Статии от експертите

Изложба на живопис в Аукционна къща „Енакор“, 21-29 март 2024 г.

Куратор Росица Гичева-Меймари

Аукционна къща „Енакор“ от години работи по една от своите мисии – да дава пространство за изява на съвременни и особено – на млади художници, които по някакъв начин са свързали работата си с нас. Най-често това са студенти по изкуствознание в Нов български университет, които в последните десетина години провеждат практики или стажове в „Енакор“. Ема Йорданова е най-активният млад художник, чиито произведения експонираме в изложби и продаваме – на 21 март 2024 г. Откриваме третата ѝ самостоятелна изложба при нас (първите две бяха през 2017 и 2018 г.). Отделно от изложбите, нейни картини са участвали многократно в наши аукциони – тя си има своите ценители, които винаги купуват картините ѝ. 

Снимки от изложбите в „Енакор“ с Юлия Върбанова и гости

Снимки от изложбите в „Енакор“ с преподавателя ѝ по живопис Станимир Божилов 

Биографични данни

Ема Йорданова е родена на 9. 12. 1994 г. в гр. Русе. През 2013 г. завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в същия град. Там усвоява основите в рисуването от учителите си Вяра Гунева и Георги Пасев, които я насочват и поощряват да тръгне по творческия път на художник. През 2014 г. завършва подготвителна година на Foundation Diploma in Art and Design в Университета Ковънтри, Великобритания, но след това се налага да се завърне в България. В периода 2016-2019 г. се обучава в бакалавърска програма „Изкуствознание и артмениджмънт“ и майнър програма „Живопис и стенопис“ в Нов български университет, София. В майнър програмата неин ментор е проф. Николай Майсторов, а преподавателите ѝ са Станимир Божилов и доц. д-р Ралица Мирчева. Дипломира се като изкуствовед под научното ръководство на д-р Росица Гичева-Меймари с тема на бакалавърската теза „Иконография на елинския Дионис в предримска Тракия по българските земи“, защитена с отлична оценка. В момента работи като художник на свободна практика в областта на живописта и рисунката.

Ето какво споделя Ема за времето на обучението и за учителите си в художествената специалност в НБУ: „На всички съм безкрайно признателна за усилията, които положиха, за да мога да намеря себе си и да се усъвършенствам като творец. Тази школовка беше необходима, за да изградя стабилни основи, които след това да мога да надграждам. Освен класически похвати и техники, успях да усвоя и умението да експериментирам. Най-ценните умения, които изградих, за които в момента си давам сметка, са това да наблюдавам, да виждам, да проектирам в съзнанието си, да визуализирам нещо, което в момента не съществува, както и свободата да изразя идеите и желанията си творчески.“

Ема Йорданова на откриванията на предишните две самостоятелни изложби в Аукционна къща „Енакор“, с преподавателите си по живопис – Станимир Божилов и по изкуствознание – Росица Гичева-Меймари

Като преподавател в програмите по изкуствознание в НБУ и като научен ръководител на дипломната работа на Ема, я познавам много повече като студент по изкуствознание и ми беше интересно да я попитам (в интервюто, което проведох с нея) защо е направила тези необичайни за художник избори: „Защо записахте програмата по изкуствознание в НБУ, какво Ви даде обучението в нея? А също и защо избрахте изкуството от античната епоха за тема на дипломната работа?“

„Програмата по изкуствознание в НБУ беше логичен избор за мен и успя да ми даде една теоретична и аналитична база, която добре успях да съчетая по същото време с практическото ми образование по рисуване и живопис. Така успях да извлека най-полезните за мен неща и да получа едно пълноценно образование. Избрах античността като тема, защото този период от историята на изкуството е така далечен и именно затова е изключително интересен. Ако можех да пътувам във времето назад, щях да се срещна с древногръцки скулптори или тракийски майстори на ювелирното изкуство, щяхме да гледаме към звездното небе и да пием хубаво неразредено вино.“ 

Макар съвсем млада, Йорданова е позната на публиката, има доста изложби зад гърба си – както самостоятелни, така и общи. Ето някои по-важни от тях.

Избрани самостоятелни изложби

2023 – Самостоятелна изложба „Цветни нюанси“, Арт клуб Аркана, Созопол

2018 – Самостоятелна изложба живопис, Аукционна къща „Енакор“, София

2017 – Самостоятелна изложба живопис и рисунки, Аукционна къща „Енакор“, София

2016 – Самостоятелна изложба „Диалози“, Буда Хаус културен център, Русе

2016 – Самостоятелна изложба „Импресии“, Представителство на Европейската комисия в България, София

2016 – Самостоятелна изложба „Дебют“, Нов български университет, София

Избрани общи и колективни изложби

2019 – Студентска изложба „Кукери“, НБУ, София

2018 – „Цветовете на есента“, Галерия DSH, София

2018 – „Нека да е лято“, Галерия DSH, София

2018 – „Графичен дизайн – живописен майнър“, НБУ, София

2018 – „Рисунки и живопис“, НБУ, София

2017 – „Десет“, Галерия „Любен Гайдаров“, Перник

2017 – Студентска изложба, Галерия „Любен Гайдаров“, Перник

2016 – „От рисунката до живописта“, НБУ, София 

Какво разказва Ема Йорданова за творческата си работа

В интервюто си с Ема зададох различни въпроси за нейното формиране, избори на материали, теми, сюжети, начин на работа. Представям по-интересните части от нейните отговори.

РГ: Какво сте възприели от учителите си? Кои художници са Ви любими и с какво Ви влияят? 

ЕЙ: „Благодарение на проф. Николай Майсторов придобих опит в изграждането на фигурални композиции, научих се на по-комплексна работа с цвета и също така намерих смелостта да работя на голям формат, което в последствие се превърна в истинско удоволствие. Станимир Божилов ми помогна да усвоя спецификите на рисунката, а също ме въведе и в други направления като витраж и мозайка. Любими художници, от които черпя вдъхновение са импресионистите и конкретно Моне, Сезан, Ван Гог, Гоген. Български художници, които са ми повлияли много са Генко Генков, Атанас Яранов, Владимир Димитров-Майстора. Съвременни световноизвестни художници, на които се възхищавам са Андрю Салгадо, Робърт Мур и много други.“

РГ: Защо рисувате изобщо (освен за прехрана)? Какво Ви дава рисуването? Как Ви променя?

ЕЙ: „Рисуването за мен е жизнена необходимост – като дишането. Този заряд, който се формира, когато рисувам, е несравним. Трудно се описва с думи тази енергия, то е нещо невидимо, то се усеща с душата. Това не е просто един начин за себеизразяване, а нещо велико. Когато хвана четките, палитрата и застана пред статива, сякаш прекрачвам прага на един друг свят, времето се разтегля, започва да звучи друга музика и сякаш се завихря нещо и се превръщам в проводник. Тогава всичко си идва на мястото и придобива смисъл. Тогава и аз си тежа на мястото. Наблюдавайки ежедневно не само природата, а и хората, се опитвам да черпя вдъхновение и идеи от всичко, което успее да докосне сетивата и което предизвиква моето любопитство. Търся изяществото в детайла – във формите на клоните на някой храст или пъстрите нюанси на есенно листо, но също търся красотата и в голямата картина – как плавно и нежно се разливат силуетите на нивите в равнината. Работата на художника не е просто да изобразява това, което вижда, а да зазида в цветовете на платното частичка от своята душа. Да взаимодейства с околния свят и да дава поле за изява на своите идеи и чувства. Както е казал Генко Генков – изкуството е остра чувствителност.“

РГ: Защо рисувате с тези бои и с тези цветове? 

ЕЙ: „Рисувам основно с акрилни бои. През годините съм открила, че те най-много пасват на стила ми на работа. Обичам да работя бързо и експресивно, да се впусна стремглаво в процеса и да мога да надграждам цветни петна на момента. Разбира се, опитвала съм от всичко, работила съм и с маслени бои, но маслото не е подходящо за моята техника. Цветът според мен е нещо необикновено, той съдържа чувствителност, сетивност, разнообразен е в нюансите си. Всеки цвят си има своя лична стойност и в съчетание с други цветове тази стойност се променя. Като нас хората – когато взаимодействаме с другите, ние също се променяме, обогатяваме се.“ 

РГ: В какви жанрове рисувате? Защо рисувате тях, какво Ви вдъхновява, с какво експериментирате?

ЕЙ: „Основна тема в моето творчество са пейзажите и натюрмортите. Природата е най-великият творец и мой най-голям вдъхновител! Всичко, създадено от майката природа, е перфектно, красиво, истинско и неповторимо. Горските пейзажи са любима тема за мен и не спирам да правя изследвания в тази посока, защото смятам, че е необятна. Всеки един природен пейзаж е различен, дори и на същото място да се върнем след години, пак няма да е същото, защото всичко се променя, растителният свят се изменя, ние вътрешно също се меним, погледът ни за света се променя. И това е прекрасно! Промяната е нещо хубаво, тя трансформира. Любим за мен момент е, когато съм на пленер и рисувам на открито – тогава се сливам с природата. Имам и силен афинитет към портретната живопис, както и към натюрмортите с музикални инструменти. Винаги рисувам с музика и за мен тя е ценен спътник в процеса на работа.

РГ, уточняващ въпрос: Каква музика слушате, когато рисувате?

ЕЙ: Джаз и класическа музика слушам основно, когато рисувам. От класическата музика обичам Дебюси, а от джаза – Джон Колтрейн, Чарли Мингъс, Майлс Дейвис.“

РГ: Разкажете ми историите поне на някои от картините, ако не може на всички

ЕЙ: „Част от пейзажите, които рисувам са вдъхновени от реални места, които по някакъв начин са ми повлияли и въздействали. Това са основно горски пейзажи от Балкана, където съм ходила най-много на преходи. Други са създадени без референция към реално съществуващо място, а излизат от полето на въображението и бих казала, че те са най-интересни. Поне аз намирам най-много стойност в тях. Платната подлежат на трансформация във времето. Аз съм много самокритичен човек, трудно се задоволявам с първата фаза на творбата и редовно се връщам към някое платно след дни или месеци, за да вложа нещо ново, докато накрая достигна желания момент на завършеност.“

За стила и почерка на Ема Йорданова

Както всеки млад творец, който се намира в ранния период на творческия си път и Ема не е изключение в изпитването на влияния от любимите художници и учители. Интересно е да се разгледа как точно протича този процес при нея и как се оформя личния ѝ почерк още в самото начало на творческия ѝ път. Самата авторка посочва напълно откровено от кого се влияе: импресионистите и конкретно Моне, Сезан, Ван Гог, Гоген; българските художници Генко Генков, Атанас Яранов, Владимир Димитров-Майстора; учителите ѝ Николай Майсторов и Станимир Божилов. И въпреки че наистина може да се определи съвсем конкретно влиянието на почти всеки от изброените художници, не мога да кажа, че като цяло картините на Ема Йорданова приличат на едикого си. И това е така, защото отдавна, на много по-млада възраст, отколкото е сега, тя оформи своя индивидуален почерк чрез творческо преработване на влиянията. Тя рисува с мазки, като импресионистите и постимпресионистите, но мазките нямат импресионистичното излъчване, първо защото работи с ясно очертани контури и второ, защото мазките имат по-скоро монументално излъчване (самата тя казва, че художникът трябва да „зазида в цветовете на платното частичка от своята душа“). Мазките ѝ имат монументално излъчване, защото са много едри, релефно-фактурни както при Ван Гог, в много плътни и непрозрачни цветове, но за разлика от Ван Гог, са изградени линеарно с отсечени като с нож линии, както често работи и Николай Майсторов. Но пък при Ема мазките имат ясна правоъгълна форма, която може би е влияние от Генко Генков и Владимир Димитров-Майстора. От Майстора, от Генков и от Николай Майсторов обаче, Ема се отличава по по-яркия, светъл, жизнерадостен, контрастен, богат и бляскав колорит, който може да е влияние от Станимир Божилов, но може и да се дължи и единствено на нейния лъчезарен характер. 

Мисля, че най-богато е влиянието на Станимир Божилов, но съвсем не в буквалния смисъл на прилика в стила и почерка, а по-скоро чрез уменията и майсторствата, на които той я е научил. Не само Николай Майсторов, Станимир Божилов също работи в големи формати, защото специалността му е стенопис, работи освен това мозайка и витраж, на които също е учил Ема. Ето точно тези умения виждам много силно и ярко творчески преработени от нея, довели до оформянето на личния ѝ почерк. 

Почеркът на Ема е характерен с живописната алюзия за витраж, чрез светлината, която като че ли преминава през ярките акрилни бои и се излъчва от всички нейни тонове, без най-тъмните, които пък създават алюзия за металните обкови на стъклените парчета от витраж, защото най-често са линеарни и контурни. Толкова характерните за нея едри, плътни, дебело фактурни, триизмерни, четириъгълни мазки, отсечени като с нож, създават – от друга страна – алюзията за мозайка. Тя е претворила по неин собствен начин наученото от Станимир Божилов за живописта, витража и мозайката, и го е съчетала-вплела в едно общо цяло, постигнато единствено с живописните средства на акрилните бои. Ето това определям като неин личен почерк, до който тя достигна преди около пет-шест години и продължава да го развива, както виждаме в произведенията от настоящата изложба.

След интервюто, което направих с Ема, разбирам и още две особености на нейния почерк, които долавях още от самото начало на творческата ѝ кариера, но тогава не можех да разбера добре. Математическата гимназия обясни силното математическо мислене, което в нейните работи си личи отдалеч дори и при бегъл поглед – правите линии и ъгли, изящните геометрични форми дори на мазките, перфектната перспектива, перфектните пропорции и композиция, изключителното майсторство в изчисляването на пропорциите на смесваните бои, за да получи сложните живописни тонове.

Споделеното от Ема за важната роля на музиката в нейния живот и особено по време на рисуване, ми обясни защо винаги имам усещане за музика, когато гледам нейните картини. В музиката също има много математика и изглежда математическото мислене на Ема ѝ е дало още един инструмент за още по-сложно претворяване – на музиката в живопис. Изглежда Ема е надарена с най-ползотворната способност за творене в която и да е област – способността да превръща едно нещо в друго нещо, ще я нарека метафорично „алхимична“ способност. Като магьосник-алхимик тя претворява математиката, музиката, витража и мозайката – в живопис. Затова и нарекох така изложбата ѝ –  „Музиката на пейзажите и натюрмортите“. 

Уверена съм, че майсторството ѝ ще бъде оценено от почитателите на живописта, както винаги се е случвало в предишни нейни изложби и аукциони, в които са участвали нейни произведения. Жизнерадостното, лъчезарно излъчване, което Ема носи в характера си и влага в изобилие в картините си, е привлекателно и неустоимо за мнозина. Ема Йорданова има своите верни ценители, които след тази изложба със сигурност ще се увеличат.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет