Статии от експертите

Изложба на живопис в Аукционна къща „Енакор“, 21-29 март 2024 г.

Куратор Росица Гичева-Меймари

Аукционна къща „Енакор“ има няколко мисии. Една от най-ценните е да дава пространство за изява на млади художници. На 21 март 2024 г. за трети път откриваме самостоятелна изложба на Ема Йорданова – дипломиран в Нов български университет изкуствовед и художник, млад живописец със свой ярък почерк.

Почеркът на Ема е характерен с живописната алюзия за витраж, чрез светлината, която като че ли преминава през ярките акрилни бои и се излъчва от всички нейни тонове, без най-тъмните, които пък създават алюзия за металните обкови на стъклените парчета от витраж, защото най-често са линеарни и контурни. Толкова характерните за нея едри, плътни, дебело фактурни, триизмерни, четириъгълни мазки, отсечени като с нож, създават – от друга страна – алюзията за мозайка. Тя е претворила по неин собствен начин наученото за живописта, витража и мозайката, и го е съчетала-вплела в едно общо цяло, постигнато единствено с живописните средства на акрилните бои. Ето това определям като неин личен почерк, до който тя достигна преди около пет-шест години и продължава да го развива, както виждаме в произведенията от настоящата изложба.

След интервюто, което направих с Ема (линк към текст 1), разбирам и още две особености на нейния почерк, които долавях още от самото начало на творческата ѝ кариера, но тогава не можех да разбера добре. Математическата гимназия, която е завършила, обясни силното математическо мислене, което в нейните работи си личи отдалеч дори и при бегъл поглед – правите линии и ъгли, изящните геометрични форми дори на мазките, перфектната перспектива, перфектните пропорции и композиция, изключителното майсторство в изчисляването на пропорциите на смесваните бои, за да получи сложните живописни тонове.

Споделеното от Ема за важната роля на музиката в нейния живот и особено по време на рисуване, ми обясни защо винаги имам усещане за музика, когато гледам нейните картини. В музиката също има много математика и изглежда математическото мислене на Ема ѝ е дало още един инструмент за още по-сложно претворяване – на музиката в живопис. Изглежда Ема е надарена с най-ползотворната способност за творене в която и да е област – способността да превръща едно нещо в друго нещо, ще я нарека метафорично „алхимична“ способност. Като магьосник-алхимик тя претворява математиката, музиката, витража и мозайката – в живопис. Затова и нарекох така изложбата ѝ –  „Музиката на пейзажите и натюрмортите“.

Какви музикално-живописни произведения ще видите в изложбата на Ема Йорданова

Горските пейзажи

Горските пейзажи най-пълноценно представят почерка на Ема Йорданова, чиито характеристики нахвърлих по-горе. Тя работи с бляскави цветове – като че ли мазките са от стъкло и светлината преминава през тях, което създава алюзията за витраж, за което допринасят и ясните тъмни линеарни контури. От друга страна, строгите праволинейни и правоъгълни форми на мазките придават внушение, характерно за мозайка от едри камъни. Тъй като „камъните“ са пропускащи светлината, бих оприличила горските ѝ пейзажи на мозайки-витражи от скъпоценни камъни.

От друга страна, мазките са като цветни ноти-тонове в партитура на класическо симфонично произведение. В горските пейзажи дърветата на преден план са солистите, а фонът е оркестърът. Времето на изпълнението тече отляво надясно. В оркестъра-фон времето протича в дълги и плътни мазки-тонове. В горната половина на платното мазките-тонове са широки, рядко излизат извън строгите си праволинейни граници, а в долната половина на платното са по-тесни и на места – дори линеарни. В оркестъра-фон мазките-тонове се движат-прозвучават вертикално или косо, както звучат гласовете на различните музикални инструменти в оркестъра. При солистите-дървета времето и изпълнението е строго ограничено от вертикалните контури, както се появяват партиите им в класическите музикални композиции. Движат се по тясна лента отдолу нагоре в къси и ясно очертани хоризонтални или по-рядко коси мазки с различна ширина, но винаги доста по-тясна от фоновите мазки. Макар и рядко, случва се някои мазки да загубят плътност и да звучат „дрезгаво“, като жълтите мазки в основата на платното в „Есенен пейзаж с три дървета I“. Сложните живописни тонове често се получават чрез напластяване на прозирни мазки, а не на предварително изработване на палитрата. Доста често художничката използва чисти цветове, което придава голямата яркост на платната.

Ема Йорданова почти не разработва триизмерното пространство и обемността на обектите в него (понякога отчасти – стволовете на дърветата). Перспективните съкращения са отлични, но плановете са силно сбити, като събран акордеон. Единственото изключение е „Есен край горско езеро“, в която работа плановете са сравнително по-просторно развити в дълбочина.

Широко-хоризонтните пейзажи

Широко-хоризонтните пейзажи са нов сюжет за Ема, в който тя още е в началото на експериментирането. Тук художничката работи по-малко с четириъгълни праволинейни мазки и повече с много едри петна със сложни форми, вече доста по-рядко строго линеарни. Доколкото познавам и следя работата на Ема още от първата ѝ студентска изложба в Нов български университет, мога да забележа едно движение от по-малки към все по-големи мазки. Мозаечната повърхност, позната от досегашните ѝ картини, тук се е трансформирала в нещо като „пачуърк“ – по-сложен и по-труден изказ за възприемане на формите от зрителя. Може би авторката започва да прави опит за преминаване към по-абстрактен стил? Чрез тези едри разноформени петна тя експериментира и получаването на по-сложни живописни тонове. В тези картини се използват релефните напластявания на боя като отделни художествени елементи. Например в „Летен пейзаж I“, като че ли в първия живописен пласт са нарисувани дървета с много голямо напластяване на боя при контурите. След това, при нанасяне на втория живописен пласт, върху тях са нанесени цветни петна, каквито вървят и във фона. Тези петна скриват напълно образите на дърветата. Остават обаче триизмерните им очертания, образували се от напластената по контурите им боя в първия пласт. Това създава много любопитно и интересно излъчване на творбата – някакви призрачни релефни образи витаят из пространството на картината. Платното се е превърнало като че ли във видим палимпсест, наподобява на две фотографии направени една върху друга върху лентата. Не зная дали е случаен или търсен ефект, но все едно е много сполучлив.

Изглежда ми и ми звучи, като че ли Ема е рисувала широко-хоризонтните пейзажи на фона на спокоен, мек, бавен хипнотичен джаз, чиито дълги импровизации по една тема са се превърнали в грамадни живописни разноформени петна. Времето в тях протича в една посока, отдолу-нагоре. За разлика от горските пейзажи, тук всичко е представено в едно много ясно и силно насочено движение – по-бавно и тържествено в пейзажите без цветя, и по-бързо, дори ускоряващо се – в пейзажите с цветя. Допускам, че пейзажите без цветя са рисувани на инструментална музика, а пейзажите с цветя – от групово/хорово изпълнение, придружено от инструментален съпровод.

Саксии с цветя

В натюрмортите със саксии с цветя виждам нарисувани песни – вероятно на любимите на Ема джаз изпълнители. В картините с една саксия виждам-чувам солово изпълнение, в тези с две саксии – дуети. В тях времето, представено чрез мазки-тонове с различна ширина и дължина, тече отдолу нагоре, както при солистите на симфоничните произведения, само че тук няма строги ограничения на контури, както при дърветата – малко след началото, протичанията тръгват да се разпръскват в разни посоки или избухват във всички посоки, докато накрая преминават и във фона. В тези картини много по-ясно е представена сложната динамика на музикалното изпълнение с човешки глас, за разлика от чисто инструменталното: понеже се наблюдава от къса дистанция, се вижда как всичко се движи и трепти, освен саксиите, дори (и даже най-вече) –въздухът и стените вибрират.

В картините си Ема Йорданова успява да предаде образно физическата същина на звука – вибрация на материята, включително и на въздуха. Затова съм напълно сигурна, че чрез пейзажите и натюрмортите си тя е рисувала протичането на музиката, която обича да слуша, докато рисува. Същото, само че в обратната посока, са казвали за нейния любим композитор, създал течението на импресионизма в класическата музика – Клод Дебюси. Композиторът Едгар Варез смята, че „Дебюси е най-голямата връзка между изобразителното изкуство и музиката“ (Тодоров 2024).

Йорданова се е справила както с репрезентирането на вибрациите на материята, така и с превеждането на музикалния тон в живописен тон (чрез цветове, цветови хармонии и контрасти, плътност или дрезгавост, височина-светлина). Справила се е също с темпото и с дължината на музикалното време – изразява ги с ритъма, с дължината и ширината на математически премерените ѝ мазки. Настроението е видно от общото излъчване на целите картини – то е преобладаващо, оптимистично, жизнерадостно и лъчезарно, каквато е и самата Ема като човек, доколкото я познавам.

В натюрмортите, в които има и плодове, виждам репрезентация на танц – за разлика от повечето други образи, плодовете са репрезентирани триизмерно-обемно, без каквито характеристики танцът не може да бъде представен (за разлика от музиката, за която двуизмерността е напълно достатъчна). Интересно е, че крушите, които Ема рядко представя, винаги са прави и неподвижни, докато множеството ябълки винаги са килнати нанякъде. В композициите на плодовете ясно се вижда групиране на ябълки, килнали се по един и същи начин в една и съща посока, съпоставящи се с друга група или един плод, който се е килнал в противоположната посока. Обикновено и дръжките им са наклонени в посоката, в която се накланя целия плод – това показва сигурна ясна хореография в танца на плодовете във всяка картина. Има само една объркана ябълка, която се накланя в посока обратна на наклона на дръжката си и стои много странно и откъснато от цялата композиция – в „Натюрморт с виола II“. Вероятно си има някакъв особен смисъл, който само Ема може да ни обясни.

Музикалните инструменти

Неслучайно поставих в края на изложбата двете картини с виоли – защото те аргументират и буквално заковават музикалната интерпретация, която направих върху пейзажите и натюрмортите на Ема Йорданова. Тези натюрморти са обаче малко по-различни. В тях има много заоблени форми и линии – както по ябълките (които в другите натюрморти са ъгловати) и виолата, така и по празната бутилка. Тук Ема леко се отмества от обичайните си ъгловати форми. Може би сюжетът представя човешкото общуване чрез тези заоблени форми, обеми и линии, чрез музиката, танците и пиенето на вино (продължавам да виждам ябълките като танцуващи, защото не са подходящо мезе за вино). А може би в тези сюжети има и любовна емоция – с женските форми на виолата и мъжките форми на бутилката с вино? Ако е така, тук настроението изглежда не толкова оптимистично и жизнерадостно, както в другите натюрморти, а малко объркано и проблематично – бутилката е празна, ябълките не са в добър синхрон както в натюрмортите със саксии цветя. Всяка ябълка се е наклонила към друга, която се е наклонила към трета, има изолирани и една напълно объркана ябълка, както вече описах. А може да няма нищо проблематично, просто танцьорите да са пияни от изпитото вино, за което да говори и полегналата върху два стола виола в „Натюрморт с виола II“.

Преди години Ема рисуваше много повече натюрморти с музикални инструменти. Един такъв, много любим и много подхождащ за моя характер и вкус, стоеше на стената зад гърба ми в офиса ми в НБУ (за съжаление, не можех да го притежавам). Композицията имаше драматичен и противоречив характер – метален духов инструмент, кутия с четки за рисуване, череп, а може би и ябълки. Явно промените в живота и личността са повели художничката по-определено в посока към идиличните красиви пейзажи и натюрморти, и са я пооткъснали от драматичните и противоречиви сюжети от едно време, което всъщност е много хубаво. Ема е поела стабилно в една лъчезарна, поетична, нежна, романтична, любовна посока, въплътена в красотата на природата, която най-точно отговаря на характера и натюрела на личността ѝ. Сигурна съм, че това ще допадне на много от ценителите на живописта, както и в предишни нейни изложби винаги се е случвало. Не е имало аукцион на „Енакор“, в който Ема Йорданова да участва и картините ѝ да не са били откупени. Тя има своите верни ценители и почитатели, които след тази изложба със сигурност ще се увеличат.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

ИзточнициТодоров 2024: Найден Тодоров, Клод Дебюси – „На концерт с БНТ 2“, 27.01.2024. https://youtu.be/autwa1QohNc?si=Vv3xJR-ynbcZuuqt Посетена на 20 февруари 2024 г.