Началото
Ние сме Десислава и Александра, галеристките, които Ви посрещат в...
Ние сме Десислава и Александра, галеристките, които Ви посрещат в Аукционна къща „Енакор“.
Деси е защитила доктурантура към катедра Стенопис в Националната Художествена Академия, а аз Алекс съм завършила бакалавър „Изкуствознание и артмениджмънт“ в Нов Български Университет. Имаме изявени интереси към българската живопис от началото на XX век, които в галерия като „Енакор“ се вписват чудесно. В блога ще се стремим да сме обективни, да представим недотолкова известни факти, както и различни гледни точки не само за българското, а и за световното изкуство.
Всяко едно начинание си има своите трудни моменти. Така и ние дълго се колебаехме с какво точно да започнем нашия блог, за да представим ясно своите намерения за развитието му, както и да привлечем вниманието и интереса на читателя. Това ни провокира да се замислим за Началото, което не винаги е такова, каквото сме очаквали, но е първата крачка. Ето как се се коментира от С. Радев в списание „Художник“ от април 1909 година „началото“ на Елена Карамихайлова – една от най-значимите жени художнички в историята на родното ни изкуство.
„ Г-ца Елена Карамихайлова, която за първи път виждаме в нашите изложби, е художница с неравен още талант: твърде забележителна в някои неща, и току я виждате сетне съвсем несръчна. От нея тук има китка от бели „Рози“ без никаква прелест, мъртви, без да изглеждат умрели. Едно „Дете“, слабо рисувано – особено ръцете са невъзможни – очарована с мил израз в очите и с една очарователна свежест на устните. Всичко това е работа на трудолюбива ученичка, ту добре вдъхновена, ту хванала четката без настроение. Но моминският портрет, който излага тя, е едно прекрасно дело, в което има нещо повече от обещания за бъдещето: в него личат настоящи художествени качества…“
Става въпрос за нейното участие в изложба на Южнославянското дружество в Загреб.
По принцип началото се свързва с очаквания, желания, поставени цели, често твърде високи. Ставаш все по-взискателен. Дори понякога обръщайки се назад – към Началото, се разбира колко си извървял, колко разнообразен е пътят, но и това, че не самото то е важно, а това как ще продължиш.
Затова днес слагаме Началото с въодушевление и желание за интересен и добре „извървян“ път на блога на „Енакор“.
Приятно четене!