Статии от експертите

След разказаната история в първата част на текста за създаването и документирането, продължаваме с анализа на едно от най-ценното бижу (според автора на текста) сред произведенията на изящното изкуство в Пролетния аукцион 2024 г. – работата на Андрей Даниел (1952-2020) „Пейзаж от Лесидрен I“, 1998 г., маслени бои върху платно, 81х100 см.

Пейзаж от Лесидрен I

Андрей Даниел е наблюдавал зимния Лесидрен отвисоко и отгоре по натура, вероятно от „Дома на кинодейците“, където са пребивавали художниците, по време на първия пленер на галерия „Леседра“ през 1998 г. Въпреки високата и отдалечена гледна точка, платното е пълно с десетки, може би стотици миниатюрни детайли, които на практика не могат да бъдат възприети от окото отдалеч. Когато се вгледаме в тях, разбираме, че пейзажът е някак едновременно реалистичен, но и напълно фантастичен, приказен, като че ли видян на сън, в който сън разпознаваш без съмнение, че виждаш определеното място, въпреки че то много не прилича на мястото, което познаваш когато си буден. Не прилича, обаче безотказно го разпознаваш – ето това е първият майсторлък на Андрей Даниел, който ще отбележа в анализа си.

Опозицията природа-култура е обтегната в невидимия диагонал между листата и клоните на дървета и храсти долу вдясно, и огромните къщи с нарисуваните образи горе вляво. Природата-растителност между тях са единствено орязани дървета, а културата – малки къщички. Няма пълноценни, живи човешки фигури, които биха били образ на сплавта природа-култура – специално е избрано време в малките часове на нощта, когато на село всички спят. Заигравката е, че се сънува Лесидрен по време на съня на лесидренци. Няма го улично осветление, почти липсва светлината на културата – светещите (жълти) прозорци са само няколко. Светлината в платното е изцяло природна, идваща от отражението на вероятно пълната луна от покрилия всичко дебел сняг.

Видимият диагонал, който разделя на две света на културата-село е природен – течението на черно-синята река Лесидренска, контрастираща с бяло-синкавия сняг. Двете половини на селото са свързани с моста в центъра на композицията. Той е ключовият камък, който крепи композицията да не се разпада. Майсторството на Даниел е направило така, че нощната черна река също е източник на светлина. През надрасканите нагъсто необичайни за река напречни вълнички, прозират по-долни слоеве бяло и синьо, които пресъздават по фантастичен начин отражението на небесното нощно синьо и отблясъците на пълната бяла луна, която не е изобразена на платното. Топъл акцент е поставен чрез реалистично конструираните малка червена и огромна оранжево-жълта къща в горната половина на селото. До тях се кипри и една приказно-фантастична бяло-розова къща с прозрачни стени, нарисувани прозорец и врата.

На какво се дължи фантастичността на пейзажа? На това, че почти всяка къща е погледната от различна гледна точка. Най-убедителен в това отношение е огромният комин, бълващ дебел сиво-бяло-синкав пушек в средата на композицията, който стои нереалистично килнат спрямо околните сгради. Друга по-забележима фантазност е обратната перспектива – близките къщи долу вдясно са дребни, а най-далечните горе вляво са огромни. При останалите обекти странностите в ракурса са трудно забележими от пръв поглед – осветените и тъмните части са на различни места по къщите, другаде законите на перспективата са леко нарушени. Няма никакви сенки, но пък има отражения в реката. Като че ли Андрей Даниел е гледал със сто очи, или пък е скачал от място на място, или се е катерил надолу-нагоре по склона, или е използвал дрон, при рисуването на всеки отделен обект. И понеже това не е било възможно на практика по онова време, мисля, че е било възможно само по време на сън, в пространството на който умът може да прехвръча с голяма бързина във всякакви посоки. 

Освен във фантастично конструираното културно пространство, сънят е ясно означен от парчето черна човешка сянка, която е нарисувана зад прозорец горе вляво. Тя има характерната поза, в която си представяме лунатика, който докато спи непробудно става и се разхожда с протегнати напред ръце. Зад лунатика има отворена голяма врата, която като че ли е отворена от него при преминаването му от спалнята в друга стая. Но не е така, защото зад отворената врата има пътека, а зад пътеката има стена, на която е нарисуван голям стенопис. От стенописа виждаме само най-долното парче, защото там е и краят на изобразителното поле – крака на човек малко над коляното. Обут е в черни зимни обувки, бял панталон и дълга зелена горна дреха, стигаща до под коляното, украсена с една червена и две оранжеви вертикални линии, може би шал. Човекът е придружен от лисица, която ясно разпознаваме по формата на опашката и кафеникаво-охровия цвят. Ако това не е стенопис, излиза че някакъв великан се е запътил да влезе през входна врата, която на височина достига малко над коляното му – пореден парадокс и абсурд, каквито често виждаме в сънищата.

Забелязва се още един момент, характерен за визуализациите ни по време на сън – елементите на триизмерните обекти, които виждаме, са двуизмерни, нарисувани съвсем просто линеарно. Такива са повечето от прозорците, вратите и решетките в пейзажа на Даниел. Някои къщи са изцяло линеарно очертани, а други са почти невидими, само издраскани в триизмерната бяла основа. Забавното, играта, в която ни вкарва художникът е, че за разлика от съня, в който навлизаме в едно съвсем реалистично триизмерно пространство, тук от самото начало реално става дума за живописно нарисувано двуизмерно платно, в което много от обектите-къщи са двуизмерно очертани и допълнително елементите им пак са двуизмерно очертани. Отдалеч композицията създава илюзията за почти напълно реалистично триизмерно пространство и само като доближиш очи съвсем близо до платното, разбираш, че наблюдаваш триизмерна къща с линеарно очертани врата и прозорци, все едно, че е украсена (Маринска 1997:148) с врати, прозорци, решетки, дори и тухли. Точно както често се случва насън с много от нас.

Чрез тази великолепна картина, Андрей Даниел ни казва и показва с множество средства, че творческият процес протича като насън, в някакъв друг свят, подобен на реалния, но и различен от него. Казва и показва, че творчеството е сън, който човекът може да въплъти и произведе в реалност – не само мисловна, но и физическа, материална.

Художникът-интелектуалец

Знаем, че Андрей Даниел цени парадокса, абсурда, иронията, играта (Даниел, Андрей, 2010) и в това платно с един „най-обикновен“ пейзаж, виждаме майсторството, с което той изразява визуално тези свои ценности. Защо успява? На първо място, защото, както е споделял, обича да наблюдава, да съзерцава с часове най-обикновени неща (Даниел, Андрей, 2017; Василев, Кирил 2017). Отново по собствените му думи: „Художникът, като артист, се превъплъщава в обектите, които създава на платното, например химикалката.“ (Даниел, Андрей, 2010). Със сигурност Даниел се е превъплътил в къщите, в реката, в килнатия комин, а и в сянката на лунатика, за да създаде тази силно убедителна и едновременно фантастична, силно игрива, забавна и красива нереална реалност. 

Различното в света на сънищата на Андрей Даниел, при сравнение с другите художници, представени в аукциона със същата тема, е в рационализма, в достъпността на подсъзнанието за разума и в контрола на разума над подсъзнанието. В представения пейзаж от Лесидрен, видян насън, ирационалността почти отсъства, почти няма непознато и неразбираемо, няма чудовища, заплахи и страхове, няма неотработени травми. Има само красива, изящно подредена, фантастично-сънищна приказка-игра, в изследването на която се потапяме с любопитство, увереност, спокойствие и удоволствие. Това е сън на интелектуалец. За Андрей Даниел сънят не е сцена за развихряне на инстинктивно-разюзданото, природно-биологично програмираното човешко подсъзнание, а е сцена за развихряне на интелектуални творчески проекти за възможен бъдещ свят на културата.

Според споделеното от Андрей Даниел за неговия творчески процес, той винаги рисува нещата от една страна от натура, както е и в този случай, но не такива, каквито са, а каквито могат да бъдат. (Василев, Кирил 2017) Това може би е един от търсените и често прилагани видове парадоксалност в творбите му, каквато той също казва, че е нещо основно за творчеството му. За него изобразителното изкуство и в частност живописта, е изначално концептуално – създаващо човешкия свят, светът на културата. По този начин, макар че той, както сам признава, е невярващ, произведенията му винаги изглеждат в някаква степен извънземни, разположени в други светове, някак свръхестествени. Такъв свръхестествен всъщност е светът на културата, спрямо естествения свят на природата, както прекрасно ни показва визуално този уж обикновен пейзаж от спящия зимен Лесидрен през 1998 г.

Слушайки видеозапис на една негова лекция за концептуалността в изобразителното изкуство (Даниел, Андрей, 2010), бях изключително впечатлена, че той има задълбочена представа и научно обосновано разбиране за невропсихичната страна на художническата работата, за биологията на културата. Даниел напълно осъзнава културологичната роля на художника като демиург на човешкия свят. Описва художника като създател на модели за свят, които могат да станат реалност, могат да бъдат осъществени. 

Той отлично разбира и другите основни функции на изкуството – познавателната, социално-възпитателната и емпатичната: „Рисуването, като всички други изкуства, е метод на познанието. Чрез него познаваме някои неща за себе си и за света в по-голяма степен.“ (Даниел, Андрей, 2017). „И ако не се научим да измисляме смисъл, да синтезираме за себе си и за околните, за много големи групи хора смисъл, то това съществуване ще бъде по-скоро някакъв вид вегетация. Като растение, ще си поникваме и ще си умираме без да сме разбрали за какво става дума. В този смисъл, хората които се занимават с изкуство, според мен, имат тази задача да синтезират смисъл и оттам да се получава мотивация за живот, мотивация за работа, у останалите, у всички, да се получава оня оптимистичен момент в общо взето цялата човешка трагедия, която е.”(Джамбазов, Стефан, Зелма Алмалех, 2022).

Често говори за възпитателната функция на изкуството, което изгражда моралните концепции в характера на личността. Въплъщавал е тези възгледи на практика в няколкото десетилетия, които е посветил на създаване и грижа за своята школа с възпитаници в Художествената академия. Заради тези възгледи и поведенческия модел, който изповядва, наричам Андрей Даниел художник-интелектуалец, каквито са били много от българските художници преди съветската окупация, каквито доста рядко срещахме в поколенията на социализма и съвсем не срещаме сега. 

Даниел говори съвсем директно за разбирането си за елитарността на изящното изкуство (Василев, Кирил 2017): „… за мен изобразителното изкуство е много различно (в сравнение с театъра и киното). Аз използвам метафората, че Господ Бог е създал всичко от пръстта. От един материал Той е създал и живото, и неживото, и прозрачното, и непрозрачното, и животните, и човека. Как е възможно от една материя да създадеш всичко това? Е, това го може художникът, който прави такъв тип картини. Степента на условност създава възможност за извисяване на интелектуалния контакт, на комуникацията. Тази условност трябва да е висока и изисква определена образованост. Така стигнах до извода, че изкуството е елитарна работа.“

Един шедьовър, който репрезентира визуално почти всички аспекти на тези негови разбирания и ценности, се предлага на Пролетния аукцион на Аукционна къща „Енакор“ за 2024 г. Шедьовърът има шанс да намери подходящия дом, в който разговорите с Андрей Даниел на тема природа-култура, човекът-демиург, играещият интелектуалец, синтезирането на смисъл чрез визуални образи, са ценени и ще продължат напред във времето. „Пейзаж от Лесидрен I“  заслужава да говори, а и интелектът, вложен в това необикновено-обикновено маслено платно, заслужава да продължи да живее и общува с живи хора.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Април 2024 г.

Източници: 

Александров, Александър, 2008. Пленерите на Леседра. В: Kafene.bg – Посетена на 10.04.2024 

Бойкова, Милена, 1998. Лесидрен се окичи със сняг и картини. – в. Демокрация, 4.02.1998 – http://www.lessedra.com/lesidren.php Посетена на 10.04.2024

Василев, Кирил 2017. Брокат, инкрустиран с рубини и диаманти. Разговор с Андрей Даниел. В: Култура, бр. 3 от 27 януари 2017 – https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/25624 Посетена на 10.04.2024

Галерия „Леседра“, 1998. Изложбата. Workshop Lessidren Winter 1998. http://www.lessedra.com/izlojbata.php Посетена на 10.04.2024

Галерия „Леседра“, 2006. Живопис без рамка: картини от един почти (не)случил се пленер. В: Културни новини – https://kulturni-novini.info/sections/2/news/1611-zhivopis-bez-ramka Посетена на 10.04.2024

Даниел, Андрей, 2010. Концептуалността в живописта. Един субективен поглед. Видео от публична лекция на проф. Андрей Даниел от 14 май 2010 г. – https://www.facebook.com/watch/?v=250555639665427 Посетена на 10.04.2024

Даниел, Андрей, 2017. Андрей Даниел и вечните разкази. Интервю с А. Даниел – Християнство и култура, 2017, бр. 121. – Посетена на 10.04.2024

Джамбазов, Стефан, 2020. Последните 7 години на художника Андрей Даниел в галерия „Академия“. В: Impressio – https://impressio.dir.bg/palitra/poslednite-7-godini-na-andrey-daniel-v-galeriya-akademiya Посетена на 10.04.2024

Джамбазов, Стефан, Зелма Алмалех, 2022. Андрей Даниел и неговите острови… Във: Въпреки – Посетена на 10.04.2024

Колев, Георги, 1998. Съвременно българско изкуство. Едно лично гледище, Том 3, Галерия „Леседра“, София, 1998, с. 176, 338. Contemporary Bulgarian Art. A Personal View. Lessedra Gallery, Sofia 1998, p. 176, 338.

Колев, Георги, 2008. Пленерите на Леседра. В: Културни новини,. Посетена на 10.04.2024

Лардева, Галина, 2021. Сантименталистът конструктивист между епохите. В: Портал за култура, изкуство и общество, 18.05.2021. Посетена на 10.04.2024

Маринска, Ружа, 1983. Андрей Даниел в защита на картината. В: сп. „Изкуство“, 1983, №2.

Маринска, Ружа, 1997. Андрей Даниел. Фрагмент от рецензията по конкурс за получаването на званието „професор“, 1997. В: Ружа Маринска: за изкуството, т. 2. София, 2020, с. 147-150.

Уайтман, Брус, 1998. Бягство със снежната кралица. – The Sofia Indipendent, 27.02.1998 – http://www.lessedra.com/lesidren.php Посетена на 10.04.2024

Участието на Андрей Даниел в пленера на галерия „Леседра“ – https://www.lessedra.com/workshop98artistsinfo.php?artistid=2 Посетена на 10.04.2024

Юнски автопортрет, 2014 г. В: Почина художникът проф.Андрей Даниел. Във: в. „Сега“, 24.01.2020 . Посетена на 10.04.2024