Статии от експертите

„София-Истанбул: мост на изкуството. Творби с истории“, изложба на АК „Енакор“

4. 12. 25 – 3. 01. 26 в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6, 2А

В живописта на Бурчин Башар вътрешният свят няма рамки. Той се разгръща като визуална фантазия, в която органичното и абстрактното си сменят ролите. Формите са едновременно познати и неуловими, а пространството често е без гравитация – като сън, в който логиката е заменена от усещания и хаотични проявления.

В концепцията си Бурчин Башар говори за движение между вътрешни състояния на свиване и разширяване, на съмнение и на опит за възстановяване. „Докато се опитваме да излезем от емоционалното насилие, което преживяваме, ние непрекъснато се стремим да поправим, почистим, обновим и отново поправим мозъка си. В това движение се разширяваме, свиваме се отново, и в това отиване и връщане поставяме под въпрос свят, освободен от това, което наричаме лично или индивидуално управление. Ставаме ту по-малки, ту по-големи; гледаме през очите на микроскоп, а после – отгоре… Живеем в клетка и после ставаме космос. И се завъртаме в примка.“

Този цикъл на „поправка“ на разбирането чрез образност може да се разчете в нейните картини, където визуалната композиция следва концепция, различна от разказа или реализма. Там, където думите описват емоционално безтегловие, живописта предлага място за временно спиране – една примка, в която зрителят също може да се разшири или свие.

Тези картини могат да се възприемат като сетивен мост към онова, което не подлежи на ясно назоваване – крехките състояния между спомена и въображението, между растежа и разпада, между преживяването на емоционално насилие и възстановяването. Сюжетите се раждат в лична алхимия от места, където мозъкът търси лек за собствените си рани, а изкуството може би предлага утеха.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Биография на художничката

Бурчин Башар е родена през 1984 г. в Истанбул. През 2007–2008 г. учи в Националната художествена академия в София, а през 2010 г. завършва специалност „Живопис“ в Университета за изящни изкуства „Мимар Синан“ в Истанбул.

Сред самостоятелните ѝ изложби се открояват „Retrace“ (2015), „Ravenous“ (2017), „Corpus“ (2019), „CounterArgument“ (2021) и „Big Words“ (2023), представени в галерия x-ist, както и „Collective Dream“ (2021) в галерия Nuance, София.

Нейни произведения са участвали в редица групови изложби и панаири, сред които „Milat“ (Истанбул, Турция), „Young Fresh Different / Млади, нови, различни“ (Истанбул, Турция), „Kesişme V“ (Истанбул, Турция), „x-tension“ (Бурса, Турция), „Вариации върху един андалуски пес“ (Истанбул, Турция), „Векторна величина“ (Истанбул, Турция), „CO2“ (Истанбул, Турция), Site Studio CerModern (Анкара, Турция), x-plore III и Untitled (Истанбул, Турция), както и в Art14 (Лондон, Великобритания), Art International (Истанбул, Турция) и Contemporary Istanbul. Участвала е и в други художествени форуми в Турция и чужбина.

Сред отличията на Бурчин Башар са наградата „Млад, нов, различен“ (2010, cda-Project, галерия Zilberman), стипендия за лятна резиденция в School of Visual Arts, Ню Йорк (2013), предоставена от Moon and Stars Project, както и наградата на Creative Armenia за живопис през 2020 г.

Концепция

Работя основно в областта на живописта, но включвам в практиката си различни дисциплини и материали, като скулптура и видео. В творбите си изследвам идеологическите конструкции и проявленията на насилие – както в личен, така и в социален и политически контекст. Насочвам вниманието си към човешките поведения и психологически отражения, към образи, които представят страх и загадъчност, отношения на хаос и промяна.

Разглеждам художественото създаване като материя, израз, разбиране, изправяне пред себе си, съмнение, задаване на въпроси и търсене на отговори. Обикновено работя с комбинирани техники, в които използва масло, литографски моливи, въглен и пастел, различни лакове и медиуми – материали, които играят важна роля в процеса ѝ на създаване.

Докато се опитваме да излезем от емоционалното насилие, което преживяваме, ние непрекъснато се стремим да поправим, почистим, обновим и отново поправим мозъка си. В това движение се разширяваме, свиваме се отново, и в това отиване и връщане поставяме под въпрос свят, освободен от това, което наричаме лично или индивидуално управление. Ставаме ту по-малки, ту по-големи; гледаме през очите на микроскоп, а после – отгоре… Живеем в клетка и после ставаме космос. И се завъртаме в примка.

В последните си работи правя визуални изследвания върху „замърсяването“ на визуалната памет, като си създава нови пространства чрез ръчни манипулации на маски върху виртуални фотографии, разпечатани от личния ми архив. Тези маски скицират символична игра между виртуалното и реалното, в която връзките между двете се трансформират.

Бурчин Башар