Статии от експертите

Акварели от околностите на село Комщица, Годечки район

Изложба на акварели на Васка Емануилова от колекцията на Аукционна къща „Енакор“,
2-10 февруари 2024 г., зала 1С на СБХ на ул. „Шипка“ №6 в София

Откриване на 2 февруари 2024 г. от 18 ч.

В настоящата изложба на акварели от колекцията на Аукционна къща „Енакор“, като контрапункт на всичко известно и популярно за Васка Емануилова, представяме една почти непозната, рядко показвана страна от богатия ѝ художествен свят, която няма общо нито със скулптурата, нито с тоталитарните идеологии, нито със съветската или комунистическа пропаганда, нито със соц-реализма, нито с интимния живот. 

Ще можете да видите 35 забележителни акварелни пейзажа от планинската околност на родното ѝ село Комщица, Годечки район на западна Стара планина, рисувани в последните две десетилетия от живота ѝ (60-те – 80-те години на XX в.). Това е едната от двете известни големи колекции на немногобройните акварели на Васка Емануилова и е единствената, която може да се предложи на пазара на изкуството. Другата, по-голямата колекция от 48 акварела, е във фонда на Софийска градска художествена галерия, във филиала ѝ – Галерия „Васка Емануилова“ (Колекция акварели СГХГ).

През акварелите, Емануилова изглежда във всяко отношение много различна – различен художник, умел живописец, майстор на ефирния въздушен акварел, за разлика от майстора на плътната, масивна, тежка триизмерна монументална скулптура или кавалетна пластика. Емануилова изглежда също и доста различен човек – нежен, лиричен, поетичен. Дали това се дължи на някаква основна промяна, каквато всеки човек преживява в живота си поне веднъж, дали е била неизявявана или подтискана дотогава страна на творческата ѝ личност – не може да се твърди със сигурност. Едно е сигурно – акварелите ѝ са великолепни.

Близки приятели на Васка Емануилова, разказват, че тя се е отдала на рисуване на акварели от 60-те години, в по-напреднала възраст, когато вече не са ѝ достигали физически сили за работа с монументална скулптура (Христова 2023). Природата си на скулптор, обаче, тя не изоставя напълно. Отново е вдъхновена от монументални форми, но този път от изключителната природа в околностите на родното ѝ село Комщица, Годечки район – планините, ридовете, скалите, причудливите скални образувания, проломите и каньоните в най-крайните югозападни части на Стара планина, покрай границата на Република България и Република Сърбия.

Скалите в региона са седиментни, образувани са най-вероятно преди 150-200 млн. години, в Юрския период, който е вторият период от епохата на динозаврите и археоптериксите, а именно – мезозойската епоха (Юра ). В тези скали се намират различни органични вкаменелости, най-много амонити. Освен че мястото е изключително впечатляващо от гледна точка на визуалните форми и обеми, то е рай и за геоложки проучвания. Районът е богат на отвесни скали, скални плата и пещери, с което привлича алпинисти, скални катерачи и пещерняци. Има много на брой причудливи скални образувания, включително такива с антропоморфни, зооморфни и други смислови за човешкия свят форми, които със сигурност са били свещени места за древните обитатели на тези земи. Функционирали са като светилища от праисторически времена до късната античност, а по-късно са станали топоси във вярвания и легенди на местния фолклор. Такива са т. нар. „Кралимаркови обувки“, скалният венец „Куклите“, местността „Манастирът“ и др. 

В региона има поне две тракийски крепости – т. нар. „Градишка чука“ или „Калето“ (ІV-ІІІ в. пр. Хр.) от елинистическата и римска епоха и т. нар. „Еленград“, крепост от римската епоха. И двете са контролирали един от най-важните пътища във всички исторически епохи – от Западна Европа към Византион/ Константинопол/ Истанбул. Непокътнати части от този римски път са запазени в региона и до днес. Двете крепости са разположени една срещу друга, върху високи скални плата с отвесни скалисти склонове, от двете страни на тесния път на север от с. Комщица, който следва течението на река Велечица (Велечка). И до днес представляват изключително впечатляваща гледка. До пътя, точно посредата между тях, в местността „Манастирът“ се намира параклис „Св. Никола Летни. Според легендата, на мястото е имало средновековен манастир, посветен на „Св. Троица“.

Ето как отговаря в интервю от 1985 г.( Жекова 2023) Васка Емануилова на въпроса „Какво бихте разказала за Вашето детство в красивия годечки край?“:

„Комщица наистина е много красиво село, а Годеч – добре благоустроен град. С брат ми, Игнат, имахме хубаво детство. Не сме били богато семейство, но у дома имаше всичко. Родителите ми искаха на всяка цена да ни изучат добре и го постигнаха.“

Село Комщица е разположено във високата планинска котловина „Горни висок“ в пролома на река Велечица (Велечка). От високите му части има пряка видимост и планински пътеки към най-западния висок старопланински връх Ком. Селото е именувано на същия връх. От всички страни е заобиколено от поредици планини, хълмове, ридове, скали и скални образувания, много от които свързани с човешка дейност през изминалите 6-7 хиляди години. Именно тези впечатляващи монументални природни и културно семантизирани форми, които познава от детството, са привлекли Васка Емануилова в зрялата ѝ възраст да се отдаде и на живописта. В по-голямата част от акварелите ѝ в колекцията на Аукционна къща „Енакор“, природните форми са разработени чрез най-прозирните и нежни техники, чрез което тежките и солидни монументални форми и обеми на планините например, са превърнати в нещо неочаквано ефирно и леко, напомнящо на облаци, а в други случаи формите на планините напомнят на течащ поток.

Акварелите на Емануилова в колекцията на Аукционна къща „Енакор“ имат характер на пленерни ескизи – рисувани са бързо, експресивно, основно чрез петна, с малко напластяване на живописни слоеве само в отделни елементи, почти без разработване на детайли и с минимално линейно-графично изграждане на някои образи. В повечето работи е използвана основно техниката „мокро върху мокро“. За разлика от повечето акварели, които са собственост на СГХГ и са познати на широката публика от публикации (Василева 2005) и изложби в Галерия „Васка Емануилова“( Колекция акварели СГХГ ), работите в колекцията на „Енакор“ имат малко по-различен колорит: по-пастелен, по-светъл и във всички работи без една –по-ефирен. Пастелните тонове са използвани повече и са по-скоро в баланс с ярките плътни цветове, които като че ли вземат превес в много от акварелите в колекцията на СГХГ. По-ефирното излъчване акварелите от изложбата се дължи до голяма степен на техниката „мокро върху мокро“, която е преобладаваща (само един пейзаж е разработен в техниката „мокро върху сухо“).

Пейзажите в изложбата са в мнозинството си от два сезона – ранна пролет и есен, няколко са летни и само един е зимен. В първата група са използвани ефирни пролетни цветове, преобладаващо бяло и светлозелено, с акценти от синьо, лилаво, винено и понякога малко жълто. В тази група има малко по-силно изразено графично-линеарно изграждане на формите, което, заедно с многото бяло и ефирността на цветовете, създава усещането за въздушност в пейзажите. Втората група е в малко по-плътно нанесени топли есенни цветове, с преобладаващо жълто, оранжево, червено и зелено, отново с акценти във винено червено, лилаво и синьо. Много рядко са използвани нюанси на кафявото, предимно в репрезентирането на къщи и колиби. Необичайните и неочаквани акценти в синьо, лилаво и винено червено са в репрезентирането на планини, скали, дървета, треви, купи със сено. В тези особености на колорита, произведенията от изложбата си схождат напълно с акварелите от колекцията на Галерия „Васка Емануилова“ към СГХГ.

За разлика от акварелите на СГХГ, в работите от колекцията на „Енакор“ има репрезентирани човешки фигури, макар и само две, и двете – самотни (№24, 25). И двете правят пряка връзка с темите, жанровете, композициите, формите, обемите и позите в пластиките на Васка Емануилова. Фигурите са на жени, селянки, жени на труда. И двете имат едри, тежки форми и обеми, както подхожда за епохата на социалистическия реализъм. Хиперболизирано са представени едри ръце, длани, прасци и ходила на почиващата селянка (ср. със „Жетварка“, 1965 г., „Сеячка“, 1970 г., Жетварка ΙΙ, „На жътва“, „Почивка“ III, СГХГ – В Колекция скулптура СГХГ). Този образ на планинката е добре познат и от пластиките на Емануилова (вж. „Овчарка“, „Пастирка“ и „Планинка“, 1962 г., СГХГ – В Колекция скулптура СГХГ).

Архитектура не се появява много често в акварелите – в колекцията на „Енакор“ има един изглед към граничната застава и колиби, две работи с група къщи, три с по една къща и още толкова с колиби. За разлика от акварелите в СГХГ, в акварелите от изложбата някои къщи и колиби са доста по-детайлно и на места – линеарно-графично разработени (№4, 6, 10, 11, 13, особено 16 и 20). Десетина работи представят пасища с купи сено и градини, без акцент на планини и скали в задните планове. Те също са разработени много внимателно, по-детайлно, с ясни форми и контури, по-често с линеарно-графични елементи, имат ярък и богат колорит (№20, 24, 28, 29, 30, 32, 33, 34 ). Такива акварели почти не се срещат в колекцията на СГХГ. И ако колекцията на СГХГ е по-богата по отношение на пейзажите с планини и скали, то акварелите от колекцията на Аукционна къща „Енакор“ са много по-богати по отношение на причудливи скалисти форми, архитектура, пасища с купи сено, градини и човешки фигури. Двете колекции донякъде се допълват и ако се разглеждат заедно, представят по-цялостно богатия живописен свят на Васка Емануилова.

Основният интерес на художничката все пак е насочен към монументалните природни форми и комплекси – планини, ридове, скали, причудливи скални образувания, проломът на река Велечица/Велечка, по дължината на който е построено родното ѝ село. Монументалните природни форми присъстват почти във всяка работа. Дори и ако на преден план са представени къщи, колиби или пасище, често те са по-слабо разработени и интересът е към следващите планове, развити в дълбочина чрез хълмове, скали, планински върхове, ридове и други подобни. Взорът ѝ е отправен отвисоко (вероятно се е качвала на хълмове, за да рисува), гледа нависоко и надалеч – каквато би била гледната точка на някакви небесни сили.

Акварелите на Васка Емануилова от колекцията на Аукционна къща „Енакор“ изглежда са резултат от специфичен подбор. Възможно е да са подарени на приятел, колега или да са продадени на колекционер с определен художествен вкус – забелязват се характеристики на подбор повече по стилови художествени белези, отколкото по тематиката на местната топография. Пропуснат е забележителният акварел с „Кралимарковите обувки“, който само местен човек или чест гост на село Комщица би идентифицирал като изображение на културна ценност, пропуснати са няколко изключителни акварела на „Куклите“. Само един от всички акварели в колекцията е в техника „мокро върху сухо“, останалите са „мокро върху мокро“. Съставилият колекцията очевидно е подбирал работи в най-ефирните техники, включително единствения зимен пейзаж, а също така е имал определени предпочитания към колорита – подбирал е преобладаващо топла гама. Елементите на линеарно-графично изграждане също са били част от неговите предпочитания.

От 2 до 10 февруари 2024 г., в зала 1С на СБХ на ул. „Шипка“ №6, почитатели на акварелното изкуство ще имат възможност да видят отблизо и да преживеят изящния, живописен, топъл и въздушен свят на Васка Емануилова. Ще имат възможност да изберат и да добавят към колекциите си, или да намеря място в домовете и офисите си за тези редки акварели, които докоснат възприятията, емоциите, спомените за родни или любими пейзажи, изтънчения им художествен вкус или усета им за винаги растящата ценност на изкуството.

д-р Росица Гичева-Меймари,
гл. ас. в секция „Изкуствознание и история на културата“ и член на Център „Българо-европейски културни диалози“ в Нов български университет

Източници

Василева 2005: Василева, М., А. Филева, С. Русев, Б. Данаилов; С. Иванова, В. Христова-Радоева. Васка Емануилова. Животът на формата. Експреспринт, София, 2005 г.

Декова 2022: Декова, Г., „Изложба Топография на приятелството. Васка Емануилова и Кирил Петров“ в Галерия „Васка Емануилова“, 15 декември 2022 – 5 март 2023 г. https://veg.sghg.bg/exhibitions/топография-на-приятелството-васка-ем/  Посетена на 12.01.2024 г. 

Жекова 2023: Жекова, Н., Васка Емануилова, интервю от 1985 г. В: СБЖ , 21.12.2023 г. – https://sbj-bg.eu/article/details/56839/  Посетена на 24.12.2023 г.

Колекция акварели СГХГ: Колекция акварели на Васка Емануилова, собственост на филиала на СГХГ, галерия „Васка Емануилова“. https://veg.sghg.bg/akvareli/ Посетена на 24.12.2023 г.

Колекция скулптура СГХГ: Колекция скулптура на Васка Емануилова, собственост на филиала на СГХГ, галерия „Васка Емануилова“. https://veg.sghg.bg/skulpltura/  Посетена на 24.12.2023 г.

Христова 2023: Христова, Евгения. Интервю В: Търколева, Л. Хора и скулптури – град като град? В БНР – https://bnr.bg/post/101923958  Посетена на 27.12.2023 г.

Юра: Юра. Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B0 Посетена на 10.01.2024