Магията на изкуството

От опита ми в галерията и постоянния допир до произведения на изкуството се замислям колко необятно всъщност е то. Всеки ден пред мен стоят прекрасни образци на българската живопис. Интересно е това, че забелязвам как погледът и усещането ми за дадена картина се променя както от нейното местоположение и осветеност, така и от моето настроение и емоция. Преди известно време ми беше зададен въпросът дали спирам да забелязвам множеството картини, които са около мен. Тогава си дадох сметка, че всъщност не мога да спра да ги забелязвам и усещам, напротив, всеки ден откривам по нещо ново в тях. Според мен това е магията на добрата живопис. Да успява постоянно да те провокира, да гледаш, да виждаш и откриваш. Сякаш в дадената картина са скрити множество детайли, които не се разкриват веднага. Сякаш тя ги пази и малко, по малко ги изкарва наяве. Но това е процес, който се случва само между теб и картината. Като да се влюбиш!  Може да се случи от първия поглед така и постепенно, но силната емоция остава запомнена.

Вярвам, че всеки един от нашите клиенти ценители е усетил връзката с Неговата картина.

Kino73

Златю Бояджиев /1903-1976/ „Хрельовата кула на Рилския манастир“ 1973 г., м.б.пл., 49,5х43,5 см., п.д.л. (може да я откриета в каталога на търг No. 20)

Това е картината, която е закачена в близост до мен и ме вдъхнови да размишлявам за „магията на изкуствoто“ 

От страна на нашата Аукционна къща „Енакор“ ще предложим на любителите на изкуството да се потопят в нашия свят до късните часове на вечерта на 19 май, събота! Ще бъдем част от „Европейската Нощ на Музеите“ и ще се радваме да Ви видим. Подготвили сме Ви експозиция  от картини „Стари български майстори на четката – познати и не толкова познати“.

Александра

Началото

Ние сме Десислава и Александра, галеристките, които Ви посрещат в Аукционна къща „Енакор“.

Деси е защитила доктурантура към катедра Стенопис в Националната Художествена Академия, а аз Алекс съм завършила бакалавър „Изкуствознание и артмениджмънт“ в Нов Български Университет. Имаме изявени интереси към българската живопис от началото на XX век, които в галерия като „Енакор“ се вписват чудесно. В блога ще се стремим да сме обективни, да представим недотолкова известни факти, както и различни гледни точки не само за българското, а и за световното изкуство.

Всяко едно начинание си има своите трудни моменти. Така и ние дълго се колебаехме с какво точно да започнем нашия блог, за да представим ясно своите намерения за развитието му, както и да привлечем вниманието и интереса на читателя. Това ни провокира да се замислим за Началото, което не винаги е такова, каквото сме очаквали, но е първата крачка. Ето как се се коментира от С. Радев в списание „Художник“ от април 1909 година „началото“ на Елена Карамихайлова – една от най-значимите жени художнички в историята на родното ни изкуство.

„ Г-ца Елена Карамихайлова, която за първи път виждаме в нашите изложби, е художница с неравен още талант: твърде забележителна в някои неща, и току я виждате сетне съвсем несръчна. От нея тук има китка от бели „Рози“ без никаква прелест, мъртви, без да изглеждат умрели. Едно „Дете“, слабо рисувано – особено ръцете са невъзможни – очарована с мил израз в очите и с една очарователна свежест на устните. Всичко това е работа на трудолюбива ученичка, ту добре вдъхновена, ту хванала четката без настроение. Но моминският портрет, който излага тя, е едно прекрасно дело, в което има нещо повече от обещания за бъдещето: в него личат настоящи художествени качества…“

Става въпрос за нейното участие в изложба на Южнославянското дружество в Загреб.

По принцип началото се свързва с очаквания, желания, поставени цели, често твърде високи. Ставаш все по-взискателен. Дори понякога обръщайки се назад – към Началото, се разбира колко си извървял, колко разнообразен е пътят, но и това, че не самото то е важно, а това как ще продължиш.

Затова днес слагаме Началото с въодушевление и желание за интересен и добре „извървян“ път на блога на „Енакор“.

Приятно четене!