Статии от експертите

Чуждестранни и неидентифицирани автори

Аукцион на „Енакор“ №47, 10 април 2025 г.

В предишните части на презентацията на произведения от колекцията на Ружа Маринска в аукцион №47 на „Енакор“ (публикация на цялата колекция у Димитров 2024), бяха представени произведенията на български автори от модерната епоха, които са получили художественото си образование до 1948 г. Бяха представени и творби на тези автори, получили образование след 1948 г., възпитани и творили в епохата на социализма Специално внимание отделихме на произведенията на най-младите български автори в колекцията, някои от тях лични открития на Р. Маринска, родени след средата на 60-те години на ХХ в., които са получили художественото си образованието в последните (малко по-свободни) години преди 1989 г., както и след това. Творчеството на повечето от тези автори, Маринска е изследвала, публикувала, включвала в свои проекти, курирала и откривала изложби – това е според мен специфичната необичайна концепция за съставянето на нейната колекция от произведения на изкуството.

В последната част на презентацията са включени три групи произведения: на чуждестранни автори, произведения с налични, но неразчетени подписи, както и творби на неустановени автори. Сред тях има изключително ценни артефакти. На първо място, разбира се, са тези от първата половина на ХХ в., но такива има и от втората половина. Сред произведенията на неустановените автори със сигурност са се спотаили, в очакване да бъдат разкрити, невероятни находки, подобни на откритието, което направихме при първоначалното проучване на колекцията. В последния момент преди публикуването с общи усилия успяхме да идентифицираме автора на две прекрасни рисунки като Александър Божинов.

Чуждестранни автори в колекцията

Ружа Маринска е завършила през 1967 г. „История и теория на изкуството“ (при прочутите професори Виктор Лазарев и Иван/Янош Маца) в Московския държавен университет и е поддържала както интереса, така и контактите си с художници от Съветския съюз и Руската федерация. Най-ценни в колекцията са работите на художници от модерната епоха: две линогравюри на Владимир Фаворски (1886-1964) от серията „Самарканд“, 1942-1943 г. – „Разговор за барута“ (Фиг. 1) и „Камили“ (Фиг. 2); както и гипсовата статуетка „Гола женска фигура“, 1934-1936 (Фиг. 3а-б) на Сара Лебедева (1892–1967), която се слави като майстор на скулптурния портрет. Статуетката, която се предлага в търга, е един от най-представителните примери за творчеството на Сара Лебедева – поставена е на корицата на каталог за нейна ретроспективна изложба в Третяковската галерия, организирана скоро след смъртта ѝ (Алпатов 1973).

За художника и теоретик на изкуството Владимир Фаворски, Маринска има публикувана студия (Маринска 1987) – предговор към издание на теоретичните му статии на български. Това обяснява наличието и ценността на графиките му в колекцията. Владимир Фаворски (вж. Фаворски) е руски и съветски художник, работил в почти всички области на изобразителното изкуство – график, илюстратор, живописец, стенописец, сценограф, а също изкуствовед и преподавател, теоретик на изкуството, водещ теоретик и практик на съветската типография и книжен дизайн, основател на школа по дърворезба, автор на собствена изобразителна система и теория на композицията; теоретик на модернистичната фрескова живопис. След революцията през 1917 г. е преподавател и ректор в няколко висши художествени училища, институти и академии в Москва. Получавал е както съветски награди, така и международни – напр. Голямата награда на Световните изложби в Париж през 1925 и 1937 г., златен медал от световно изложение в Брюксел през 1958 г.и др. През 1941-1943 г. е евакуиран в Самарканд, Узбекистан, където създава серия от рисунки и линогравюри, от която серия са двете линогравюри, включени в аукциона.

Няколко творби в аукциона са на автори, родени след 1930 г., повечето от които са били близки приятели на Ружа. Такива са две работи на Григорий Георгиевич Дервиз (1930-2019) – „Дърво“, смесена техника (Фиг. 4) и графиката „Заек“, 1986 г. (Фиг. 5). Дервиз работи монументално-декоративно изкуство на обществени сгради и има данни, че е имал творби включително и в София (вж. Дервиз). Съветско-украинско-американският художник Михаил Михайлович Петренко (р. 1938) е оставил топло посвещение върху графиката си (Фиг. 6), изобразяваща друг график и илюстратор, който е бил още поет и композитор – „Евгений В. Бачурин-Бард“ (1934-2015). Михайло Михайлович Петренко (вж. Петренко) е роден в град Миколаив, тогава Украинска ССР. Завършва в Петербург, тогава Ленинградско висше художествено-промишлено училище „В. И. Мухина“. Доктор е по история на изкуството. Работи живопис, графика, дизайн на книги. Живее в Сан-Франциско, САЩ, от 1994 г. През 2010 г. в Музея на изкуствата „Верешчагин“ в Миколаив се провежда изложба „Завръщане в Украйна“, когато той подарява ок. 70 свои произведения на музея.

В групата творби на художници, които са лични приятели на Р. Маринска от СССР-Руската федерация, причисляваме и двете платна на състудентката на Маринска, изкуствоведът и художник Ирина Болотина (1944-1982), (вж. Болотина) – „Градски пейзаж“ (Фиг. 7) и „Градска улица“, 1967 г. (Фиг. 8), с посвещение от дъщерята на художничката. И двете платна бяха изложени в кабинета на Ружа.

Три декоративни керамични чинии (Фиг. 9) на узбекистанския автор Шерматов, от 1981 г., изпълваха малка стена в дома на Ружа. В колекцията има творби на няколко балкански автори: маслено платно „Женско лице“, 2006 г. (Фиг. 10), с посвещение от хърватката Зора Попович (1902-1978); акварел „Простор“, 1992 г. (Фиг. 11) на сърбина Здравко Мандич, (р. 1935); акварел „Несебър“, 2007 г. (Фиг. 12), на румънката Сузана Фънтънариу (р. 1947). Работата на китаеца Джао Дзянфей, „Композиция“, 2008 г. (Фиг. 13), е вероятно благодарност за участието му в пленерите „Контакти без ограничения“ (Маринска, Данева 2007; Маринска 2007; Данева ; вж. Българска живопис в „Аргос“; Маринска 2020:II, 359-360).

Произведения с неразчетени подписи и неустановени автори

Сред подписаните произведения в колекцията, останали с неразчетени подписи, представяме „Пейзаж от Гърция“ (Фиг. 14); „Композиция с женски фигури“, „К. Б.“ (Фиг. 15); поздравителна рисувана картичка „Роза и змия“, 2007 г., от „Венце“ (Фиг. 16); „Женски портрет“, 1975 г. (Фиг. 17), подписан от „Мигова“ или „П. Мигова“ (някои допускат, че е портрет на Р. Маринска); „Мъжки портрет“ (Фиг. 18).

Сред неидентифицираните автори в търга, вероятно от първата половина на ХХ в., ще представим като по-ценни следните: рисунката „Женски портрет“ от 1919 г., подписана с инициали „А. С.“ (Фиг. 19); маслен етюд (Фиг. 20) „Портрет на Рафаел Михайлов“ (1902-1969); масленото платно „Цъфнала клонка“ (Фиг. 21); графиките с пейзажи от Западна Европа („Руини“ – Фиг. 22, „Понте Векио, Флоренция“ – Фиг. 23) и изящния натюрморт (Фиг. 24), напомнящ стила на Стефан Куцаров (1918-1944), множество работи на когото присъстват в колекцията.

Сред произведенията на неустановените автори в колекцията на Ружа Маринска има и други, които заслужават вниманието на ценителите. От живописните творби с маслени бои и темпера това са: „Без име“ (Фиг. 25), румънската икона „Пророк Илия“ (Фиг. 26); както и рисунката (Фиг. 27) „Духовник“ (с възможен автор Георги Пенчев 1924-2014). За нас останаха засега неидентифицирани авторите на творбите, които Маринска определено е ценила високо, защото бяха част от постоянната експозиция в дома ѝ, някои – на централни места: „Композиция с ангел“ (Фиг. 28), „Пейзаж“, 1977 г. (Фиг. 29) и „Композиция“ (Фиг. 30).

Обръщаме внимание на няколко пластики, демонстриращи необичайно провокиращо въображение – великолепната каменна „Праисторическа маска“ (Фиг. 31), изключителния декоративен съд с набучени на пръчици човешка глава, птици и ябълка (Фиг. 32); декоративното двустранно керамично пано с живописно представени човешки глави (Фиг. 33); миниатюрната керамична глазирана „Женска глава“ (Фиг. 34).

Предлагането на търг на част от колекцията от страна на наследниците на Маринска е добър жест към близките на Ружа. Това е красив, топъл и смислен начин тя да докосне отново своите многобройни приятели, ученици и почитатели, да гостува пак в домовете ни, да отбележи още една следа – визуално-естетическа, емоционална и смислова. По този нестандартен начин би оставила материално-духовен личен спомен у хората, които ще имат пред очи и ще общуват с произведение от нейната лична колекция. За да направим това възможно за повече приятели на Ружа, поставяме много достъпни начални цени на лотовете в аукциона.

А ценителите на изкуството, които не са имали щастието и честта да бъдат близо до Ружа Маринска, ще придобият ценни творби, за чието качество и стойност могат да се осланят на безапелационната оценка на най-големия експерт по българско изобразително изкуство на нашето съвремие.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

24 февруари 2025 г.

Библиография и източници:

Алпатов 1973: Алпатов, М. В., Дубовицкая, Н.Н.; Слоним, И.Л. и др. Сарра Лебедева. Москва, „Советский художник“, 1973.

Болотина: Художник Болотина Ирин. В: ArtMost – https://art-most.com/product-detail/bolotina-irina/  Болотина, Ирина Самуиловна. Статия в Уикипедия. – https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0,_%D0%98%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0 Посетени на 22.02.2025.

Българска живопис в „Аргос“: Българска живопис в „Аргос“ – „Кафене“, 25.04.2007, https://kafene.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81-%D0%B2-quot%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%BE%D1%81quot/  Посетена на 13.02.2025

Данева 2007: Данева, Анжела. Чист въздух за пленера. В: „Следва“, 2007/18, с. 49-51.

Дервиз: ДЕРВИЗ Григорий Георгиевич. В: Российская академия художеств – https://rah.ru/the_academy_today/the_members_of_the_academie/member.php?ID=52461  Посетена на 22.02.2025.

Димитров 2024: Димитров, Владимир (съставител, автор), Росица Гичева-Меймари (научен редактор) 2024. Ружа Маринска – живот сред изкуство. Каталог. Нов български университет, 2024., на бълг. и англ. език. Dimitrov, Vl. (compiler, author), R. Gicheva-Meimari (scholarly editor), 2024. Ruzha Marinska – Life Surrounded by Art. Catalogue. New Bulgarian University, 2024.

Маринска 1987: Маринска, Ружа, Владимир Фаворски. Предговор. Във: Владимир Фаворски, За изкуството. Сборник теоретични статии. „Наука и изкуство“, София, 1987

Маринска, Данева 2007: Маринска, Ружа, Анжела Данева. Пленерът: преди и сега. Разговор между Ружа Маринска и Анжела Данева. В: „Следва“, 2007/17, с. 50-57.

Маринска 2007: Маринска, Ружа, Кой се страхува от изкуствоведа. В: „Следва“, 2007/18, с. 46-48.

Маринска 2020а: Маринска, Ружа, За изкуството, том I-II. София, 2020.

Петренко: Михаил Михайлович Петренко. В: Блог об офорте  https://rosgrafik.blogspot.com/2020/02/blog-post_14.html Посетена на 22.02.2025

Фаворски: Фаворский, Владимир Андреевич. В: Модернизм без манифеста. Собрание Романа Бабичева. https://babichevcollection.com/favorskiy-vladimir-andreevich  ;  Фаворский, Владимир Андреевич – статия в Уикипедия https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87  Посетени на 22.02.2025