Статии от експертите

Започваме представянето на произведенията на изящното изкуство в Пролетния аукцион 2024 г. с това, което за автора на текста е едно от най-ценното бижу сред тях – както като съдържание, техника и новаторство, така и с извънредно интересната си история, но и с интелектуалния си заряд. Това е работата на Андрей Даниел (1952-2020), когото скоро и ненавреме загубихме – „Пейзаж от Лесидрен I“, 1998 г.

Историята на картината

Ще започна необичайно, както е необичаен авторът – с историята на картината. Две работи с това име са известни като резултат от участието на Андрей Даниел в първия от поредицата прочути пленери на галерия „Леседра“ (Галерия „Леседра“, 1998), организирани от Георги Колев в родното му село Лесидрен, Троянско, състоял се между 17 януари и 10 февруари 1998 г. в „Дома на кинодейците“. В пленера участват 24 български художници, представители на художествената критика, журналисти и ценители на изкуството. Още 20 художници се включват в проекта със свои произведения и участват в голяма изложба, придружена от каталог, организирана между 5 и 17 юни същата година в Салона на изкуствата на Националния дворец на културата в София (Колев, Георги, 2008). През октомври същата година, изложбата гостува на българския културен дом във Виена „Дом Витгенщайн“. Издаденият тогава каталог в три тома (Колев 1998), в който пейзажите на Даниел са документирани, все още е един от най-добрите примери за професионален справочник за съвременно българско изкуство. (Галерия „Леседра“, 2006).

Журналистите и изкуствоведите, които пишат за пленера, не пропускат да споменат Андрей Даниел и творбите му. Най-често илюстрират статиите си именно с масленото платно „Пейзаж от Лесидрен I“, което се предлага в нашия Пролетния аукцион (Уайтман, Брус, 1998 , Колев, Георги, 2008 , Александров, Александър, 2008) – явно още тогава силният заряд на произведението е направил впечатление на всички наблюдатели.

Ето това е накратко богатата история и документация на изключителната творба, която ще имате възможността да придобиете. Именно историята и документацията правят произведението на изкуството изключително ценно, защото дават богат контекст, от който могат да се извадят смисли и идеи, както и да се състави разказ, който донася разбиране в дълбочина, отваря възприятията ни за словото и смисъла на картината.

Трите пейзажа от Лесидрен

Андрей Даниел е направил три работи в Лесидрен, каквито са били условията на пленера. Освен чрез каталога, те стават популярни и чрез богатия сайт на галерия „Леседра“ (Участието на Андрей Даниел). Първото впечатление, което правят избраните жанр и тема е, че художникът е такъв тип достойна личност, която изпитва и изразява силно уважение към другия, който се е отворил към него. В случая изразява уважението си към мястото и поканилия го на пленер галерист. Макар и фантастични, рисува пейзажи от конкретното място, на което е поканен. Макар че рисува условно и донякъде абстрактно, той проявява и специфична доза консерватизъм и традиционализъм. Чуваме на лекции да говори за значението на чистотата на жанра: „Зрителят не трябва да бъде объркван. Жанрът задава едни рамки, в които може да се покаже, да стане лесно видимо – новаторството, откритието на художника. Чистотата на жанровете е едно от оръжията в живописта. Жанрът е един стар език на изобразителното изкуство.“ (Даниел, Андрей, 2010).

Представени и подредени заедно, трите му картини създават още по-богат собствен контекст, допълват се една друга и ни помагат да ги разберем по-добре. „Пейзаж от Лесидрен I“ е в най-голяма степен реалистичен, поне когато се гледа отдалеч. Даниел е наблюдавал зимния Лесидрен отвисоко и отгоре по натура, вероятно от „Дома на кинодейците“, където са пребивавали художниците. Въпреки високата и отдалечена гледна точка, платното е пълно с десетки, може би стотици миниатюрни детайли, които на практика не могат да бъдат възприети от окото отдалеч. Когато се вгледаме в тях, разбираме, че пейзажът е някак едновременно реалистичен, но и напълно фантастичен, приказен, като че ли видян на сън, в който сън разпознаваш без съмнение, че виждаш определеното място, въпреки че то много не прилича на мястото, което познаваш когато си буден. Не прилича, обаче безотказно го разпознаваш – ето това е първият майсторлък на Андрей Даниел, който ще отбележа в анализа си.

„Пейзаж от Лесидрен II“ е поглед отблизо към парче улица, на което парче се вместват две къщи и три покрива. Къщите са разсечени от лента зимна мъгла. Лентата пък, от своя страна, става фон на силно уголемени пропорционално човешки фигури, представящи местни селяни, изрисувани върху мъглата в стила на улични графити. Платното с малък размер е напълно абстрактно. В него, изчистени геометрични елементи от формите на селските къщи, са съчетани по такъв начин, че създават впечатление за образ на забучено оранжево знаме с черен комин, от който свисти нагоре ярко червен триъгълен пушек-гребен. Знамето има контрастна синя рошава птича опашка, която странно напомня за Лесидренската река. Едва в този момент на описанието забелязвам нещо ярко-оранжево, забучено в средата на оранжевия квадрат и което може да се види както като птичи клюн, така и като стреличка, улучила мишената.

Подреждането на трите произведения едно до друго ни дава възможност да видим как се е придвижило редуцирането от по-реалистично-фантастичното към по-абстрактно-фантастичното и накрая към чистата абстракция на предметите и формите. Дава ни възможност да осъзнаем кои са най-значещите цветове в преживяването от Андрей Даниел на зимния, преобладаващо бял, Лесидрен. Очевидно, това са цветовете на малката композиция – оранжево, червено, синьо и черно (на мъгливо-снежен бяло-сивкав фон), които цветни акценти веднага грабват погледа и в двата големи пейзажа. Малкото зелено в големите платна напълно е отпаднало в третото – явно не се е доказало като характерно за зимния Лесидренски пейзаж. Двата фланкиращи пейзажа извънредно много си приличат, като че ли третият е директно изведен от първия. Така изглежда, защото във втория пейзаж Даниел е покрил къщите с лента мъгла, която е превърнал в стена-платно с улични графити на хора-сенки, вероятно типични образи-персонажи за Лесидрен – пияница с оранжева ръка и розови бузки, черна старица с бастун и тичаща към изхода анимирана човешка фигура с червена глава. От тях живот и жизненост има само пияницата. В малката композиция няма човешки фигури. В първия пейзаж има три частично представени фигури, сбутани в горния ляв ъгъл – парче от сянка на човек, парче от рисунка на човек, придружен от лисица. Макар и сбутани в ъгъла, те са парадоксално огромни, следователно са важен, ако не и най-важният елемент от Пейзаж I. 

Ще разгледаме по-отблизо творбата във втората част на текста.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

април 2024 г.

Източници: 

Александров, Александър, 2008. Пленерите на Леседра. В: Kafene.bg – https://kafene.bg/%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0/ Посетена на 10.04.2024 

Бойкова, Милена, 1998. Лесидрен се окичи със сняг и картини. – в. Демокрация, 4.02.1998 – http://www.lessedra.com/lesidren.php Посетена на 10.04.2024

Василев, Кирил 2017. Брокат, инкрустиран с рубини и диаманти. Разговор с Андрей Даниел. В: Култура, бр. 3 от 27 януари 2017 – https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/25624 Посетена на 10.04.2024

Галерия „Леседра“, 1998. Изложбата. Workshop Lessidren Winter 1998. http://www.lessedra.com/izlojbata.php Посетена на 10.04.2024

Галерия „Леседра“, 2006. Живопис без рамка: картини от един почти (не)случил се пленер. В: Културни новини – https://kulturni-novini.info/sections/2/news/1611-zhivopis-bez-ramka Посетена на 10.04.2024

Даниел, Андрей, 2010. Концептуалността в живописта. Един субективен поглед. Видео от публична лекция на проф. Андрей Даниел от 14 май 2010 г. – https://www.facebook.com/watch/?v=250555639665427 Посетена на 10.04.2024

Даниел, Андрей, 2017. Андрей Даниел и вечните разкази. Интервю с А. Даниел – Християнство и култура, 2017, бр. 121. – https://kultura.bg/web/%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB-%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B8/ Посетена на 10.04.2024

Джамбазов, Стефан, 2020. Последните 7 години на художника Андрей Даниел в галерия „Академия“. В: Impressio – https://impressio.dir.bg/palitra/poslednite-7-godini-na-andrey-daniel-v-galeriya-akademiya Посетена на 10.04.2024

Джамбазов, Стефан, Зелма Алмалех, 2022. Андрей Даниел и неговите острови… Във: Въпреки – https://въпреки.com/post/679943107638378496/%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8 Посетена на 10.04.2024

Колев, Георги, 1998. Съвременно българско изкуство. Едно лично гледище, Том 3, Галерия „Леседра“, София, 1998, с. 176, 338. Contemporary Bulgarian Art. A Personal View. Lessedra Gallery, Sofia 1998, p. 176, 338.

Колев, Георги, 2008. Пленерите на Леседра. В: Културни новини – https://kulturni-novini.info/sections/2/news/5242-plenerite-na-lesedra Посетена на 10.04.2024

Лардева, Галина, 2021. Сантименталистът конструктивист между епохите. В: Портал за култура, изкуство и общество, 18.05.2021 – https://kultura.bg/web/%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D0%B6/  Посетена на 10.04.2024  

Уайтман, Брус, 1998. Бягство със снежната кралица. – The Sofia Indipendent, 27.02.1998 – http://www.lessedra.com/lesidren.php Посетена на 10.04.2024

Участието на Андрей Даниел в пленера на галерия „Леседра“ – https://www.lessedra.com/workshop98artistsinfo.php?artistid=2 Посетена на 10.04.2024