника не се подчинява на академичен модел, а рисува така, както иска сърцето – интуитивно. Техниката му, изградена върху ситен релеф нанасян с върха на шпатула, създава вибрираща повърхност, близка до тъкан, сякаш всяка картина е избродирана с точки, нишки и пулсации. Този текстилен ефект придава декоративност и особена телесност на изображенията: повърхността на цветето е кожа, котката – жива плът, а прозорецът – топла фасада, която е дишала слънце.

И макар да се определя като комерсиален художник, Танер Мерт създава свят, в който пазарът не измества изкуството, а го кара да засияе в обичаното. Това става, защото се доверява на възприятието, а не на концепцията, на кода или на сложността. Това изкуство е за очите, за ръцете, за вкуса, за удоволствието, за онова, което не е нужно да се обяснява. То може да бъде харесано просто така, без защита, без интелектуални опори. А това е не по-малка смелост от всяка радикална авангардност.

„Лимонадена свежест от череши“

В тази малка картина Танер Мерт създава стихотворение от вкус и светлина. Черешите не са просто плод, а и емоция. Наредени сякаш на ръба между трапеза и сън, те излъчват аромат, който се вижда, и цвят, който се чува. Всяка от тях блести със собствена светлина – като лампичка, пълна със сладост, без да е захаросана.

Фонът е не по-малко вълнуващ от черешите. Масата изглежда като каменна кожа, сива и набръчкана, прорязана от черни контури – като фрагмент от земя или от стара мозайка, докосната от времето. Стената е по-цветна: синьо, жълто и бяло се смесват в шпаклени мазчици, върху които оранжевите акценти пламват като искри. И тя изглежда набръчкана като камък, но и жива тъкан, органика, която пулсира. Тази цветова вибрация на фона кара черешите да трептят, сякаш хрускат още преди да ги докоснеш. Няма тежест, няма сянка, няма носталгия – има чиста, свежа радост от тук и сега. Така „натюрмортът“ престава да бъде застинала подредба върху маса и се превръща в цял свят от повърхности, които са на границата между минерално и органично. В тази среда чашите с череши, ледчета и листенца мента не са само напитка, а алхимия на сетивата – вкус, допир, прохлада, аромат.

Техниката на Танер – точкова, почти текстилна – придава на повърхностите живост. Всяка череша е структура, направена от светлина и време. Това прави композицията не натюрморт в класическия смисъл, а живописен портрет на удоволствието, на едно лято, което не е описано, а изядено. Платното е като тост за живота. Тук няма нищо за тълкуване и в това е тайната. Това е картина, която не те моли да я разбираш, а те кани да я вкусиш и после да кажеш „Още една, моля.“

Двете рози

„Розата на сънищата“ не е от парк, а от сън. Разцъфнала е не в пръст, а в памет. Танер Мерт превръща цветето в същност, която вибрира отвъд ботаниката. Тук няма стъбло, няма листа, няма ваза. Има форма, която плува в цветове, като съновидение, което се помни само със сетивата. Центърът ѝ е топъл – оранжев, жълт, червен, преминаващ в пурпурно и лилаво, а краищата избледняват към синьо и зелено – като цвете, което си спомня за дъгата. Танер не се стреми да пресъздаде ботаническа роза, а емоционална – такава, каквато се появява зад клепачите, когато си влюбен или се връщаш към нещо изгубено. Венчелистчетата ѝ изглеждат като направени от светлина, сякаш сияят отвътре, натрупани като спомени, които не искаш да развалиш.

Фонът е необичаен за стила на Танер – не е изграден от точкови мазки, а от едри, правоъгълни и извити движения на четката. Цветовете му са тъмни: тъмносиньо и почти черно, тъмнозелено, с редки изблици на жълто-зелено, които създават усещане за дълбочина. Този фон създава нощна атмосфера, като вътрешна градина, която се разтваря само когато очите са затворени. Розата не е поставена в букет, нито в контекст – тя е сама, централна, сънувана. В нея има нещо съвсем просто: един жест на обич. Цветето е послание, дадено с цялата пъстрота, на която е способен човек, който не се страхува да бъде харесан.

В изложбата се появява още една роза в „Тайната на червената роза“. Тя е другата страна на съня: изчистена, буквална, силна. Нарисувана с плътно червено и обградена от ясно очертани зелени и синьо-зелени листа, тя има стъбло, листа и контрастен черен фон – като емблема, като знак. Ако „Розата на сънищата“ е вътрешен образ, „Тайната на червената роза“ е икона. Между двете картини се разгръща пространство – от преживяното до представеното, от мекото до категоричното. И в него Танер поставя зрителя да избере розата, която му прилича.

Розата е един от най-древните символи, преминаващ през култури, епохи и вярвания, най-често свързвана с любовта и безсмъртието. В съвременното изкуство често отеква като многозначен символ, който може да препраща към тези традиции, да ги съпоставя или трансформира. В античната митология тя е цветето, поникнало от кръвта на Адонис – знак на любов, способна да надмине смъртта. В тракийските мистерии и погребални ритуали е свързвана с прехода към отвъдното и с идеята за безсмъртие. В християнската традиция розата се посвещава на Дева Мария, като съчетава чистота и страдание, земна любов и небесна благодат; червената роза символизира кръвта на Христос, а бялата – смърт и непорочност. Във византийски и православни контексти тя се вплита в иконографията на девството и милостта.

В ислямската култура (която е най-значещата за художниците в изложбата), особено в поетиката на суфизма, розата е възприемана като израз на Божествената любов, духовната красота и дори като образ на Пророка – на неговото присъствие, дух и аромат. Наричана е „цвете на небето“ не само заради красотата си, но и заради ролята ѝ в изразяването на невидимото чрез сетивното. В розите на Танер Мерт тази дълбока символика се пречупва през детския поглед и наивистичната чувствителност, превръщайки се в знак на искреност, радост и съкровена духовност.

„Сенки и котешки размисли“

На пръв поглед това е просто котка на фона на два цвята. Но каква котка и какъв фон! Седнала точно на границата между двата цвята – горещо оранжево и хладно тюркоазено – котараната не само съзерцава, а и разделя световете, или може би ги съединява.

Фонът е изграден изцяло от танерови точки – стотици, хиляди, милиони, като пиксели на платно, които изграждат усещане за светлина, трептене, потракване. В горната половина е ярко оранжев, изпълнен със слънце, живот, шум и топлина. В долната половина е в сини тонове, от светъл тюркоаз до дълбоко морско зелено, които носят усещане за тишина, треперлива вода, хлад. В тази текстура има живот, вибрация, енергия – сякаш самата картина протрепва и диша.

Сивата котка е единствената фигура, изградена и с щрихи, поради което изглежда още по-реална и по-жива. Стои на ръба между двете цветни стихии – като мъдрец, като медитиращ, като пограничен философ, който разбира и двете, но не принадлежи напълно на нито една. Седнала в абсолютен покой срещу слънцето, тя не просто наблюдава, а олицетворява самото наблюдение, на ръба между топлина и хлад, между сън и будност. Сякаш знае, че е център на света и няма нужда да го доказва.

Сянката ѝ – дълга, червеникава, диагонална – е не по-малко важен герой в композицията. Тя рисува не времето на деня, а вътрешното време на съзерцанието. Сянката казва: тук е котка, но има и мисъл. И тази мисъл се удължава, отразява, превръща в присъствие. Не е ясно дали котката мисли, сънува или просто съществува, но Танер я е уловил точно в този граничен момент на абсолютна себедостатъчност. Авторът не изгражда сюжет, а въвежда в състояние на духа. А тук духът е с котешки мустак, с диагонално увиснала опашка и със сянка, която философства. Картината не ни казва какво да почувстваме, а ни кани да постоим малко до котката – да млъкнем, да седнем на ръба и да съзерцаваме.

В ислямската традиция котката е смятана за ритуално чиста, допуска се в домовете и дори в джамиите. Свързва се с благословия, с примера на пророка Мохамед в историите за неговата нежност и уважение към любимата му котка. В Истанбул тази връзка се е развила в споделено чувство – котките не са „улични“, а са приемани като съграждани. Съществуват благотворителни фондации още от османско време, които се грижат за тяхното благосъстояние. Те са символ на състрадание и градска памет, дълбоко вкоренени в обстановката на Стария град, на улиците и джамиите. Котката на Танер Мерт стои със същото достойнство, с което ислямската култура я е приела в дома и джамията – със самостойна кротост, която не търси внимание, но винаги го получава. Както в ислямската традиция котката е същество, което спокойно обитава свещеното пространство, така и при Танер Мерт тя се появява като естествена обитателка на детската вселена – кротка, но будна и пълна с тайнствен живот.

„Мелодия в жълто и лилаво“

Какво е мелодия в картина? Може би това: повторение с разлика. В тази композиция Танер Мерт изследва ритъма чрез визуални елементи – завеси, линии, форми, сенки – които звучат като визуална партитура, изпълнена с лека и точна ръка. Жълтият прозорец е централният инструмент. Той е съставен от правоъгълници, които се повтарят с почти машинна точност, но вътре в тях, черно-белите линии на завесите трептят като струни, вкарани в движение от светлината. Всички дипли са равни и успоредни, освен една, леко накривена. И в това наклонено „ре“ картината запява. Това е нотата, която прави композицията музика – импровизацията, която я одушевява.

Цялата повърхност на стената е изпълнена с танерови точки, вибриращи в нюанси от виолетово до лилаво, които създават едновременно дълбочина и лекота. Върху тази звучаща стена се спуска дълбока триъгълна сянка, като диагонален акорд, който разделя платното на светла и тъмна зона, като два различни тона, влезли в съзвучие.

А палмата е контрапунктът – зелена, ритмична, органична. Листата ѝ са извити и разперени в различни посоки, но всички са във вътрешен ред, като в съзнателна импровизация. Стволът и клоните извиква асоциации с барабанни удари или шепот на перкусии, а сянката ѝ на стената повтаря движението ѝ, като ехо на музикална фраза. Тя не е фон, а е отговор в диалог. Тази картина не разказва история, а тя свири. В нея няма фигури, няма драма, няма послание – има звук в цвят, повторение и отклонение, дисциплина и свобода. И едно малко „ре“ в завесата, което я превръща от геометрия в живот.

Мостовете на Танер Мерт

В картините на Мерт сетивата и изкуствата се преплитат с лекота, без демонстративна идея, а като естествен жест на възприятието. Цветовете му звучат, вибрират в ритъм и в пулс, в мелодия. Завесите имат тонове, сенките – дължини на звукови вълни. Розите му миришат, черешите хрупкат, фонът е текстура, която искаш да докоснеш, а понякога и да опиташ. Това е изкуство, което не се задоволява с гледане, защото се усеща с всички сетива. Вкусът тук не е просто метафора, а реален път към възприятието – череша, лимонада, лято. Музиката е вътре в композицията – в ритъма на точките, в повторението на формите, в отклонението, което поражда живот. Танер Мерт не „илюстрира“ музика, той я пресъздава чрез живописен жест.

За Танер рисуването започва като арттерапия и остава такава до днес. Рисува всеки ден, следобед и до късно вечер, с музика и шпатула. Без музика не може да работи. Обича френски шансони, италиански шлагери и ремикси на класическа музика – не само като фон, а и като темпо. Темпото определя скоростта на ръката, а звукът определя движението на боята. И това се вижда. В композициите му има ритъм, повторение, импровизация и акцент – точно както в музиката. Техниката му с акрил позволява бързо изсъхване и маслен визуален ефект, а точковата текстура създава илюзия за тъкан, светлина и трептене. Всяка картина се случва в реално време, със собствен ритъм – като живо изпълнение, в което художникът е автор и диригент. За Танер живописта е събитие, случване на радост в тялото, в слуха, в ръцете. Тя е преживяване, което трябва да стигне до другия навреме – затова акрил, затова шпатула, затова музика. Изкуството му се превръща не просто в изображение, а в жест на общуване – ръчно, ритмично, сетивно.

В творчеството на Танер Мерт сетивното се превръща в смислово, а простото – в преносимо. Неговите картини не само преживяват света, но и изграждат мостове към него. Цветето, храната, животното, прозорецът са видими знаци, които отвеждат отвъд себе си. Розата, натоварена с богата символика в ислямската и християнската традиция, при Танер става жест на обич. Става сънуван образ, съхранил в себе си културна памет, но преобразена през лично преживяване. В композиции като „Лимонадена свежест от череши“ храната се явява като мост между култури – едновременно турска сладост, детски спомен и сетивна поезия. Пространството в неговите натюрморти не е фон, а обитаемо място – вибрираща тъкан от светлина, цвят и материя, която помни. В този смисъл Танер участва и в темата на изложбата за културната памет на пространството – с внимание към ритъма на повърхностите, към светлината, към живата архитектура на цвета. Той гради света не като символичен декор, а като среда за чувствителност.

Силната роля на светлината в неговата живопис – като сияние в розите, като пулсация в точките, като отклонение в завесата – може да се чете и като етически ориентир, но не в драматичен, а в радостен регистър: светлината като удоволствие, като щедрост, като присъствие. Музикалната структура на много от платната – ритъм, повторение, импровизация – не е просто визуален еквивалент на звук, а вътрешно преживяване на музикалността като идея. В този смисъл Танер Мерт не е толкова музикален синестет, колкото идеастет – художник, който не вижда музика, но мисли чрез нея. Това прави живописта му част от темата за преплитането на изкуствата – живопис, ритъм, жест и звук сляти в едно.

В изложбата Мерт е мост на почти всички сетива и възприятия: на вкуса, аромата, цвета, звука и допира на удоволствието. Той свързва изкуството с онова, което често бива подценено – радостта от гледането, насладата от живота, хумора в предметите, красотата на очевидното. В свят, в който съвременното изкуство често настоява да бъде сложно, Танер настоява да бъде обичано. Той не търси концептуална претрупаност, а сетивно-чувствена яснота – и именно затова мостът му е толкова здрав. Той свързва хората с изкуството така, както черешата свързва с лятото, розата – с любовта, а котката – със съзерцанието. Изкуството му не изисква усилие, а отклик. В неговия свят мостовете не са трудни за преминаване – те са пъстри, ароматни, вкусни, звучни и тактилни. Канят ни да ги прекосим с усмивка и мелодия.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Биография на художника

Танер Мерт е роден през 1972 г. в Балчик. През 1989 г., по време на Възродителния процес, заедно със семейството си емигрира в Турция, а през 2005 г. се завръща трайно в България. Живее в София до 2013 г., след което се установява в Самоков, където протича основният му творчески процес.

Пътят му в изкуството започва след курсове по интериорен дизайн, когато открива вдъхновение в поп арта и творчеството на Анди Уорхол. Първата му маслена картина е продадена само 15 минути след публикуването ѝ – момент, който го мотивира да се посвети изцяло на рисуването. В стремеж да бъде разпознаваем, Мерт развива своя отличителна техника – рисуване с върха на шпатула върху ситен релеф, която сам нарича „танеризъм“. Стилът му често е сравняван с поантилизма и напомня творбите на Сисле и Сьора.

До момента Танер Мерт има над 25 самостоятелни и колективни изложби в България, включително в Самоков, София, Пловдив, Бургас, Русе, Сливен, Благоевград, Враца, Балчик, Пещера, Дупница и др, както и експозиция в хотел „Хилтън“ – София. Негови картини са притежание на колекционери от САЩ, Италия, Нидерландия, Швейцария, Катар, Германия, Австрия, Унгария, Турция, сред които има и известни личности. Един от най-големите му почитатели в Германия притежава около 20 негови платна, а колекционер в Италия – над 15.

Творческата му цел е амбициозна – български автор, чиято живопис да бъде оценена на милиони в световните арт сцени.

История за творческия процес

Без музика не рисувам. Това е част от самия процес – както боите и шпатулата. Слушам най-различна музика, но никога чалга, сръбска или подобни неща. Обичам френските шансони, старите италиански шлагери, а най-много – класическа музика в съвременни ремикси. Те ми дават енергия и настроение. Ако трябва да работя бързо, избирам нещо с по-високо темпо – и то буквално ми ускорява ръката.

Най-често рисувам следобед и продължавам до късно вечер. От няколко години използвам само акрилни бои. Изсъхват бързо и така не бавя хората, които искат да откупят картините. Имам си любима марка – Reeves. Ефектът е като при маслени бои, но структурата е по-подходяща за шпаклата, с която работя.

Напоследък не смогвам. Почти всичко се продава веднага – този месец завърших три картини и вече ги няма. А техниката ми не е бърза. Обикновено правя по три платна месечно, с размер около 50×70 см.

Танер Мерт