Статии от експертите

„София-Истанбул: мост на изкуството. Творби с истории“, изложба на АК „Енакор“

4. 12. 25 – 3. 01. 26 в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6, 2А

Нуркан Нуф заявява, че прави концептуално изкуство в съвременното течение на метамодернизма, в което „изследва взаимовръзките между материята и съзнанието, реда и хаоса, миналото и бъдещето, като ги обединява в опита на настоящия момент“. Превръща естествени материали в тактилни повърхности, върху които посредством вертикален плотер (създадена от него машина) се изграждат визуални структури с едновременно органичен и алгоритмичен характер. Тези графични конфигурации се основават на математически модели като L-системи, вдъхновени от процеса на растеж в природата. Както той описва: „Съчетавам технологията (вертикалния плотер) с природата, мистиката на алевизма, космологични идеи и концептуални противоположности.“

Алевийската основа

Предишното изречение не е просто концептуално – в него се крие златен кладенец, от който Нуркан Нуф черпи с пълни шепи. Алевизмът, част от личната му история, не е теоретичен ресурс, а жива духовна традиция, оцеляла през поколения. Вплетен е в земята, тялото, ритуала, песента, танца, мълчанието – не като цитат, а като извор. Кръгът, по който се подреждат телата при джем и танцуват сема; словата на Хайдер Баба върху кутии от тютюн – всичко това говори в неговия художествен език, дори когато той не го назовава. В това изкуство, което отказва да озаглавява, има именувания, които се предават не с думи, а със земя и жест.

За да разберем пластовете, от които извира това безсловесно именуване, трябва да се върнем към основата – към символите, които алевитската традиция пази и предава през поколенията. Тя е хетеродоксно течение в исляма, с шиитски и мистериални суфийски корени, богата на символи и практики, включващи елементи от множество древни култури – християнски, антични, ирански, малоазийски и балкански и др. Сред тях са и използваните от Нуркан геометрични форми кръг, квадрат, както и пръстта.

В алевийската традиция кръгът не е просто геометрична форма, а свещен модел на съществуване – символ на съвършенството, цикъла на живота и хармонията между противоположности. В ритуалите джем и сема телата се подреждат в кръг – пространство на равнопоставеност, където мъжкото и женското, човешкото и божественото се въртят в едно движение. Квадратът е форма на устойчивост – архитектурна, земна, ограничаваща. Той очертава сцената, върху която се случва кръгът. А когато и трите форми, артикулирани от Нуркан – кръг, квадрат, триъгълник – се съберат, това не е просто композиция, а космогония на триединството: „съзнание (кръг), материя (квадрат), творчество (триъгълник)“.

В алевийския и бекташийския свят пръстта е свещена стихия – символ на смирение, търпение и вечния кръговрат. Тя участва в сътворението на човека и напомня за смъртността („от пръст сме създадени и в пръстта се връщаме“), но и за обновлението – гроб и люлка едновременно. Пръстта от свети места, особено от Кербала, се почита като носител на благословия и памет: целува се, поставя се на челото, съхранява се като амулет, слага се в устата или върху покойника за опрощение. В службите джем тя е „свидетел“ на клетви и покаяние.

В езика на поезията земята е майка и пазителка на паметта, която приема семето, ражда плод и се свързва с женското начало. Поетите-ашъци я възпяват като верен приятел, който помирява живи и мъртви. Във философията на Пътя (Yol felsefesi) тя е учител по смирение, защото в нея няма гордост. В този контекст пръстта е не само материал, а жива памет и творческа утроба – посредник между тялото и духа, между миналото и бъдещето.

Техника, жест, транс

Изкуството на Нуф не започва от теория, а от тяло. Върху опъната повърхност от плат, клон от див лешник и канап, той разстила пръст и латекс с ръце. После оставя вертикалната дигитална машина, създадена от самия него, да нанесе фини линии – резултат от алгоритъм, моделиран по растежа на органичната материя. Тези графични конфигурации не идват от ума, а от взаимодействието между материя и интуиция, между несъзнателен жест и машинна прецизност. Това не е живопис, която се гледа, а кожа, която те вика – да я пипнеш, помиришеш, вкусиш. Тя не представя образ, а отпечатва процес на взаимодействие. Повърхността ѝ става мисъл, мисълта – сетиво, кожата – памет.

Разказът за директното смесване на пръстта и латекса върху платното разкрива естетика на подсъзнателното, неконтролирано движение – близка до автоматизма, но не от сюрреалистичен тип, а от алевитско-медитативен или хаосмически порядък. Това съответства на концепцията на Нуф за материята като интелект (той я нарича „материята като съзнание“) – при която смесването на материалите е част от самото мислене, а не просто техника. Нуркан Нуф твърди, че работи в състояние, подобно на транс, с „минимизиран съзнателен или напълно несъзнателен контрол“. Това е изкуство, което се ражда без заглавия и преднамерен смисъл – с отказ от авторство, не за да бяга от отговорност, а да споделя със зрителя. То е експресивно, интуитивно, дори шаманистично – създавано в първично телесно-мистично състояние.

В изкуството на Нуркан има преплитане на визуалното с литературното. Текстът към произведенията му е писан „в транс“, в който жанровете изчезват „и всичко извира от мен по своя естествен път“. Преплитането на изкуства не е цитатно или външно рефлексивно. Едното не „вдъхновява“ другото, а възникват като различни форми на едно и също вътрешно движение. Това е метаморфно изкуство – не интертекстуално, а инкарнационно: сменя форми, без да напуска същността си. А когато тази метаморфоза обхване не само материята, но и смисъла, се ражда нов език, в който код и плът говорят едновременно. Произведенията му не са резултат от замисъл, а изненада от самото правене. Но щом се появят – предизвикват размисъл, създават пространство за разбиране. В тях няма заглавия, няма и преднамерено кодирани значения – но това не значи, че са безсмислени, а че смисълът не принадлежи на автора. Зрителят е поканен не да разгадае, а да допише, да разпознае себе си чрез материята.

Преплитане на традиция и технология

Там, където се срещат пръстта, латексът и алгоритъмният тънкописец, се ражда нова материя – нито напълно природна, нито изцяло синтетична. Тя носи спомена за земята, но говори с езика на кода. Жестът на Нуф е ритуален и технологичен, мистериален и алгоритмичен. Това е изкуство на преплитането: между плът и софтуер, пръст и формула. Вместо да противопоставя материята на машината, Нуф ги сближава в едно органично тяло – тяло на нов свят, който още няма име.

В творбите му пръстта не е просто фон, а първооснова, в която се вплитат ритуал и технология. Тя е същата свята пръст, която в алевийския свят съхранява паметта за предците и носи обещание за бъдещето – утроба, в която се зачева нов живот. Но днес по нея поникват не само житни стръкове, а и метални венци, светлинни плодове, електрически корени. Земята в творбите му остава Майка, но ражда едновременно от органично и изкуствено семе, свързвайки минало и бъдеще в обща почва.

Три тела от пръст и мисъл

Нуркан Нуф участва в изложбата с едно правоъгълно и две приблизително кръгли произведения, създадени от пръст, латекс, канап и фини линии от механичен тънкописец. И трите творби използват пръстта като мислеща материя – със следи от телесен жест и алгоритмична намеса. Формите съответстват на вътрешната геометрия на алевитската символика, но са трансформирани в сетивен език, който не повтаря традицията, а я превежда през нова телесност и технология. Нуф моделира плътни, монохромни тела, които те приканват да ги пипнеш, помиришеш, дори вкусиш. Те са плоски и тактилни – с меки, притиснати обеми и грапава текстура. Движението в тях се връща навътре – като натиск в самото тяло. Повърхността се усеща като нещо, върху което си легнал с длан. Това не е образ, а кожата на сетиво.

Правоъгълната форма е кадрирала състоянието между ред и хаос, започнато и недовършено – подобно на онова Начало от „Теогония“ на Хезиод, в което историята на космоса (редът) възниква от Хаос, Гея (земята-пръст) и Ерос: „Няма съмнение, Хаос възникнал е най-напред, после Гея с широката гръд — нерушима опора на всички вечни владелци на светлия връх на Олимп белоснежен, … още и Ерос — между боговете безсмъртни най-хубав.“

Хезиодовият разказ не е само гръцки мит, а литературна преработка на по-древни близкоизточни теогонии, идващи от Финикия и Месопотамия. Тази линия на мислене за Началото и сътворението от земя-пръст, смесена с елемент от божествено тяло, произхожда от земите на древен Вавилон. Точно там днес се намира Кербала, чиято пръст алевиите и до днес почитат като свещена, защото е попила кръвта на имам Хюсеин – мъченик и внук на Пророка. Това изглежда е същият архетип, който Нуф интуитивно възражда в материята на своите творби.

Бяло-виолетовите нюанси на латекса плътно и експресивно са превзели големи площи, но не навсякъде. Останали са петна-сенки от натурална пръст, а други места са покрити само с тънък багрен слой. Има области, плътно картографирани от мисълта на тънкописеца и такива, оставени свободни. Запечатан е проект на сътворение в движение, в процес, който зрителят има право да довърши и напълни със смисъл.

Кръглите форми напомнят на ритуални питки (напр. пексимет), които алевиите раздават на Байрам арифе, на сватбени пити, а също и на подница – пръстената утроба, в която се меси и пече свещеното на хляба. Пръстта тук е майчина материя, мачкана с крака, топлена от огън, пропита от ритуал. Това са повърхности на припомняне, които сливат тялото на човека и хляба в ухание и вкус. Формата се свързва със свещеността на кръга в алевийските вярвания – в кръг се нареждат жените и мъжете в ритуала джем, в кръг се изпълняват стъпките на танца сема. Тънкописецът може би описва с треперливото си движение колебливата, но строго подредена линия на свързаните човешки стъпки, движещи се в обреда с вяра и упование.

Нуркан не само извайва, но и рисува. Цветовете му са приглушени с много бяло. Тънкописните линии – с черното си, изящно трептене – приличат ту на мрежа от капиляри, ту на невронна мрежа, ту на карта на непозната планета. Те са едновременно биология и космогония – фрактални пътища на усещане, мисъл и памет, които приканват зрителя да ги продължава.

Новият свят – Техногеа

Изкуството на Нуркан Нуф идва от дълбока вътрешна връзка между древното и новото, между мистериалния ритуал и технологията, между културното наследство и интуитивния жест. С произведенията си той отваря път за онези, които още не подозират, че такъв път е възможен. Преплита с ръце светове, които мнозинството мисли за несъвместими: древната плът (пръст, глина, обред, вяра, предци, огън, хляб) и новата материя (латекс, дигитален език, алгоритъм), биологичния и електронния интелект. В пръстта и латекса слива земната сакрална материя и синтетичния медиум. Слива мистичния транс и машинната прецизност. Отказва заглавия, а има концептуален апарат, отворен като кода, който използва. Алевитската памет и дигиталната естетика се срещат не в опозиция, а като течения на един мисловен поток.

Това е изкуство на съвместното съществуване – не човек срещу машина, не минало срещу бъдеще, а стара душа в нова връзка. Свещената пръст приема изкуствения латекс, както и изкуственият интелект – аромата на подница. Резултатът не принадлежи на едното или другото, а е нещо трето, родено от преплитането. Нуф свързва природно, биологично и електронно; старо и ново; обред, вяра и код; мистерия и алгоритъм; ръце и логика – в един общ творчески акт, който още няма име. Моделът му за свят, който се ражда между минало и бъдеще възможно, също няма име.

Аз бих го нарекла Техногеа (от techne τέχνη – изкуство, технология + Gaia Γαία – Земя) – свят, в който технологията е израснала от Земята и я обича. Кодът не замества ритуала, а го превежда на нов език; алгоритмите и изкуственият интелект не подменят паметта, а я носят и разширяват; формулата не отменя тялото, а го уголемява и възнася. Този свят е отвъд противопоставянията – биологично/изкуствено, органично/синтетично, човешко/нечовешко. Техногеа е нова космогония, в която творецът е и електронен, и въплътен; материята говори със символи, а кодът помни и пише песен; паметта на предците и данните от бъдещето се сливат. Техногеа е свят, в който новото изкуство не е „човек срещу машина“, а ръка, която мисли дигитално; тяло, което кодира; материя, която сънува.

Нуркан Нуф е бил в отворения храм на природата и на алевийските си предци, сплавил го е с алгоритмичния си плотер, преди някой да му каже как се нарича това, което се получава. Сега го изрича с гласа на културата, на която е наследник и продължител. Изрича го и с новаторското си изкуство. И зрителят ще го чуе.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Биография на художника

Нуркан Нуф е роден през 1996 г. в гр. Разград. Завършва техническа гимназия, след което продължава образованието си във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Факултет по изобразителни изкуства, където последователно придобива образователно-квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър“. През 2024 г. защитава докторска степен в научната специалност „Изкуствознание и изобразително изкуство – Рисуване“. В момента работи като хоноруван преподавател към Катедра „Рисуване“ при същия факултет.

Художествената практика на Нуркан Нуф се характеризира с концептуален подход, който изследва взаимовръзките между материята и съзнанието, реда и хаоса, миналото и бъдещето, като ги обединява в опита на настоящия момент. Основен метод в неговото творчество е трансформацията на естествени материали в тактилни повърхности, върху които посредством вертикален плотер се изграждат визуални структури с едновременно органичен и алгоритмичен характер. Тези графични конфигурации се основават на математически модели като L-системи, вдъхновени от процеса на растеж в природата. Въпреки опората върху строги формални принципи, процесът на създаване остава интуитивен и отворен към непредсказуемите взаимодействия между материалност, технология и лична експресия. Изкуството на Нуф не се стреми към предлагане на окончателни значения, а функционира като отворено поле за съзерцание и естетическо преживяване, в което зрителят е приканен да се потопи и да участва в едно живо, постоянно разгръщащо се осмисляне на битието.

История на творбите

Освен висшето си образование в сферата на изобразителното изкуство, притежавам и средно образование, завършено в Техническа гимназия със специалност „Електрообзавеждане на производството“. Реших да приложа тези технически умения в изграждането на вертикален плотер. Въпреки че първият ми опит завърши неуспешно (дори повреди лаптопа ми), се осмелих да опитам отново. Точно преди едно мое пътуване до Франция, машината започна да работи успешно.

По време на посещенията си в музеи като „Помѐпиду“ и „Орсе́“ обмислях как бих могъл да съчетая тази машина с наратива на съвременното изкуство. Това се случи в периода на моята докторантура, в който се запознах с философията на метамодернизма – естествено продължение на постмодернизма, стремящо се към съчетаване на противоречиви идеи и търсене на устойчиви отговори на предизвикателствата на съвременния свят.

В изкуството си съчетавам технологията (вертикалния плотер) с природата, мистиката на алевизма, космологични идеи и концептуални противоположности.