Статии от експертите

„София-Истанбул: мост на изкуството. Творби с истории“, изложба на АК „Енакор“

4. 12. 25 – 3. 01. 26 в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6

Основната тема в живописта на Айхан Четин е градът – съвременният, гъстонаселен, многопластов град, който се движи между паметта и настоящето. Най-често това е Истанбул – неговите квартали, пристанища, мостове и пешеходни тълпи – но образите не са ограничени до него. В някои композиции градът е обобщен, почти митичен, създаден от фрагменти на спомени и чувства. Той не се измерва в улици и площади, а в трептения, размествания, сенки и линии – като призрачен отпечатък от преживян пейзаж. В този град светлината идва от миналото, а перспективата е насочена не навън, а навътре – към зрителя, към неговото собствено чувство за място.

Композирани с насечени, трепкащи щрихи и ритмично повтарящи се линии, картините на Четин създават усещане за вибрация – като шум на тълпа или пулс на трафик. Градът никога не е застинал, а се движи, издига, руши и преподрежда себе си – от модулна конструкция („Lego Kent“), през бетонна тъкан („Üstyapı“), до носталгично възстановяване на изгубеното („Kent Nostaljisi“). Всяка следваща серия е трансформация – от град-като-конструкт, през град-като-скелет, до град-като-спомен. Без да напуска формата на града, художникът променя неговата природа – от материална към символна. Градът вече не е място на обитаване, а място на припомняне. В тази живопис носталгията не е сантимент, а акт на съпротива срещу забравата. Архитектурата се превръща в емоционален пейзаж, а боята – в материя на паметта.

В по-новите си творби Айхан Четин се вглежда в паметта на града – към носталгията като форма на чувствителност и етика на възприятието. „Да гледаме стари фотографии винаги поражда по-тъжно и по-значимо усещане“, отбелязва кураторският текст на неговата изложба Kent Nostaljisi в галерия Soyut (2023). Изходна точка в тези творби са „старите градски визуали“, които Четин преработва в „подвижен начин на разказ“ – визуални реконструкции на копнежа по миналото. Този жив, трептящ език на градската памет – в избледнели сепийни тонове и пластични движения – е отчетлив и в картините, включени в изложбата „София–Истанбул: мост на изкуството“.

В трите платна „Без заглавие“ от 2021–2022, Четин вече очертава посоката, която по-късно ще се развие в изложбата „Kent Nostaljisi“. Монохромната палитра, наклонена към виолетови и кафяви тонове, създава усещане за избелели фотографии – спомени, в които градът се разгръща едновременно като документ и като емоция. В първата творба индустриалният пейзаж е застинал в полуразрушена структура – метафора за изоставената памет на града. Втората поставя зрителя в центъра на оживен площад, където тълпата пулсира като „живата тъкан“ на миналото. Третата – с образите на хора в маски – фиксира един съвсем скорошен исторически момент, превръщайки настоящето в бъдеща носталгия.

И в трите случая Четин използва характерния си ритмичен щрих, за да превърне града в разказ за копнежа по изгубеното време. Те са ранни свидетелства за онази чувствителност, която кураторският текст на „Kent Nostaljisi“ определя като „визуализации на копнежа по миналото“ – носталгия, родена от самата динамика на градската памет.

„Без име I“ представя притихнал крайградски пейзаж – ниски сгради, рехава архитектура, празни улици и глътка небе. Това е не центърът, а краят на града – мястото, където урбанизмът се разрежда и започва безвремие. Няма хора, няма движение, няма шум – само едва доловима мъгла, сякаш времето се е разтворило в тишина. Картината предава усещане за преходност, граница, пауза. Тя не носи драма, а покой – и може би леко притъпен спомен за някога.

В „Без име II“ тълпа изпълва улицата в делничен градски пейзаж – някои носят знамена, други вървят редом, сякаш към обща цел. Възможните прочити се колебаят между манифестация, шествие, протест или празничен парад, но във всички случаи платното представя енергията на събранието, на човешката общност в движение. Акцентът е върху колектива – върху ритъма на груповото тяло, което заема града. Художникът не дава ясна оценка, но композицията оставя след себе си въпрос: каква е каузата?

„Без име III“ представя градска сцена с тълпа от хора, носещи хирургически маски, изправени пред земя, покрита с безброй други маски. Не знаем дали другите маски са изхвърлени, захвърлени или останали след някого. Интерпретацията може да тръгне в различни посоки. От една страна, картината напомня протест срещу ограниченията през ковид пандемията – срещу загубата на лице, глас и свобода.

Но кураторският поглед настоява и за друга възможност за четене на композицията: „хора с маски пред маски без хора“. Търсена или не, тази формула е изключително разтърсваща визуална метафора – лаконичен, силно натоварен със смисъл жест. Маските без хора са останали след онези, които не са оцелели. Пред маските без хора стоят оцелелите – със своите маски, със своята отговорност, със своята мълчалива почит. Тълпата, която гледа, не протестира, а скърби. И носи маски не от покорство, а от памет и грижа. Това не е протест, а панихида за милионите загинали човеци, повечето от които можеха да бъдат спасени. Това не е хаос, а паметник – безименен, но ясен. Животът е възможен, когато приемем, че не сме сами и че от нас зависи животът на другите.

Айхан Четин участва в изложбата като художник на града – не само на мегаполиса Истанбул, но и на универсалния, съвременен град като културна и емоционална конструкция. В неговите творби градът се превръща в място на припомняне – съставен от сенки и визуални следи, които връщат усещането за човешко присъствие и отсъствие, за изгубено време. Темата за града тук е свързана не с урбанистичната му реалност, а с неговия символен и сетивен заряд – с начина, по който го преживяваме и помним. В този смисъл Четин се включва в концепцията на изложбата чрез няколко важни моста: мост между миналото и настоящето, съграден от паметта; мост между локалното и глобалното преживяване на града; и мост между визуалното и емоционалното знание, който превръща архитектурата в поезия на времето.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Биография на художника

Айхан Четин е роден през 1978 г. в Кърджали, България. Завършва Художествената гимназия „Ъшълай Сайгън“ в Измир през 1997 г., а през 2001 г. получава бакалавърска степен по живопис от Факултета по изящни изкуства на Анадолския университет. През 2004 г. защитава магистратура по живопис в Института за социални науки към същия университет, а през 2011 г. придобива научната степен „Sanatta Yeterlik“ (еквивалент на доктор по изкуствата) в Института за изящни изкуства на университета „Мармара“. От 2024 г. е професор в катедра „Основно художествено образование“ към Факултета по изящни изкуства на Тракийския университет.

Айхан Четин е носител на множество национални и международни отличия. През 2013 г. получава трета награда за млад художник на годината в конкурса RH Pozitif в Истанбул. През 2015 и 2016 г. е удостоен с златни медали от Societe Nationale des Beaux-Arts (SNBA) в Париж, както и със сребърен медал от същата институция през 2015 г. През 2016 г. печели награда за постижение от Третото международно биенале на миниатюрната хартиена графика в Нови Пазар, Сърбия. През 2018 г. получава две награди за художествени постижения: една от Асоциацията на художествената колония в Кавадърци (Северна Македония) и една от Културната дирекция на Босна и Херцеговина в рамките на Петия международен конкурс за изкуство. През 2021 г. е отличен с наградата Art Pilgrimage Positive Energy Art Pakasana Award, както и с награда за постижение от I Международно биенале по визуални изкуства на Университета в Бандърма.

Организирал е самостоятелни изложби в Измир, Истанбул, Анкара, Едирне и Антакия (Турция), в Нови Пазар (Сърбия), Скопие и Кавадърци (Северна Македония).

Участвал е в колективни изложби в Анкара, Истанбул, Измир, Антакия, Шумен и Бандърма (Турция), Париж (Франция), Нови Пазар (Сърбия), Скопие, Кавадърци и Прилеп (Северна Македония), Монстир (Тунис), Молдавия и Босна и Херцеговина.

Четин е включен с произведения в множество публични и частни колекции в Турция, Тунис, Сърбия, Северна Македония, Молдова и Франция. Сред тях са Музеят „Осман Инджи“, Музеят за съвременно изкуство в Нови Пазар, Кметството на Ескишехир, Музеят „Кент Белеги“, Музеят на Сюлейманпаша, Музеят на Републиканския университет, както и колекциите на DYO Yaşar Holding, RH Pozitif Art, Artsuites Gallery (Бодрум) и др.