Статии от експертите

„София-Истанбул: мост на изкуството. Творби с истории“, изложба на АК „Енакор“

4. 12. 25 – 3. 01. 26 в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6, 2А

Фахрие Камбер създава абстрактно изкуство с разпознаваем почерк – характерна гледна точка, която се преживява като „птичи поглед“ към пейзажа. Родена в Момчилград и живееща в Кърджали, тя черпи вдъхновение от природата на Родопа планина и разпръснатите сред нея селца. В нейните платна познатите пейзажи се пречупват през вътрешен ритъм и се превръщат в пространства на родова памет, телесно усещане и движение.

Погледът отвисоко при нея не е само визуално или абстрактно решение – той е и поетичен, защото вижда и прави едновременно. В първите две платна от диптиха „Надежда 1“ и „Надежда 2“, композицията носи в себе си разпознаваеми следи от ландшафт – очертания на къщи, пътища, полета. В горната част на картините се появяват птици, които гледат надолу, както и зрителят: едновременно външен наблюдател и съучастник.

Серията „Надежда“ е предизвикана от силното земетресение в Южна Турция – контекст, който добавя дълбочина на образите. Птиците се превръщат от символ на лекота и свобода в знак на крехката граница между разруха и устрем. Надеждата тук е зряща, тя обгръща цялото. Дори когато птиците ги няма, остава тяхната гледна точка. Светът, който гледаме, е свят, който още диша.

При Фахрие птицата не е само образ, нито само метафора. Художничката не я рисува като наблюдател, а като вестоносец – пратеник на нещо, което не може да се изкаже с думи. В дните след опустошителното земетресение тя не е могла да бъде там, но е могла да рисува. И го е направила. В нейните платна птиците гледат към земята от високо, но не за да я напуснат, а за да занесат към нея надежда. Надежда, която лети над граници, език и болка – с очи от светлина и крила от обич.

В „Поглед“ птиците вече ги няма, но е останала тяхната визуална перспектива. Геометричните очертания, малките квадратчета и дъги създават усещане за структура – за свят, изграден от памет и движение. Сякаш гледаме не местност, а преживяване – място, където животът е оставил отпечатък. Тук Фахрие се приближава към по-четлива визия: планинско село с ясно различими покриви, улички, дворове. Главната улица криволичи по терена, а някои къщи се обръщат анфас, сякаш показват лице. Над тази сцена се спуска втора, контрастна равнина от светли, дълги и гладки мазки, които приличат на отместваща се завеса, която разкрива селото. Завързана с червен шнур, тя придава материалност на жеста. Картината придобива театрална дълбочина – гледането се превръща в акт: на разтваряне, на откриване. В последния миг зрителят осъзнава, че гледа през прозорец – може би на самолет – и че самият той е част от композицията.

В „Полет“ Фахрие Камбер отново ни поставя в динамична перспектива, но този път не само като гледна точка, а като физическо и метафизическо завихряне. Подвижният хоризонт обхваща планински терен, прорязан от ниви и покриви на отдалечени една от друга къщи, вероятно махали. Над този разчленен, но жив пейзаж се надига вихър – концентрични мазки, излитащи радиално от центъра на платното, напомнящи движение на въздуха в буря. Към този център е насочена самата птица – не спокойно, а като генератор на промяна. Тя се втурва в платното отдолу нагоре, раздвижва го отвътре, завихря въздуха около себе си. Не само наблюдава, но преобразява. Не просто прелита, а променя средата, в която лети. Издухва надеждата от земята като прашец и я разнася по въздушните пътища на света.

В „Спомен“ птиците се завръщат, но вече като носители на памет. Композицията е по-плътна, с наситена текстура и дълбоки слоеве, в които времето се утаява като ярък цвят. Пейзажът вероятно е селско кръстовище, обгърнато от дървета, къщи и поляни. Видян е от няколко гледни точки едновременно. Птиците, дърветата и сградите не са гледани само отгоре – виждаме телата им и в пълния им ръст, сякаш са положени в равнината на спомена, за да бъдат разчетени. Така картината напомня за древни визуални системи – например представянето на отвъдното в египетските гробници – в които истината на формата надделява над оптиката на зрителя. В „Спомен“ пространството е не просто място, а памет, през която светът се пренарежда – не в перспектива, а в разбиране. А цветовете, особено виолетовото, зеленото и жълтото – сякаш избухват в джазов акорд, в който всеки тон е различен, но заедно създават съгласие. И това съгласие е визуално и ритмично – усеща се и с тялото, и с окото.

Музика, ритъм и танц в картините на Фахрие Камбер

Абстракциите на Камбер не са студени. Във формите има ритъм, а в мазките – пулсация. Цветовете – топли, земни, с акценти от синьо и червено – се сменят като музикални тембри. Създава се усещане за полифония – пластовете се наслагват и разговарят помежду си. Заявлението на художничката, че работи с музика, танц и поезия, ясно личи във визуалната структура: композира пространството като партитура, с паузи, акценти и хоризонти на движение.

Това не е музика, уловена отстрани, а преживяна отвътре – през тялото на рисуващия. Въртенето на ръката, наклонът на дланта, жестът на четката – всичко се пренася в платното като хореография на преживяното и хореография на погледа. Танцът става изобразителен език, а картината – следа от ритъм, който не само се вижда, но се усеща и с цялото тяло.

Светът на абстрактните пейзажи

Абстрактните пейзажи на Фахрие Камбер не представят конкретна местност – те предлагат модел за свят. Това не е само гледка отвисоко, а конструирана перспектива, в която земята е преживяна телесно, мислена поетично и пренаредена визуално. Пейзажът не е фон, а субект – той мисли, мърда, диша, помни. В картините ѝ природата и културата се преплитат: покривите и полетата, къщите и ветровете съществуват заедно, но никога в покой. Всичко е в движение – то е движение на сетивата, което свързва земното и вътрешното пространство. Пейзажът се превръща в мост между усещане и свят.

В контекста на изложбата „София–Истанбул: мост на изкуството“ творчеството на Фахрие Камбер заема уникално място не само заради „птичия поглед“, но и заради движението, което пронизва платната ѝ като вътрешен ритъм. Ако сетивата са мостове между култури, хора и езици, то при Камбер най-силният от тях е движението – телесно, визуално и емоционално. Танцът в нейните картини не е илюстриран, а преживян – той създава ритъм, обем, посока и дълбочина. В мазката е танцът на ръката, в композицията е танцът на пространството, а в цветовете е танцът на чувствата.

Пейзажът тук не е илюстрация, а преживяване – изтъкан от памет, въздух, тяло и чувство. Така той става мост между природа и култура, между земя и въображение, между родно и универсално, между болка и надежда. В този свят птиците са вестоносци на надеждата, на свободата и на самия акт на гледане. При Фахрие Камбер сетивата не просто възприемат света – те го създават. Чрез това дълбоко телесно-визуално изразяване тя изгражда мост между видимото и усетеното, между онова, което може да се изкаже и онова, което може само да се изтанцува.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Биография на художника

Фахрие Камбер е родена през 1976 г. в Момчилград, живее в Кърджали. Тя е дъщеря на известния художник Камбер Камбер и от ранна възраст свързва живота си с изкуството. Всяка следваща стъпка в образованието я приближава до мечтата ѝ да стане художничка. Завършва Професионалната гимназия в Кърджали (1995), а след това получава магистърска степен по „Дизайн, техника и технология на текстила“ в Техническия университет – Габрово (2000). Основател и управител е на Модно студио „КАМБЕРА“.

От 1998 г. активно се изявява на художествената сцена. Участва в пленери и колективни изложби в редица градове в България (Габрово, Плевен, Бургас, Разград, Кърджали, Враца, Пловдив, Крумовград) и в Турция (Бурса, Одрин, Кония).

Любим цитат: „Любовта е изкуство, изкуството е любов.“

История около творбите и художничката

Родена съм в Кърджалийския край и цял живот живея тук, в Южна България. Само през студентските си години съм живяла другаде. Моите родители и прародители също са от този край. Връзката ми с корените, с рода и с родината е много дълбока – тя е част от мен и от начина, по който възприемам света.

В изкуството ми се стремя да изразя надежда, любов, лекота – да предам положителната енергия, която нося. Понякога я изразявам чрез колорита, друг път – чрез формата. В ателието ми винаги звучи музика. Обичам поезията, танца – и модерния, и спортния. Обичам и природата – контактът с нея, както и с хората и средата около мен, ми влияе дълбоко и често се отразява в картините ми.

По време на пленери усещам силно въздействие от всичко, което ме заобикаля. Така се случи и с двете творби „Надежда 1“ и „Надежда 2“. Рисувах ги по едно и също време. Първоначално те бяха създадени по поръчка, но нещо не се получи по желания начин – картините тръгнаха в своя посока и се получиха по мой си начин. Повлияна бях от земетресението в Южна Турция през февруари 2023 г. – едно преживяване, което остави следа. Озаглавих творбите с думата „надежда“, защото вярвам, че всички ние носим в себе си надежда – за себе си, за някого другиго, за целия свят.

Фахрие Камбер