Статии от експертите

„София-Истанбул: мост на изкуството. Творби с истории“, изложба на АК „Енакор“

4. 12. 25 – 3. 01. 26 в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6, 2А

Сейфетин Шекеров създава скулптури, в които материята не само оформя тяло, но запечатва момент на напрежение, тласък или чувствен жест. Неговите животни – бикове, коне, лъвове, фантастични риби – са изпълнени с кинетична енергия, със сила, която избухва. Изваяните форми улавят граници между природа и митология, между реалното въобразяваното. В творбите му бронзът не е застинал – той диша, пулсира, лети или се разтапя. Златисти отблясъци, разноцветни патини и грациозни силуети превръщат всяка негова фигура в организъм, оформен от воля и въображение. Това са тела на желание и копнеж, на изблик на сила, на исторически или митичен спомен. В тях има плът, но и дух; има тежест, но и полет.

Голите женски тела в скулптурите на Сейфетин съчетават история, мит, чувственост и игра. Те са едновременно класически и извънвремеви, изваяни са с любов към формата – плавни, овални, разтапящи се, дишащи с бронзовата си кожа. Носят еротика, но и древна сдържаност – като идоли от друг свят. Шекеров придава на бронза повърхност, която се усеща с очи и докосване: ту гладка и съблазнителна, ту грапава или остра. Неговите фигури не само представят човешкото, но и го преживяват с допир, с плът, с ритуална памет.

Силна линия в творчеството на Шекеров е връзката му с историята, археологията и визуалния език на древността – от Тракия, древна Елада, Византия, България и Османската империя. Той създава бронзови ритони с глави на елени, амфори, потири, вдъхновени от тракийското златно съкровище от Панагюрище и християнското златарство, в които преплита християнски форми и орнаментика със сцени от древногръцката митология. Извайва свои, лично преживяни старогръцки богини, воини, приказни герои и ритуални фигури като въртящи се дервиши. Изкуството на Шекеров не възпроизвежда древността, а я сплита в настоящето и я превежда – от музейно мълчание към съвременна чувственост, от исторически или приказен разказ към реално пластическо въплъщение.

„Женско тяло – „Коса“

Бронзовата скулптура представя голо женско тяло в необичайна седяща поза. Торсът е прегънат напред и силно притиснат върху коленете, сякаш фигурата се е свила върху себе си, а ръцете и дългата коса се спускат надолу по краката. Изваян е обобщен силует със заоблени форми от една страна и ъгловати форми – от друга. Тялото изглежда меко, разтопено и стичащо се по правоъгълния пиедестал, на който седи. Повърхността на бронза е гладка, с меки полирани детайли, които подчертават извивките, овалите и съблазнителната мекота на плътта.

Фигурата не показва, а скрива; не позира, а се събира в себе си. Позата напомня плод, зародиш или мида, в която тялото се е сгънало, за да опази вътрешността си. Това не е тяло за показ, а за преживяване – самотно, интровертно, може би ранено или унесено в сън. Косата, превърната в бронзова завеса, не украсява, а обгръща, като защитна обвивка, продължение на тялото и негова броня. То е съблазнително на пръв поглед, но по-внимателното вглеждане показва, че липсва директно заявена еротика. Налице е дълбоко чувство за вътрешност – за женственост като затворена, дишаща, самодостатъчна форма. Фигурата не търси поглед и свързване, а изолация. Самозатвореността го превръща в силен образ на женска телесност – не за другия, а за себе си.

„Конник – Аспарухов воин“

Въоръженият конник е изобразен подчертано реалистично, в динамичен момент на отскок на коня. Конят е изправен на задни крака, с вирната глава и отворена уста, а предните му копита са повдигнати над земята в жест на устрем. Тялото му е изваяно с изключително внимание към анатомията и експресията – всяка мускулна група е напрегната, а позата, извивката на шията и изразителната глава предават едновременно сила, благородство и драматизъм. Воинът е облечен в ризница и шлем, държи в лявата ръка кръгъл щит с високо умбо и кръстовиден орнамент, а в дясната – поводите на коня. Погледът му е насочен отгоре надолу, с израз на превъзходство и победа – лице на завоевател в момент на триумф и доминация.

Фигурата на Аспаруховия воин в скулптурата на Сейфетин Шекеров е митологема – въплъщение на воинската воля, решимостта и градежа на държава като акт на движение. Отскокът на коня и погледът отвисоко създават образ на фигура, която идва, за да завладее не само земя, а и време, да впише присъствие в бъдещето. Воинът е граничен герой – фигура на прехода между номадско и уседнало, между мит и история, между тяло и политическа форма. Скулптурата не разказва, а утвърждава – чрез пластическа сила, чрез мускулната енергия на коня и съсредоточената власт в лицето на ездача. Бронзът тук не е само материя, но и кондензирана памет, която фиксира жеста на основаването на държава. Именно в този момент на напрежение между движение и установяване, се крие и художествената сила на творбата.

„Полет на духа“

В монументалната бронзова скулптура с абстрактна форма зрителят може да разпознае ключ, изграден от силует на коленичило женско тяло, съчетано с конска или фантастична животинска глава. Фигурата е без ръце, но с ясно очертани стъпала, прасци, бедра, гръб и корем. Тя има елегантни и гладки форми и повърхности, изтеглена е нагоре и рязко преминава в друг вид текстурирана форма, напомняща глава на фантастично животно с грива, може би кон. Горната част на скулптурата напомня зъбната част на ключ, а цялата фигура създава впечатление за вертикален тласък, опъване и разгъване. Отворът при краката (дръжката на ключа) придава на формата лекота и подчертава усещането за вътрешен обем и движение. Повърхността съчетава гладки, полирани зони и груби, насечени текстури, което усилва контраста между телесното и органичното от една страна и предметното, митичното и абстрактното – от друга.

„Полет на духа“ не изобразява полет, а го изразява чрез форма – възходяща, напрегната, стремителна, преживяваща метаморфоза. Женското тяло, коленичило в основата, е непокорно, като пружина, от която се ражда устрем. Горната част на скулптурата – удължена, абстрактна глава на животно с грива – може да се възприеме като дух, който преобразява тялото, изригва, препуска. Свързването на двете части – плът и дух – създава необичайна „кентавърска“ структура, но в обратна посока: не човешка глава върху животинско тяло, а женска телесност, увенчана с митична глава. Тази метаморфоза превръща скулптурата в ключ не само буквално, а и като идея: ключ за преминаване, за трансформация, за отключване на духа от телесната му обвивка. Така „полетът“ не е движение в пространството, а в битието – въздигане от веществената природа към метафизична възможност.

„Бик“

Бикът е сред централните образи в скулптурната вселена на Сейфетин Шекеров, но не като биологичен вид, а като състояние на материята и духа, като въплъщение на мъжкото начало. Всяка негова фигура на бик носи усещане за сгъстена енергия – за тяло, натежало от собствената си мощ, на границата между търпение и избухване. В някои творби бикът е сякаш обсаден от собствената си кожа, която се нацепва, разлива и капе като лава; в други е изтеглен и опънат в рязко движение, като стихиен тласък. Шекеров изгражда тези форми чрез контраст между гладко и разкъсано, между бронз и камък, между контрол и експлозия. Те са същества от вътрешен пейзаж – архетипни и ритуални.

Бронзовият бик в изложбата е малка пластика, но с монументално излъчване и фантастично присъствие. Вместо само дива природа, в него има нещо опитомено, ритуално, почти царствено – както митичен кон, украсен за шествие. Тялото му е покрито с релефни апликации и ремъци с флорални орнаменти, които напомнят на древнотракийска конска амуниция. Дори опашката е украсена с тях и това я вписват в цялостната ритуална композиция. Върху гърба на бика е оформено нещо като седло или преносимо светилище, с миниатюрни сцени и символи. Вляво от него се вижда дърво, което израства от отворена морска мида – образ, който съчетава началото на живота, вертикалния стремеж и структурата на космоса като „световното дърво“. Вдясно се разпознават човешки силуети: фигури, които обитават гърба на животното като част от паметта му. Бикът се превръща в носител на сцени, пластове и архетипи, в същество, което носи свят. Каменният постамент усилва усещането за тържествена застиналост – като че ли тази фигура е извлечена от някакъв изгубен скален култ или сън за древността.

„Риба“

Фантастичните риби на Сейфетин Шекеров са създания на въображението, но изваяни с вниманието на натуралист. Те идват не само от дълбините на морето, а и от играта на въображението на вътрешния свят, където формите се огъват, крила и октоподени крайници порастват, устата се разтваря в усмивка, а бронзовите люспи блестят като в приказка. Тези риби са едновременно древни и футуристични, същества от подводна митология, в която реалността се разширява. Има нещо смешно и тъжно в тях, като в сън, в който чудото е възможно, но не знаеш дали ще те изплаши или ще ти стане другар.

Рибата в изложбата, е разточителна по форма и орнаментика. Има екзотично тяло, съставено от хибридни елементи: опашка, декорирана с мотиви, напомнящи ислямска калиграфия и ориенталски флорални орнаменти; пипала на октопод, част от вендузите на които са оформени като миди; глава с „помпон“ от корали или морска гъба. В тази фантастична форма има театралност, грация, странност и хумор – сякаш самото море е сънувало свое митологическо същество. Особено внушителни са живописните ефекти на бронза: тялото носи естествения си жълто-оранжев цвят, обогатен с черни и кафяви повърхности, а всяко пипало има своя текстура и цвят в бляскаво-златни, зелено-патинирани и черно-кафяви нюанси. Това не е просто риба, а подводна нимфа – фигура от свят, в който биология, мит и декор се сливат в едно.

Мостовете на Сейфетин

Пластиките на Сейфетин Шекеров преминават през много от концептуалните мостове на изложбата и ги въплъщава буквално, в бронз. В неговото изкуство прочитаме: културно историческата памет; културната памет на тялото; сетивата като мост чрез тактилността; ритуалът и митът; животните като архетипи; пластическата абстракция на мисълта.

В петте скулптури, включени в изложбата – от ритуалния воин и фантастичната риба до абстрактния полет на духа, укротения бик и затвореното в себе си женско тяло – скулпторът показва широкия тематичен и смислов диапазон на своето пластическо мислене. Всяка форма е не само израз на тяло, а и на вътрешна енергия, на културна натовареност и архетипна дълбочина. Жената, конят, биковете и морските създания са образи на преходи – между плът и дух, между движение и застиналост, между историческа памет и съвременна чувствителност. Материята му мисли чрез гравитация, напрежение, докосване. Творчеството на Шекеров се вписва в изложбата като бронзов мост, по който митовете, телата и ритуалите преминават към нашето настояще – не за да бъдат повторени, а за да бъдат преживени отново по напълно различен начин.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Биография на художника

Сейфетин Шекеров (Сефо) е роден на 29 август 1971 г. в град Сливен. През 1990 г. завършва Художествената гимназия в Сливен. През 1992 г. е приет със специалност „скулптура“ в Националната художествена академия в София, която завършва през 1998 г.

Представял е свои произведения в галериите „Астри“, „Средец“, „Минерва“, „Лик“, „Тауър“ и „СБХ Шипка 6“ в София, както и галерии в Пловдив, Бургас, Сливен, Несебър, Варна, Ямбол и Момчилград. Негови изложби са организирани в Братислава (Словакия), Виена (Австрия), Будапеща (Унгария), Анкара и Истанбул (Турция), Измир (Турция), Кувейт, Оман и Струмица (Северна Македония).

Автор е на монументални скулптури: „Композиция“ в хотел „Империя“, Сливен; „Орфей“ в хотел „Орфей“, Девин; „Композиция“ в Национална гвардейска част, София; „Конник“ и „Екзарх Йосиф“в Ловеч; „Русалка“ в Бургас; „Христо Ботев“ в Девин; „Живко Сталев“ в София; „Вечен огън“ в Каолиново; „Кораб“ в Мускат, Оман. Създател е на пластиката „Вечният огън“, посветена на майските събития от 1989 г., част от т.нар. „възродителен процес“ в община Каолиново.

Той е автор на много пластики, връчвани като награди –  „Инвеститор на годината“, националната награда „Константин Константинов“, за фестивала „Надмощие на духа“, организиран от фондация „ Старт“ за деца с увреждания; „Кирил и Методий“, връчвани от Министерството на образованието на училища, навършили над 100 години. Съавтор е на телевизионната награда „Златна антена“.

Негови творби притежават колекционери и фирми от Германия, Англия, Франция, Япония, Южна Корея, САЩ, Турция, България и др.

История около творбите и автора

„Никога не съм търсил лесното и никога не ме е плашило трудното. Работлив съм. Не мога да стоя и да гледам звездите. Три дни да почивам, на втория аз вече почвам да творя нещо. Още като бях студент колегите ми казваха: „Защо точно скулптура, знаеш ли колко е трудно. Защо не се насочиш към нещо друго“. Но аз си харесвам професията, овладях доста техники още в студентството, от всеки съм научил по нещо. В момента съм затворил кръга и си правя всичко – от глината до камъка целия процес осъществявам сам в ателието.

Много млади напуснаха страната. Останах, защото бях пълен оптимист за България и за развитието на един младеж в страната. Наистина е много трудно, но реших да остана в родината си.

Обичам всичко да правя. Но се увличам най-вече от животинския свят – бикове, коне… Митологията също много ме привлича. От десетина години правя и риби, които ми доставят огромно удоволствие. Те са много интересни и аз се опитвам да ги правя още по разнообразни и неестествени. Но после като гледам National Geographic виждам, че има още по-неестествени.”

В: Севда Дюкянджи, „В ателието на скулптора Сейфетин Шекеров-Сефо „, БНР – https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101545272/v-atelieto-na-skulptora-seifetin-shekerov-sefo  Посетена на 31 август 2025 г.